Financial Times: Историческа смяна на властта в ЕС

Financial Times: Историческа смяна на властта в ЕС
Жан-Клод Юнкер, номиниран за председател на Европейската комисия, има репутацията на безинтересен технократ, коментира коментира в. "Файненшъл таймс". Но изборът той да ръководи най-висшия орган на Европейския съюз причини политически трус в коридорите на Брюксел. Има доста спорове около това дали 59-годишният бивш премиер на Люксембург е правилният човек, който да оглави комисията в един критичен момент в историята на блока. Но начинът на неговото назначаване е по-важен от характера на човека.
<p>Той ознаменува историческа промяна на властовия баланс сред институциите на ЕС в полза на Европейския парламент.</p> <p>Миналия месец около 250 милиона европейци гласуваха на избори за европейски депутати. Преди вота паневропейските политически блокове постигнаха общо съгласие, че кандидатът на най-голямата група в парламента ще бъде номиниран да ръководи комисията, изпълнителният орган на ЕС.</p> <p>Изборът на Юнкер подпечатва успеха на този ход.</p> <p>Избраник на победилите десноцентристи, той бе номиниран от правителствените ръководители от ЕС. За пръв път в своята история те подкрепят шеф на комисията, когото не са избрали. Това поставя ръководенето на ЕС в непозната територия.</p> <p>Триумфът на Юнкер също така бележи опасен момент за отношенията на Великобритания с Европа.</p> <p>Министър-председателят на Обединеното кралство Дейвид Камерън води самотна битка срещу назначаването на люксембуреца, твърдейки, че той е старомоден евроинтеграционист.</p> <p>Това е първият път, в който голяма държава членка на ЕС е победена по такъв начин по важен въпрос в Европейския съвет.</p> <p>Това вгорчава отношенията с Германия и отчуждава още повече Великобритания от ЕС.</p> <p>Едно от възраженията на Камерън срещу избора на Юнкер бе тъкмо във връзка с това, че той ще засили властта на европейските депутати.</p> <p>Великобритания с право изрази загриженост по отношение на едно заграбване на власт, което няма никакво основание в договорите за ЕС. В момент, когато еврозоната върви към по-голяма интеграция, съюзът се нуждае от повече демократична легитимност.</p> <p>Но не е ясно защо парламентът - който бе избран с избирателна активност от 46 процента - трябва да има повече власт от правителствените ръководители, които са избрани на по-представителни национални избори.</p> <p>Съществува и опасност, че Юнкер ще отстъпва повече пред парламента, отколкото пред държавите членки. Това крие риск от отслабване на ролята на комисията като безпристрастен регулатор на бизнеса, конкуренцията, фискалните правила и още много други.</p> <p>По-големите въпроси са за Камерън. Той имаше право да се противопоставя на кандидатурата на Юнкер.</p> <p>Политик от задкулисието, той не е човекът, който ще повдигне доверието в ЕС след изборите миналия месец, в които анти-ЕС партии се представиха добре.</p> <p>Но неуспешната тактика на Камерън обяснява защо той претърпя това дипломатическо поражение.</p> <p>Острият му подход към ЕС от доста години - изваждайки консерваторите от десноцентристката Европейска народна партия и обещавайки референдум за членството в ЕС - навреди на позициите на Великобритания в Европа, отчуждавайки дори тези, които бяха склонни да го подкрепят по отношение на Юнкер.</p> <p>За своите партньори в съюза Камерън изглежда обсебен на всяка цена да удовлетвори своите евроскептични депутати. Лидерът на Обединеното кралство трябва да ограничи щетите. Той трябва елегантно да приеме назначението на Юнкер и да осигури силен икономически ресор в ЕС за Великобритания.</p> <p>Камерън трябва да уточни какви са целите му за предоговаряне на британското членство в ЕС, признавайки границите на постижимото.</p> <p>Юнкер и канцлерът на Германия Ангела Меркел също имат жизненоважна роля. Те трябва да признаят, че събитията от тази седмица ще насърчат британските евроскептици. Европейските лидери трябва да погледнат отвъд неуспеха на Камерън и да обмислят подкрепа за части от британския дневен ред за реформи за либерализация.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • Hunter Douglas

    01 Юли 2014 12:55ч.

