- Автор: Гласове
- 29 Дек 2022
- 4664
- 15
През последните 30 години популярността на хуманитаристиката и историята търпи катастрофа
Автор: Виктор Дейвис Хенсън, "Ню Йорк Пост". Следвайте "Гласове" в Телеграм
В известния диалог от „И изгрява слънце“ Ърнест Хемингуей пише:
- Как фалира? – попита Бил.
- По два начина – каза Майк – постепенно, а след това внезапно.
„Постепенно“ и „внезапно“ се отнасят и към срива на висшето образование.
По време на „културните войни“ през деветдесетте университетите бяха предупредени, че хроничното повишаване на таксите за обучение над нивото на инфлацията, е недалновидно.
Нарастващите манипулации, които те правеха на общите държавни гаранции за студентски заеми, както и назначенията на преподаватели и асистенти на непълно работно време, винаги е било самоубийствено.
Лявата пропаганда, раздутата администрация, обсесията от расови преференции, тайнствените, пълни с жаргон изследвания и ширещата се из кампусите нетолерантност към различното мислене от страна на „късогледи“ студенти допълнително отчуждаваха публиката и често дразнеха възпитаниците.
Около 1,7 трилиона долара под формата на студентски заеми, гарантирани от държавата, изиграха ролята на зелена светлина за завишаване на таксите за обучение.
През последните 30 години популярността на хуманитаристиката и историята претърпяха катастрофа. Около 1,7 трилиона долара под формата на студентски заеми, гарантирани от държавата, изиграха ролята на зелена светлина за завишаване на таксите за обучение и замаскираха замърсяването на средата с политически индоктринации и съкратените курсове на обучение.
„Постепеннят“ срив обаче сега стана „внезапен“. Лекциите в Zoom, намаляващият брой студенти и нарастващите такси подтикнаха публиката да постави под въпрос университетското образование като цяло.
Записването на студенти в бакалавърска степен за цялата страна е намаляло с повече от 650 хиляди студенти за една година – това е с 4% по-малко само от пролетта на 2021 г. до 2022 г. и с около 14% по-малко за последните десет години. А населението на Съединените щати в същото време се увеличава с около 2 милиона души годишно.
Мъжете представляват около 71% от намалялите студенти. Жените наброяват почти 60% от всички студенти в колежите, което е исторически връх.
Отегчителни професори изнасят лекции на студентите за „токсичната мъжественост“ като част от процъфтяването на „джендър“ изследванията. Ако планът е бил мъжете да бъдат махнати от кампусите, то университети успяха отвъд най-смелите си очаквания.
Броят на студентите по история е намалял с 50% само за последните 20 години. Преподавателските места по история са намалели с една трета до една втора в големите държавни университети. Само за последните десет години английските студенти в университетите в Америка са намаляли с една трета.
В университета Йейл административните дъжности са се увеличили със 150% през последните 20 години, но броят на преподавателите е нараснал само с 10 %. В последна рекордна статистика Станфорд посочва 16 973 студенти и админситративен персонал от 15 750 служители – почти едно към едно.
В миналото подобно раздуване на преторианците би предизвикало университетски бунт. Не и днес. Новите комисари с шестцифрени заплати, отговарящи за „различието, равенството и инклузивността“ са страховити и са освободени от критика.
От 2020 г. старите квоти за прием на принципа на пропорционалното представителство се трансформираха в странни „репаративни“ приеми. Предполагаемите „маргинализирани групи“ от населението често са приемани на нива, надвишаващи процента им от общото население.
Като следствие от това, стандартизираните тестове са обявени за „проблемни“ и са заклеймени като пристрастни и противоречащи на „разнообразието“.
В Йейл випуск 2026 е записан като 50% бели и 55% жени.
За да бъдат посрещнати целите на радикалния инженеринг на разнообразието, единствената демографска група, която може да бъде пожертвана, са белите мъже. Намаляващият им брой в кампусите, особено сред работническата класа, сега е много по-малък от общия им процент сред населението, независимо от оценките и резултатите им от тестове.
В Йейл випуск 2026 е записан като 50% бели и 55% жени. 14 % са приети по „наследство“. Като цяло, квалифицирани, но бедни мъже без привилегии или връзки са почти изключени.
Станфорд публикува профила на випуск 2025 и обявява, че студентското тяло се състои от 23% бели“. По-малко от половината от класа са мъже. Университетът запазва мистериозно мълчание относно броя на успешно приетите без тестове SAT, но неотдавна призна, че отхвърля около 70% от всички с перфектни резултати от SAT.
На практика университетите тихомълком се отказват от изискванията за оценки от тестове. По ирония тези доказани във времето, стандартизирани тестове, са създадени първоначално за да могат кандидати с непривилигирован произход или от по-малко конкурентни гимназии да имат възможност за достъп до елитни университети.
В Корнел учениците залагат единствено на курсове с оценка минава/остава и държат на отмяната на всякакви оценки. В New School в Ню Йорк учениците изискват всички да получат оценка „А“ (най-високата в американската система за оценяване – б.пр.) Списъците на декана и класирането на класовете и училищата са подозирани сякаш са контрареволюционни документи. Дори когато курсовете са намалени, допуснатите студенти продължават да смятат, че приемът им трябва автоматично да гарантира дипломирането им, иначе – тежко и горко на институцията!
Скептичните американски работодатели, за да останат глобално конкурентни, вероятно скоро ще въведат собствени тестове за наемане на кадри. Те вече подозират, че престижните университетски дипломи са кухи и ознчават твърде малко.
Традиционните колежи ще се възползват от момента и ще се разраснат, придържайки се към критериите на меритокрацията като доказателство за компетентността на прехвалените си студенти.
Частни и онлайн школи също ще запълват нуждата на населението от преподаване на Западна цивилизация и хуманитарни курсове – от преподаватели, които не са „будни“ и не институционализират предразсъдъците.
Повече студенти ще продължават да търсят алтернативи за професионално обучение. Някои ще получат степените си онлайн, на далеч по-малка част от цената.
Бившите възпитаници или ще ограничат даренията си или ще ги намалят допълнително, или напълно ще прекъснат връзките си с Алма матер.
В крайна сметка дори елитните училища ще изгубят престижния си блясък. Техните скъпоструващи дипломи ще са равносилни на дамги и ще имат стойност само доколкото удостоверяват принципа на равнопоставеност и в резултатите. Ще се превърнат в скъпи индоктринационни ехокамери, където терапията замества академичната строгост, а дипломите са опетнени и лишени от значение.
Има ирония в това, че университетите се надпреварват да отменят меритократичните стандарти, които не са нищо друго освен отговорът на историята на вековното, предцивилизационно бедтсвие на племенните, расовите, класовите, елитните и вътрешните предразсъдъци и предубеждения, които в крайна сметка обричат всички на бедност и разруха.
Прайд в Харвард
Източник: New York Post
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
