- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 269
- 24
И така, антиимигрантската и антимюсюлманска реторика на Тило Сарацин в книгата му Deutschland schafft sich ab („Германия се самоликвидира“, 2010), ако и да звучи убедително за над 80% от немците, а и за доста българи, не казва нищо ново, а повтаря добре известни и отдавна опровергани клишета на стария биологически детерминизъм и расизъм от XIX и първата половина на XX век – в това число и на идеологията на Третия райх. А възгледът му, че умствените и нравствени качества на големи групи – като етносите и расите – зависят до 80% от генетични фактори, противоречи на съвременната генетика. Ненаучни са също не само опитите за класиране на индивидите и групите „по ум“ на основата на вродени, наследствени биологични характеристики („вроденизъм“) – според гените им, а в по-старо време – по размерите и формата на черепа, лицевия ъгъл, тежестта на мозъка и др., но и опитите да се класират хората и групите „по ум“ с помощта на психологически тестове, измерващи „природната“ им интелигентност – наследствена или вродена, независима от средата и обучението. Тези опити не съответстват на никаква биологическа реалност, а служат на привилегированите класи да оправдават привилегиите си, да доказват „справедливостта“ и естествеността на социалното неравенство, колониализма и геноцида.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49939_CUTbYQgwNvGFtd8ufY4lDoFs5E0fZ5.jpg" style="height:540px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Прегледалите книгата на Сарацин са забелязали, че той често цитира различни данни за „IQ“, в т.ч. на цели групи и етноси (Северна срещу Южна Германия по данни на Бундесвера, ГДР срещу ФРГ, студентите по „марксизъм“ в ГДР срещу останалите студенти, евреите срещу неевреите, „националeн IQ” и т.н.), при това напълно безкритично. За разлика от средновековната по звучене френология и учението на Ломброзо за определяне престъпните наклонности на хората по формата на черепа, които днес се помнят само като любопитни факти, IQ тестовете и базиращите се на тях стандартизирани тестове, свързаната с тях митология и родената от тях многомилионна тестова индустрия – такси, издаване на материали за подготовка, курсове и уроци – са живи и здрави и днес. Подчертавам, че по-долу не критикувам стандартизираните тестове сами по себе си – те са полезни за оценка на знанията и уменията на изпитваните, внасят обективност и справедливост в оценяването, особено на големи групи изпитвани – а само философската им интерпретация от вроденистки позиции и особено социалната практика, свързана с нея.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">IQ тестовете са се загнездили дълбоко в масовата култура и всекидневната разговорна реч. Една от най-употребяваните в днешния разговорен американски английски дума за „глупак“,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong><em>moron</em></strong><strong>, е неологизъм – научен термин, въведен едва в 1910 г.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">от психолога Хенри Годард вместо дотогавашното английско <em>feeble-minded</em> (слабоумен). <em>Moron</em> e превод (на гръцки) на френското „дебил“ (слаб[оумен]) – човек с „ментална възраст“ според Годард от 8 до 12 г. – или с IQ от 51 до 70. (Форест Гъмп от едноименния американски филм имаше IQ 71.) И на български, и на другите езици термините „дебил“, „имбецил“ и „идиот“ се радват на голяма популярност в обикновения език, а по мое време се срещаха и като научни термини в българската психиатрия и „олигофренопедагогика“ – науката за възпитанието на бавноразвиващите се. Още могат да се срещнат определения за тях с диапазoни IQ. „Имбецилите“ имали IQ 21–50, „идиотите“ – IQ 0–20. Впрочем думата <em>moron</em> вече не се употребява от американските психолози.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Видяхме у Тило Сарацин, че привържениците на класифицирането на хората по „вроден ум“ имат обичай да отъждествяват умствената и моралната компетеност. В началото на миналия век „евгеничната криминология“ открива причината за престъпността във вродените психични качества на престъпниците като „морална имбецилност“ и „морална идиотия“ и разбира се, препоръчва престъпността да се органичава чрез стерилизация на „слабоумните“. Терминът „имбецил“ навлиза бързо и в американските съдилища. О. У. Хоумс (O. W. Holmes, Jr.) е вероятно най-прославеният американски върховен съдия в историятa – цитират го не само като правник, но и като публичен интелектуалец, мъдрец – роля, по нашите ширини обикновено запазена за литераторите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Той казвал, че „данъците са цената, която плащаме, за да живеем в цивилизовано общество“. Но в 1927 г., в края на забележителната си кариера, Хоумс написал решението на мнозинството на съда за потвърждаване постановлнието на щата Вирджиния за стерилизация на Кери Бъкс, млада майка на две деца, която била подложена по неизвестни причини на IQ теста „Станфърд-Бине“ и й била определена „ментална възраст“ от девет години, или по скалата на Годард средно тежък „морон“. Майка й на 52 години също била подложена на тест и получила резултат „седем години“. Върховният съд постановил, че</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„три поколения <em>имбецили</em> са достатъчни“.