Снимка: Илияна Кирилова, "Сега"
Предложението бе дискутирано близо три часа. Според действащото законодателство в изборите за национален парламент квотата за избор с преференция е 5%, а за европейски парламент – 7%.
Предложението на ДПС за преференциите предвижда те да са валидни, ако кандидатът е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота.
От ПГ "Обединени патриоти" заявиха, че ще подкрепят евентуално президентско вето по темата. Искрен Веселинов, заместник-председател на ПГ "Обединени патриоти", заяви по време на дебата, че няма да подкрепят отменянето на преференциите. "Ще гласуваме против направените предложения", увери той.
Явор Божанков от БСП заяви, че с предложението на ДПС тотално се обезсмисля преференцията заради завишаването на квотата, необходима за разместване на листата. По думите му, ако досега в област Велико Търново за един кандидат за депутат са били нужни около 2000 – 3000 преференции, то с новите изисквания, биха били нужни 15 000, а за евродепутат – над 150 000 преференции.
Антон Кутев определи предложението на ДПС като "отказ от преференции" и "груба политическа грешка".
Александър Симов продължи като изтъкна, че посегателството срещу преференцията е "политическо престъпление". "Социалните мрежи се вълнуват, хората протестират, а тук моите колеги от ГЕРБ са си намерили други по-интересни занимания", коментира Симов. Той се обърна към колегите си от ГЕРБ с думите: "Вашата най-голяма парламентарна звезда е преференциален кандидат – говорим за Спас Гърневски, ако прецакате него, кой всеки петък ще чете декларации срещу безбожните комунисти?".
Хамид Хамид защити предложението и изтъкна, че този начин на изчисляване на квотите е европейска практика, прилагана в страни като Холандия и Австрия.
Съпартиецът му Йордан Цонев определи преференцията не като "гласуване за личности", а като "най-ярка форма за контролиран, корпоративен вот". Той заяви, че от самото начало от ДПС са против преференцията и ще продължат да бъдат против нея докато тя не бъде ликвидирана.
Народните представители решиха още преференцията в бюлетината да бъде отбелязвана с поредния номер на партията, с който е регистрирана в избирателната листа, плюс 100, съобщи БТВ.
Редакционното предложение бе направено от председателя на правната комисия Данаил Кирилов.
Депутатите отхвърлиха предложението на народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид във всяка секционна избирателна комисия да се поставят камери за онлайн наблюдение.
Ето и обобщение на окончателните промени, приети в Изборния кодекс:
В бюлетината: Номерата на партиите до 100, на кандидатите - от 101 нагоре
Номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в интегралната бюлетина остават, но т.нар. феномен 15/15 се очаква да бъде преодолян. Въпреки несъгласието на коалиционните партньори от "Обединени патриоти" депутатите от ГЕРБ прокараха на второ гласуване предложение, което събра подкрепата на ДПС - номерата на формациите ще бъдат от 1 до 100, а на кандидатите за депутати, евродепутати и общински съветници - от 101 нагоре.
Народните представители от "БСП за България" настояваха да останат сегашните текстове - номерата и на партиите, и на кандидатите да започват от 1 и да са едни и същи числа.
Машинно гласуване
Пълен обрат претърпя въпросът за въвеждане на машинното гласуване. Съгласно новите предложения на предстоящите избори за Европейски парламент държавата ни се ангажира да осигури гласуване с машини в най-малко 3 000 избирателни секции, а за местния вот – в 6 000. Оттам нататък новите текстове предвиждат въвеждане на пълно машинно гласуване във всички избирателни секции, но фигурират и някои ограничения. Машини няма да има в избирателни секции с под 300 избиратели, в секциите на плавателни съдове под българско знаме и в секциите, разкрити в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за социални услуги. Машинно гласуване не се предвижда и в секциите в чужбина.
Секциите, в които ще се проведе машинно гласуване през настоящата година, ще бъдат определени от ЦИК, но не по-късно от 12 дни след насрочването на изборите. Комисията ще има и задължението да определи такива условия и ред, които да гарантират тайната на вота и сигурността на изборния процес и изборните резултати.
До 31 март 2020 г. ЦИК трябва да приеме и пътна карта за експерименталното дистанционно електронно гласуване.
Без социологически данни в изборния ден
Идеята да падне забраната за оповестяване на социологически данни в изборния ден също претърпя обрат. Предложението за това бе на ГЕРБ, а в мотивите си те се позовават на наложилата се практика в различни социални мрежи през целия изборен ден да се публикуват междинни данни, което според тях поражда неравнопоставеност. Депутатите от Правната комисия обаче се отказаха от първоначалното си намерение, с което забраната печатните, електронните и информационните медии в изборния ден остава.
Изборни секции извън страната
Парламентарното мнозинството отхвърли предложението на ДПС за връщане на стария режим при разкриването на избирателни секции в чужбина. По време на дебатите по второ четене за промените в Изборния кодекс от Движението настояваха за падането на лимита от 35 секции в държавите извън Европейския съюз, както и за премахването на принципа за уседналост по време на местните избори.
Предложенията бяха аргументирани от депутат Хамид Хамид, според когото всички тези ограничения водят до нарушаване на избирателни права на българската диаспора зад граница. Той припомни, че тези ограничения скоро ще засегнат и българите във Великобритания, а причината за това е процедурата по Брекзит. Хамид припомни още, че големи български общности има още в Турция, САЩ, Канада и други държави.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ пък наблегна на твърдението, че принципа на уседналост, залегнал в сега действащия Изборен закон, противоречи на самата Конституция на страната.
Решения на ЦИК
Новите правила предвиждат при съдебна отмяна на решение за отхвърляне на Централната избирателна комисия, тя може да постанови ново решение с мнозинство повече от половината от членовете ѝ.
Предизборна агитация само на български
Мнозинството отхвърли поредното предложение на ДПС предизборна агитация да въведе възможност предизборната кампания да се води и на друг език, но с осигурен превод на българския. От Движението го аргументираха с резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009г., отнасяща се до многоезичието като преимущество за Европа и обща отговорност на всички страни-членки на общността.
Преференциален вот
Новите текстове предвиждат, че за да може кандидат от партийна листа да измести друг, трябва да има толкова получени преференции, които са нужни на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така сметките показват, че за пренареждане на листата за евродепутати например, един кандидат трябва да събере повече 100 хил. гласа.
Промените в преференциалния вот бяха предложени от ДПС и подкрепени от ГЕРБ и НФСБ. Против бяха БСП, ВМРО и депутати от „Воля“, а „Атака“ отсъстваше от залата.
Източници: "Епицентър", БГНЕС