Владислав Горанов пред "Гласове": "Промяната" много искаше властта и сама падна в капана. Виждам риск бюджетът да се манипулира

Владислав Горанов в интервю за Калина Андролова и "Гласове":

- ПП изключително много искаха властта. И ако има някакъв капан за тях, това е, че всъщност я получиха.

- Със сигурност дълг ще има. Въпросът е колко. Ако приемем, че новият бюджет ще бъде с 3% дефицит, това означава необходимост от финансиране около пет милиарда лева.

- Рискът, който виждам, е бюджетът да се манипулира. Да се представи един твърде оптимистичен бюджет в приходната си част, който в един момент в хода на изпълнението си да не успее да се събере.

- Средствата от второто плащане по ПВУ няма да помогнат за подобряване на фискалния баланс за целите на еврозоната. Методологията на Евростат, с която се оценява дефицита за целите на Маастрихтските критерии, изключва тези средства от сметката.

- В момента, както сме в паричен съвет, ние сме с по-малко суверенитет отколкото ако бъдем в еврозоната. Защото в състояние на валутен борд, ние изцяло зависим от монетарната политика на ЕЦБ. При това без да можем да влияем на решенията, които се взимат в ЕЦБ.

- Сега е ролята на редовното правителство, ако има нещо замитано под килима, да го покаже. В противен случай след няколко месеца сметката на служебния кабинет ще се стовари върху настоящото правителство.

- Надявам се ръководството на ГЕРБ да успее да обясни защо се стигна до компромиси. Избирателите на ГЕРБ имат своя чувствителност по темата координация с ПП. Има разочарование, надявам се да успеем да обясним на нашите симпатизанти.

- Мотивът на Божков е да нанесе репутационна щета. Той ми нанася лично на мен огромна репутационна щета и тя може да бъде изчистена само когато цялата истина излезе на бял свят. Отсъствието на Божков пречи на процеса.

Следвайте: "Гласове" в Телеграм

- Асен Василев обяви, че ще предложи бюджет с 3% дефицит при запазване на социалните плащания, без да се променя дълга и без вдигане на данъците. Василев посочва, че има увеличение на приходите  с 3,5 млрд. лв. и съответно намаление на разходите с близо 3,8 млрд. лв. Реалистично ли ви изглежда?

- По принцип технически не е невъзможно Асен Василев да предложи бюджет с 3% дефицит. Като казвам технически, имам предвид, че в края на краищата това е една числова комбинация, която е възможна. Но въпросът е, че бюджетът се гледа като политика и като разпределение на средствата на данъкоплатеца по отделни сектори. И всъщност големият въпрос е в резултат на свиването на дефицита как ще бъдат засегнати тези сектори. Трябва да отбележим, че в предложения от служебния кабинет бюджет, въпреки огромния дефицит и големия размер на разходите сфери като образованието бяха засегнати. Тоест разходите за образование като дял от БВП намаляват. Не знам как сегашното правителство ще успее да свали близо 6 млрд. евро от разходната част, или с комбинация от мерки в приходите и разходите. И същевременно ще инвестира в растеж. Като под инвестиране в растеж лично аз разбирам две основни посоки. Първо, инвестиции в образованието и науката, които страдаха в предложения бюджет от служебния кабинет. И другият момент, който генерира растеж, това са разходите, свързани с инвестиране в публична инфраструктура, които са с голямо забавяне и с големи задължения към фирмите от предходни периоди. Също така инвестициите в инфраструктурата освен че носят растеж, са и жизнено необходими в много краища на България. Примерно една магистрала „Хемус“, ако бъде завършена, това означава доста перспективи за севера. Пътят до „Дунав мост 2“, от София до Видин, също дава перспективи за съответния регион. Не знам как всички тези приоритети могат да се вплетат в една сметка, която трябва да се решава наобратно. Тоест към свиване на разходите! В същност това, което Асен Василев анонсира във вторник е много предварителна насока за неговите намерения и е редно да изчакаме публикуването на пълноценен документ за бюджета за тази година и после да го коментираме.

- Асен Василев разчита на свиване именно на капиталовите разходи.

- Да, Асен Василев от това, което чувам като заявки, вижда големи резерви в публичните инвестиции. От тези близо 10 млрд. лева посочени от стария екип на Министерството на финансите половината са средства по европейски фондове, в това число и Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тоест част от тези инвестиции са с външно финансиране и е глупаво да не се извършат. Това означава да не се усвояват европейските фондове, средствата по ПВУ. Другата част са съсредоточени основно в две големи системи. Едната е Министерството на отбраната, където има стартирани доста сериозни проекти, които са свързани с Плана за модернизиране на армията и с ангажиментите ни към НАТО за достигане на разходите за отбрана до 2% от БВП. Другото съществено перо, ако мога така да се изразя, са разходите в МРРБ, свързани с пътищата, ВиК инфраструктура, неща, които страдат по принцип от липса на инвестиции. И ако там се търсят резерви, това е много конюнктурно и може за кратко да закърпи проблема, но не решава политическия въпрос, защото има нужда от огромни инвестиции в тези сектори.

