Баща на всички „синове“. Истинската история на лейтенант Шмид

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:13px">Изразът &bdquo;синовете на лейтенант Шмид&ldquo; е останал трайно като синоним на аферисти и мошеници благодарение на романа на Илф и Петров &bdquo;Златният телец&ldquo;.</span></p> <p><strong>Заложник на &bdquo;Златният телец&ldquo;</strong></p> <p>А за човека, за чиито &bdquo;синове&ldquo; минават опашатите мошеници по времето на създаването на романа, днес се знае съвсем малко.</p> <p>Прославил се като герой от първата руска революция, Пьотр Петрович Шмид десетилетия наред се оказва някъде в периферията на вниманието на историците, да не говорим за обикновените хора.</p> <p>Тези, които помнят Шмид, се разминават кардинално в оценките си за него: за едни е идеалист, мечтал за създаването на справедливо общество в Русия, за други &ndash; алчен, психически неуравновесен субект, патологичен лъжец. Човек, който зад високопарните си речи е скривал егоистичните си стремежи.</p> <p>По правило оценката за Шмид зависи от отношението на хората към революционните събития в Русия като цяло. Тези, които смятат революцията за трагедия, са склонни да се отнасят негативно към лейтенанта. Онези, които залагат на краха на монархията като нещо неизбежно, приемат Шмид за герой.</p> <p><strong>Женитба с цел превъзпитание</strong></p> <p>Пьотър Петрович Шмид се ражда на 5 февруари 1867 година в Одеса. Практически всички мъже от фамилията се посвещават на служба във флота. Бащата на бъдещия революционер и негов съименник Пьотър Петрович Шмид-старши дори стига до званието контраадмирал, бил е градоначалник на Бердянск и началник на бердянския порт. Чичото на нашия герой Владимир Петрович Шмид е адмирал и кавалер на всички руски ордени, бил е старши флагман от Балтийския флот.</p> <p>През 1886 г. Пьотър Шмид завършва Петербургското морско училище, произведен е в мичман и е назначен в Балтийския флот. Различава се от своите колеги с неординерното си мислене, разностранните интереси, любовта към музиката и поезията.</p> <p>Младият моряк е идеалист &ndash; отвращават го нравите в царския флот, малтретирането на ниските чинове, дисциплината на &bdquo;палката&ldquo;, побоищата. Всичко това за младия Пьотър е чудовищно. Самият той бързо си спечелва славата на либерал в отношенията с подчинените си.</p> <p>Но нещата не опират само до особеностите на службата, Шмид смята за неправилни и несправедливи устоите на царска Русия като цяло.</p> <p>В онези години всеки офицер от флота е длъжен изключително внимателно да си избере спътница в живота. А Шмид буквално на улицата се влюбва в младичката Доминика Павлова, която се оказва&hellip; проститутка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44631_oo8xskvCBDPNv8NjXYicY2cajSLziU.jpg" style="height:449px; width:642px" /></p> <p><strong><em>Лейтенант Пьотр Шмид се жени за проститутка с цел да я превъзпита</em></strong></p> <p>Това обаче не възпира Шмид. Дали поради увлечението си по Достоевски, или по някакви други причини, той решава да се ожени за Доминика и да я превъзпита.</p> <p>Двамата се венчават веднага след като Пьотър завършва училище. Смелата крачка лишава Шмид от надежда за голяма кариера, но това не го плаши. През 1889 година Доминика ражда син, когото кръщават Евгений.</p> <p>Шмид така и не успява да вкара в правия път своята възлюбена, макар бракът им да продължава повече от 15 години. След развода синът остава с баща си.</p> <p><strong>Капитан от търговския флот</strong></p> <p>Бащата на Пьотър така и не успява да разбере и приеме брака на сина си. Умира преди развода му с Доминика.</p> <p>През 1889 г. Пьотър се уволнява от служба, позовавайки се на &bdquo;нервно заболяване&ldquo;. Впоследствие при всеки негов конфликт опонентите му ще намекват, че има психически проблеми.