Сири Хуствет и съпругът й Пол Остър са световноизвестна писателска двойка. Тя има навика да кани журналистите у дома си, на сенчеста улица в Бруклин, в Ню Йорк, на която живеят също писателите Рик Муди и Джонатан Сафран Фоер. "Не разгласявайте адреса", предупреждава издателят й. Последната книга на Сири Хуствет е сборникът Living, Thinking, Looking, издаден през 2013 г. Той обединява 32 нейни лекции и статии, произнесени или написани в периода 2005–2011 г. В тях тя развива темата за предпочитанието, смесвайки литература, философия, психология, неврология. Книгите на Сири Хуствет са преведени на 16 езика. В България са издадени романите й „Какво обичах“, "Омагьосването на Лили Дал", "Мъките на един американец".
<p> </p>
<p>Сири Хуствет е израснала в норвежко семейство в Минесота и е най-голямата от четири сестри. Освен това е най-чувствителната. <em>Вече имах амбицията да се изуча, интуицията, може би илюзията, че това е начин да придобия власт</em>. Пристигнала в Ню Йорк, за да прави докторат по литература в Колумбийския университет, тя среща на едно поетично четене млад, все още неизвестен писател и <em>толкова хубав, че да ти спре дъха</em>: Пол Остър. Според семейния мит той се влюбва в нея за няколко часа, а тя за по-малко от минута.</p>
<p>Той пробива преди нея, още през 1986 г., с "Нюйоркска трилогия". Когато тя публикува "Омагьосването на Лили Дал", през 1996 г., германски журналист й заявява, че е "убеден", че нейният истински автор е Пол Остър. <em>Бях объркана. Днес това би ме разсмяло. По онова време не беше така. </em>По-късно друг критик пише, че съпругът й я е научил на психоанализа, тема, от която той никога не се е интересувал.</p>
<p>Звездата е той. Ако тя остава в сянката на писателя, то е най-вече защото тя изживява с дъщеря им Софи, родена през 1987 г., <em>голяма любовна история,</em> <em>страстна привързаност. </em>В продължение на години тя й чете, гледа я, бди над нея. <em>Не толкова ми липсваше време да пиша, колкото нямах емоционално разположение. Интимният опит да я гледам как се развива и расте ме беше погълнал. </em></p>
<p>През 2003 г. Сири Хуствет получава признание с „Какво обичах”, красив роман, подхранен от изкуството и психиатрията. След това Софи напуска семейното гнездо, за да заживее в Манхатън и да се занимава с музика. Майка й се залавя за работа. Лектор, есеист, критик на изкуството – една от най-добрите в света според съпруга й – тя намира време да пише художествена литература. Завършила е „дебел” роман преди Коледа и вече има друг в главата си. Става много рано, работи непрекъснато по собственото й признание.</p>
<p>На 58 г. вече е неин ред да блести. Въпреки че изглеждат разпръснати, различните й занимания образуват едно цяло, споени от желанието й да разбере вътрешния свят. Подходът й е строг и деликатно женски.</p>
<p><em>Когато невробиологът Антонио Дамасио казал на колегите си, че иска да започне изследвания върху емоцията, му отговорили, че ще разруши кариерата си, </em>казва Сири Хуствет. <em>Емоцията винаги е била очерняна, не само от Просвещението насам, но още от Древна Гърция. Тя е свързвана с тялото, с женствеността. </em>Писателката допълва, че <em>единственото нещо, което има значение в художествената литература, е емоционалната истина.</em></p>
<p><em><img src="/uploads/editor/SIRI-SOPHIE.jpg" alt="" width="623" height="466" /></em></p>
<p> <em>Сири Хуствет, Пол Остър и дъщеря им Софи<br /></em></p>
<p><strong>- Главната черта на характера ви?</strong></p>
<p>- Аз съм изключително чувствителна към чувствата на другите.</p>
<p><strong>- А тази, с която най-малко се гордеете?</strong></p>
<p>- Гордостта ми.</p>
<p><strong>- Тази, което не цените у другите?</strong></p>
