"Това, което не разбрахме и бе старателно прикрито е, че същата оперативна програма бе подготвена, внесена в Европейската комисия и защитена от Правителството, което ръководих, в активно сътрудничество с академичната и научна общност в страната", продължава Орешарски.
"Инвестициите в образованието и науката бяха предпочетени с ясното съзнание, че точно те имат най-голяма възвръщаемост във времето и са с най-висок потенциал за цялостното ни социално-икономическо развитие. Точно тази програма бе най-трудната, защото трябваше да създадем изцяло нови структури на управление и, което е по-важното, да я защитим пред експерти, които не вярваха, че тя може да проработи, вкл. и партньорите от ЕК. Вероятно, ако сегашните власти решават, щяха да заложат на далеч по-атрактивните за „усвояване” инфраструктурни програми или програмите за държавната администрация. Дано тези предпочитания не попречат на инвестициите в образованието и науката, от които държавата ни има най-много нужда. А гордостта на бившия министър е комплимент за моето правителство, макар изказан по странен, и не особено достоен начин, заради опита да си припише чужди достижения", завършва коментара си Пламен Орешарски.