</p> <p>Заедно със семейството си заминава на пътешествие в Европа, където се увлича от въздухоплаване. Опитва се да припечелва с показни полети, но при един от тях получава травма, докато се приземява, и е принуден да се откаже от хобито си.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44631_Z7fCfsmYSy2RdpmeVEzlmMSeq67icH.jpg" style="height:449px; width:642px" /></p> <p><strong><em><span style="font-size:12.7272720336914px">Пьотр Шмид служи във Втора тихоокеанска ескадрила, която е разгромена в битката при Цушима</span></em></strong></p> <p>През 1892 година Шмид е възстановен на служба във флота, но характерът и възгледите му водят до непрекъснати конфликти с консервативно настроените му колеги.</p> <p>През 1898-а отново е уволнен от военния флот, но получава право да служи в търговския. Периодът между 1898 и 1904 година за лейтенанта е най-щастливият в живота му. Службата на корабите е трудна, но добре платена, работодателите му са доволни от неговите професионални умения. А от отвратителната дисциплина на &bdquo;палката&ldquo; тук няма и помен.</p> <p>Но идва 1904 година и Пьотър Шмид отново е призован като офицер от запаса на флота във връзка с началото на Руско-японската война.</p> <p><strong>Любов за 40 минути</strong></p> <p>Лейтенантът е назначен за старши офицер на въглищната транспортна връзка &bdquo;Иртиш&ldquo;, която се числи към Втора тихоокеанска ескадрила &ndash; през декември 1904 г. голям товар с въглища е бомбардиран и унищожен.</p> <p>Въобще Втора тихоокеанска я очаква трагична съдба &ndash; разгромена е в битката при Цушима. Самият лейтенант Шмид не участва в нея. През януари 1905 г. в Порт Саид е отписан от флотата заради сериозни проблеми с бъбреците. При него те започват веднага след травмата, получена по време на злополучния му последен показен полет.</p> <p>И така лейтенантът се връща в родината, където вече гърмят първите залпове на първата руска революция. Шмид е преместен в Черноморския флот и назначен за командир на миноносец № 253, базиран в Измаил.</p> <p>През юли 1904 година, без да получи разрешение от командването, лейтенантът заминава за Керч, за да помогне на сестра си, която в онзи момент има сериозни семейни проблеми.</p> <p>Пътува Шмид с влака, а влакът спира в Киев. Там се запознава със Зинаида Ивановна Ризберг. Качват се заедно на влака Киев &ndash; Керч, пътуват заедно 40 минути, 40 минути си бъбрят.</p> <p>И Шмид &ndash; все същият идеалист и романтик &ndash; се влюбва. Двамата започват да си пишат любовни писма &ndash; именно за тях споменава и героят на Вячеслав Тихонов във филма &bdquo;Да доживеем до понеделник&ldquo;.</p> <p>Романът между Пьотър и Зинаида се развива на фона на все по-разгорещяващите се събития, които достигат чак до главната база на Черноморския флот в Севастопол.</p> <p><strong>Надгробна клетва</strong></p> <p>Пьотър Шмид не участва в никакви революционни комитети, но ентусиазирано посреща царския манифест от 17 октомври 1905 година, който гарантира &bdquo;непоклатими основи на гражданската свобода на основата на истинска неприкосновеност на личността, свобода на съвестта, словото, събранията и сдруженията&ldquo;.</p> <p>Офицерът е във възторг &ndash; мечтите му за нещо ново, по-справедливо, в устройството на руското общество започват да се сбъдват.</p> <p>Шмид е в Севастопол и участва в митинг с призиви за освобождаване на политическите затворници. Тълпата се втурва към затвора и попада под обстрела на правителствените войски. Осем души са убити, над 50 &ndash; ранени.</p> <p>Лейтенантът е дълбока потресен. В деня на погребението на убитите, съпроводено от шествие от 40 хиляди души, на гроба им Пьотър Шмид произнася реч, която буквално за два дни го превръща в знаменитост в цяла Русия:</p> <p><em>На гроба е подобаващо да се казват само молитви. Но тук пред вас аз искам да кажа молитва, която е изпълнена с думи на любов и е свята клетва.