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Днес изследователите смятат, че жената всъщност е имала нормална интелигентност. По това време – преди Хитлер – в щата Вирджиния седем хиляди души били принудително стерилизирани. За сравнение – в прочутия лов на вещици в Сейлъм, Масачусетс, в края на XVII в. били обесени „само“ 24 „вещици“ и общо „само“ 62 жени били арестувани за вещерство. Голям бил впрочем и историческият грях на доктрината Ломброзо. Стотици невинни хора в Италия, а и другаде в Европа в края на XIX век били несправедливо осъдени и обесени за престъпления, които не били извършили, при липса на доказателства, защото „експертизата“ установила по челюстите и веждите им, че имат вродени престъпни наклонности; хиляди несимпатични на учителите ученици били лишени от образование и пратени в приюти.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Преди няколко дни гледах с изумление по RT документален филм за днешна Британия, дето законите не само допускат насилствено отнемане на деца от родителите от съда по предложение на социалната служба и даването им за осиновяване, но държавата спуска на социалните служби план за необходимата бройка насилствени осиновявания. Бедни, наивни и необразовани, хора на възраст, и най-вече имигранти, казват авторите на филма, се подбират умишлено за изпълнение на плана. Сред жертвите е трогателна млада бедна (бяла) семейна двойка от Шотландия – майката е таксувана от социалния работник за „прекалено глупава (<em>too stupid</em>) да има деца“. Бащата е напълно здрав, майката има лек говорен дефект, но изглежда напълно дееспособна; двамата явно се обичат и много обичат децата си, които са щастливи с тях, и са избягали в Ирландия, за да си ги запазят. Друга жертва е високообразован възрастен руски имигрант, пианист, с осиновено дете.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Зад „научното“ профилиране на хората почти винаги се крие класов или етнически предразсъдък. Произходът на IQ теста обаче бил скромен и с нищо не предвещавал мрачно бъдеще на дискриминация и геноцид. Алфред Бине завеждал лабораторията по психология в Сорбоната, когато министерството на просветата му възложило да помогне за обучението на изоставащите ученици. В началото на ХХ век прохождащото всеобщо задължително народно училище в Третата френска република страдало от пренаселени класове с по 60–80 деца. Невъзможно било учителите да познават всичките.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Създаденият от Бине и асистента му Т. Симон в 1912 г. тест бил предназначен да помогне на учителите да идентифицират изоставащите деца</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">и областите, в които изостават – езиково развитие, знания, способност за работа с числа, визуално-пространствена ориентация, работна памет – с цел да им се помогне с допълнителни грижи да наваксат, за да останат в нормално училище, а не да бъдат пратени в приют. Целта била постигната, тестът довел до много положителни резултати. Според Бине той снимал моментното състояние на детето, но не давал оценка за „вродените“ му качества, не правел прогноза за бъдещето му, нито давал общовалиден критерий за класиране „по интелигентност“ на всички деца в класа. Интересно е, че много психолози, направили по-късно кариера, твърдейки обратното, в края на краищата признават правотата на Бине. В САЩ това обикновено става в годините на Голямата депресия, когато егалитарните и социалистически нагласи на мнозинството правят вроденистките оправдания на икономическото неравенство незащитими.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но в САЩ в 20-те години – турбоконкурентната ера на <em>robber barons</em>, с американската страст за рейтинги и класации и с огромното желание на университетските психолози да превърнат дисциплината си от периферен дял на хуманитаристиката в математизирана наука с матрици и вектори, която като икономиката да дава рецепти за ефективно корпоративно и държавно управление – нещата взели лош вроденистки обрат.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Щом има победители (<em>winners</em>), има и победени (<em>losers</em>) –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">щом в една група има най-добри, има и най-лоши: това е предопределено от природата и oт статистиката. Тук откриваме и духа на протестанството – Калвиновото учение за предопределението по рождение (на спасението на душата), и духа на „нормалното разпределение“ на данните, групиращи се около средна стойност, на <em>bell curves</em>, кривите с форма на камбани, дето най-добрите и най-лошите в една популация са клонящи към нула малцинства, а средняците са мнозинството, и духа на машините на IBM, и на футуристичното социално инженерство...</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Във всеки клас учителите открай време определяли наум най-умните и най-глупавите си ученици. Преди да се приеме стандартизиран IQ тест, Х. Годард обикалял училищата да измерва обиколката на черепите на едните и другите, но това, разбира се, не дало смислени резултати. Едва тестът „Станфърд-Бине“ (по името на университета в Пало Алто, Калифорния, и на А. Бине), въведен от психолога Луис Търман в 1916 г., превърнал психологията в „строга математическа наука“. Всеки може за себе си да провери строгостта й тук:</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><a href="http://www.stanfordbinet.net/">http://www.stanfordbinet.net/</a></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Стремежът да се направят „науките за духа“ експериментални и математически строги като физиката, разбира се, се нарича „физикализъм“. Но странно, точно във времето, когато самата физика прегръща релативизма (преломните публикации на Айнщайн излизат по същото време, в 1905 и 1916 г.), физикалистката психология се ориентира към физически образци от древността. И още по-странно, че именно в егалитарна, плебейска Америка, дето критиката на платонизма от номиналистки позиции е централна тема на местната философска традиция от Ч. Пърс насам, а не в аристократична Европа възниква платонистката абстракция на</span></span></p>
<p><strong>„интелекта“ като субстанция.</strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Стивън Джей Гоулд в <em>The Mismeasure of Man</em> показва великолепно, че <em>g</em> factor-ът – <em>general intelligence factor</em>, „факторът на общата интелигентност“ или „субстанцията“ зад IQ, „коефициента на интелигентност“ – въведен по същото време от английския психолог Чарлс Спиърман – е само реификация (овещняване) на една произволна математическа абстракция във факторния анализ на матрици с резултатите от различни тестове на едни и същи лица. Постулира се, че математическата конвенция на факторния анализ не само опростява и онагледява данните с резултатите от тестовете, но всъщност отразява някаква предсъществуваща, идеална човешка субстанция или същност, наречена</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„обща интелигентност“,</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">или дори, доста спиритуалистично, „ментална енергия“, която е вродена – независима от средата и обучението, неизменна – не се променя с възрастта и образованието, универсална – една и съща по качество у всички хора, и измерима количествено с цяло число – и на различното количество на която у различните хора се дължат различията в резултатите от тестовете.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но нали дори елементарни физически качества на хората като ръста им, които се измерват без проблеми и би трябвало да са наследствени, зависят силно от средата? Ръстът на отделния човек, наистина, зависи почти изключително от гените му, по-точно от това кои от тях вземат надмощие, но</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>средният ръст на популациите зависи почти изключително от обществени фактори като храненето и здравеопазването.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">През Втората световна война белите американци били видимо по-високи на ръст от европейците; сега не е така – дори изглежда да е станало обратното, особено спрямо Северна Европа. Не е за чудене – проблемите на американското индустриално здравеопазване, икономическо неравенство и „бързо“ индустриално хранене си казват думата. Средният ръст на цели народи, някога недохранени като холандците и японците, се увеличи невероятно за едно-две поколения след Втората световна война. Работил съм няколко години в ООН, живея от 20 години в Ню Йорк – това се вижда тук на всяка крачка.