    Русия не започва войните, тя ги завършва Трябва да се разбере, че това е война, която се води по нов начин. Това е война на САЩ с техните политически, икономически и финансови инструменти практически срещу целия свят, но преди всичко срещу Русия и Китай. Това е война, която САЩ водят с чужди ръце, чужди жертви и с най-малки разходи. \&quot;Нека се избиват помежду си.\&quot;. Това изтренираха по време на Втората световна война. По същия начин започнаха и след краха на СССР - в Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Египет, Турция. И сега в Украйна. Но целта продължава да е Русия. Основната причина също е ясна - кризата на световната икономическа система, създадена в рамките на икономическото господство на САЩ, най-напред на Запад, а след 1991 г. и в целия свят. В тази система доларът беше основна валута и с неговото преразпределение САЩ осигуряваха дълго време световния ред. На някои държави даваха повече, на други – по-малко. Но през 2008 г. избухна голямата криза и в САЩ разбраха, че техният край наближава. След провала Сирия решиха да се насочат директно срещу Русия. Избраха Украйна, която още от 1991 г. подготвят като антируски плацдарм и бариера пред руско-европейското сътрудничество, като част от глобалната игра за икономическо преразпределение по линията Запад – Изток. Но изведнъж операцията забуксува и спря. Истерията на САЩ е разбираема. От своя гледна точка в Украйна те правеха всичко правилно. Корумпираха лидерите, превърнаха парите в идеология, преустроиха армията и органите за сигурност, отгледаха неонацистки главорези. С една дума, американците последователно реализираха крупна и обезпечена с ресурси и хора операция, която, според всички техни закони, нямаше право на провал. От друга страна – Русия правеше всичко неправилно. Кремъл, и лично Путин, дълги години нямаха никаква разумна политика спрямо Украйна. Цялата им дейност се свеждаше до случайни реакции на една или друга конкретна ситуация, до опити за подкуп на един или друг олигарх. Но това не решаваше нищо, тъй като парите веднага заминаваха в западните банки. Значи, САЩ бяха длъжни да победят, а Русия беше длъжна да загуби. За тази цел Янукович /или заместващият го екип Яценюк - Турчинов/ трябваше да съобщи на 15 май за денонсирането на договора с Русия за черноморския флот в Крим. След това Крим трябваше да стане новият непотопяем американски самолетоносач до входа на Русия, която оттук нататък губеше възможност за суверенна политика. Американците бяха уверени до такава степен в своя успех, че изпратиха ремонтни части за реконструкцията на необходимата им инфраструктура в Крим, за строителството на болници и училища за американските военнослужещи и техните семейства, които трябваше да се появят в Крим през това лято. Това по света не се знаеше, но в Москва знаеха за какво става дума. Янукович се отличаваше от Юлия Тимошенко с това, че поддържаше топли отношения и с ЕС, откъдето му обещаха запазване на личните капитали в чужбина, ако подпише споразумението за асоцииране с ЕС и ако превърне Украйна в още една колония на ЕС. Но тук се намеси Москва, която го предупреди да не прави глупости. Янукович пред публиката отказа да подпише асоциирането с ЕС, но зад кулисите обеща на Брюксел да направи това след 3 месеца. И, за да се откачи от Путин, събра на Майдана студенти, които започнаха да крещят, че искат да влизат в ЕС. А самият замина за Китай, за да им продава... същия Крим. Ставаше дума за изграждане там на дълбоководно пристанище, като покани на строежа 2 милиона китайци и 16 милиарда долара инвестиции. Но американците бяха паникьосани, тъй като всячески се опитват да откъснат ЕС от Русия и Китай и заповядаха на Янукович да разпъди Майдана. Но там се наместиха неофашистите от Западна Украйна, контролирани от Израел, на който Янукович беше обещал разработката на газа и нефта в шелфа на Крим. По-нататък нещата са известни. Москва се намеси. Подготвяният от години американски план в Крим и Украйна беше разрушен. От този момент САЩ, ЕС и Израел започнаха от своя страна да правят всичко неправилно. Избраха най-кървавия вариант с цел да принудят Русия да нахлуе в Украйна и тя да се превърне в бойното поле на ХХІ века. В проруските източни райони нахлуха хунтаджиите от Киев, които извършиха геноцидното престъпление на 2 май в Одеса. Имал съм възможност да посетя всички места на масовите престъпления на хитлеристите в Полша, Чехословакия, Югославия, Беларус и Русия и мога със съжаление да констатирам, че към тях беше добавено още едно – Одеса 2014 г. Това вече е война на унищожение на невинни хора, т.е. геноцид. Едновременно март-май 2014 г. ще влязат в историята като край на еднополюсния свят и на следстуденовоенния период. Светът е пред нова реалност, която още не може да асимилира . Залогът е най-голям. Ако Западът не успее да победи в тази война, ще станем свидетели на грандиозен крах и разпадане на двата негови стълба – САЩ и ЕС, който ще превъзхожда разпадането на СССР и СИВ преди 25 години. Ако Изтокът, респективно Русия и Китай, победят, това ще бъде началото на нов цивилизационен проект и нов световен ред на многополюсност, на финансов, икономически и идеологически плурализъм. Заради това нямаше никаква реакция от страна на САЩ и ЕС на масовите убийства в Одеса, на щурма на Славянск и Крематорск. В момента, в който пиша тези редове, се води дискусията \&quot;дали Путин ще предаде Източна Украйна или няма да я предаде\&quot;. Съжденията са различни и зависят от гледната точка. Онова, което мога да кажа сега е, че събитията от май 2014 г. ще имат необратими последствия за всички. В Одеса беше извършен руски холокост, т.е. жертвено изгаряне, в буквалния смисъл, на жертвите. На второ място, превратът в Киев имаше за цел окончателно да откъсне Украйна от Русия. Евразиатският съюз около Русия и Китай трябваше да бъде обявен на 29 май. Срещу това Вашингтон отново реагира с гражданска война, хаос и геноцид, този път в Украйна. На трето място, за Запада е жизнено необходимо Русия да бъде въвлечена във война с Украйна. За Запада това е въпрос на живот и смърт. Но в тази война Западът залага на пълното поражение и унищожение на Украйна от Русия, след което десетилетия ще се пише за \&quot;зверствата на руските окупатори\&quot; и за \&quot;жертвите на руския империализъм\&quot;. Цяла Украйна ще се превърне в бойно поле на кървава гражданска война и партизански действия, след което те ще се прехвърлят в Русия заедно с кръвта и разрушенията. С убийствата в Одеса и Донецка област Западът иска да подмами Русия да влезе в украинския капан. Путин няма право на грешка. На четвърто място, Москва най-накрая осъзна цялата дълбочина и необратимост на разрива със Запада. Западът е смъртен враг на Русия и е решил да й даде последен смъртен бой. След този бой или Вашингтон за известно време ще продължи със своята хегемония, или тази хегемония ще рухне още докато сме живи. В първия случай Русия ще изчезне, във втория – ще рухне западният \&quot;либерален\&quot; свят. По-висок залог просто няма. Западът започна войната срещу Русия. Сега на ход е Русия. За да докаже старата максима, че \&quot;Русия никога не започва войните, тя ги завършва\&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи