- Автор: Йожени Бастие, “Фигаро”
- 01 Ное 2023
- 1880
- 3
"За в бъдеще трябва да си припомним как, защо и от кого мирният процес, започнат с огромна смелост от лидери като Ицхак Рабин и Ясер Арафат, беше методично саботиран от фанатици и от едната, и от другата страна. Рабин бе убит от еврейски екстремист, никога неосъден от израелската крайна десница. На Западния бряг бе дадена свобода за издевателствата на фанатизирани и дори расистки заселници. Израел отхвърли веднага през 2002 г. плана на краля на Саудитска Арабия (мир срещу територии). Съветници на Арафат, които работеха за мир, като Исам Сартауи, бяха убити от палестински екстремисти, които извършиха и безразсъдни терористични актове в Израел, стигайки до нечуваното варварство от 7 октомври. Но израелското правителство е в лоша позиция да съжалява за отслабването на палестинската власт в полза на Хамас, защото това искаше! С ужасния резултат, който виждаме", казва бившият френски министър на външните работи Юбер Ведрин в интервю за "Фигаро".
- Президентът Еманюел Макрон посети Израел и Рамала, както и Аман и Кайро. Той заяви желанието си за подновяване на мирния процес. Струва ли ви се съобразена тази балансирана позиция с доктрината на Франция?
- Да, ще се върна към него, но тук става дума не толкова за балансираност, колкото да имаме справедлива позиция, която може да бъде подкрепена от онези изралеци и палестинци, които искат решение, срещу онези, които не искат такова, и тя да бъде разбрана от всички французи. Предложението на президента за международна коалиция срещу Хамас веднага бе преформулирана на “инициатива за мир и сигурност за всички”. Трябва да видим как ще бъде приета от европейците и арабите, но тази първоначална увертюра несъмнено беше сигнал, изпратен към израелците, травмирани от ужасите от 7 октомври, за да покаже, че Франция е готова да отиде много далеч в солидарността, да заяви пълната си ангажираност в политически процес за палестинска държава.
Ще видите впрочем, че “Хамас” не може да бъде третиран като “Ислямска държава”.
Така че освен френските хуманитарни действия и усилията за заложниците, за мен е по-важно поставянето на първи план на идеята, че все още има палестински въпрос за решаване и за създаване на палестинска държава. Това означава възстановяване на позицията на Франция при Жискар д’Естен във Венеция през 1980 г. и на Митеран през 1982 г. в Кнесета, за решението на две държави. Позиция, която беше продължена впрочем до Ширак, но след това бе изоставена или пренебрегната от всички, включително от Франция и дори от арабските страни.
- Терористичното дело на Хамас изненада всички. Как се стигна дотук?
- Това е ужасен субпродукт на двадесетгодишна “малоумна политика” (по думите на Ели Барнави). Така че за в бъдеще трябва да си припомним как, защо и от кого мирният процес, започнат с огромна смелост от лидери като Ицхак Рабин и Ясер Арафат, беше методично саботиран от фанатици и от едната, и от другата страна. Рабин бе убит от еврейски екстремист, никога неосъден от израелската крайна десница. На Западния бряг бе дадена свобода за издевателствата на фанатизирани и дори расистки заселници. Израел отхвърли веднага през 2002 г. плана на краля на Саудитска Арабия (мир срещу територии). Съветници на Арафат, които работеха за мир, като Исам Сартауи, бяха убити от палестински екстремисти, които извършиха и безразсъдни терористични актове в Израел, стигайки до нечуваното варварство от 7 октомври. Но израелското правителство е в лоша позиция да съжалява за отслабването на палестинската власт в полза на Хамас, защото това искаше! С ужасния резултат, който виждаме.
Но “никой не може да надмогне собствената си мерзост”. Впоследствие настъплението на ислямизма стана неочакван дар за израелските националисти. Ако американците наистина бяха загрижени за израелската сигурност дългосрочно, те трябваше напълно да подкрепят през 80-те години, когато ислямизмът не беше толкова силен, идеята за палестинска държава и да станат неин кръстник, както и да помислят за конфедерация Израел, палестинската държава, Йордания. Всички трябва да си припомним тези саботажи и пропуснатите възможности, за да не се повтарят.