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А какво да кажем за сложните, опосредствани качества на поведението – като всички разнородни явления, което условно обозначаваме със съвкупния термин „интелигентност“? „Способността да решаваме проблеми, да научаваме нови неща, да действаме целенасочено, да мислим рационално, да се адаптираме към средата“ – нали тия способности не действат във вакуум, а в конкретна среда? Идеята за „интелекта“ като абсолютно единство, вместилище на всички способности – безотносително към конкретната среда – ми изглежда поразително неинтелигентна. Способностите ни да се адаптираме към различни среди са различни. Социалната среда не е по-малко среда, отколкото физическата. Но добрата ни пространствена ориентация не предполага задължително и развита емоционална интелигентност.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Да се мери интелекта с число е също толкова нелепо, колкото да се мери красотата на жените със сантиметри</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">(„пропорции“) – пък да се мери дали „Война и мир“ е по-велик роман от „Братя Карамазови“. Тези мерения в най-добрия случай са „превърната форма“ (<em>for dummies</em>) на съждението на развития вкус. Според мене най-важна в историята на човечеството е не механичната интелигентност – способността за решаване на стандартни задачи по установени правила, каквото е изискването на тестовете, а креативността – способността да се решават нестандартни проблеми без установени правила. Оценяването на „интелекта“ противоречи и на основния принцип на педагогиката, че обектът на оценката не е нито умът, нито хубостта или симпатичността на ученика, нито произходът и „наследствеността“ му, а единствено знанията и уменията му по конкретния предмет и в конкретния момент.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Без да го е грижа за всичко това, Търман предлага емпиричното средно равнище на резултатите от тестовете за една популация (макар всъщност да са работили с непредставителни извадки) да се приема за 100 и оттам да се изчислява „умствената възраст“ на всеки изпитан като процент от календарната му възраст според отношението на получения резултат към 100. Или пък обратното, „умствената възраст“ да се дели на календарната и да се умножава по 100, за да се получи IQ. Разпределението по IQ е „нормално“ и валидно за всяка популация: </span></span></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49939_Mjm0tM17osdCKa7lVx7PRoZYTnjZFc.jpg" style="height:230px; width:359px" /></p>
<p><strong><em>Абсциса – резултат от теста или IQ, ордината – процент от населението.</em></strong></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Във всяка популация задължително искат да намерят съответния процент гении и морони.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Съдейки по кривата, в един клас от 35 деца трябва да бъде разобличен един морон.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Същото нормално разпределение се проектира и в областта на доходите, богаството и социалния статус. Горе с IQ над 135–140 (най-горният един процент!) са богатите в penthouses и gated communities, в средата е средната класа, а долу, под IQ 70, са бедните в гетата и бездомните по тротоарите. Всеки на „естественото“ си място. В 1994 г. американският психолог Ричард Хърнстайн и политологът Чарлс Мърей публикуваха „Нормалната крива: интелигентност и класова структура в американския живот“ (<em>The Bell Curve: Intelligence and Class Structure in American Life)</em>, в която доказаха горе-долу същата теза с псевдонаучни аргументи, разбити елегантно на пух и прах от Стивън Джей Гулд във второто издание на <em>The Mismeasure of Man</em> в 1996 г.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Участието на САЩ в Първата световна война и мобилизацията дават отлична възможност новата тестова методика да се изпробва масово върху мобилизираните новобранци. Психологът Робърт Йъркс с чин полковник оглавява армейска служба, която разработва – на основата на „Станфърд-Бине“ – тестовете Army Alpha и Army Beta – съответно за грамотни и за неграмотни или скъсани на първия тест. Тестовете определят именно „интелигентността“, а не обучеността или осведомеността. Мотивите са да се определи най-подходящото място в строя за всеки новобранец и кой може да се предложи за повишение, но амбициите са много по-големи – да се създаде база данни на 1,75 милиона мъже (изпълнена), която после да се използва за различни проекти на социално инженерство извън армията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Въпреки нежеланието на кадровите офицери да бъдат поучавани от надути цивилни психолози кой от хората им за какво става, тестовете се провеждат почти навсякъде. Много от