- ПП посочват увеличаване събираемостта на данъците, прибиране на 100% дивидент от държавните предприятия. Казват, че служебният кабинет бил заложил с милиард и половина по-малко приходи от Митниците, че служебният кабинет не бил включил в проекта си за бюджет и парите от ПВУ. Откъде ще дойдат парите?!

- Второто плащане по ПВУ е обвързано с доста условности, за да стигне до българския бюджет. Но първо искам да направя уговорката, че еврофондовете (обобщено можем да кажем че и ПВУ е еврофонд, тъй като е външен ресурс) не влияят на бюджетното салдо на начислена основа. Тоест дори да дойдат тези средства в бюджета, те хипотетично за 2023 г. ще помогнат като нов приход да се свие дефицита, но методологията на Евростат, с която ние рапортуваме пред Европа и с която се оценява дефицита за целите на Маастрихтските критерии, изключва тези средства. Европейските фондове във всичките си форми се изключват от сметката, когато се представят данни по методологията на Евростат. Ако тези пари дойдат като приход, те няма да помогнат за подобряване на фискалния баланс за целите на еврозоната, а знаем, че тя е приоритет.

- ПП искат средствата отвън да ги употребят за други цели, след това да търсят начини за възстановяване.

- Могат, но това решава много временно проблеми с паричния поток на бюджета. Имаме крайни срокове, в които средствата по ПВУ трябва да бъдат изразходвани за целите на плана. Ако изобщо тези средства дойдат, защото има много предварителни условия, които не са изпълнени, и не знам дали ще стигне времето да бъдат изпълнени до края на 2023 г. Но дори да приемем, че тези средства дойдат и бъдат използвани за други цели, още през 2024 г. проблемът отново ще бъде пред нас, а настъпването на 2024 г. е съвсем близо.

- Всъщност възможно ли е Асен Василев да представи бюджет на теория с 3% дефицит, но на практика този бюджет да се окаже неизпълним. Има ли опасност страната ни да попадне в дългова спирала, въпреки че Асен Василев сега заявява, че дългът няма да се променя.

- Със сигурност дълг ще има. Въпросът е колко. Колко дълг ще се наложи да се емитира зависи от размера на дефицита, който ще бъде включен в новия бюджет. Ако приемем, че новият бюджет ще бъде с 3% или под 3% дефицит, това означава необходимост от финансиране около пет милиарда лева. То не може да бъде осигурено само от фискалния резерв, тоест от наличностите, с които правителството в момента разполага. Съответно това означава, че ще има емисия най-вероятно на външните пазари. Спирала не се постига лесно. Ако размерът на дълга нараства с много висока скорост, ще нарастват и лихвените разходи. Но с бързи темпове на задлъжняване може в един момент лихвените разходи да достигнат милиарди. Между другото от прогнозата на служебното правителство стана ясно, че ако дефицитът не се свие, ни очакват няколко милиарда лева разходи само за лихви. Ако следваме тази траектория на висок дълг, който натрупваме за кратък период от време, то лихвените разходи ще нараснат много, особено при тази политиката на ЕЦБ и състоянието на пазарите. Което в никакъв случай не е добър сценарий за нас.

- Асен Василев и ПП заявяват, че социалните разходи дори се планират да се увеличат. Считате ли, че е възможно да се справим с тази криза без рестриктивен ход, без дадени прослойки от обществото да търпят щети?

- Тя, белята, е сторена в миналото. Последните две години и половина нараснаха изключително бързо текущите разходи, в това число социалните разходи, увеличиха се заплатите в публичния сектор, пенсиите почти се удвоиха. И това се случи без да са открити нови източници в бюджета на средства. В този смисъл задачата действително не е лесна, ако трябва да се постигне 3% дефицит. Пожелавам им го на ПП, защото аз съм отявлен привърженик на еврозоната. И колкото по-бързо покрием критериите, толкова по-добре. Рискът, който виждам, е бюджетът да се манипулира. Да се представи един твърде оптимистичен бюджет в приходната си част, който в един момент в хода на изпълнението си да не успее да се събере. Виждам и проблем, ако се свият доста разходите спрямо необходимото ниво, тогава някои системи могат да прискърцат.

- Какво означава прибирането на 100% от печалбата на държавните дружества? Накрая ще се окаже, че ще трябва да вземат заеми, за да осигурят на фиска това, което се изисква. Има разпореждането на МС, че МФ не е доволно от внесения дивидент от БЕХ за 2022 г., защото този дивидент е внесен след направените обезценки, които са намалили печалбата с около 1 милиард лева. Асен изисква да не се начисляват обезценки за 2022 г.