- Възобновяването на мирния процес няма ли да бъде оправдание за терористите, за които тези атаки са били средство да получат отстъпки?
- И така да продължи отричането на палестинския политически въпрос и нищо да не се прави? Немислимо. Не става въпрос за оправдаване на терористите, а точно обратното, да се създаде срещу тях надеждна Палестинска власт. В Израел дори може да се възроди “лагерът на мира” от чист реализъм, не от идеализъм. Самите израелци ще кажат, че не могат да останат вечно в тази ситуация, още повече, че Нетаняху дори не успя да ги защити. Най-малко половината армия е била на Западния бряг, за да защитава издевателствата на заселниците! Да бъдем солидарни с народа на Израел, да, и президентът много добре го каза. Да подкрепим безусловно израелското правителство? Не. Това би оневинило Нетаняху и неговата политика на най-лошото.
Нека се върнем към онова, което каза Рабин: “Ще се боря с тероризма така, сякаш не е имало мирен процис, но ще продължа мирния процес така, сякаш не е имало тероризъм”. Това, че сте засегнати от тероризма, не ви освобождава от това да бъдете стратег. Самият Байдън каза на израелците да не повтарят грешките на Буш след 11 септември. Трябва да се пресушат източниците на тероризма, а не да се разпалва чрез зле замислени битки.
- Два народа за една територия. Не е ли това по своята същност нерешимо? Не е ли обречено на провал решението с две държави?
- То не се е провалило. То беше убито в зародиш. И възражението би било приемливо, ако имаше по-добро решение, но такова няма. Връщам се към това: президентът беше прав да поднови (като Байдън) търсенето на политическо решение - колкото и неразрешимо да изглежда -, защото то ще отговори на изискването за справедливост за палестинците и ще засили сигурността на Израел, но също така на европейските страни. Ако ли не, какво е другата опция? Ужасна битка до края на времето? Не можем да се примирим с това.
- Сгреши ли израелското правителство с желанието си да приложи Авраамовите споразумения с арабските страни, надявайки се, че така ще ги накара да изоставят палестинската кауза?
- Да, защото това се провали. Това не беше дело само на Израел, но и на САЩ при Тръмп и няколко арабски правителства. Как можеха да повярват, че ще бъде възможно да нормализират отношенията на Израл с арабския свят, пренебрегвайки палестинската кауза? Като се има предвид какъв ад е Газа, това поднасяше на тепсия на Иран и Хамас смъртоносно оръжие срещу нормализацията!
- Позицията на Дьо Гол и Митеран не е ли остаряла в свят, в който врагът ни определя като принадлежащи към Запада? Нямаме ли, в крайна сметка, същия враг като Израел?
- Тя е по-необходима от всякога. Кои израелци казват това? Би било грешка да се върнем сега към бинарния американския подход след 11 септември: глобалната война “срещу тероризма”.
Ако се затворим в опростенческата идея за сблъсък между “демокрации” и “диктатури”, ако Западът, воден от носталгия по своя монопол върху властта, макар и изчезнал, и ако няма какво по-умно да предложи, освен доброто си старо манихейство, то тогава има защо да се тревожим! Триумфалният Запад след края на СССР, особено САЩ, направи феноменални грешки за Афганистан, за войната в Ирак - Ширак и Вилпен бяха напълно прави през 2003 г. - за Близкия изток, давайки картбланш на Нетаняху, и другаде също.
Тази визия за глобална конфронтация на мюсюлманските страни срещу нашите прикрива факта, че във всички мюсюлмански страни, на фона на ислямисткия натиск, подхранван безотговорно от Саудитска Арабия до идването на Мохамед бин Салман, също има огромни социални и политически сили, които смело му се съпротивляват и които трябва да бъдат подпомогнати.
Един ден, когато Ширак ми каза, че осъжда “теорията” за сблъсък на цивилизациите, аз му отговорих, че е по-добре да се борим с риска, отколкото да осъждаме теорията. За съжаление, предупрежденията на Самюъл Хънтингтън не бяха неоснователни. Във всяка цивилизация трябва да се засилят умерените. Например, да не се водят политики, които дават аргументи на ислямистите във вътрешната война в исляма.
- Виждаме силна подкрепа за палестинската кауза във Франция и сред европейските народи. Не е ли това красноречиво за разломите, причинени от мултикултурализма?
