Насилственото закарване на незаинтересовани хора до урните няма да оправи демокрацията ни

<p>Сложната политическа обстановка в страната роди една интересна идея &ndash; да се проведе референдум за изборното законодателство. Една от идеите е да се пита за въвеждане на задължително гласуване, което предизвиква много коментари и събира немалка подкрепа.</p> <p>Интересно е, че президентът не просто инициира референдум, но заема и позиция по предложените въпроси &ndash; в случая твърдо за задължителното гласуване.</p> <p>Аргументите са познати: ще се вдигне избирателната активност, което ще противодейства на купуването на гласове и ще се чуе гласът на активната част от населението, която често не гласува. Въпросът има и конституционни измерения, които ще коментираме.</p> <p>Изкушението повече български граждани да гласуват е наистина голямо. Има обаче фундаментална разлика дали това е в резултат на висока активност (доброволна) или в резултат на принуда. Народът неслучайно е казал, че<br /> насила хубост не става.</p> <p>Избирателната активност или желанието на хората да гласуват също има своите демократични измерения &ndash; показва отношение към политическата класа, а и говори за легитимността на избраните. В случая не коментираме дали е &quot;правилно&quot; да не се гласува, просто казваме, че има и такъв избор и той е демократичен.</p> <p>Няма как да забравим разговора за принципите на демокрацията, просто защото ни се струва, че при задължителен вот можем да получим по-добри политици. Не е ясно как насилственото закарване на незаинтересовани хора до урните оправя демокрацията ни, но някак си се надяваме, че математиката е в наша полза.</p> <p>Повечето аргументи звучат именно така: &quot;не е много редно, ама май е решение&quot;.</p> <p>Представете си сега, че не получим по-добри политици &ndash; възпроизведем статуквото или дори напомпаме популистите. Какво правим тогава? Същите абсурдни политици, но вече избрани от всички български граждани. Неоспорима и неопетнена легитимност. Като някоя абсурдна манифестация &ndash; всички са на площада, а избраните махат доволно с ръка. Помислете върху това,</p> <p><strong>карайки хората масово на манифестации, дали променяш морала на махащите с ръка, или помпаш абсурда?</strong></p> <p>Не трябва да забравяме и значението на думата задължително. Ако искаме да задължаваме хората да правят нещо, трябва да приемем пълното значение на тази дума.</p> <p>Не може да се заемат абсурдни позиции, като някои родни политици, които искаха да наказват със затвор участието в гей парад &ndash; &quot;искаме просто да ограничим тези прояви, разбира се, че няма да водим хората в затвора&quot;.</p> <p>Ако сме съгласни гласуването да е задължително, трябва да сме готови да наказваме негласуващите.</p> <p>Само си представете как ги глобяваме или дори ги вкарваме в затвора. Може да се помисли и за насилствено извеждане до избирателните секции. Да, това е хиперболизация и довеждане до абсурд, но е в същата категория със задължението &ndash; ако подкрепяш задължителното гласуване, но морално осъждаш последващите наказания, то цялата конструкция на аргумента е сбъркана.</p> <p><strong>Остава и въпросът: след като гласуването е право, то как го превръщаме в задължение? </strong></p> <p>Нарушава ли се Конституцията?</p> <p>Бяха давани примери с образованието, здравното и общественото осигуряване, макар и не съвсем добре аргументирани. И трите случая са различни:</p> <p><strong>Образованието:&nbsp;</strong>в Конституцията е записано, че &quot;всеки има право на образование&quot;, но също така, че &quot;училищното образование до 16-годишна възраст е задължително&quot;. Тоест тук задължението е изрично разписано и няма отношение към нашата тема;</p> <p><strong>Здравно осигуряване:&nbsp;</strong>в Конституцията е записано, че &quot;гражданите имат право на здравно осигуряване&quot;, но също така, че здравеопазването се финансира от данъци, осигурителни вноски и т.н. Тоест отново имаме &quot;право&quot;, но има и текст за финансиране с вноски, което може да се тълкува като задължение на гражданите (няма лошо Конституционния съд да се произнесе все пак);</p> <p><strong>Обществено осигуряване:&nbsp;</strong>в Конституцията е разписано, че &quot;гражданите имат право на обществено осигуряване&quot;. Интересното в случая е, че тук не се говори за това как се финансира и не се споменават никакви вноски.</p> <p>Всъщност в Конституцията изрично е разписано, че &quot;гражданите са длъжни да плащат данъци и такси&quot; (установени в законодателството), споменати са и някакви здравни вноски, но за осигурителни вноски за обществено осигуряване не се говори.</p> <p>Това би трябвало да означава, че общественото осигуряване не може да е задължително, но никой не смее да постави въпроса пред Конституционния съд &ndash; неслучайно е забранено на гражданите да правят това.</p> <p><strong>Така изглежда картината с правата и задълженията</strong> <strong>&ndash; разглежда се като опасна почва за Конституционния съд. </strong></p> <p>Нормалното тълкувание е, че просто наличието на право (без други текстове) не може да се превърне в задължение. Ако приемем обратната хипотеза, то конституционното &quot;право на труд&quot; може да се превърне в задължение за труд, което ни връща в трудовите лагери.</p> <p>Казано най-просто, задължителното гласуване би следвало да падне в Конституционния съд, тъй като хората имат &quot;право да избират&quot;, а не задължение.</p> <p>&nbsp;</p>