- Не съм запознат със счетоводната политика на БЕХ. Предполагам, че подобна счетоводна корекция, ако е възможна, ще трябва да се извърши и приеме от самия БЕХ. Но по-важното в случая е, че не трябва да бъркаме счетоводната печалба с наличния кеш в енергийната система. Защото наистина би могло да се окаже, че предприятията в енергетиката ще трябва да теглят кредит, за да могат да осигурят кеш за бюджета. А има и риск да имаме еднократна възможност за голям дивидент, тъй като големите печалби са от миналата година, когато цената на електроенергията на пазара беше изключително висока. Възможно е да се обезкърви енергийната система. Знаем, че има нужда да се правят доста инвестиции, знаем състоянието на ПАВЕЦ „Чаира“, има планове за строеж на нови ядрени мощности. Как се връзва това с изтеглянето на огромен кеш от енергетиката е въпрос, на който правителството тепърва трябва да отговори. Но да, още след анонса за бюджет от страна на служебното правителство, коментарите на Асен Василев бяха, че ще изисква 100% дивидент от дружествата в енергетиката. Това крие определени рискове, но нека да видим реакцията на Министерството на енергетиката. Министърът на енергетиката Румен Радев е човек от бизнеса, запознат е как функционира системата, ще бъде любопитно да видим как ще отговори на изискването на финансовия министър.

- Ако не се начисляват обезценки, това ще даде фалшиво завишен резултат на печалба, давам пример с „Булгаргаз“, който не може да си продаде скъпия газ в „Чирен“. Рано или късно ще се наложи обезценка. Последният служебен кабинет на президента покриваше тежките загуби на „Булгаргаз“, бившият енергиен министър непрекъснато обясняваше колко всичко е наред.

- Скъпият газ, ако не се миксира в общия микс и се наложи да бъде продаден на загуба, това означава доста сериозни щети за „Булгаргаз“. Безспорно. Защо се стигна до този скъп газ, сигурно има много оправдания, но така или иначе този газ не може да бъде изведен от „Чирен“ без това да се отрази на крайната цена на газа. В противен случай „Булгаргаз“ ще акумулира едни огромни ценови разлики, което означава загуби. Сега е ролята на редовното правителство, ако има нещо замитано под килима, да го покаже. Това ще бъде в полза на редовния кабинет. Защото един проблем, ако не се покаже, той остава за сметка на този, който в момента управлява. Времето вече е започнало да тече и зависи изцяло от кабинета „Денков–Габриел“ дали и доколко ще покаже реалната картина. В противен случай след няколко месеца сметката на служебния кабинет ще се стовари върху настоящото правителство.

- Когато държавата влезе в нарастващи задължения, един от вариантите за изход е продажба на активи. „Булгартрансгаз“ и ЕСО попадат в защитения от приватизация списък на БЕХ. Но ПП са заложили в ПВУ двете дружества да бъдат извадени от БЕХ. Вие как се отнасяте към това държавни активи да бъдат приватизирани, за да се покриват дългове?

- Това е въпрос на целесъобразност. Но раздържавяването при нас с годините носи отрицателна конотация. Заради начина, по който се е случвало. Тук, в конкретния казус, който посочвате, изваждането на активи от БЕХ крие определени рискове, свързани с термина ковенанти, това са условия в договорите за емисии на облигации, които БЕХ издава. Тоест подобна промяна в обезпеченията, в собствеността на енергийния холдинг чрез отделянето на активи от него, крие риск за превръщането на всички заеми, които БЕХ е теглил, в предсрочно изискуеми. Така че запознат съм с тези намерения, но съм запознат и с рисковете, които те крият. Очакваме да видим дали ще се стигне до подобно развитие. Иначе по принцип раздържавяване на част от БЕХ е обсъждано и преди. И това не е задължително лошо. Но тук говорим за увеличаване на капитала на БЕХ чрез нови акции на борсата или някакъв друг вариант за допълнително увеличаване на капитала. Докато това, което се предлага в ПВУ, е нещо друго. Изваждане на тези активи извън системата на енергийния холдинг без да се коментира какво ще се случи впоследствие с тях. Специално „Булгартрансгаз“ има да връща още средства по заема, с който беше построено новото трасе, новия газопровод, така известният Турски поток. В този смисъл тепърва ще видим какво ще следва от тези намерения.

- Неравенството в обществото намалява, казват от ПП. Изглежда ли ви това правдоподобно? Има инфлация от 28% за последните две години.