мобилизираните са скорошни южно- и източноевропейски имигранти, не разбират добре английски, камо ли жаргона на изпитвачите, идват от бедни селски краища и не познават добре американската култура, наплашени са, не разбират каква е целта на занятието – шушука се за пращане на скъсаните на фронта в Европа, депортация и други страхотии. Много от тях никога не са държали молив в ръка – но и неграмотните трябва да отбелязват верните отговори. Въпросите за неграмотните съдържат и картинки с липсващи: жичка на електрическа крушка, струни на цигулка, мрежа на тенис корт... каквито много от тях никога не са виждали, но трябва да отбележат правилно липсващото. Въпросите за грамотните засягат американски търговски марки и знаменитости, неизвестни за тях, а има и грубо расистки – „The number of a Kaffir’s legs – 2, 4, 6, 8”) – с приблизителен превод „Колко крака има един Мангал – 2, 4, 6 ,8“). И логично,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>тестовете Алфа и Бета определят средната „ментална възраст“ на американската армия на 13 години –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">спомняме си, че горната граница на „мороните“ е 12 г. и че очарователният герой на Том Ханкс е малко над нея. Армията на САЩ, в която служи героят на Хемингуей от „Сбогом на оръжията“, е окомплектувана от полуморони – форест-гъмповци. Разбира се, направена е и разбивка по етнически признак.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Какви изводи се правят? Че това положение е много опасно – нацията дегенерира; застрашена е демокрацията (Чърчил: „най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средностатистически избирател“);</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>но виновните са, разбира се, имигрантите, особено от Южна и Източна Европа (медитеранските),</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">които, както става ясно от теста, имат по-ниска ментална възраст в сравнение с „нордическите“ (от Северна Европа) и „алпийските“ (от Централна Европа). Особено „тъпи“ са италианците и поляците („Polack” става синоним на „морон“). Тестът се смята също, че е „разобличил“ и мита, че евреите (които прииждат от Русия и останала Източна Европа) били „по-умни“ (както мисли и Сарацин – с 15%) от титулния етнос. В 20-те години университетите – начело с Харвард, Йейл и пр. – въвеждат еврейски квоти (<em>Jewish quotas</em>) за ограничаване процента на студентите евреи (примерно до 15%), които упорито учат повече и получават по-високи оценки от връстниците си християни – по причини, които ще разгледам друг път. Днес в САЩ пък се говори под сурдинка за нуждата от китайски квоти; когато преди 14 г. синът ми беше приет в елитната държавна гимназия „Стайвъсънт“, в която тогава кандидатстваха 30 хиляди деца от град Ню Йорк за 700 места, 50% от приетите бяха етнически китайчета – днес процентът им е вече 75%.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Правят се и self-fulfilling prophecies (самосбъдващи се предсказания) за нужното за максимизацията на продажбите интелектуално равнище на рекламата и изобщо на съдържанието на масовата култура. За равнището на политическата пропаганда. И така до ден днешен. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Класирането на народи и страни по IQ също продължава с пълна пара и до днес. </strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Освен Сарацин, който между другото класира по IQ омразната му ГДР (той е роден там) преди ФРГ, в 2002 г. излезе книгата „IQ и богатството на народите“ (<em>IQ and the Wealth of Nations</em>) от психолога Ричард Лин и политолога Тату Ванханен. IQ е, но не много строго, спрегнат с БВП, но методиката на определянето на националния IQ е произволна и се прави на едро по географски признак, като намалява от север на юг. Начело са източноазиатците – Хонконг (107), следван от Сингапур, Тайван, Северна и Южна Корея, Япония и Китай… САЩ (98), Русия (96), България (93) заедно със Сърбия, пред Турция, Гърция и Хърватия, но след Румъния (94). Африканците отново са средно под 80, та чак до 75–70, макар и не толкова зле като в тест Бета. Упражнението е схоластично, обясненията са кръгови, ползата е нулева. Но дори и Сарацин признава, че „националният IQ” растял с времето, освен ако не падне жертва на „самоликвидация“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Връщам се пак в Америка на <em>the roaring 20’s</em>, дето заключенията от тестовете Алфа и Бета имат решаващо значение за приемането на</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>антиимигрантското законодателство от 20-те години,</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">с което