- Автор: Йожени Бастие, “Фигаро”
- 26 Фев 2022
- 8578
- 17
"Хенри Кисинджър, който прекара живота си да се бори със Съветите, изрази съжаление преди десетина години, че не бе положено никакво усилие след края на СССР за приобщаването на Русия в сигурността на Европа като цяло. Бжежински, много антируски настроен поляк по произход, смяташе, че е контрапродуктивна провокация да се обяви влизането на Украйна в НАТО през 2008 г. и че е трябвало точно обратното, да се изгради статут на неутралитет, финландизация, с двойна гаранция за Украйна и Русия. Това не беше направено". Според бившия министър на външните работи на Франция Юбер Ведрин, който винаги е пледирал за диалог с Русия, Западът носи част от отговорността за днешното поведение на Москва.
- Винаги сте хвалели диалога с Русия. Не показа ли Путин с пряката и военна агресия в Украйна, че тази опция е била утопична?
- Путин през 2022 г. до голяма степен е резултат, подобно на чудовището на Франкенщайн, на западните лутания, лекомислие и грешки от тридесет години насам. Казвайки това, виждам, че той току-що взе решение, което е не само осъдително, но и абсурдно от негова гледна точка. Той е тактик, но не и стратег. Повечето западни лидери мислеха, че Путин от самото начало размахва заплахата от агресия, за да постигне чрез провокации, заплахи, маневри, признаването на Русия като ключов партньор на САЩ. Той беше напът, особено благодарение на работата на Макрон със съгласието на Байдън, да постигне истинска дискусия за сигурността в Европа. Амбициозна цел, смущаваща за Запада, но не и ирационална за руснаците. Но вчерашната агресия надхвърля признаването на псевдонезависимостта на образуванията, които Русия вече контролираше. Това е историческа грешка.
- Казвате, че Западът е допринесъл за днешното отклонение на Путин… Това не е ли извинение?
- Хенри Кисинджър, който прекара живота си да се бори със Съветите, изрази съжаление преди десетина години, че не бе положено никакво усилие след края на СССР за приобщаването на Русия в сигурността на Европа като цяло. Бжежински, много антируски настроен поляк по произход, смяташе, че е контрапродуктивна провокация да се обяви влизането на Украйна в НАТО през 2008 г. и че е трябвало точно обратното, да се изгради статут на неутралитет, финландизация, с двойна гаранция за Украйна и Русия. Това не беше направено.
Локализирането на противоракетни системи за възпиране на руските системи под предлог да се противодейства на иранските системи, преговорите за споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, замислено под полско влияние, за да се откъсне Украйна от Русия, бяха грешки. После дойде спиралата от 2014 г., която можеше да бъде избегната, но която се случи и завърши със санкции и наддаване от страна на Путин. Не съм манихеец. Но това, че сме създали чудовище, не означава, че не трябва да му се съпротивляваме.
- Надигат се критики от опозицията срещу френския президент, който твърде бързо се похвали с възможността за мир…
- Президентът на републиката имаше пълно право да опита всичко, което опита, в съгласие с канцлера Олаф Шолц и известно благоразположение на Джо Байдън. Критиките към него са жалки и предизборни, те не издържат. Ако не беше направил нищо, какво щяхме да чуем от опозицията? Да, Елисейският дворец беше прекалено оптимистичен за среща на върха, но това е разбираемо, тъй като желанието да се сложи край на тази сложна ситуация беше голямо.
- Неуспехът на Франция да наложи мира означава ли нашето дипломатическо отпадане?
- Няма неуспех на Франция. Евентуално може да се говори за международен неуспех. Има граници на френското влияние. Дьо Гол не успя да спре войната във Виетнам! Митеран също не успя да наложи идеята си за европейска конфедерация, лансирана през декември 1989 г., хубава идея, която несъмнено щеше да предотврати днешния уклон на страните от Изтока. А Никола Саркози не успя да създаде Средиземноморски съюз. В сферата на въшната политика ние сме невротична страна, ту високопарна, ту досадна, защото се срамуваме, че сме средна сила. Но това не е нищо! Има петнадесетина сили, това не е малко. Ние сме средна сила със световно влияние.
- Какъв е възможният отговор от страна на Запада?
- Тази военна операция принуждава Запада да реагира, но не само НАТО. Всички членове на ООН трябва да отхвърлят тази употреба на сила. Трябва да бъдем възможно най-последователни, твърди и сплотени. Санкциите са необходими, но да не забравяме, че те са признание за безсилие. Прибягването на САЩ до извънтериториални санкции с достойни за уважение мотиви, които обаче обслужват собствените им интереси, би трябвало да бъде скандал от няколко десетилетия. Те не са панацея, но, за съжаление, понякога са неизбежни. Те трябва да бъдат интелигентни и целенасочени: трябва да внимаваме да не наказваме народите, нито да се самонаказваме.
Лидерите ще определят точните мерки, които могат да убедят Путин да не отива по-далеч, да се оттегли, да “демилитаризира” Украйна, както иска, започвайки със собственото си изтегляне. И трябва да се мисли също за руското обществено мнение: не трябва всико да се свежда до Путин. Много е удобно да имаш незаменим враг, но отвъд него е Русия, на която трябва да говорим. Несъмнено руснаците не са несъгласни с това, което каза Путин за Украйна, но те не искат война.
Трябва да мислим за бъдещето. Русия винаги ще бъде наш съсед, това е географска забележка, не политическа.
- Ще преориентират ли действията на Путин американската военна политика?
- Това би ме учудило, защото още при Обама започна стратегическото обръщане към Азия и тяхното оттегляне от конфликти, които не са от жизневоважен интерес: видяхме го в Афганистан. Америка е обсебена от китайското предизвикателство. Но може би американците сгрешиха, казвайки още в началото, че няма да се намесват военно.
- Ще бъдем ли по-ефективни извън НАТО, както предлагат някои кандидат-президенти?
- Дьо Гол не искаше да излиза от НАТО, той не тръшна вратата, той напусна след шест години, защото не беше чут за реформата на командната система, която искаше. Той излезе, но не напусна Алианса. Когато имаше международна криза (Берлин, Куба), Дьо Гол беше първата опора на САЩ. Намираше прагматично уреждане на споровете. Саркози искаше да се върне заради атлантизма и защото вярваше, че американците ще ни се отблагодарят с изключителни подаръци и че това ще постави началото на движение към европейска отбрана, което, разбира се, не се случи.
Но това, че европейците не са готови да умрат за каквото и да било, не означава, че не можем да направим нищо. Време е за твърдост.
Превод от френски: Галя Дачкова