- Инфлацията в България се усети малко по-сериозно поради някои субективни и обективни фактори. След 2021 г. инфлацията у нас се движи устойчиво двойно повече в сравнение с инфлацията в еврозоната, което трябва да ни накара да се замислим кои са другите фактори, които влияят на това нашите ценови изменения да са двойно по-високи от тези, които се наблюдават в страните от еврозоната. Споделям мнението, че реакцията на правителствата, редовното на Кирил Петков, а също и служебното се забавиха с мерки спрямо бизнеса, които да омекотят този удар. И когато цената на електроенергията и газа влезе в себестойността на продукцията, инфлацията отскочи значително. А по отношение на неравенството, увеличението на доходите в никакъв случай не влияе антиинфлационно, и въобще това уравнение, дайте да компенсираме доходите до размера на инфлацията, поражда нова инфлация. Общо взето това е като да гасиш пожар с бензин. Друг е въпросът, че увеличаването специално на пенсиите стана извън пенсионния модел, тоест без да се държи сметка откъде идва ресурсът за това увеличение. И именно затова днес дебатът е как да се постигне 3% дефицит от тези 6%, които са направени. Това са нечувани нива на дефицит в последните 25 години. Защото от 1997 г. насам всяко едно правителство устойчиво се стремеше към бюджет, близък до балансирания. Сега дойдохме до етапа, в който ще се радваме, ако стигнем тавана на възможния разрешен дефицит. Нещо, което само по себе си е грешна траектория. Самата философия на Асен Василев като финансов министър е свързана с по-големи разходи и с по-голяма роля на държавата. Аз по принцип съм по-консервативен и смятам, че подобни експерименти не следва да се правят. Но нека да им дадем шанс на ПП да покажат действително един бюджет, който  отговаря на европейските правила. След броени дни това ще се види.

- Експериментът е за наша сметка. Теорията може да не се покрие от практиката.

- Когато мине една календарна година и се отчете бюджетът, практиката започва да се препокрива с теорията и тогава се вижда дали някой действително е направил грешна сметка.

- Как ви изглежда фактът, че ГЕРБ свалиха кабинетът „Петков“ заради лоша икономическа политика, Кирил Ананиев каза публично, че Асен Василев е най-лошият финансов министър за последните 30 години. И в момента ГЕРБ подкрепя точно Асен Василев да управлява финансово държавата. Защо?

- Общо взето ГЕРБ доста сериозно подчини собствените си политически интереси на това да има устойчиво правителство. Това е риск, тъй като да подкрепиш втория в парламента и то почти безусловно може да донесе партийни щети. Тепърва ръководството на ГЕРБ ще трябва да обясни на своите избиратели дали целта оправдава средствата, с които се постига. Не изключвам ГЕРБ да понесе електорални щети. Много хора бяха разочаровани от ПП и гласуваха за ГЕРБ. Първите социологически замервания след новата коалиция показват оттегляне и от двамата партньори в голямата коалиция. Надявам се с времето ръководството на ГЕРБ да успее да обясни защо се стигна до подобни компромиси. Тези компромиси имат своята логика. Но избирателите на ГЕРБ имат своя чувствителност по темата координация с ПП. Има разочарование, надявам се да успеем да обясним на нашите симпатизанти. Подобни и по-големи щети се появяват и за ПП. Заради взаимното отрицание на двете формации през последните години. Това отваря нови електорални пространства, които не виждам кой ще запълни. Някои хора, които са разочаровани от ГЕРБ, отиват към „Възраждане“. Аз дори няма да се учудя, ако за първи път в големите градове се види отчетливо по-висока подкрепа и за ДПС. И такива гласове се чуват. ДПС най-вероятно няма да вкарат депутат от София, но е възможно да се види удвояване на гласовете за ДПС в големите градове.

- Има нещо напълно несъответно в коалицията между ГЕРБ и ПП. Явно ПП си мислят, че държат ГЕРБ като заложник, че ГЕРБ се изпира през тях и това е достатъчен мотив ГЕРБ да ги подкрепя. Дали е възможно именно местните избори да съборят тази коалиция? Очаквате ли след изборите да се случи някаква промяна, да се отворят възможности за вот на недоверие. Да се върне мандата отново при ГЕРБ. Или да се подменят министри.