</em></p> <p><em>Душите на мъртвите ни гледат и безмълвно ни питат: &bdquo;Какво ще направите с благата, от които ние сме лишени завинаги? Как ще се възползвате от свободата? Можете ли да ни обещаете, че ние ще бъдем последните жертви на произвола. </em></p> <p><em>Ние сме длъжни да успокоим обърканите души на мъртвите, длъжни сме да им се закълнем в това. Заклеваме се, че никога няма да отстъпим дори на педя разстояние от извоюваните от тях човешки права. </em></p> <p><em>Заклевам се! Заклеваме се пред нашите мъртви, че ще посветим на свободата цялата си душа, целия си живот. Заклевам се! Заклеваме се пред тях, че ще отдадем цялата си обществена работа за благото на бедните работещи хора. Заклеваме се, че няма да се делим на евреи, арменци, поляци или татари. Че от сега нататък всички ще бъдем равни и свободни братя във великата свободна Русия. Заклеваме се, че ще доведем докрай делото на нашите мъртви и ще извоюваме всеобщото избирателно право. Заклевам се!</em></p> <p><strong>Лидер на въстанието</strong></p> <p>За тази му скандална реч Шмид светкавично е арестуван. Властите нямат намерение да го дават на съд, просто възнамеряват да го пратят в оставка. Само че точно в този момент в града фактически вече започва въстанието. С всички сили властите се опитват да удавят народното недоволство.</p> <p>В нощта на 12 ноември е избран първият Севастополски съвет на матросите, войниците и работническите депутати. Сутринта започва всеобща стачка.</p> <p>Вечерта на 13 ноември депутатска комисия, съставена от матроси и войници, делегирани от различни въоръжени армейски части, пристигат при освободения и очакващ оставка Шмид, за да го помолят да оглави въстанието.</p> <p>Пьотър Шмид в този момент е на крайцера &bdquo;Очаков&ldquo;, чието командване се е превърнало в ядрото на въстаниците. Лейтенантът е във възторг от настроенията на моряците. И взема най-важното решение в живота си &ndash; да стане военен ръководител на въстанието.</p> <p>На 14 ноември Шмид обявява себе си за командващ Черноморския флот със сигнала: &bdquo;Командвам флота. Шмид&ldquo;. В същия този ден той изпраща телеграма до Николай II: <em>Славният Черноморски флот, като свято пази верността към своя народ, изисква от Вас, господарю, спешно да свикате Учредително народно събрание, и не се покорява повече на Вашите министри. Командващ флота П. Шмид.</em></p> <p>На кораба е и 16-годишният син на лейтенанта Евгений, който участва във въстанието заедно с баща си.</p> <p>Отрядът &bdquo;Очаков&ldquo; успява да освободи част от арестуваните по-рано матроси от броненосеца &bdquo;Потьомкин&ldquo;. Междувременно властите блокират бунтарския &bdquo;Очаков&ldquo; с призив към въстаниците да се предадат.</p> <p>На 15 ноември над &bdquo;Очаков&ldquo; е издигнато червено знаме и революционният крайцер влиза в своя първи и последен бой.</p> <p>Въстаниците на другите кораби от флота не съумяват да поставят ситуацията под свой контрол. След битка, продължила час и половина, въстанието е потушено, а Шмид и другите му ръководители &ndash; арестувани.</p> <p><strong>От разстрела до почестите</strong></p> <p>Съдебният процес срещу Пьотър Шмид се провежда в Очаков от 7 до 18 февруари 1906 година при закрит режим. Лейтенантът е обвинен, че е подготвял метеж,а докато е бил на действителна военна служба.</p> <p>На 20 февруари 1906 година Пьотър Шмид и още трима подбудители на въстанието на &bdquo;Очаков&ldquo; &ndash; Антоненко, Гладков и Частник &ndash; са осъдени на смърт.</p> <p>На 6 март 1906 г. присъдата е изпълнена на остров Березан. Разстрела командва съкурсникът на Шмид от морското училище и приятел от детството Михаил Ставраки. 17 години по-късно, вече при съветската власт, самият Ставраки е арестуван, съден и разстрелян.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44631_fB94cX9g8dcRj0OObZeZJ0bhFBfq8w.jpg" style="height:449px; width:642px" /></p> <p><strong><em><span style="font-size:12.7272720336914px">Разстрела на Пьотр Шмид е командван от съкурсника му от морското училище и приятел от детството Михаил Ставраки</span></em></strong></p> <p>След Февруарската революция тленните останки на Пьотър Петрович Шмид са препогребани с военни почести. Заповедта за това е дадена от бъдещия върховен управител на Русия и върховен главнокомандващ въоръжените сили на Русия адмирал Александър Колчак. През май 1917 година председателят на Временното правителство на Руската република Александър Керенски нарежда на надгробната плоча на Шмид да се постави офицерски Георгиевски кръст.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44631_kbPAO53a3WJ5NWvaaqOKLbxEpYLxgX.jpg" style="height:449px; width:642px" /></p> <p><strong><em><span style="font-size:12.7272720336914px">След Февруарската революция тленните останки на Пьотър Петрович Шмид са препогребани с военни почести</span></em></strong></p> <p>Безпартийността на Пьотър Шмид изиграва голяма роля за посмъртната му слава. След Октомврийската революция той е сред най-почитаните герои на революционното движение, което впрочем става причина за появата на хора, представящи се като &bdquo;синове&ldquo; на лейтенант Шмидт.</p> <p><strong>Истинският син на Шмид воюва в армията на Врангел</strong></p> <p>Единственият истински син на Пьотър Шмид &ndash; Евгений Шмид, е освободен от затвора през 1906 година като непълнолетен. След Февруарската революция той подава молба до Временното правителство към фамилното му име Шмид да се добави и &bdquo;Очаковски&ldquo;. Молбата си младият мъж аргументира с желанието да съхрани за потомството спомена за трагичната гибел на своя баща.</p> <p>През май 1917 година Евгений получава разрешение да носи фамилията Шмид-Очаковски.</p> <p>Синът на Пьотър Шмид не приема Октомврийската революция. Нещо повече &ndash; воюва в Бялата гвардия, в ударните части, ръководени от барон Врангел. След окончателния крах на Бялото движение Евгений Шмид-Очаковски напуска Русия.</p> <p>Напълно разочарован от идеалите на революцията, се скита из различни страни. Известно време живее в Чехословакия, където през 1926 година издава книгата си &bdquo;Лейтенант Шмид. Спомените на сина му&ldquo;. Томчето, все едно, няма успех.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44631_6HieeLzKnaodXTlLcjJvvIyISSAErT.jpg" style="height:449px; width:642px" /></p> <p><strong><em><span style="font-size:12.7272720336914px">Единственият истински син на Пьотър Шмид &ndash; Евгений Шмид воюва в Бялата гвардия и умира в емиграция в Париж през 1951 г.</span></em></strong></p> <p>В средите на руската емиграция към сина на лейтенант Шмид се отнасят дори не с подозрение, просто не го забелязват. През 1930 година се установява в Париж, а последните 20 години от живота му не се отличават с нищо съществено. Живее в бедност и умира в Париж през декември 1951 година.</p> <p>Последната възлюбена на лейтенанта, Зинаида Ризберг, за разлика от сина му, остава в Съветска Русия и даже получава от съветската власт персонална пенсия. На базата на запазената от нея кореспонденция с Пьотър Шмид са създадени няколко книги, дори е заснет филм.</p> <p>Въпреки всички перипетии в живота му името на лейтенант Шмид остава в историята най-вече благодарение на сатиричния роман на Илф и Петров &bdquo;Златният телец&ldquo;. Удивителна ирония на съдбата&hellip;</p> <p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p> <p><a href="http://www.aif.ru/society/history/1386902">http://www.aif.ru/society/history/1386902</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>