Добрев предаде на главния прокурор документи по договори на ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
16
7

Министърът на икономиката в оставка Делян Добрев предаде на главния прокурор Сотир Цацаров документи по договори за дългосрочно изкупуване на електроенергия от ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3. Според Добрев по договорите има особени залози, които гарантират приходи срещу сметките на потребителите. Главният прокурор трябва да прецени дали подписаното е законосъобразно, съобщава БНР.

Договорите за особени залози са сключени през 2002 и 2005 г. Те обезпечават кредитите за строителството на двата ТЕЦ-а. Според документите Националната електрическа компания е задължена да изкупува произведената от централите енергия. В същото време като обезпечение за кредитите са дадени сметките на потребителите, съобщи Делян Добрев. Това са сметките на всеки един потребител в България, които влизат в ЕРП-тата и които следва да бъдат платени към НЕК за енергия. Въпросът е тук, че или имаш дългосрочен договор, или имаш особен залог. Ние, от една страна, гарантираме кредита на тези дружества с особения залог, от друга страна, подписваме 15-годишен дългосрочен договор с гарантирана норма на възвръщаемост. Рискът е поет от НЕК, обясни министърът в оставка. Това означава, че ако Националната електрическа компания спре да плаща, както е по договор, тя ще трябва да изплати 13,188 млрд. лева по особените залози.

7 Коментара Коментирай

Коментари

Шмyнд-2

11 Март 2013 23:21ч.

Ами сега? Натъркулиха Цаци на топа!

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
.

12 Март 2013 0:06ч.

Все пак браво! И само за тези договори ли се сетихте чак сега. Внимателно само прокуратурата да не запуши от работа, а и едва ли й е много приятна да се занимава с въпроси, които опират до високите етажи на властта. Тя много добре знае от къде им идват заплатите.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Винету

12 Март 2013 0:22ч.

Кой е тоя путьо с бебешка физиомутра на снимката?

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
mun4o

12 Март 2013 0:59ч.

Ашколсун, че са можали. Такова безподобно разпродаване на България е извършено баш през мандата на Дедо Крад. Хитрите юпита извъртяха много урвенски номера на обрулената ни държавица, един от които е урвенската сделка с външния ни дълг, от която се набарбальокахме с 2 милиарда лева, платени в повече. Каквото и да говорят сънременните оплювачи за Костов, следващите е могло да не подписват такива заробващи договори. Но за 1 лев комисионна тия нагли добичета са готови да прахосат 1000 лева народни пари. А след тях и потоп. Костов е още жив, да оправя нещата...

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
999

12 Март 2013 15:43ч.