- Смяната на министрите е отделен сюжет. Той е свързан с това дали определен министър ще може да насмогне на темпото след края на романтичния период. Това правителство няма 100 дни. В момента усещането е, че нещо се напасва. Ако не бяха наводненията в Северозападна България, изобщо нямаше да сме видели и половината министри. Рано е да се правят някакви изводи. Но аз мисля, че със заявките за промяна на Конституцията и включването и на ДПС в този дебат се вижда една перспектива на време. Чисто хронологично този кабинет може да продължи спокойно поне до пролетта, до първата ротация между Денков и Габриел, ако разбира се междувременно не стане някакъв голям катаклизъм. На пръв поглед тази конструкция за ротационен премиер изглежда нестабилна, но ако се замислите няма друг в парламента освен ГЕРБ и ПП, които да могат да свалят това правителство. Тоест както изглежда нестабилно, така на практика това правителство ще съществува, докато някоя от двете партии не реши да напусне кабинета. А изпускането на напрежението през смяна на несправящи се министри, винаги е било някаква опция. И тази опция не може да се разглежда като застрашаваща цялата конструкция. Аз съм по-скоро на мнение, че това правителство ще изкара поне една ротация, поне 18 месеца. Като възможните рискове се свързват действително със способността бързо да се решават проблемите на хората и то при една много напрегната фискална рамка. Тоест двата най-големи дебата ще бъдат, първо, бюджетът за 2023 г., и много бързо след местните избори ще започне да се обсъжда бюджетът за 2024 г. В тези дебати ще има най-голям сблъсък на интереси, на политики. Засега всички са настроени толерантно, говоря за външните наблюдатели, синдикати, работодатели, дават доверие в аванс. Но то много бързо може да бъде ерозирано при съществени отклонения между очакванията на хората и това, което им се предлага. Това, че започва астрономическото лято дава някакъв шанс на тази конструкция да се укрепи, но рисковете наистина са свързани със самата технология на управлението, със самата реална политика, която ще се провежда, защото досега още не сме видели никакво проявление на политиката на новото правителство. Освен заявките за нормализация на фиска. И на двата приоритета, които са пред България още от членството й в ЕС – шенген и еврозоната. Друга цел все още не може да се види освен това, което е ясно, че трябва да се случи. Половината от управлението е какво правиш, но другата половина е как го правиш. До голяма степен провалът в правителството на Кирил Петков не дойде от това какво прави, а как го прави. И предизвикателството пред кабинета „Денков–Габриел“ ще бъде именно това.

- Тоест вие сте оптимист, че девет месеца ГЕРБ ще подкрепят кабинета, а след това ПП/ДБ ще подкрепят ГЕРБ да управляват? На мен ми се струва почти невъзможно, особено втората половина на ротационното споразумение. ПП също могат да се дръпнат и да предизвикат политическа криза след време.

- Те могат да се дръпнат, както и ГЕРБ може да се дръпне, но обяснението защо ще се случи това на този етап е трудно да се намери. При положение, че и двете партии споделят, декларативно поне, общи ценности, свързани с членството в двата големи съюза, НАТО и ЕС, както и по-тясната интеграция със звената на съюза, шенген и еврозоната. Поне на макрониво двете партии имат общи цели. Оттам нататък идва темата за технологията на властта. И начина, по който тя се осъществява, комуникира и пр. Много нетърпеливо ще бъде да тръгнем с критика от третия ден на управлението на кабинета „Денков–Габриел“. Но подхождаме с подозрение, защото досега ръководителите на ПП в периода откакто тази партия съществува не са показали, че точно те могат да са добрите управленци на България.

- А може ли да се мисли, че този кабинет не е никакъв компромис от страна на ГЕРБ, а е по-скоро хитър ход, за да бъдат девалвирани ПП чрез похабяване и грешки във властта. След което един вот на недоверие ще постави мандата за властта отново в ръцете на ГЕРБ и може да се състави нов кабинет с друго управленско мнозинство.

- Това е реална опция. Но не мисля, че ще се случи. Не мисля, че ще назрее подобен момент, няма да е лесно да се промени нещо в съотношението на силите в този или в един следващ парламент. Не се вижда и новият спасител, новият силен играч на политическия терен. ПП изключително много искаха властта. И ако има някакъв капан за тях, това е, че всъщност я получиха. Много лесно е да се явяваш по телевизионните студиа и да заявяваш, че са се крали по десет милиарда на година. Но ако ти не ги покажеш за една  година тези въпросни десет милиарда в сметката, ще означава едно от двете неща, че или ти крадеш десет милиарда, или си лъгал, че е имало такива десет милиарда. И именно това е предизвикателството пред тях. Да докажат, че могат да превръщат посланията си в реални резултати. Имаме основателни подозрения към техните управленски възможности, но нека да им дадем шанс все пак.

- В момента ДБ и ПП разбраха, че ГЕРБ и ДПС ги извозиха с махането на Гешев, като поставиха Сарафов. Същото ще стане и с конституционната реформа. ГЕРБ сякаш играе някакъв сложен театър, уж им дава щафетата на ПП, но само за да ги препъне докато тичат...

