- Автор: pravoslavie.ru
- 06 Май 2023
- 4936
- 51
Захар Прилепин, pravoslavie.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм
Да си либерал е лесно – навсякъде свои хора.
Хубаво е да си либерал – подкрепяш всичко хубаво.
Либералът не обича мрачното, суровото, маршируващото. Тръба, барабан, изстрел. Патрон, царска служба, „Катюша“, Марфуша, диви селяни, брезички. Пръст, кръв.
От всичко това либералът се задушава.
Във всичко това е задушно, като в гроб.
Той се криви не от злоба, а от мъка – за него наистина е непоносимо. Около него през цялото време сякаш се настройва оркестър, само че вместо струнни и духови, има танкови дула, брезови клонки, стихче от Есенин, руско самодоволство, зелева чорба ври и мирише.
Русия с всичките ѝ боклуци – за къде е тя? Мазета, огради, Байконур зад граничния пункт. Навикът да се чешеш с всички нокти, да дружиш със сатрапи, да тъжиш за тирани. Съветска литература, попове с джипове.
По нашите оскъдни разбирания добрият човек е като дърво. Дърветата не могат да ходят. Вкопчили са се в земята си като мъртъвци. В главите им – гнездо на врани. Чакат горския, но май се приближават бракониери.
Либералът е уверен, че са настъпили други времена и в тези времена ще влязат само избраните. Онези, които няма да повлекат подире си хоругви, каруци с натурии, пръст, врани в главата.
Следователно само той, либералът, ще влезе в новото време. Сякаш че гол. Предлага и на другите да се съблекат: оставете всичко, хайде с мен, голи, без вашите плугове, атомни бомби, имперски комплекси.
И ето, ти оставяш всичко, тръгваш гол, прикриваш срамотиите си, двете ръце не стигат, срамът е навсякъде, ти самият си срам и позор. Примигваш с очи и изведнъж става ясно – излъгали са те. Той е облечен, нашият нов приятел! Той съвсем не е гол, напротив – облича се, зарежда се, задвижва антени, настройва локатори, сканира, пресича всичко.
Той, стискаме палци, има Харта за правата. Той има икономическа целесъобразност. Зад него стоят силите на доброто. Очите му са честни, има нелош английски. Дори руският му е по-добър от вашия – вие даже родния си език не владеете, цървули. „Ето, виж как се прави“ (нашият приятел замисловато борави с езика, ние внимаваме, омагьосани.)
Той всичко е постигнал сам, ние сме единствените, които са взели назаем, отнели са, откраднали са. Историята на робството е наша, изтезания, бичове, а той, видите ли, си има свое собствено минало, памет за него, болка. В нашите сърца няма пепел, а в неговото има, и неговата пепел е по-пепелива. Нашата пепел вече сме я разпръснали, а неговата е останала и само за нея има смисъл да се говори. Да говорим за нашата пепел е оскърбително, в това определено има нещо екстремистко.
Неговата история на света винаги започва с „европейския избор“. Ако няма „европейски избор“, няма никаква история, има само половецки танци и соловецки екзекуции.
„Европейският избор“ е нещо като десерта в богатска къща с високи стъпала и просторна гостна без мухи. Мърляви селски деца се опитват да докопат десерта – ръцете им мръсни, ноктите неизрязани, завиват се като на Баба Яга, сополите засъхнали на носа, няма страхливци пред портите: това сме ние.
Айде, бързо отивайте да бършете сополите, да се вчесвате, да умивате националното си превъзходство, угоявайте своята свята Русия, в колибите, с дърворезбите, с гагаринската усмивка, със звездите на фюзелажа. Иначе няма да има за вас ванилов сладолед, шоколадов щрудел, ще си останете мръсни скотове, както през предишните хиляда години.
Това че за добрия руски човек в неговия убог ценностен свят „европейските ценности“ стоят на четиресет и шесто място, веднага след картофите с кожичка и сметаната с лук, означава, че той изобщо не е човек.
Може да е рогат добитък. Може да го дадем на мечките.
„...започна се, – ще подхване либералът – пак за мечките. Кой иска да ви завладява, престанете. На кого сте му притрябвали изобщо?“
Да, ние на никого не сме нужни. Но тогава, какво търсиш ти тука? Може би на теб ти трябваме? Или за нещо изведнъж сме ти длъжни?
Проблем ли е, че ти говорим на „ти“?
Ти с нас си на „ти“ от първия ден, но нищо, ние търпим и слушаме.
Русия е изградена тъкмо за да може да дойде либералът и да каже какво да правим с нея. Той наистина мисли така. Това е сякаш има крава, вътре в която живее някакво много по-малко живо същество, което е убедено, че е ездач и се готви по някакъв начин да я яхне. Той говори на кравата, че вътре в нея е сиво и неприятно, няма никаква цивилизация.
Либералът изобщо не се смущава от факта, че руската светска култура като цяло не харесва либерала. Руската светска култура също може да се приватизира, да се вземе на въоръжение това, което върши работа, а на останалото да не се обръща внимание.
Авторът на текста „Към недоброжелателите на Русия“ във Фейсбук щеше да бъде потъпкан. Гогол щеше да бъде свален. Лесков щеше да бъде осмян. Толстой и неговият „руски мужик“, на когото той толкова много е искал да прилича, щяха да бъдат заобиколени с мълчание: чудак.
Либералите по странен начин възвеждат родословието си до Чехов, понякога Акунин се поглежда в огледалото и вижда Антон Павлович, но е страшно да си представим как Антон Павлович би се отвратил от сегашните си наследници.
Благодарим на Чехов, той е мъртъв.
Благодарим на Блок, той е мъртъв.
Благодарим на класиците, тях ги няма.
Сега ние със сигурност знаем, че „Бесове“ се отнася за болшевиките, а не за либералите, и като цяло ние Достоевски го обичаме не за това (а за кое?).
Либералите се чувстват толкова уютно начело на руската култура, че в това има нещо очарователно. Събрали са в шепа чуждите букви, построили са своя азбука, свой морал, свое битие.
Сега хората гледат познатите букви, четат, вникват – всичко сякаш е същото като при Пушкин, обаче смисълът е противоположен. Но как така? Опитайте се от този буквар да напишете „Към недоброжелателите на Русия“ – ще се получи абракадабра. „Доброжелателна Русия“. Някакво лекарство ли е това, какво е?
...застанали са начело, а смятат, че за тях няма място.
Няма място, но те са навсякъде.
Либералът веднага каза, че той е интелигенцията и обяви цялата нелиберална интелигенция за „свинска зурла“. После заяви, че той „също е народ“. Помисли и добави, че всъщност той е народът. Останалите са уволнени.
Либералът вероятно мисли, че е опозиция, но той е власт. Властта може да мисли за себе си всичко, което си поиска, но тя също е либерал. Едни шарлатани се правят, че искат да извоюват свободата, други се правят, че я отнемат. С какво са заети ръцете им в този момент, никой не може да разбере. Но ако хванете либерала за лакътя, ще разберете, че това е лакът на манекен, а истинската ръка на либерала е в джоба ви.
На либералите вечно им затварят устата, но слушаме само тях. Ако някой затваря на някого устата, то това е един либерал на друг такъв.
Но се чува дори когато те мълчат вресливо.
Израсна цяло поколение деца, което е убедено че Русия е глобален джойнт. В този смисъл, че тя през цялата си история е напушена. Въпреки че, по принцип, може и да е изпушила.
Либералът, нашият любезен хуманист, е убеден, а е научил и другите, че ние сме по-умни от миналото си. Ние! Които всъщност ставаме само за мародери.
Отсега нататък вече знаем, че ветеранът е стара и глупава маймуна с медали, още повече, че и медалите не са негови. Че щастие няма да има, докато не измрат „комунягите“, а комуняга е всеки, който не е либерал. Че в продължение на сто години сме се занимавали с кървави глупости, докато е трябвало да се занимаваме с бизнес.
Вижте как всичко се развива в ръцете на либерала. Досущ като играта „тука има-тука нема“.
Либералите искаха да отгледат от нас човек, който търси истината, а отгледаха човек, който знае, че всичко е лъжа.
Искаха да отгледат човек, който разсъждава и се съмнява, а отгледаха тълпа, която се поддава на внушения далеч повече от тълпата през късния тоталитаризъм. А и през ранния.
Както отдавна и с право сме забелязали, в тези пропити с отрова времена хората са изричали неправда и богохулство, знаейки, че изричат неправда и богохулство, а либерализмът постигна това, че сега човек говори неправда и богохулство убеден, че казва истината. Понеже е в тренда!
Трендът не ви е някаква си там генерална линия на партията, това е сериозна работа – топи мозъка като напалм.
Вече съм казвал и ще повторя отново, че мечтаех за света, описан в ранните книги на Стругацки. Но нас, за да не свършим в книгите на късните Стругацки, ни заведоха на такова място, за което никакви Стругацки не са и помисляли.
В нашия нов либерален свят няма идеализъм, себеотрицание и мъжество, но се залага на субективност, самоценност на индивида с всичките му странности, както и мъжеложство, възведено по някаква причина в идеология на съпротивата и свободата. Вместо да заложат на преодоляването на човешкото в себе си, те получиха правото да отглеждат в себе си най-низкото, долното и подлото.
Всеки има право на всичко, само мрачното мнозинство трябва да си затваря устата и да мълчи, ако не – няма да му дадат десерт.
... мръсни, кирливи деца, почистете се, вашия десерт вече го изядоха.
Вървете си по мазетата.
Не слушайте чуждите приказки. Спомнете си своите.
Източник: pravoslavie.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