Борисов е първият премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове. За 42 месеца ГЕРБ успя да натрупа 8 млрд дълг, да остави над 800 000 безработни – 100 000, от които младежи. ГЕРБ обявяваха няколко пъти края на кризата, а се оказа, че с действията си ГЕРБ реално задълбочават кризата. Заради тях кризата от икономическа стана социална, а вече е и политическа. Борисов е единственият премиер, който замрази заплатите и пенсиите. При него лекарствата се увеличиха с над 500%, а храните с близо 50%. Средният и малък бизнес бе унищожен. За първи път в българската история млад мъж се самозапали в знак на протест срещу управлението на ГЕРБ, техният кмет и варненската групировка ТИМ. Според безпристрастните икономисти България трудно ще се възстановя през следващите 4 години. В почти всички сектори положението е катастрофално и тепърва ще научаваме жестоката истина за състоянието на държавата. Експертите определят като неадекватна и аматьорска икономическата политика на Бойко Борисов и Симеон Дянков. В началото на мандата двамата преследват нереалистични цели – ERM-II, чакалня за еврозоната, и еврозоната. Кабинетът “Борисов” “изпусна” първия си бюджет през 2010 г. нещо, което не се беше случило дори преди 1997 г. За четири години фискалните резерви намаляха с около 4 млрд. лв., а дългът бе увеличен приблизително с още 4 млрд. лв. Фискалната позиция е влошена с 8 млрд. лв. за един мандат. Според експертите икономическата ситуация в България е по-страшна от тази след управлението на Жан Виденов през 1997 година – няма свободни фискални резерви, темпото на нарастване на правителствения дълг е притеснително, доверието в бизнес климата е разрушено, а стопанските перспективи изглеждат доста обезсърчителни. България е изправена пред спасителните пакети на МВФ и на Европейската комисия. Лекарското съсловие по безпрецедентен начин беше унижавано, включително от парламентарната трибуна от Цветан Цветанов. Другият пък вицепремиер Симон Дянков открадна 1. 2 млрд лв от здравните осигуровки на българите. Някои експерти дори посочват, че са 2 милиарда. Тези пари, които по закон са неприкосновени и никое правителство след създаването на НЗОК през 1999 г. с цената на нищо не си позволи подобен взлом, гарниран с цинизъм и арогантност и към съсловието и към пациентите. И в момент, когато болниците задлъжняват с милиони, НЗОК определя и планира колко инфаркта да се случат със седмици комисията не заседаваше… Пазеха управителя на НЗОК Пламен Цеков, който влезе в историята на 41-то НС като прокарал лобистката наркопоправка в Държавен вестник. И той смени една от “звездите” на ГЕРБ д-р Неда Нешева, която пък беше раздала на себе си и приближените си чиновници в НЗОК колосални бонуси на фона на криза, замразени заплати и пенсии. Във външната политика правителството на ГЕРБ започна с фал, назначавайки на този пост слабо подготвената “първа калинка” Румяна Желева, която впоследствие се провали и като кандидат за еврокомисар от България. През април 2010 министър Младенов направи двуседмична обиколка в държавите от Западните Балкани, но още тогава стана ясно, че София не разполага с ясна стратегия и експертиза, за да се превърне в авторитет и пример за тези страни. Младенов организира и лично участва в скандални срещи с външни министри от балканските страни и обсъжда трета страна – Македония. В крайна сметка се стига и до тоталното блокиране на двустранните отношения между София и Скопие и паническа визита на Борисов в Македония дни пред да подаде оставка. Младенов започва “реформа в самото ведомство”, но промените приключват с изгонването на дипломати с агентурно минало. През есента на 2010 г. дипломацията на министър Младенов проспива един важен факт – отказът страната ни да бъде приета в Шенген. Така от един от приоритетите номер едно /според изказванията на премиера Борисов през 2010 и 2011/ влизането в Шенген вече почти не е на преден план. В края на юли 2012 на летището в Бургас бе извършен атентат, при който загиват петима израелски туристи и един български гражданин. За извършител на атентата, който разкрива слабости в системата за сигурност, се сочи ливанското шиитско движение “Хизбула”. На българските власти са им необходими над шест месеца, за да обявят доста спорно като твърдение на 5 февруари кой е отговорен за кървавото злодеяние. След първия терористичен атентат в България Младенов рязко спира коментарите си за Близкия изток, които уж му бяха приоритет. Политиката на Бойко Борисов и ГЕРБ в енергийната област ще бъде запомнена преди всичко с честите смени на мнения по въпроса за АЕЦ “Белене”, което сложи кръст на България като надежден партньор. Този кабинет наследи четири големи проекта и изграждане на междусистемните газови връзки. Петролопроводът Бургас – Александруполис се отказа от София заради “липса на финансова изгода” и възможни екологични последици за черноморското крайбрежие. АЕЦ “Белене” – сагата продължи през целия мандат на правителството на Борисов, който често сменяше своята позиция, като по този начин ни излагаше пред нашите чуждестранни партньори. Имаме няколкомилиардните задължения на НЕК, които ще се плащат от потребителите. Статистиката за инвестициите във фотоволтаични паркове в края на 2009 г. възлизат на обща мощност 7,9 МВт. В края на 2012 година те са вече 864 МВт – над 100 пъти повече. Един мандат няма да бъде достатъчен за изправяне на икономиката – то ще трябва да нормализира процеса на управление на публичните финанси, да спре нарастването на дълговете, да възстанови част от фискалните резерви, да разплати текущите си задължения, включително и по отношение на възстановяването на ДДС. Въпреки добре звучащите идеи от лятото на 2009 година за “модернизация на съществуващата научна инфраструктура и издигане статута на учения”, нищо такова не се случи, даже напротив. Бюджетът на БАН от няколко години беше значително намален в последните години, същото е с парите, които Фонд “Научни изследвания” трябва да раздава всяка година целево за проекти на учените. Именно последната конкурсна сесия на фонда предизвика поредица от протести и доведе до оставката на Сергей Игнатов и назначаването на акад. Стефан Воденичаров на негово място като министър на образованието, младежта и науката. Съдебната система в мандата на правителството, което си отива ще бъде запомнена със скандали, съмнения за ключови назначения по високите етажи и за намеса на изпълнителната власт. Вътрешният министър Цветан Цветанов си позволи да коментира конкретни съдии, а пред ВСС се проведе безпрецедентния протест на магистрати. Неправителствени организации критикуваха стария състав на ВСС, че нито веднъж не защити атакуваните съдии и не порица Цветанов. Новият състав пък ВСС един път прие декларация след изказване на вътрешния министър Цветан Цветанов, но без да споменава неговото име. Втория път вече призова МВР да не кръщава акции с имена на съдии. За новия състав на ВСС всъщност първият голям тест бе изборът на нов главен прокурор. Новият ръководител на държавното обвинение обаче бе избран по процедурни правила за избор, които предизвикаха много спорове – с електронната система на ВСС, а не с бюлетина, кандидатите пък гласувани по реда на постъпилите предложения. Правилата бяха разчетени от наблюдатели като такива, които са в полза на единия от кандидатите – Сотир Цацаров. Големият провал в управлението на ГЕРБ обаче ще остане за катастрофалния избор на членове в Конституционния съд и скандалът около избора на Венета Марковска. Скандал, който тресеше държавата в продължения на няколко месеца. Стигна се до намесата на президента, за да не може Марковска да положи клетва като конституционен съдия. Сагата продължи с втория неуспешен опит за издигане на кандидатура, който прерасна пък в скандалът “Гугушева”. Един от анекдотите, които вървят почти от началото на управлението на ГЕРБ е, че прозвището “поразяваща уста” си оспорват освен Борисов и Цветанов, и скулпторът Вежди Рашидов в битността си на министър на културата. Но не това беше проблемът, а верноподаничеството на министъра, който все пак каза истината при откриването на ремонтирания Държавен сатиричен театър: “Аз трябва просто да му казвам: “Да, слушам!”, ако мога да върша работа и за това съм се цанил, той е мой работодател, въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха”. Иначе Рашидов уволни професионалисти като директорката на гимназията по изящни изкуства Мария Ландова, известният режисьор Станимир Трифонов като директор на Студия “Време”, която е пред фалит и вероятно ще бъде продадена. Директорът на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова беше също сред уволнените. През целия мандат на ГЕРБ драстично се нарушава основното човешко право за достъп до култура. През първите две години чувствително е намалявана допълващата субсидия през общинските бюджети за издръжка на читалищата, а през 2012 г. въобще не е давана такава субсидия. До 2009 г. тя е 6 000 000 лв. Не се дават средства за набавяне на нова българска литература и периодика във фондовете на тези единствени културни центрове в две трети от българските населени места. Филмовата индустрия не получава държавното подпомагане, както е по закон. Сценичните изкуства – музика и драма вегетират в областните градове, като ръст има само в столицата. Този списък може да бъде продължен. По-важното е, че в целия този период не само Рашидов, а и колегите му демонстрираха доволство, а и сега с нови амбиции за власт, нещо, което не се е случвало с никоя партия на власт, изгонена, наистина от народа. Мнозинството в 41-ото Народно събрание, съставено предимно от депутати от ГЕРБ, бе обикновена патерица на правителството на Бойко Борисов, в което бяха нарушени основни конституционни норми, според които парламентът би трябвало да има водеща законодателна роля в държавата. Този парламент наложи приемането на вредни за обикновените граждани и обслужващи олигархията лобистки закони. Мнозинството остана глухо за законодателните инициативи на опозицията, които от три години и половина бяха отхвърляни с несъществуващи аргументи. Често в 41-ото НС законите бяха гласувани при явна липса на кворум, а неудобните остри и актуални въпроси за парламентарния контрол – връщани и отлагани. В отиващия си парламент ГЕРБ присъстваше с най-голям брой депутати, за които мълчанието бе злато в пленарна зала, а вдигането на ръце за гласуване единствената смислена дейност. На практика демократичните процедури на народното представителство бяха подменени от диктата на няколко депутати, като председателя Цецка Цачева и председателя на правната комисия Искра Фидосова, които просто свеждаха за информация на колегите си нарежданията на премиера Борисов, който грубо отсъстваше дори при гласуването на държавния бюджет, вот на недоверие и с месеци не се явяваше на парламентарен контрол. Много от медиите при управлението на Борисов се превърнаха в слуги. Това беше въпрос на непрозрачна собственост, но и на пренатягане към властта от страна на самите журналисти и собственици, които след това доста чевръсто се пренасочиха към протестиращите, които отначало не забелязваха. От Европа многократно сочеха, че свободата на медиите е елемент не само на демокрацията, а и на просперитета на едно общество. Нещо, което не беше разбрано от Бойко Борисов. За него по-важно беше медиите да го следват по магистралите, да показват поредните отрязани лентички или да го включват, когато пожелае в една или друга телевизия. Когато обаче изнасяха безобразията на гарантираните от него депутати и управници, те ставаха нелицеприятни. И премиерът се дразнеше да го питат за Буда или за разговорите му за Мишо Бирата. За властта, узурпирана от премиера – бодигард, свободата се изразяваше в това понякога избрани журналисти да могат да го питат каквото пожелаят, но Борисов да отговаря, както пожелае и за каквото пожелае. Агенция БГНЕС