<p>- Снизхождението.</p>
<p><strong>- Какво щяхте да промените в себе си, ако можехте?</strong></p>
<p>- Прекаленото голямата си чувствителност.</p>
<p><strong>- Вашият екологичен жест?</strong></p>
<p>- Често изпращам чекове на организации за опазване на околната среда.</p>
<p><strong>- Това, с което най-много сте успели в живота си?</strong></p>
<p>- Книгите си.</p>
<p><strong>- Вашият девиз?</strong></p>
<p>- «A posse ad esse»: От главата на страницата.</p>
<p><strong>- Мястото, което най-много ви подхожда:</strong></p>
<p>- Бруклин, в Ню Йорк.</p>
<p><strong>- Какво обичате в Ню Йорк?</strong></p>
<p>- Обичам да гледам всички тези различни лица и да улавям откъслечни фрази от разговори, когато се разхождам.</p>
<p><strong>- Трите основни неща в гардероба ви?</strong></p>
<p>- Панталони, ниски обувки, сака.</p>
<p><strong>- Какво е за вас елегантността?</strong></p>
<p>- Като израз на мисълта: отвореност на ума, яснота, разсъдък, способност да се реагира по необичаен начин. Като израз на облеклото: простота.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SIRI.jpg" alt="" width="623" height="466" /></p>
<p><strong>- Вулгарността за вас е?</strong></p>
<p>- Провинциализъм: вярата, че начинът, по който вие виждате нещата, е верен за целия свят.</p>
<p><strong>- Подаръкът, който правите най-често?</strong></p>
<p>- Книги.</p>
<p><strong>- Какво промени кризата за вас?</strong></p>
<p>- Осъзнах какъв шанс имам да продължа да правя това, което правя, да пиша.</p>
<p><strong>- С какво се борите срещу стреса?</strong></p>
<p>- Медитация.</p>
<p><strong>- Компанията за една идеална вечеря според вас?</strong></p>
<p>- Невъзможна и фантастична вечеря с Маргарет Кавендиш (философ от ХVІІ век), Симон дьо Бовоар, Уилям, Хенри и Алис Джеймс.</p>
<p><strong>- Мода, която ви дразни?</strong></p>
<p>- Жените, които носят обувки с толкова високи токове.</p>
<p><strong>- За вас върхът на лукса е?</strong></p>
<p>- Да бъда свободна да разпределям времето си между двете ми големи любови: писането и четенето.</p>
<p><strong>- Книгата, която четете в леглото?</strong></p>
<p>- Току-що завърших <em>What computers still can’t do: a critique of artificial reason</em> на Хъбърт Л. Драйфъс.</p>
<p><strong>- Необходим предмет?</strong></p>
<p>- Два: бележник и химикалка.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SIRI-21.jpg" alt="" width="622" height="444" /></p>
<p><strong>- Любимата ви дума?</strong></p>
<p>- В този момент: строгост.</p>
<p><strong>- Най-голямата ви екстравагантност?</strong></p>
<p>- Масаж всеки месец.</p>
<p><strong>- По какъв повод лъжете?</strong></p>
<p>- За да защитя другите или себе си.</p>
<p><strong>- Любимото ви пътешествие?</strong></p>
<p>- Десет дни в Бароло, Италия, през 2011 г.</p>
<p><strong>- Какво цените най-много у приятелите си?</strong></p>
<p>- Разговора с тях.</p>
<p><strong>- Най-големият ви страх?</strong></p>
<p>- Да умра, преди да съм си свършила работата.</p>
<p><strong>- Каква майка сте?</strong></p>
<p>- Опитвам се да балансирам страст и уважение.</p>
<p><strong>- Следващата ви ваканция?</strong></p>
<p>- Няколко дни в Париж, съвсем скоро.</p>
<p><strong>- Фразата, която ви вади от равновесие?</strong></p>
<p>- Woman writer (жена писател). Чули ли сте да се говори за man writer (мъж писател)?</p>
<p><strong>- Какво обичате да казват за вас?</strong></p>
<p>- „Тази жена има мозък, силен като капан от стомана.”</p>
<p> <img src="/uploads/editor/SIRI-3.jpg" alt="" /></p>
<p><strong><em>Сири Хуствет</em></strong></p>
<p><em><br /></em></p>
<p><em>По материали от "Монд" и "Мадам Фигаро"</em><strong><em><br /></em></strong></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>