За украинския разкол и измамата с термините „църква“ и „митрополит“

Автор: адв. Александър Тодоров, магистър по теология 

„Не участвайте в безплодните дела на тъмнината; напротив – изобличавайте ги“ (Еф. 5:11)

В някои уж-църковни сайтове като „Двери на Православието“ и „Християнство.бг“ разколническата общност в Украйна се нарича „Православна църква на/в Украйна“, а водачът й Епифаний Думенко (след п. Вартоломей) – „Киевски митрополит“. Ако тези сайтове бяха открито светски или се наричаха например „Двери на икуменизма“, или „Отстъпление.бг“ или нещо подобно, тогава нямаше да бъде опасно, че там се злоупотребява с тези термини. Но понеже в тези медии все пак има и християнски и то православни материали, тоест там тече едновременно и сладка вода и горчива, измамата с термините може да подведе някои хора, че украинските разколници са част от Едната Църква Христова, или че Епифаний Думенко е наистина Киевски митрополит (при положение, че не е, защото единственият каноничен Киевски митрополит е Онуфрий, глава на УПЦ). Или най-малкото, по-лековерните може да се подведат, че в Украйна има две канонични църкви – и ПЦУ, и УПЦ, както и че има двама митрополити – и Епифаний, и Онуфрий, което е пак измама. Ето защо, подобава в изпълнение на горното наставление на св. ап. Павел да припомним накратко защо т. нар. „Православна църква на/в Украйна“ няма връзка с Православната Църква и съответно Епифаний Думенко не е никакъв православен митрополит. 

1. На първо място, разколническата (вкл. и на националистична основа) общност в Украйна съществуваше десетилетия преди незаконния Томос за украинската автокефалия, който Константинополският патриарх Вартоломей издаде на 06.01.2019 г. Тя се състоеше основно от две структури - самопровъзгласилата се Украинска автокефална православна църква-УАПЦ, която периодично се появява на няколко пъти през ХХ век в Украйна (без непрекъсната приемственост) в лицето на отделили се от църковната йерархия клирици, и самопровъзгласилата се т. нар. „Киевска патриаршия“, която през 1992 г. създаде тогавашният Киевски митрополит Филарет Денисенко като се отдели от Св. Синод на Украинската православна църква (след като не успя да стане Московски патриарх)1 и започна да нарича себе си Киевски патриарх, макар в Киев никога да не е имало патриаршия. Никоя от двете разколнически структури не беше призната от никоя поместна Православна църква, защото отделянето им от Тялото Христово не беше канонично, а самочинно. Филарет Денисенко дори беше низвергнат от Св. Синод на Руската Православна Църква /през 1992 г./, на който Синод по-рано беше дългогодишен член, но понеже не се покая, а продължи да упорства с разкола, той беше и канонично официално отлъчен от Църквата /1997 г./. Дори и Константинополският патриарх не беше в евхаристийно общение с Филарет и украинските разколници, защото за всички беше ясно, че разколът им е на националистическа и властолюбива основа, а същевременно в Украйна си има каноничен Св. Синод на каноничната УПЦ (духовна част от РПЦ), която е автономна, т.е. самоуправляваща се, Църква, която всички поместни Църкви винаги са признавали (тя не можеше единствено да вари св. Миро, което получаваше от Московската патриаршия, но административно и духовно се управляваше, както и до ден днешен, от своя Св. Синод в Киев). Така, например, Константинополският патриарх Вартоломей пише до Руския патриарх Алексий II в писмото си от 26 август 1992 г. по повод низвержението на Киевския митрополит Филарет (Денисенко): „Нашата Света Велика Христова Църква, признавайки изключителната пълнота на компетенция по този въпрос на Вашата Светейша Руска Църква, приема съответното синодално решение за гореказаното, като не желае да доставя никакви затруднения на Вашата Църква-Сестра.“. В друго писмо на патр. Вартоломей до патр. Алексий II от 7 април 1997 г. относно анатемосването (отлъчването от Църквата) на Филарет (Денисенко) се казва: „Като получихме от Вас информация за упоменатото решение, ние съобщихме за него на йерархията на нашия Вселенски Престол и я помолихме за в бъдеще да нямат никакво църковно общение с упоменатите лица“2. 

2. На 04. 07. 2009 г. на срещата си с Московския патриарх Кирил в Истанбул, патриарх Вартоломей „обещал да не се на месва в делата на украинското православие и да не приема в общение украинските разколници начело с непризнатия Киевски патриарх Филарет“3. Фактът, че двете разколнически групировки – УАПЦ и т. нар. „Киевска патриаршия“ са неканонични, е признат и от Двери.бг - https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,21017/view,article/ 

3. През 2016 г. „Патриарх Вартоломей нееднократно заявявал, че признава Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий за единствен каноничен предстоятел на Православната Църква на Украйна; такова заявление той изказал на всеослушание и по време на Синаксиса на предстоятелите на поместните Православни църкви в януари 2016 г.“4

4. През април 2018 г. президентът на Украйна Порошенко заедно с украинските разколници Филарет и Макарий отправят молба до патриарх Вартоломей да даде автокефалия на Украинската църква5 - но не на каноничната, истинската, а на разколническата, фалшивата.

5. Юни 2018 г. На срещата си с делегацията на УПЦ (МП) „патриарх Вартоломей казал, че не желае да се намесва в делата на УПЦ, че той както е считал, така и счита, че в Украйна има само една канонична Църква, а всички други организации, които се наричат църкви, не са признати – това са разколнически групировки. Още веднъж било подчертано, че на бившия Киевски митрополит Филарет, който възглавява т. нар. „Киевска патриаршия“, те гледат като на човек, който извършил разкол“6. 

6. Малко след това обаче патр. Вартоломей променя позицията си и вече е готов да легитимира разколниците. През октомври 2018 г. Константинопол антиканонично и самочинно „възстановява в сан“ неразкаяния разколник Филарет и групата му (при положение, че това може да направи само каноничната УПЦ-МП, от която разколниците са отпаднали – включително и защото за възстановяването е необходимо покаяние и изповед, а не търсене на страничен вход в Църквата). На 3.11.2018 г. президентът на Украйна Порошенко (дошъл на власт вследствие на преврат, т.е. по незаконен бунтовнически начин) се среща в Истанбул с патриарх Вартоломей. В резултат на това, на 15.ХІІ.2018 г. в Киев по инициатива на патриарх Вартоломей се създава нова църковна структура - „Православна църква на Украйна“ („ПЦУ“), начело на която е избран „ръкоположеният” от разколника Филарет Епифаний (Думенко). 

7. Накрая Константинополската патриаршия под председателството на патр. Вартоломей официално подписа т. нар. „Томос за автокефалия“ на тази украинска разколническа организация, наречена ПЦУ, с предстоятел Епифаний (Думенко). До 2018 г. тя беше признавана за състояща се от разколници дори и от самата Константинополска патриаршия. На 6 януари 2019 г. обаче разколниците от ПЦУ и Константинополска патриаршия влязоха в литургично общение и Томосът беше официално връчен. Съвсем естествено, Епифаний след това въведе в ПЦУ и добре известния икуменически инструмент за разбиване на Православието - новия стил, което е логично продължение на политиката на отстъпление от църковните канони7. И както винаги, когато новият стил бива натрапен в някоя поместна Църква, това става със съдействието на безбожната светска власт, която и в Украйна гони каноничната Църква (класика). Единствената разлика в Украйна е, че новият стил там беше приет от разколниците, а не от истинската (и единствена) Православна Църква в Украйна – УПЦ с предстоятел митр. Онуфрий.

8. И тъй, въпросният „Томос“ е неканоничен, юридически недействителен, защото е издаден извън правомощията на Константинополската патриаршия. Издаването му е в нарушение на Преданието и следните канони, които изискват лица, низвергнати и отлъчени от една поместна Православна Църква, да бъдат приемани обратно в общение от същата тази Църква, която ги е низвергнала и отлъчила: 

- 15 пр. на Антиох. Събор („Ако някой епископ, обвиняван в някои престъпления, бъде съден от всички епископи на тази област и всички те единогласно издадат срещу него единна присъда, такъв никак да не бъде съден от други епископи, но единогласното решение на епископите на областта да остава твърдо“.); 

- 118-то пр. на Картагенския събор („Който е бил отлъчен от църковно общение в Африка и тайно се е промъкнал в задморски земи, за да бъде приет в общение, нека се подхвърли на изключване от клира.“); 

- 5 пр. на I Вселенски събор („Относно тези, които епископите, всеки в епархията си, са отстранили от църковно общение – били те принадлежащи към клира или към разреда на миряните – трябва да се съди, като се държи правилото (Ап. 32), с което е постановено отлъчените от едни да не бъдат приемани от други“.);

- Послание на Картагенския събор към папа Целестин („И сега, като изпълняваме най-напред дълга на подобаваща почит, умоляваме ви, господине брате, да не изслушвате лесно ония, които идват от тук, и повече да не благоволявате да приемате в общение такива, които са били отлъчени от нас, защото твое блаженство лесно ще намери, че така е било определено и на Никейския събор. Ако там намираме, че това трябва да се спазва така относно низши клирици и миряни, колко повече то трябва да се спазва по отношение на епископи? Затова, отлъчени от общение в епархията си да не се приемат в общение от светиня ти с намерение и както не подобава.“)

9. Признаването на украинските разколници от патр. Вартоломей е също толкова недействително, колкото би било, ако той например по искане на българската светска власт признае Христофор Събев за български патриарх, при положение, че в БПЦ-БП си има каноничен патриарх и Св. Синод, които не са го молили да правораздава в Българската Църква. 

10. Томосът е противоканоничен, защото Константинополският патриарх няма право да дава автокефалия на Украинската Църква,  и по друга причина - със специална Грамота на Константинополския патриарх от 1686 г. Малорусия (Украйна) и Белорусия като митрополии са предадени на Московската патриаршия, т.е. в течение на повече от 330 години, всички православни автокефални църкви, без каквито и да било възражения или уговорки, приемат, че Украинската Църква е в църковната юрисдикция на Московската патриаршия, а не на Константинополска патриаршия. Следователно, Московската патриаршия се явява Църква-майка за Киев, а не Константинополската. Това следва и от 17 правило от IV Вселенски събор и 25 правило от VI Вселенски събор, съгласно които давността при евентуални спорове за юрисдикция е тридесет години. Тази давност е изтекла повече от 10 пъти и в тези 330 години Константинополският патриарх никога не е предявявал властнически претенции към Украинската Църква. А след изтичането на тази давност всякакви юрисдикционни права на Константинополския патриарх над Украйна са изключени. 

11. Произволната отмяна на действието на Грамотата от 1686 г. и неканоничното присвояване от Константинополската патриаршия на правото на юрисдикция върху територията на Украйна, а също предоставянето на „автокефалия“ на ПЦУ, е акт на намеса в чужда каноническа територия и е в пълно противоречие със свещените канони на Православната Църква, които не допускат нарушаване на юрисдикционните граници и съществуване в едно пространство на повече от една юрисдикция. Едностранното и произволно вмешателство на една поместна автокефална Църква във вътрешните дела на друга, представлява нарушение на правилата и канонично правонарушение, което се осъжда от свещени правила като 2 правило от II Вселенски събор („Областните епископи да не простират властта си над църкви извън пределите на областите си и да не смесват църквите…“) и 8 правило от III Вселенски събор („никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия“).

12. Дори Константинополският патриарх и да имаше право да предостави автокефалия в Украйна (което той би могъл да прави само със съгласието на останалите патриаршии), то тя следваше да се даде на каноничната Църква там, управлявана от митр. Онуфрий и Св. Синод на УПЦ (но те не са го молили за това), а не на разколническите структури. 

13. Санкцията срещу неканоничното общение с отлъчените разколници, което Константинополската патриаршия поддържа и досега, е пълно прекратяване на богослужебното общение с последната, според известното канонично правило: „който служи с отлъчен, и сам да бъде отлъчен“ (10-то и 11-то правило на св. Апостоли; 2-ро правило на Антиохийския събор). Именно така постъпи Руската Православна Църква (МП), в изпълнение на своето „Синодално Заявление“8 от 15 октомври 2018 г., а също и каноничната Украинска Православна Църква, в изпълнение на точка 5 от своето „Постановление“9 от 13 ноември 2018 г. За прекратяване на общението с Константинополска патриаршия споменава и Сръбската Православна Църква, в т. 5 от своето официално становище  „Став Српске Православне Цркве о црквеној кризи у Украјини“ 10 от 13 март 2019 г. Ако така, съгласно свещените канони бяха реагирали всички поместни Църкви, то и украинският разкол, оглавен от патр. Вартоломей, щеше да бъде очевиден дори за нецърковните хора. Но за съжаление поради процеса на отстъпление от Бога и от стремежа към Царството Небесно, мнозина епископи се страхуват да изобличат подкрепяния от мѝра сегò патр. Вартоломей, за да не си навлекат неприятности тук, на земята. Дали обаче мълчанието им е угодно на Бога? 

14. Мнозинството епископи от Еладската и Александрийската църкви паднаха дотам, че не само че не разобличиха, но дори и признаха „Томоса“ за украинските разколници и влязоха в общение с тях… Интересно дали някой от тях се замисля каква болка представлява това тяхно предателство за митр. Онуфрий и каноничните украински архиереи, свещници и миряни? Запорожският и Мелитополски митрополит Лука (УПЦ) нарече решението на Събора на епископите на Гръцката Църква (да признаят Томоса и разколниците) "предателство към Христос". "Вие си измихте ръцете като Пилат, но осквернихте сърцето си. Храмовете ни биват заграбвани, енориашите ни биват бити, по земята ни се пролива кръв. И това е "само началото на болките" (Мат. 24:8). Докато вие философствате за Христос и богословствате в уютни кабинети за Бога, ние с ваше одобрение ще бъдем убивани за Христос ... Бог чу, че вие казахте "не" на Истината. Вие съзнателно се противопоставихте на Истината. Юдейският Синедрион осъжда Христос на смърт по една проста и банална причина - за да не си загуби комфорта на живота. Същото правят и гръцките епископи. Предпочитат да оставят Тялото Христово - Църквата - да страда, отколкото да се лишат от европейските си заплати, от комфорта, от добрите отношения с онези джобове, от които получават заплатите си. По този начин е по-лесно", пише той11. Тези епископи, които встъпват в богослужебно общение с украинските разколници, с това показват, че са загубили обичта си към своите събратя от каноничната Църква в Украйна, които от 2018 г. търпят репресии, побоища, затвори, гонения от светската власт и от разколниците в Украйна. Как ли ще се оправдаят мълчащите епископи за това, че не само не издигат глас в подкрепа на тормозените православни в Украйна, но дори и застават на страната на разколниците, т.е. на гонителите? Изглежда се сбъдват Христовите думи „понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ – Мат. 24:12.

15. Някои християни и у нас, като не желаят да бъдат гонени или похулени заради изповядването на истината, лукаво прикриват украинския разкол с думите „Св. Синод на БПЦ още не се е произнесъл за ПЦУ“, т.е. все едно, че каноничният статут на тази разколническа структура не е ясен и зависи от произнасянето на Св. Синод. Това, разбира се, не е вярно. Разколническият характер на ПЦУ, както и каноническата/юридическата невалидност на „Томоса за автокефалията“, издаден от патр. Вартоломей, са обективни факти, а не въпрос на субективна преценка. Те не зависят от оценката на един или друг поместен синод. Всеки епископ, както и поместните синоди, са подчинени на Вселенската и Съборна Христова Църква и нейните правила. По тази причина, дори и Св. Синод на БПЦ-БП да приеме решение, което признава ПЦУ за част от Църквата, а наглия „Томос“ за автокефалията от 2019 г. – за действителен, това решение на Св. Синод ще бъде нищожно на две основания: първо, защото би противоречало на горепосочените канони; второ, защото чл. 69, ал. 2 от Устава на БПЦ изрично постановява, че решенията на Св. Синод са задължителни, само ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна Църква. 

16. В беззаконния „Томос“ от 06. 01. 2019 г. има не само канонични, но и догматически нарушения. Такова е например лъжата, че Константинополският патриарх бил глава на всички поместни Църкви: „...ние заявяваме, че Автокефалната Църква на Украйна признава за свой глава (κεφαλὴν) светейшия Апостолски и Патриаршески Вселенски Престол, както правят и другите Патриарси и Предстоятели“ (из текста на Томоса)12. Това и другите догматически нарушения в „Томоса“ ще разгледаме в отделна статия, а като обяснение на тези отстъпления на Константинополската патриаршия сега ще се задоволим само да цитираме трима светци от ХХ век:

„Ние немалко се смутихме и се удивихме, че... главата на Константинополската Църква, без всякакво предварително отнасяне до нас като законен представител и глава на цялата Руска Православна Църква, се намесва във вътрешния живот и в делата на автокефалната Руска Църква. Свещените събори (2-ро и 3-то правила на Втория вселенски събор) на епископа на Константинопол са признавали всякога само първенство по чест, но не са му признавали и не му признават първенство по власт“.
(Светител Тихон изповедник, патриарх Московски и на цяла Русия, Послание до Цариградския патриарх Григорий VІІ, юли 1924 г. )

„Вселенската патриаршия... която е изгубила значението на Стълб на истината и сама е станала източник на разделение, а в същото време е обхваната от извънмерно властолюбие, представлява жалко зрелище, напомнящо най-лошите времена от историята на Цариградската катедра“.
(Светител Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, из доклада му  „Положение Православной Церкви после войны“, Деяния Второго Всезарубежного Собора РПЦЗ, Белград, 1939, с. 389-394)

„Вселенските патриарси отдавна вече са отстъпили от Православието. Ето, те действително са предатели...“
(Светител Серафим Софийски, Житие и поучения, Православна класика, 2016, с. 74)
В заключение ще припомним, че приснопаметният Сливенски митрополит Йоаникий не позволяваше на свещениците от епархията  си да влизат в богослужебно общение с Константинополска патриаршия, а още по-малко с украинските разколници. За съжаление вече виждаме, че проблемът с тези разколници тепърва предстои да се задълбочава. Бог да дава честност и смелост на нашите митрополити, за да не станат съучастници в този разкол и да не предизвикат друг – за християните е по-добре да бъдат гонени за единството на Църквата, отколкото да станат предатели. 
За отбелязване е накрая, че отделянето на УПЦ от нейната Църква-Майка – РПЦ (без прекъсване на общението), провъзгласено на 27 май 2022 г. в Свети Пантелеймоновия манастир (Теофания), също не беше извършено по каноничен ред, но засега съвсем правилно РПЦ проявява снизходителност и търпение към това решение на Събора на УПЦ, защото то е взето в условията на всекидневен терор над православните в Украйна от страна на светската власт и същевременно – във военна обстановка. Всички поместни Църкви проявяват разбиране към извънредната ситуация на християните в Украйна, поради което докато РПЦ (като Църква-Майка) не счита УПЦ за разкол, и другите поместни Църкви не считат УПЦ за разкол. А РПЦ е Църква-Майка на УПЦ, защото преди 1990 г. УПЦ не съществуваше, а в Украйна имаше само РПЦ, и именно последната разреши създаването на автономна УПЦ на Архиерейския събор на РПЦ, проведен на 25-27 октомври 1990 г. Съборът тогава взе решение на УПЦ да се предостави „независимост и самостоятелност в нейното управление“, а предстоятелят на УПЦ да носи титлата „Митрополит Киевски и на цяла Украйна“ и да бъде постоянен член на Св. Синод на РПЦ. Както се вижда, Константинополска патриаршия не е имала никакъв глас и никакво участие в тези събития. 

П.П. По-подробно изобличение на украинския разкол и на антиканоничния „Томос“ може да се прочете в:
книжката, издадена от Сливенска митрополия „Духовната война в Украйна – становища на авторитетни гръцки архиереи за украинския разкол“, 
статията на проф. прот. Теодор Зисис „Украинската автокефалия – антиканоничното и разделящо нахлуване на Константинопол“, 
изповедническото писмо на митр. Даниил Видински с изх. № 33/07. 03. 2019 г., озаглавено „За единството на Църквата“, както и в
статията на протопресвитер Анастасий Гоцопулос - https://www.romfea.gr/katigories/10-apopseis/40614-suntomi-kritiki-sti-meleti-tou-kathigitou-bl-feida-gia-tin-autokefalia-stin-oukrania 

Бележки: 

1 https://tass.ru/encyclopedia/person/filaret-denisenko-ukrainskiy-religioznyy-deyatel

2 http://www.patriarchia.ru/db/text/5283708.html

3 http://www.ng.ru/week/2009-07-06/100_rpc.html?scroll

4 http://zavtra.ru/events/vazhnoe_zayavlenie_svyashennogo_sinoda_russkoj_pravoslavnoj_tcerkvi
Събранието на предстоятелите на поместните Православни Църкви се провело на 21-28.І.2016 г. в
Православния център на Константинополската патриаршия в Шамбези.
(https://mospat.ru/ru/2016/01/28/news127341/)

5 https://ru.wikipedia.org/wiki/Филарет_(Денисенко)

6 http://alternatio.org/articles/articles/item/60628-varfolomey-priznal-chto-filaret-%E2%80%93-raskolnik-a-
klimkin-melet-yazykom-vo-vred

7 https://spzh.live/ru/chelovek-i-cerkovy/75276-pomozhet-li-ptsu-novyj-stil-poverit-v-boha

8 Виж http://www.patriarchia.ru/db/text/5283708.html: „Заявление Священного Синода Русской
Православной Церкви в связи с посягательством Константинопольского Патриархата на
каноническую территорию Русской Церкви“.

9 Виж http://www.patriarchia.ru/db/text/5301215.html: „Постановление Собора епископов
Украинской Православной Церкви от 13 ноября 2018 года“.

10 Виж http://spc.rs/sr/stav_srpske_pravoslavne_crkve_o_crkvenoj_krizi_u_ukrajini: „Став Српске
Православне Цркве о црквеној кризи у Украјини“, т.5: „И най-накрая, Сръбската православна
църква е принудена да препоръча на своите йерарси и клирици да се въздържат от литургично и
канонично общение не само със споменатия господин Епифаний (Думенко) и неговите
последователи, но и с всички архиереи и клирици, които съслужат и влизат в общение с тях
поради каноничния принцип, че който влиза в общение с някого, който е извън общение, сам се
поставя извън общение“.

11 https://zavtra.ru/events/vazhnoe_zayavlenie_svyashennogo_sinoda_russkoj_pravoslavnoj_tcerkvi Важно е да
се уточни, че има гръцки митрополити, които се противопоставиха на признаването на украинския разкол за
„канонична църква“, но те са малцинство.

12 Вж. официалния сайт на Вселенска патриаршия https://www.patriarchate.org/-/patriarchikos-kai-
synodikos-tomos-choregeseos-autokephalou-ekklesiastikou-kathestotos-eis-ten-en-oukraniai-
orthodoxon-ekklesian: „...we declare that the Autocephalous Church in Ukraine knows as its head the
most holy Apostolic and Patriarchal Ecumenical Throne, just as the rest of the Patriarchs and Primates
also do...“

 

Следвайте "Гласове" в Телеграм