- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 13 Яну 2024
- 2520
- 46
Разговори или намерения за унищожаване, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или събаряне на паметника никога не е имало. Намерението на българската държавата, в лицето на Министерството на културата и Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, е само едно – Паметникът на свободата да бъде ремонтиран. И тук нека да го припомня – това е единственият паметник в България, който е изграден след решение на Учредителното народно събрание в Търново, взето на 13 април 1879 година. Три дни по-късно е приета Търновската конституция. Тоест решението за неговото издигане има в някакъв по-широк смисъл и конституционна тежест.
През април 2020 г. три сравнително големи каменни блока – по 30 – 40 кг., рухнаха от югоизточния ъгъл на паметника и се стовариха на плочника до входа на костницата.
През май 2020 г. е поставена оградата, която сега снимат около паметника на Шипка, но която не спира достъпа до монумента. Всички, които са идвали оттогава до сега, са я виждали. Всички, които са били на официални церемонии – също. По тази причина оттогава не се поднасят цветя в костницата на паметника, защото дотам се стига през периметъра, който е ограничен. Само да уточним нещо много важно – след като паднаха камъни от фасадата през 2020 г., по указание на Инспектората за опазване на културното наследство при Министерството на културата, последвано от заповед на кмета на община Казанлък, на музея беше разпоредено да постави тази ограда, която съгласно разпорежданията на компетентните органи трябва да остане на мястото си до приключването на всички дейности, свързани с ремонта на Паметника на свободата. Държа да подчертая, че музеят плаща ежемесечно наем за тази ограда и ние имаме интерес час по-скоро да я махнем. А колкото до това дали тя възпрепятства достъпа до паметника, само ще кажа, че през изминалата 2023 г. той е посетен от близо 90 хил. души.
До 2018 г. Паметникът на свободата не беше отразен на кадастралната карта.
Изборът на място на паметника изобщо не е случаен. Защото, когато е взето решението за него, вече са били в сила разпоредбите на Берлинския договор. Българите са разделени в Княжество България и Източна Румелия, а върхът „Св. Никола“, така се случва, че се явява на границата между тях. И мотивът да е точно на този връх, не е защото е по-висок от историческия връх Шипка, където на 11 август 1877 г. се водят решителните сражения за удържане на Шипченската позиция, а защото се вижда от двете страни на Балкана. Да напомня на българите, че имат една обща задача, която Руско-турската освободителна война по една или друга причина не успя да реализира – осъществяването на националното обединение на българския народ. Така че екипът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ подхожда с изключително уважение към Паметника на свободата, съзнавайки че той е издигнат в памет на всички – българи, руснаци, украинци, беларуси или хора от друга националност, които с лична жертва, губейки живота или здравето си, са допринесли за две неща – българският народ да бъде свободен и да имаме своя национална държава.
Подготовката на предстоящия ремонт на Паметника на свободата е усилие, което продължава вече повече от осем години. В него са включени министри на културата, които са били част от различни правителства – редовни и служебни. Никой никога не е поставял под въпрос дали ремонтът на паметника трябва да се направи. И всички те, както и всички държавни институции, които имат отношение към решаването на този проблем, инаги са искали час по-скоро той да намери своето положително решение. Това е едно целенасочено действие на българската държава и е нелепо по такъв груб и елементарен начин да се поставя под съмнение труда на толкова много институции и експерти. И най-важното – интересът е паметникът да бъде запазен.
Това казва за "Гласове" Чавдар Ангелов", директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, който е посветил последните осем години от работата си на сложната организация на цялостен ремонт на Паметника на свободата на връх Шипка. В това интервю той подробно разяснява всички стъпки, многобройни и сложни процедури, които са преминати успешно, за да се стигне до финалната права. Точно тогава обаче политически партии раздухаха един напълно измислен скандал, за да стягат електората си за предстоящите избори за Европейски парламент. Според Чавдар Ангелов това може само да навреди на многогодишните усилия по цялостния и крайно наложителен ремонт на монумента, който се е превърнал в опасност за стотиците хиляди хора, които го посещават. От интервюто с него останах с впечатлението, че това е един напълно отдаден на благородна и патриотична кауза човек, който с упорит труд и компетентност е успял да направи чудеса. Ето и пълният текст на разговора ми с него.
- Да започнем с директния въпрос, защото Вие отговаряте за ремонта на Паметника на свободата на връх Шипка: има ли някакво намерение той да бъде демонтиран, да бъде ограничен достъпът на хората на 3 март или по някакъв начин паметникът да бъде увреден - аналогиите са с Паметника на Съветската армия. Кажете как стоят нещата фактически, а не така, както са представени в социалните мрежи.
- Нито в разработения и съгласуван от компетентните държавни органи проект за реставрация и консервация на Паметника на свободата, нито при подготовката на тази документация, която продължи няколко години, не е поставян такъв въпрос, освен в смисъл, че Паметникът на свободата трябва да бъде реставриран, да се стабилизира неговото състояние, да му се придаде един добър вид, който да му позволи да изпълнява своите важни общонационални функции, да бъде котвата, която държи българския народ здраво стъпил на земята. Така че разговори или намерения за унищожение, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или събаряне на паметника никога не е имало. Намерението на българската държавата, в лицето на Министерството на културата и Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, е само едно – Паметникът на свободата да бъде ремонтиран.
- Това като процедура е започнало още през 2015 г.?
- Точно така! През 2015 г., няколко месеца, след като поех ръководството на музея и се запознах с работата, стана ясно, че един от основните проблеми, с който трябва да се справим, е подобряването на състоянието на монумента. Тъй като съм историк по образование, поисках от Министерството на културата да разпореди извършването на проверка, която да установи актуалното му състояние и да посочи необходимите мерки за неговото опазване. Резултатите от проверката бяха обобщени в Констативен протокол на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерството на културата, с който на музея беше указано да инициира издаването на акт за държавна собственост на монумента, какъвто към онзи момент нямаше, да извърши цялостно проучване на неговото състояние и да изработи проект за реставрация и консервация на паметника и околното му пространство.
Естествено, в следващите две години започнахме с изпълнението на по-леките задачи. Бяха разработени, съгласувани и изпълнение проекти, с които паметникът беше оборудван със система за видео-наблюдение и пожароизвестителна инсталация. Целенасочените действия по изготвянето на цялостен проект за реставрация и консервация започнаха едва в края на 2017 г., когато беше извършено пълно геодезично заснемане на поземления имот, в който се намира Паметникът на свободата, и в началото на 2018 г. той беше отразен на кадастралната карта.
- Дотогава не е присъствал на кадастралната карта?
- Точно така. С издадената скица поискахме от областния управител на област Стара Загора да състави акт за държавна собственост на монумента, който беше издаден на 12 февруари 2018 г. Въз основа на това, няколко седмици по-късно, разпоредих на счетоводството на музея да заприходи паметника като актив на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, което позволи той да бъде застрахован.
- Доколкото разбирам, преди да станете директор на този музей почти нищо около този паметник не е било уредено. Дори този ремонт и неговото пълно узаконяване е ваша лична кауза?
- Това е мое професионално задължение.
- И всъщност преди 2018 г. не е било възможно да се прави нищо с паметника?
- Да, точно така. В момента, в който се сдобихме с акта за държавна собственост, започна работата по изработването на технически паспорт на Паметника на свободата, който беше готов в началото на 2019 г. и регистриран в община Казанлък. В края на същата година беше възложено изготвянето на предварително проучване и задание за проектиране на цялостна реставрация и консервация на монумента. То беше съгласувано от Министерството на културата в началото на 2020 г., с което вече бяхме готови да възложим изработването на самия проект за ремонт. Тогава, три седмици след обявеното извънредно положение в страната, три сравнително големи каменни блока – по 30 – 40 кг., рухнаха от югоизточния ъгъл на паметника и се стовариха на плочника до входа на костницата. Това провокира един много важен въпрос – колко подобни потенциално опасни участъци има по фасадите на Паметника на свободата? Той е висок 31 метра и ние нямаше как да преценим това с невъоръжено око. Веднага след този инцидент сезирах Министерството на културата. Назначената проверка препотвърди заключенията от края на 2015 г., че изработването на проекта за реставрация и консервация е безалтернативно. Взе се решение това да се направи след пълно обследване на фасадите на монумента и на неговата конструкция. За целта в края на 2020 година беше обявена обществена поръчка. В средата на февруари 2021 г. договорът с избрания изпълнител беше сключен, а работата започна да се извършва през лятото същата година. На база на получените от конструктивното обследване резултати се изработиха идеен и работен проект за реставрация и консервация на паметника, които бяха съгласувани от Министерството на културата, съответно през февруари и септември 2022 година.
В изпълнение на законоустановения ред през лятото на 2022 година музеят сключи договор с външен консултант, който да изготви комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания за строежите по смисъла на Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство и подзаконовите нормативни актове по прилагането им на проекта за консервация и реставрация на Паметника на свободата с основните изисквания на строежите. Въпросният доклад ми беше предоставен през ноември 2022 година. Заключението на експертите бяха, че представената проектна документация отговаря на действащата техническа нормативна уредба, поради което предлагат на Главния архитект на община Казанлък да одобри Работния инвестиционен проект и да издаде Разрешение за строеж за обекта.
Късното приема на държавния бюджет през 2022 година и 2023 година оказа влияние и върху подготовката на предстоящия ремонт на Паметника на свободата. Независимо от това, в края на юли 2023 година музеят възложи на външни консултанти да изработят техническа спецификация и документациите за самите обществени поръчки. Поръчките са две – едната е за възлагане на строително-монтажни работи, а другата е за определяне на лицето, което ще осъществява независимия строителния надзор по време на самия ремонт. На 8 август 2023 година в община Казанлък беше депозирано заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж. То ми беше връчено на 30 октомври 2023 година, а до края на ноември бяха подготвени документите за самите обществени поръчки. Тогава имах среща с ръководството на Министерството на културата, на която бяха коментирани въпросите за обявяването на двете обществени поръчки и осигуряването на необходимото финансиране. Държа да отбележа, че през месец май миналата година този въпрос за пръв път беше коментиран с екипа на служебния министър на културата проф. Велислав Минеков. Тогава принципно се прие, че най-правилният вариант за финансиране на предстоящите дейности е това да стане от държавния бюджет с постановление на Министерския съвет. Този вариант беше приет и от сегашния министър на културата, с уговорката, че ще обявим двете обществени поръчки по реда на чл. 114 от Закона за обществените поръчки, т. е. под условие при осигурено финансиране, т. като то може да се осигури от страна на държавата едва при сключен договор с изпълнител. И така стигнахме до декември 2023 година, когато двете обществени поръчки бяха обявени.
- Тоест ясно се вижда, че няма умисъл това да съвпадне с демонтажа на Паметника на съветската армия, с махането на бюста на Граф Игнатиев от вандали във Варна и прочее?
- Категорично! Тук искам дебело да подчертая, че подготовката на предстоящия ремонт на Паметника на свободата е едно усилие, което продължава вече повече от осем години. В него са включени министри на културата, които са били част от различни правителства – редовни и служебни. Никой никога не е поставял под въпрос дали ремонтът на паметника трябва да се направи. И всички те, както и всички държавни институции, имащи отношение към решаването на този проблем, винаги са искали час по-скоро той да намери своето положително решение. Това е едно целенасочено действие на българската държава и е нелепо по такъв груб и елементарен начин да се поставя под съмнение труда на толкова много институции и експерти. И най-важно – интересът е паметникът да бъде съхранен.
- Появи се снимка с ограда около паметника, заради която се събраха спекулации, че имате други намерения.
- Да, през май 2020 година е поставена ограда около него, която обаче не спира достъпа до монумента. Всички, които са идвали от тогава до сега, са я виждали. Всички, които са били на официални церемонии – също. По тази причина от тогава не се поднасят цветя в костницата на паметника, защото до там се стига през периметъра, който е ограничен. Само да уточним нещо много важно – след като паднаха камъни от фасадата през 2020 година, по указание на Инспектората за опазване на културното наследство при Министерството на културата, последвано от заповед на кмета на община Казанлък, на музея беше разпоредено да постави тази ограда, която съгласно разпорежданията на компетентните органи трябва да остане на мястото си до приключването на всички дейности, свързани с ремонта на Паметника на свободата. Държа да подчертая, че музеят плаща ежемесечно наем за тази ограда и ние имаме интерес час по-скоро да я махнем. А колкото до това дали тя възпрепятства достъпа до паметника, само ще кажа, че през изминалата 2023 година той е посетен от близо 90 000 души.
Причината досега да не предприемаме частични ремонтни дейности било то и на интериора е, че за всеки конкретен случай трябва да направим проект, който на свой ред да бъде съгласуван от установения ред. Взе се решение това да бъде изготвен един цялостен проект. Това е замисълът. Така че нашите действия нямат нищо общо с актуалните събития около други монументи и това, което мен ме притеснява, е, че спекулациите по темата дори могат да застрашат реализирането на ремонта. В тази връзка, искам да кажа, че никой никога няма да възпрепятства и провеждането на церемониите по случай националния празник и годишнините от Шипченската епопея, които ще се извършват в условията на ремонтиращия се паметник.
Защо сега обявяваме процедурата, някой ще пита? Нашият музей се намира на средна надморска височина около 1350 метра и това определя изцяло нашия ритъм и график на работа. Тоест навън можем да работим в летните месеци, а административната работа гледаме да я вършим през есенно-зимния сезон. Защото, ако ремонтът не започне това лято, ще трябва да го отложим за следващото. Когато казваме, че ремонтът ще се извърши до три години, имаме предвид до три летни сезона. Ние искаме да осигурим достатъчно време на изпълнителя, за да може да извърши качествено дейностите, включени в проекта. Не трябва да се подценява и още нещо – вятърът. Над определени нива на неговата скорост е опасно да се работи. Това никой не би могъл да предположи как ще бъде. Може да се случат три хубави безветрени горещи лета, които няма да са добре за българското земеделие, но ще са добре за нас. Но може да се случи и ветровито лято. Но музеят продължава да работи. Ние си имаме изследователска работа, организираме изложби, грижим се за поддръжката на пространствата около останалите паметници в района на върховете Шипка и Бузлуджа.
Просто всеки, който ни посети, ще вижда един ремонтиращ се паметник, а тези събития ще ги правим не на 10, а примерно на 150 метра от него, на безопасно разстояние. На няколко десетки метри от Паметника на свободата се намират Малката батарея, прословутият окоп, в който опълченецът Леон Курдов връща по посока на противника падналата в краката му турската граната. На 300 метра оттам се намира Стоманената батарея, Големият руски паметник, построен със средства, дарени лично от император Александър II, Голямото руско гробище, паметници на много други руски полкове и опълченски дружини. Места, където бихме могли също да отдадем почит и признателност на всички офицери и войници от руската армия и български опълченци, защитавали Шипченския проход през лятото и зимата на 1877 година. Въпросът е на желание и на организация. В тази връзка на 8 януари тази година се проведе първата работна среща с областния управител на област Габрово, който от 2011 година е домакин на Националното честване на Шипченската епопея, на която се коментира организацията на събитието през тази година. На 17 януари ще се проведе такава среща и при кмета на Казанлък по повод организацията на 3 март. И всички коментари, които се правят, че някой ще затваря едва ли не достъпа до планината, не отговарят на истината. Крайната задача просто е да се погрижим за един от най-емблематичните български паметници, който олицетворява представата на поколения българи за независима и свободна българска държава.
- Той е построен през 1934 година. Откога не е ремонтиран?
- Основният камък е положен 1922 година. Строителните дейности се извършват в периода 1926 – 1930 година, но по някакви причини едва четири години по-късно държавата решава паметникът да бъде официално осветен и открит. Буквално няколко дни преди това назначената от тогавашния министър на войната генерал Пенчо Златев приемателна комисия приеме обекта с редица забележки. Основният проблем са тежките метеорологични условия в района на превала на Шипченския проход. През 50-те години вече се правят големи интервенции от народната власт, с известни промени в самия интериор на паметника. Положен е саркофагът, в който се съхраняват костите на 317 от бранители на Шипченския проход. Там е и тази прочута скулптура на българския опълченец и руския войник, която се намира до саркофага. През 70-те години е разработен последният цялостен проект за реставрация и консервация, който е извършен през 80-те. И от 40 години такава намеса, каквато държава организира в момента, не е правена. Поставят ни и друг въпрос – как така е построен за четири сезона, а ние ще го ремонтираме за три? Макар че е казано до три години, което означава, че може и в по-кратък срок да е готов. Онзи ден бях в Стара Загора, там Драматичният театър има мащабен ремонт, който е разчетен за две години, но там можеш да работиш целогодишно. При нас това не е така.
- А като има ремонт, какво ще се случи с експозицията вътре? Ще има ли обновяване?
- Проблемът с нея в момента е, че проникващата влага оказва влияние върху експонатите. Тук има един интересен момент. Когато паметникът е проектиран, неговите създатели не са мислили, че той ще бъде използван като сграда. Първият проект за временна електрическа инсталация е направен чак 1947 година. Но така или иначе в момента в него е представена нашата постоянна експозиция. По проект паметникът в момента има отопление, но експертите приеха, че след ремонта монументът трябва да стане неотопляем. Тоест каквато е температурата навън, такава трябва да бъде е и вътре. Това обаче може да повлияе отрицателно на състоянието на движимите културни ценности, затова на всеки етаж ще бъдат поставени климатизирани витрини, както се прави в цял свят. Работата по новия тематико-експозиционен план ще бъде завършена до края на предвидените ремонтни дейности. Тоест няма опасност да няма експозиция.
- Накрая, какво лично за Вас е този паметник? Виждам, че Вие сте много лично ангажиран с него.
Аз съм роден в Казанлък. За мен от дете Паметникът на свободата винаги е бил част от живота ми. Той е се извисява над всички нас. И в началото на интервюто ни Ви казах, че го възприемам, като една котва, която държи българите здраво стъпили на тази земя, но той е и като един фар – показва ни правилната посока. В този смисъл, освен чисто професионалните си ангажименти към паметника, няма как да не питая уважение и страхопочитание към него. Още повече, че за мен самия поводът, по който е издигнат, е изключително значим и важен за историята на българския народ. И тук нека да го припомня – това е единственият паметник в България, който е изграден след решение на Учредителното народно събрание в Търново, взето на 13 април 1879 година. Три дни по-късно е приета Търновската конституция. Тоест решението за неговото издигане има в някакъв смисъл и конституционна тежест.
- Той е един от първите актове на Третата българска свободна държава.
- Да, и изборът на място изобщо не е случаен. Защото, когато е взето решението, вече са били в сила разпоредбите на Берлинския договор. Българите са разделени в Княжество България и Източна Румелия, а върхът „Св. Никола“, така се случва, че се явява на границата. И мотивът да е точно на този връх, не е защото е по-висок от историческия връх Шипка, където на 11 август 1877 година се водят решителните сражения за удържане та Шипченската позиция, а защото се вижда от двете страни на Балкана. Да напомня на българите, че имат една обща задача, която Руско-турската Освободителна война по една или друга причина не успя да реализира – осъществяването на националното обединение на българския народ. Така че екипът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ подхожда с изключително уважение към Паметника на свободата, съзнавайки че той е издигнат в памет на всички – българи, руси, украинци, беларуси или хора от друга националност, които с лична жертва, губейки живота или здравето си, са допринесли за две неща – българският народ да бъде свободен и да имаме своя национална държава.