- Сред мюсюлманите в цяла Европа, както и навсякъде другаде, да. Това не трябва да е изненада. Всичко се влоши от липсата на решения. Нашата слепота позволи на уахабитските или салафитски пропагандатори да водят безпрепятствена кампания сред мюсюлманското население в Европа, което вижда въпроса за Близкия изток само като “колониален”. Още преди двайсетина години главните френски имами бяха споделили пред Жан Даниел, “че най-малко половината мюсюлманска младеж отхвърля републиката, иска шариат”. Какво направихме срещу това? В Европа имаше феноменална мултикултуралистка, универсалистка и миграционна наивност. Излизаме от нея с болка. Не разбирам как европейските лидери се оставиха да бъдат впечатлени от концепцията за “ислямофобия”, измислена от ислямистите, за да парализират всяка съпротива срещу тяхното напредване.
- Смятате ли, че общественото мнение в западните страни за конфликта се е променило, както благодарение на демографското развитие, така и на разпространението на деколониалните идеи, които отъждествяват Израел с абсолютното зло?
- Поради масовата и безконтролна имиграция в Европа има безпрецедентен брой мюсюлмани. Внимание, ние имаме нужда от имиграция, избрана и договорена, и огромното мнозинство от мюсюлманите се стремят да се интегрират! Но фактът, че много от тях се чувстват загрижени за това, което става в Газа, не е учудващ. Амалгамата, която правят между колонизацията, палестинците, Хамас и т.н., ни шокира, но всичко водеше натам! В Америка подкрепата за израелската политика става по-малко систематична. Дори “Уолстрийт джърнъл” открива палестинското страдание. Това е резултатът от правителствата на Нетаняху.
- Няма ли шокова стратегия, възприета от враговете на Запада, за да дестабилизират нашите демокрации, които се страхуват от употребата на сила?
- Би било твърде лесно да се сведе всичко до борба между демокрациите, т.е. Запада, и другите. Не всички страни от “глобалния Юг”, които не искат да попаднат под властта на Запада, са наши врагове и освен това те не са обединени. Мисля, че в наш ущърб имаше голяма американска стратегическа глупост от Дж. У. Буш насам, която европейците твърде много следваха, но не и при Байдън. И една огромна европейска глупост за Края на историята, версия на Фукуяма, според която отсега нататък ние сами ще определяме ценностите на света, ще поучаваме, санкционираме, бомбардираме, ще използваме неограничено правото на вмешателство. Вижте резултата! Четиридесет страни в Общото събрание на ООН, представляващи две трети от човечеството, се въздържаха при гласуването на резолюцията, осъждаща нахлуването на Русия в Украйна. А възприятията за драмата на Газа са напълно антагонистични.
- Не се ли поддавате на разкаянието и вменяването на вина на Запада, говорейки по този начин?
- Абсолютно не. Аз не съм за покаянието, а още по-малко за заблудите на уокизма и “културата на отмяната”, а за завръщането на опита, както казват военните. Какво проработи, какво не? Това е необходимост. Западната политика на надмощие, водена след края на СССР, ни доведе дотук, където сме. Ние загубихме монопола над силата и вече не можем сами да управляваме света. Въпреки това, аз не съм за глобализация на заплахите, нито за обединяване на нашите противници чрез нашето манихейство. Бинарната глобализация играе срещу нас. Аз не съм за влизането на Запада във вечна война срещу останалия свят, която никога няма да спечелим! Аз съм за по-реалистичен, по-хитър подход.
- Има ли все още роля Франция?
- Франция не е стара актриса, трудно намираща роли. Във всеки случай тя има жизненоважни интереси, които трябва да защитава и на първо място да пази или да възстанови контрола върху съдбата си. Франция, подкопана от своя песимизъм, трябва да си върне самочувствието. Тя има козове. Тя трябва да направи така, че европейската система да отговаря по-добре на исканията на европейците, да се стреми неуморно да намалява трагедиите в света и накрая, да подкрепя “екологизирането”.
Източник: "Фигаро"
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързана статия: Юбер Ведрин: Путин прави историческа грешка. От тридесет години Западът направи много грешки
Следвайте "Гласове" в Телеграм