свободната имиграция е преустановена завинаги, въведени са квоти по страни в годишен размер 2% от броя на вече заселилите се в САЩ граждани на съответната страна. В резултат САЩ губи седем милиона потенциални източноевропейски имигранти, Европа страда от излишно свръхнаселение. Веднага след това се прекратява и даването на безплатна държавна земя на новопристигналите имигранти (освен в най-отдалечените райони). Евреите, които се опитват да избягат в САЩ от Германия по време на нацизма, срещат изкуствени усложнения и хиляди от тях загиват. Дискриминирани са италианците – аферата „Сако и Ванцети” в 1927 г., и ирландците, макар да са от „Северна Европа“. Виждал съм снимки на обяви за работа в Ню Йорк от 20-те години с добавено: <em>„No Irish Need Apply”</em> („Ирландци не приемаме“). Популярна шега на сезона е: „най-добре всеки ирландец да убие по един негър (nigger) и да бъде обесен за това“.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Най-сериозни изводи се налагат, разбира се, по отношение на самите негри (Negroes) – главните виновници за дегенерирането на нацията, с най-ниската ментална възраст от 10,41 г. Това на практика значи</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>повече сегрегация на училищата –</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">да се пазят белите деца от развала, а и да не се хабят излишни пари за образование на тия, дето тъй и тъй не могат да учат. По-сурови дискриминационни закони в Юга (<em>Jim Crow laws</em>) и разбира се, повече зулуми на клановците и несправедливи присъди като в „Да убиеш присмехулник“. Това е времето, когато тръгва голямата вълна безработни черни ратаи (<em>farm hands</em>) и изполичари (<em>sharecroppers</em>) от Юга към растящите фабрични предградия на Сейнт Луис, Чикаго, Детройт и Ню Йорк, това е времето на блуса и джаза, времето на „Рапсодия блус“ и раждането на американската национална музика и популярна култура от духа на блуса.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">И така, според създателите си тези тестове уж мерят вродената способност за вербално, числово и пространствено мислене, но както всеки непредубеден може да прецени,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>мерят главно окултуреността на изпитвания.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Един от студентите на Йъркс, Карл Бригам, създава – на основата на Арми Алфа – познатия до болка на почти всеки американски ученик и родител</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>Scholastic Aptitude Тest (SAT),</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">главното изпитание на кандидатит-студентите. SAT се държи по време на гимназията и за щастие може да се явяваш няколко пъти. Думата <em>аptitude</em> явно носи родилните белези на вроденизма: според речника тя значи „природна способност“ – но що е „природна“? Nature or nurture, гени или възпитание? Има ли изобщо „човешка природа“ и каква е тя?</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Консерваторите по душа (без значение на политическия цвят) знаят, че има неизменна, „природна“ човешка природа –</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>„човек по природа е зъл“.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">„Всеки, който не е принуден от обстоятелствата да бъде добър, е зъл“ (Макиавели). Обществените институти са предназначени да възпират злата човешка природа, да ти отнемат възможността да бъдеш зъл. Оттам страхът от тиранията и недоверието в държавата, „Големия брат“, въплътено в „ограниченията и противотежестите” (<em>checks and balances</em>), в разделението на властите. Тази вяра е доста полезна в правото и политиката, ако не е замърсена от цинизъм.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Либералите по душа (без значение на политическия цвят) вярват, че няма никаква неизменна, „природна“ човешка природа: всеки, дори и последният злодей злосторен,</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>който попадне на хора, дори и в затвора, става Човек.</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Тази вяра е не само полезна, но абсолютно необходима в педагогиката, както и в личностното развитие на човека.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Естествено, като педагози авторите на SAT споделят Вапцаровата вяра. Изпитите измерват подготовката на учениците; за тях се <em>учи</em>. В курсовете се учат техники (рационалност) и се обещава определен минимален резултат на изпита, или „парите се връщат“ (<em>your money back</em>). Щом човек може да се научи да решава тестовете с по-висок резултат, което е емпиричен факт, на който се гради цялата тестова индустрия, не е ли това последното доказателство, че те</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>не измерват вродени, а научени, придобити способности?