- Конституционната реформа по-трудно може да бъде предмет на евтина търговия. Моите притеснения са да не се залитне в посока, в която да се създаде по-голям проблем, отколкото да се реши дадения проблем. Тук големият дебат, изразявам лична позиция, ще бъде за ролята на политическата власт във функционирането на съдебната. Но аз продължавам да смятам, че единствената, най-легитимна власт, това е парламентарната власт, защото парламентът е единственият орган, който когато изчерпи своята представителност, отива на избори. И най-близо до хората, така работи демокрацията, са народните представители. За един магистрат, та бил той и член на ВСС с определен дълъг мандат, народът не е гласувал. В този смисъл легитимността му е опосредствана. И ако тази система се капсулира в себе си, можем да предположим, особено имайки предвид и степента на зрялост на нашето общество, че е възможно тази система да стане дотолкова независима от обществото, че да се изроди в някаква посока.

- Въпросът е, че тези хитри ходове, сменяме Гешев със Сарафов, допълнително нагнетяват напрежение вътре в управленското споразумение между ГЕРБ и ПП/ДБ. То и без това е клатещо се. Ако ГЕРБ не успеят да убедят своите избиратели, че се сближиха с ПП само за да ги наблюдават отвътре и да могат по-лесно да ги деструктурират, ще загубят много на следващите избори.

- И двете коалиции, ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, са в едно изпитание по отношение на това сътрудничество. Едните рискуват да се провалят във властта, другите рискуват да се окажат ненужни. И именно заради това е твърде възможно тази конструкция да се крепи дълго и взаимно поради страх от неизвестното бъдеще. И за двете политически звена политическото бъдеще е неясно и зависи от това, което ще се случва в следващите месеци. Не бива да забравяме, че от президентския мандат на Радев също остават достатъчно години. А има напрежение между президента и ПП/ДБ. Така че има оси на напрежение, които още ще се развиват и от тях ще зависи и стабилността на кабинета.

- ГЕРБ е партия, която твърдо е за влизането ни в еврозоната. Защо противниците на еврозоната твърдят, че губим суверенитет, че ще ни контролира ЕЦБ? За инфлацията е ясно.

- Ясно е това, че инфлацията не се състоя, имаме примера на Хърватска, която тръгна по пътя към еврото след нас и стигна преди нас. Това е въпрос на зрялост на обществото и на приоритети. И там имаше гласове за рисковете. Най-големите критици на присъединяването към еврозоната всъщност концептуално вярват в провала на самата еврозона. Те възприемат еврото като нестабилна валута, която едва ли не утре ще се срине. И тогава ние, стоейки в паричен съвет, ще можем да приемем друга котва, различна от еврото. Този катастрофичен сценарий, първо, е с пренебрежима вероятност, второ, през цялото това време, докато ние стоим извън валутния съюз, трупаме само негативи. Или поне не можем да се възползваме от големите предимства, които ни дава присъединяването към еврозоната. Търсете паралелите с Хърватска. Особено по отношение на страховете, свързани с промените в ценовите равнища. Защото при всички страни, присъединили се след първата вълна, Литва, Латвия, Естония, Хърватска няма повишаване на цените. И не само това, но се отвориха и много нови инвестиционни канали и държавите започнаха да се движат бързо в положителна траектория. Колкото до суверенитета, това е глупава тема. И ще ви кажа защо. Нима французите и германците се отказаха от суверенитета си, вливайки френския франк и германската марка в този единен валутен съюз?! И мога да ви кажа, че в момента, както сме в паричен съвет, ние сме с по-малко суверенитет отколкото ако бъдем в еврозоната. Защото в състояние на валутен борд, закачен към еврото, ние изцяло зависим от монетарната политика на ЕЦБ. При това без изобщо да можем да влияем на решенията, които се вземат в ЕЦБ. В този смисъл участието при вземане на решенията ще ни увеличи суверенитета по отношение на паричната ни политика в сравнение със сега, когато ние сме само получатели на прессъобщенията на ЕЦБ.

- Някои дават примери с периода на гръцкото „Охи!“, когато банките в един момент са спрели да имат възможност да дават пари на гражданите.

- Гръцкото „Охи!“ всъщност показва най-добре защо е важно да сме в еврозоната. Защото Гърция щеше да девалвира драхмата драматично по време на онази криза в Гърция, за която говорим. И тогава населението щеше да обеднее наистина драстично. Вместо това и МВФ, и еврозоната помогнаха значително на Гърция да мине през голямата криза, през този труден период. И сега Гърция макар и малко пообедняла е на съвсем правилна траектория. Повярвайте ми, ако през последните десет години нямаше евро в Гърция, страната щеше да е в съвсем друго положение, драхмата щеше да е девалвирала толкова много, че гърците щяха да пропилеят поколения от дохода и богатството си именно през тази девалвация.

- Ще ни нарежда ли ЕЦБ какви облигации да купуваме, толкова португалски, толкова гръцки и т.н. И дали ще бъдем по-свободни да трупаме дълг?