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
аз

12 Март 2013 17:42ч.

Чета и не мога да повярвам хора без елементарни познания ръсят бисери и пълни глупости! Управлението на една държава се поема, както с нейните активи, така и с нейните пасиви! Това управление не започва с ГЕРБ и няма да свърши с ГЕРБ! Но какво направиха ГЕРБ - изцоцаха си активите без грам "забележка", а пасивите - задължения по договори и към фирми, и към банки.... отидоха в небитието! По вашата логика следващото управление трябва да загърби всички задължения на държавата, поети от Борисов и сие, така ли? Хубави, лоши, изгодни, неизгодни - това са договорни отношения и поети задължения! А дали има нарушения по тях - това само правораздавателните органи /ако има такива/ могат да се произнесат! Цялата власт бе в ГЕРБ и цялата им некадърност и алчност лъсна! Почти четири години бездействаха и харчеха! Колкото до договорите - вие наистина мислите, че ще се влагат пари без никакви гаранции? И как точно го мислите това? Хем пари от бюджета да не се пипат, хем заеми да не се взимат? Абе вие наред ли сте? Като отидете да теглите един мижав потребителски кредит и ви искат някакъв залог - я заплата да се превежда в институцията, я ипотека..., като не си платите телефона - "мутрите" ви са на врата, а за такива инвестиции искате без никакви пари! Или чакате да ви хвърлят прах в очите и да плюете! Защо не плюете Дянков, който незаконно цапцароса близо два милиарда от здравния резерв, което е установено и от Конституционния съд? Преди да се коментира нещо трябва да се мисли, а не веднага да се плюе! Ако има нарушения по самите договори, доказателства за лично облагодетелстване от тях и други такива, с две ръце съм всички да си понесат наказанията, но да си мислите, че без пари ще има инвестиции, грешите!

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Крис

12 Март 2013 19:44ч.

Сключването на залог като обезпечение на ангажимент по даден договор е нормална практика,тъй като по този начин инвеститорите могат да си гарантират бъдещи приходи.През 2001г.двете амер.фирми се отказват от държавни гаранции,вместо което получиха гаранции от бъдещи приходи на НЕК.Особеният залог не е задействан.Документите ги имаше и при отчета на НЕК за 2011т,на който присъстваше и Д.Добрев.Защо не го е видял или защо сега се вади този документ може само да гадае.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи