Защо папите си променят имената?

<p><strong><em>С кое име искате да ви наричат?</em>:</strong> тържествен и вековен, този въпрос се поставя на новия папа от&nbsp;доайена сред кардиналите, непосредствено след като е получил съгласието за каноничния му избор. Съставя се акт за приемане на новия папа и на името, което той е избрал, пише &bdquo;Фигаро&rdquo;. Юбю ХІІІ, Сталин ІІ или Кевин ХХІV са напълно възможни имена, шегуват се в Епископската конференция на Франция, придържайки се към стриктния каноничен кодекс, който не определя</p> <p><strong>никакво правило по този въпрос.</strong></p> <p>Всъщност новият папа често се съобразява с употребата и традицията, която е наследил от своите предшественици, приемайки име, което вече е било използвано. Главно на папа или на светец. Но папата може да реши също да отдаде почит на църквата, в която служил, или пък на родител.</p> <p>Ако първите случаи на промяна на името били направени, за да се избегнат имената на езическо божество или император &ndash; първият регистриран случай е през 533 г. на Меркурий, който приема името Йоан ІІ; и на Октавиан през 955 г., станал известен като папа Йоан ХІІ &ndash; новото име, което главата на Римокатолическата църква приема, вече има главно символичен смисъл: с новата си мисия, избраният вече не е същият човек, който е бил преди.</p> <p>Така че името му трябва да бъде променено, за да придаде ново значение на възкачването му на папския престол, дори и това да не е тайнство, каквото е ръкополагането на свещеник или посвещаването на епископ. Символика, която препраща към Стария, както и към Новия завет, където промените на имената са знаци за покръстването и избирането от Бог: Аврам става Авраам, Якоб става Израил, Симон става Петър, а Савел става Павел.</p> <p><strong>Без сложни имена</strong></p> <p>От 996 г. досега само двама папи са запазили предишните си имена: Адриан Флорис Дедал става Адриан VІ през 1522 г., а Марчело Кервини става Марцел ІІ през 1555 г.</p> <p>Йоан-Павел ІІ е новатор през 1978 г., когато за първи път приема двойно име, в чест на Павел VІ и Йоан XXIII. Друг папа избира абревиатурата на фамилното си име: кардинал Пиколомини става папа Пий ІІ през 1405 г. Разбира се, съществувал е Пий І, но неговият понтификат бил колкото отдавна, толкова и кратък (15 г., 140&ndash;155 г.), и е оставил много малко спомени или слава, за да вдъхновява.</p> <p>Често изборът на име на новия папа е насочен към предшественик, на когото иска да изрази благодарност или възхищение. Тази традиция се нарича &bdquo;пиетизъм&rdquo;, от латинското piete, почитание.</p> <p>Що се отнася до папа Бенедикт ХVІ, самият той обяви, че името му препраща както към Св. Бенедикт Нурсийски, така и към папа Бенедикт ХV, който призовава за мир по време на Първата световна война.</p> <p>В списъка на Annuario pontificio, който изброява 265 папи от Петър до Бенедикт ХVІ, &bdquo;сложните&rdquo; имена, или тези с &bdquo;особено звучене&rdquo;, са редки, очевидно поради стремеж към универсалност, обяснява висш духовник. Той подчертава колко е важно името на папата</p> <p><strong>да може да бъде прочетено от хората по целия свят.</strong></p> <p>Според слуховете Карол Войтила, бъдещият папа Йоан-Павел ІІ, искал да избере името Станислас І, в памет на светеца защитник на Полша, но кардиналите го разубедили, защото името било необичайно и чуждо на традицията на папските имена.</p> <p>Във всеки случай, ако наследникът на Бенедикт ХVІ избере име, което не фигурира в историческия списък, той трябва да постави след него обозначението &bdquo;І&rdquo;. Номерацията се появява през VІІІ в. с папа Григорий ІІІ ((731&ndash;741 г.), за да опрости прекалено обърканата система на добавяне на junior и secundus junior, появила се през VІ в., тъй като вече не била достатъчна, за да се разграничат един от друг нарастващия брой съименници.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>