- Ако говорим за българския пример, управлението на резервите на централната банка се извършва категорично автономно и само в първокласни книжа, които не включват тези, които вие цитирате. Такива рискове няма да имаме. Още повече че когато и ако влезем в еврозоната, няма да имаме нужда от такова обезпечаване на лева, защото ще бъдем в евро. Относно задлъжняването, това си зависи изцяло от правителствата. Има примери извън еврозоната на добро финансово управление, каквото беше доскоро българското. И има примери за лошо финансово управление в еврозоната, каквито са Гърция и Италия. Държави с перманентни дефицити и с огромен формиран дълг, който безспорно им тежи. Тоест еврозоната няма отношение към тези политически решения, колко дълг ще има една държава, това зависи от нейните управници. Еврозоната не дава повече свобода на правителството да харчи. Еврозоната може да направи държавата по-богата и така правителството да разполага с по-голям бюджет. Но не прави правителството по-свободно. Нито пък българската централна банка тогава ще може да дава заеми на правителството. Това е забранено и сега, заради режима на валутен борд. Така ще бъде и ако влезем в еврозоната, заради договора за функциониране на ЕС, който забранява на банките да финансират правителства. Тоест рисковете за лошо управление на публичните финанси, които съществуват и сега, ще съществуват и в бъдеще по същата причина. И имаме пример с Гърция.

- Включен сте в „Магнитски“, защото сте склонявали депутати да променят закони в полза на хазартния бизнес?! Правите ли постъпки да опровергаете това?

- Има процедура, която позволява на всеки „посочен“ да предостави на OFAC документи и аргументи за преразглеждане на решението. Аз съм написал такова писмо. Процесът обаче е дълъг. Първо, никога не съм карал депутати да правят каквото и да било, свързано с хазартния бизнес, камо ли промени в закони. И второ, такива промени изобщо няма. Изобщо не се е случвало подобно нещо.

- Преди време Божков обяви, че е платил 60 млн. лева на Борисов за такса спокойствие и е носил парите лично на вас. Защо считате, че Божков ще измисля факти, които не съществуват?

- Разбирате ли, няма такова нещо. Има служители от Министерството на финансите, които са били свидетели на тези срещи, когато Божков е идвал в кабинета по тениска и с ръце в джобовете. Мотивът на Божков е да нанесе репутационна щета. Той ми нанася лично на мен огромна репутационна щета и тя може да бъде изчистена само когато цялата истина излезе на бял свят. Но как да излезе цялата истина на бял свят, като още от 2019 г. аз и един куп други хора сме давали многократно обяснения пред прокуратурата за твърденията на г-н Божков. Но няма как да се стигне до прекратяване или съдебна фаза без присъствието на г-н Божков. Тоест отсъствието му и невъзможността по способите на НПК той да бъде разпитан, не позволява да се мине на някаква друга фаза, било то липса на доказателства и прекратяване, или пък влизане в съдебна процедура и доказване в едно съдебно следствие къде е обективната истина. Отсъствието на Божков пречи на процеса. И много хора, които не са запознати с това колко пъти сме ходили на разпити, каква е фактологията, казват, ето, видите ли, там има нещо, но го прикриват, защото прокурорът е техен човек. По темата „Магнитски“ прокурорите декларираха, че ще вземат под внимание мотивите на САЩ и ще ги изследват. И те разпитаха сигурно около 50 народни представители от 43-ото и 44-ото народно събрание, дали тези депутати ме познават и дали съм ги карал да правят нещо. Всички тези хора минаха през разпит в прокуратурата, има сигурно хиляди страници свидетелства. И няма да крия, че хората уточняват, че когато са се правили някои от промените в законодателството, аз дори не съм бил финансов министър, и дори не и депутат. И друго, такива промени няма. Промените в облагането на хазарта се случват последно много преди този период. Някъде до края на 2013 г. имаме корпоративен данък. Считано от 1 януари 2014 г. се въвежда облагане с такси. Но така или иначе това, което касае грешното деклариране на някои от хазартните оператори и грешното прилагане на закона, касае изключително период, в който законът не е променян. Тоест твърдението на Божков, кредитирано от американската администрация, че видите ли, някой е променял закона в полза на друг, е фактически невярно. И това може лесно да се установи. Най-малкото има стенограми на всички заседания на комисиите по бюджет и финанси, постоянната и временната, има стенограми от заседанията в Пленарна зала, има история на този документ. Това е закон, това не е някаква вътрешна кореспонденция, която да може да бъде манипулирана.

- Звучите доста убедително. А какви са тези „ценни указания“, за които пишете в есемесите до Божков, че сте дали на Мария Филипова от Комисията по хазарта?

