Харуки Мураками: Понятието идеал губи смисъл

<p>&nbsp;</p> <p>- <strong>В &bdquo;1Q84&rdquo; има няколко секти, които напомнят за сектата "Аум". Това размишление за различните форми на манипулация на ума ли е днес, особено в Япония?</strong></p> <p>- Не мисля, че японското общество е особено уязвимо за сектите. Вярно е, че това, което се нарича &bdquo;новите религии&rdquo;, придобива сила, но в обществата навсякъде по света съществува риск от проникване на секти и Япония не е уникален случай. Хората по цял свят търсят водач, който може да им помогне да живеят. Някога, за да изпълняват повече или по-малко тази роля, имаше установени религии, социални норми, политически дейности или семеен ред. В наши дни обаче тези авторитети са загубили някогашното си влияние. Повечето хора имат чувството, че механизмите в нашето общество са загубили своята функционалност, че правдата и справедливостта вече не се материализират. С излизането на сцената на интернет и на потока от информации, които идват и си отиват все по-бързо, ни е все по-трудно да разпознаем тези, които наистина са важни.</p> <p>Хората се стремят към идеал, но самото понятие за идеал губи смисъл. Не мисля, че този проблем е специфичен за Япония. Това, което се опитвам да покажа в романа, е един свят, който се сблъсква със същите обстоятелства. Това е също начин как хората могат да продължат да живеят в такъв свят. Опитвам се да опиша конкретно тези траектории на адаптация, придавайки им формата на разказ, смесвайки реалното и въображаемото.</p> <p><strong>- Романите ви са населени със знаци и странни създания, като Малките хора в &bdquo;1Q84&rdquo;. Това препратка към ками, духовете, произлезли от шинтоисткия анимизъм в Япония, ли е?</strong></p> <p>- Смесване на химери и реалност. Превръщане на границата между двете в трудна за установяване. Никога не съм мислил, че това, което правя, може да бъде определено в частност като японско или като повлияно от шинто. Разбира се, възможно е моят ум да е бил програмиран от корените ми. Наистина, аз съм роден японец, говоря японски, ям японски ястия. Но това никога не е представлявало съзнателена методология за мен. Ако трябва да се отбележат влиянията в моето творчество, мисля, че те ще се окажат много по-очевидни във фрагменти от творчеството на Габриел Гарсия Маркес, Франц Кафка, Стивън Кинг, Дейвид Линч. Но въпросът за влиянието е сложен. Това е феномен, който напълно ми убягва, произлязъл може би от някои химически реакции, случили се в мен. Поради тази причина не мисля много за това.</p> <p><strong>- Не сте ли повлиян също от музикални творби, от джаз мелодии в &ldquo;На юг от границата, на запад от слънцето&rdquo; и от &bdquo;Симфониета&rdquo; на Яначек в &bdquo;1Q84&rdquo;?</strong></p> <p>- Никой не ме е учил да пиша романи и не съм посещавал курсове по писане. Така че, когато реших да се впусна в писането (на 29-годишна възраст), трябваше сам да си определя метод. Тогава нямах никаква представа как се пише роман. Метода, който възприех по онова време, в основата си беше много прост: трябваше &bdquo;да пиша текстове, сякаш свиря на инструмент, сякаш изпълнявам музикално парче&rdquo;.</p> <p>Казано по-конкретно, трябваше да мога да поддържам постоянен ритъм при всички обстоятелства, да открия система, която ми е свойствена, да импровизирам свободно толкова далеч, колкото мога. Поради тази причина текстовете ми се насочват естествено към нещо музикално. Така че няма нищо чудно, че музиката се проявява в тях. Наистина често ми се случва да пиша, оставяйки музиката да звучи на заден план &ndash; дали слушам или не тази музика, е друг въпрос. Много често, когато слушам музика, докато работя, става дума за класическа музика &ndash; особено камерна.</p> <p><strong>- Обичате двугласните повествования и паралелните светове, така както обичате да правите ехо на една книга в друга. Откъде идва всичко това?</strong></p> <p>- Характерното за писателите е, че притежават стил и мотиви, които най-много им подхождат. Те ги проучват от различни ъгли и ги следват в най-различни посоки. Тласкайки това разсъждение до крайност, може дори да се каже, че работата на писателя се състои в това да парафразира ловко една-единствена тема, обличайки я в различни форми.</p> <p>Разбира се, с възрастта се променя и начинът, по който развива тези мотиви, става по-рафиниран, дори и ако в основата организацията на неговата творба остава същата. Така например структурата на романа &bdquo;1Q84&rdquo; е идентична с тази на много кратка новела от пет страници, озаглавена &bdquo;За срещата ми със сто процента съвършеното момиче в една хубава априлска утрин&rdquo;, новела, която написах преди 27 г. Увеличавайки броя на персонажите, добавяйки второстепенни теми и вплитайки няколко нишки, аз усложних тази структура, удължих историята, задълбочих нейното съдържание. Въпреки това ядрото на разказа остана идентично. Едно младо момче среща едно младо момиче и се влюбва в него. Въпреки това той не си дава сметка, че чувството, което изпитва, е любов. Двамата се разделят, губят се от поглед, след това мъчително се опитват да се срещнат отново. Това е много проста история. Но мисля, че (вероятно) никой няма да се оплаче да прочете пак същата история. Защо? Защото парафразирам още веднъж този прост мотив, последователно начинание в моите очи, още повече че това начинание изискваше 27 години, за да бъде изведено до добър край.</p> <p><img src="/uploads/editor/HARUKI.jpg" alt="" width="616" height="290" /></p> <p><em><strong>Харуки Мураками</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачков</em>а</p>