</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако А (птица) има вродена способност да лети, а Б (човек) няма, то Б не може да се научи да лети, и много да се старае. Но ако А има висок резултат на теста без подготовка, а Б – нисък резултат без подготовка, но по-висок след подготовка, то значи, че А е получил подготовката си дълго преди теста, дори без да знае, а Б никога не е я получил. Дори ако способностите на А са обусловени от гените му, но Б може да достигне подобни резултати с обучение, не е ли същото, както когато Б е с лошо зрение, обусловено от гените му, но го компенсира с очила? </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Търсенето на „надарени“ деца в САЩ посредством SAT на по-малка от гимназиалната възраст по програмата на университета „Джонс Хопкинс“ (Johns Hopkins) Center for Тalented Youth (CTY) започва от 5–6-и клас. Синът ни държа SAT за пръв път в 7-и клас (обикновено това става в 10-и клас и нагоре). Всяка година детето трябва да доказва отново, че е подходящо за програмата. Издържалите с висок резултат (примерно, най-горните 5 процента за възрастта си) се учат през лятото в колежи по университетски програми по свой избор.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Информация, че едно дете има право на такова обучение, дават учителите – говорят с родителите, настояват, пращат се писма, раздават им се награди от държавата. Всеки ученик с успех на годишни училищни тестове над 95% е ухажван не само от учителите, но и от реномирани университети – по пощата, канаят го на срещи, понякога 5–6 години преди завършване на гимназията.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но в какво се изразява „надареността“ на сина ни? Само в това, че е случил да се роди в семейство на двама научни работници с педагогическа специалност и доста свободно време, и че от най-ранно детство постоянно му е четено и разговаряно с него. Почти всяко дете в такива условия ще постигне неговите резултати. Целта е да се създадат такива условия на всяко дете – ако не е възможно в семейството – в училището на колкото се може по-ранна възраст.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Предполагам, много български читатели намират системата на CTY за проактивна работа с отличниците похвална. Проблемът е, че който има, му се дава, който няма, му се отнема. Общоизвестно е, че американското училище е в дълбока криза. Мисля, че причината за това (като се абстрахираме от общите социални проблеми на турбокапитализма като растящото икономическо неравенство) е</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><strong>прекаленото оценяване и класиране (ranking) на децата, т.е. неравенството в клас,</strong></span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">което не толкова стимулира облагодетелстваните, колкото демотивира необлагодетелстваните. Така е и в България: като се абстрахираме от всеобщата чалга, от Бойко Борисов – националната икона за „успял мъж“ – неравенството и съперничеството в клас е основна причина за неученето на мнозинството деца. Както намаляването на икономическото неравенство е най-важната задача за съживяване на икономиката, така и намаляване неравенството в училище – в т.ч. между отличници и двойкари, а не само между богати и бедни деца – е условие за мотивиране на голямата маса деца да учат, което за повечето от тях може да става само в група заедно с останалите.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Равенството по достойнство, независимо от биографията, средата и успеваемостта, т.е. качеството на обучението да бъде <em>включващо</em> (англ. <em>inclusive</em>), е най-важното условие за мотивацията на децата, които са толкова различни, и обединяването им с обща цел. Оставям за следващ коментар критиката на интересните възгледи на Сарацин в областта на педагогиката, в която ще използвам специфичния ни опит от българския детски хор и училище „Гергана“ в Ню Йорк. За разлика от Сарацин, който набляга най-вече на природоматематическите знания, мисля, че обучението по изкуствата не е по-малко важно, в това число и по музика. Колегата Магдалена Душкина, пианистка и учителка по музикален театър в „Гергана“, се съгласи да ме консултира по някои въпроси на обучението по музика.</span></span></p>
<p>Първата част на коментара: <a href="http://glasove.com/komentari/49543-nashestvieto-na-saracinite--chast-i-">http://glasove.com/komentari/49543-nashestvieto-na-saracinite--chast-i-</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
