До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия.
Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. След смъртта си през 946 г. св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Св. Иван изцерява глух от рождение
Предавам дословно съдържанието на писмото, получено от Игумена на Рилската Св. Обител Архимандрит Натанаил и заведено по входящия дневник на Рилската Св. Обител под № 3763 от 18 ноември 1940 г.
За да бъда близо до оригинала, предавам писмото заедно с всичките му правописни грешки:
„До Негово Високопреподобие о. Игумена на Св. Рилска Обител. Ваше Високопреподобне, Даде ни се от Бога чедо на име Асен, още на 3—4 месеца осетихме че детето не ще може да слуша по слух и почнахме да го носим по лекарите като се надявахме да го изцерат, но за жалост, колко неприятности, тревоги и безпокойствие сме преживяли за него, носихме го навсекъде до осмата година, но не можаха лекарите да го изцерят, най-сетне решихме с пълна вяря и надежда в Бога и на неговият Божи угодник св. Иван Рилски чудотворец, тази година на Кръстовден донесохме го в Св. монастир и щом го поднесохме и целува светите мощи на Светията; и като го запоихме от Св. аязмо; и му омихме главата и ушите; и о Боже: за наша радост детето Ясен прослуша, чест и слава да бъде на св. Ивана и с неговите св. молитви да го пази здрав и весел през всичките му дни на живота му. От радост на душата ни поднасяме на Св. Иван нешите скромни благодарности, с. Махала Рибник — Петричка околия
1 Ноември 1940 год, Подписвам се саморъчно: (п) В Иванов Каракашев Верно: на Рилската Св. Обител Сереткар: (п) Йеромонах Варлаам Рилски монастир, 18 ноември 1940 г.
Бащата на изцерения Ясен изпрати на монастиря като подарък една сума доста значителна за един наш селянин — 2,000 лева. Горното писмо е публикувано в „Църковен Вестник“ бр. 45 от 28. XI. 1940 г.
"Чудеса на св.Йоан Рилски" от архим. Климент Рилец