- Мария Филипова беше председател на Комисията по хазарта и Божков тогава искаше негови експерти да имат експертни срещи с хора от Комисията по хазарта. И са имали такива експертни срещи. За никого не е тайна, че Божков имаше големи интереси в сферата на хазарта. Но не е ли странно, че никой не попита публично тримата председатели на Комисията по хазарта за този период. Огнемир Митев, Мария Филипова, Александър Георгиев. Никой не ги попита публично дали аз нещо съм ги карал да правят. Този въпрос не се задава, защото отговорът няма да удовлетвори конспиративната теория, че някакви пари са се размахвали. Всъщност отговорът, който са ми давали хората за това, какво се е случило, е, че просто са го проспали. Проблемът тръгва от началото на 2014 г. И продължава до 2019 г., докато братята Найденови (Efbet) не изпратиха една голяма папка, в която разказват историята. Никой от комисията никога не е сигнализирал, а там през тези периоди е имало представители на ДАНС, на Министерство на правосъдието, на НАП и др. Това не е едноличен орган, който лесно може да бъде манипулиран.

- Малко хора са наясно за какъв точно пропуск става дума.

- Законът ясно казва как се облагат този тип игри, които фирми, свързвани с г-н Божков, организират. По същия закон, когато организираш определена игра, ти вкарваш искане в комисията да ти одобри правилата. Съвсем неправилно и ненужно в правилата за организиране на игрите част от организаторите на хазартни игри включват и правила за облагане. Нещо, което законът вече е решил и не допуска разсъждения на някой друг по тази тема. Обаче те ги включват в правилата, като правилата съдържат в себе си и вида на играта, на залозите и т.н., тоест технологията на организация на самата игра. И вътре в тази технология тези хора вкарват и правилата за облагане, които не съответстват на закона. Обаче Комисията по хазарта от 2014 г. един път ги одобрява по този начин, а след това само повтаря същото нещо години наред. И на въпроса защо, няма смислен отговор. Министърът на финансите не се явява административен орган, който е висшестоящ на комисията. Комисията по хазарта е подчинена на Закона за хазарта. Комисията по хазарта е колективен орган, който има самостоятелна компетентност да изпълнява Закона за хазарта. Тоест министърът на финансите не може да им подменя решенията, нито може да им ги връща, нито да ги контролира. Това са решения на междуинституционална комисия с хора, пак казвам, от правосъдието, от службите. Защо никой не попита дългогодишните членове на Комисията по хазарта – представители на службите, какво са правили в тази комисия, знаели ли са за този казус, какви проблеми са имали, някой принуждавал ли ги е да приемат тези правила и пр. Защо не попитат и другите членове от Комисията по хазарта! Защото е по-лесно да се набеждава, че Божков е дал 60 млн. лева.

- Човек остава с усещането, че ГЕРБ и Божков са си били в отлични отношения до един момент, когато ГЕРБ като че ли решава да подгони Божков и започва проверка през Агенцията за държавна финансова инспекция.

- Ако се върнем хронологично назад, всичко е ясно. През 2019 г. в края на ноември или началото на декември, не помня точно, братята Найденови изпращат до прокуратурата, до Министерството на финансите и до още една-две инстанции една папка, в която се описват тези нередности. Нещо, за което никой преди това не е сезирал никого. И в един момент, когато този случай идва на моето бюро, извиквам Александър Георгиев, последният шеф на Комисията по хазарта, задавам му въпроси какво е това, и той започва да кърши пръсти и да потвърждава, че ситуацията е именно такава, каквато е описана в папката. Звучи необяснимо за хората как е възможно толкова години това да не се е догледало. Този въпрос е много лесно да се зададе само на финансовия министър, но не е ли прекалено странно, че никой не го задава публично на членовете от комисията, как се е случило това. Те са живи хора, десетина души, които през това време са били членове на комисията. Ако нещо нередно е ставало, то Комисията по хазарта е отговорна за това.

- Когато обявиха, че попадате под ударите на „Магнитски“, почувствахте ли се, че търпите щети, finger pointing (сочене с пръст отвън), заради някакви по-сложни схеми, независещи от вас? Струва ли ви се, че инструментът „Магнитски“ може да се използва за разчистване на вътрешнополитически сметки?

- Аз не познавам механизма на вземане на решения на OFAC. Не допускам обаче, че това не се случва без съдействието на хора от България в най-общ смисъл, когато става дума за посочване на хора от нашата държава. Някой е пускал тези сигнали. Самото съобщение на OFAC ме кара да мисля, че става дума за хора, свързани с хазартната тема. И мога да предполагам кой би могъл да насочи енергията си натам. Американските власти няма да дадат никога информация в тази посока. Така или иначе това, което се съдържа в съобщението на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, не отговаря на фактическата истина.