- 02 Окт 2023
- 3122
- 5
Проф. Пламен Киров в интервю за Калина Андролова и "Гласове". Акценти:
Всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи, са единни в преценката си, че законопроектът страда от много сериозни дефицити; Има решение на Конституционния съд, какво представлява формата на държавно управление. Промени във формата на държавно управление са в компетентността на Велико Народно събрание; Предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да участва в административни дела. Тя няма да може да атакува незаконосъобразни административни актове; Орязва се и правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако е нарушен Изборния кодекс и са допуснати нарушения, кой ще сезира Конституционния съд с претенция, че има незаконосъобразност на изборите? Внася се поправка в чл. 65 ал. 1 от Конституцията и хора с двойно гражданство ще могат да бъдат избирани за народни представители; Като превърнем главния прокурор в един обикновен административен ръководител на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали. Тъй като никой не може да осъществява контрол върху тях; ВСС отпада и се създават три самостоятелни органа на администрация в съдебната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и Инспекторат. Компетентен ли е този парламент да извърши разделяне на ВСС?!
За да се изменя Конституцията, трябва да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който изменя Конституцията. А легитимността на този парламент е доста крехка; От пет изменения на Конституцията досега, четири са посветени на съдебната власт. И, ако мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя положението, то се влошава. Тази ще е шестата поправка; С предложените текстове се осигурява пълно съдийско самоуправление. А чрез преобладаващата в Прокурорския съвет обществена квота главният прокурор индиректно се избира от парламента; Проектът предвижда президентът да бъде ограничен в назначаването на министър-председателя. Ще избира измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ; Правото на президента да издава указ за назначаването на тримата големи в съдебната система е предвидено да отпадне. Съдиите и прокурорите не са съгласни, те казват: не, не отнемайте тези правомощия на президента на републиката, той като държавен глава трябва да може да изрази отношение.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
- Проф. Киров, законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията е внесен за разглеждане. Всяка промяна в Конституцията в момента е много опасна, най-малкото защото се прави на коляно, при хаотизирана ситуация, прибързано, заради обсесията на Христо Иванов за съдебна реформа. Компетентно ли е това Народно събрание да приеме тези промени в Конституцията?
- По повод конституционните промени, помните ли, когато президентът разтягаше като дъвка процедурата за формиране на правителство и някъде около пет месеца правеше консултации?! Тогава аз и други колеги се опитахме да кажем на президентската администрация, че в правото има принцип на разумния срок. И че тъкмо заради подобни ситуации, в крайна сметка ще се появи едно мнозинство, което ще иска да промени Конституцията, сроковете, правомощията на служебния кабинет, на президента и пр. Но тогава Сашо Маринов се отнесе доста пренебрежително към моите предупреждения.
Опасността за всяка конституционна ревизия се състои в това, че тя не би трябвало да се прави прибързано. Първо, трябва да се държи сметка на легитимността на институцията, която предприема конституционните промени. Нашата Конституция от 1991 г. предвижда две възможности за конституционни ревизии. По-тежката процедура е чрез Велико народно събрание. Конституцията резервира част от промените само в компетентността на Великото народно събрание. Останалите промени могат да се правят от обикновено Народно събрание. Но тази двойнственост в учредителната власт, която Конституцията залага за своята промяна, поставя изначалния въпрос: кои промени могат да се правят от Велико народно събрание, с един по-голям състав, с по-тромава процедура, с други субекти на инициатива и т.н., и кои промени могат да се правят от обикновено Народно събрание?! Следователно преди да се тръгне към конституционни промени, трябва да бъде решен този въпрос. Дали обикновено Народно събрание е компетентно да извърши конституционните промени, които се целят. В случая има спор. Доколко Висшия съдебен съвет (ВСС), който е върховен орган в съдебната власт, който е институционална гаранция за нейната независимост по отношение на изпълнителната и законодателната власт, може да бъде разделен на два самостоятелни органа без това да попада в компетентността на Велико Народно събрание. И това не е схоластичен спор. Защото, ако бъдат преприети промени, които са от компетентността на Великото народно събрание, ще се намерят 48 народни представители от опозицията, които ще изпратят конституционните промени в Конституционния съд. Затова въпросът дали този парламент е компетентен да извърши това разделяне на ВСС е основен. Въпросните промени включват това, че ВСС отпада и се създават три самостоятелни органа на администрация в съдебната власт – Съдебен съвет, Прокурорски съвет и се предлага Инспекторатът към ВСС да бъде вече самостоятелен орган. Следователно, ако не се изчисти изначално въпросът кой е компетентният орган, който може да извърши тази промяна, ще остане сянка на съмнение, че този парламент ще навлезе в компетентността на Великото Народно събрание.
- Как да се ориентираме кои промени са в правомощията на Велико Народно събрание? И кои ПП и ДБ може да си ги натворят като реактивна политика на отмъщение спрямо прокурора, президента и пр.?
- Това е описано в глава девета на Конституцията. Освен това има едно решение на Конституционния съд, Решение номер 3 от 2003 г., когато имаше спор къде да бъде Прокуратурата. Тогава Конституционният съд излезе с едно тълкувателно решение, за да определи какво представлява формата на държавно управление, тъй като промени във формата на държавно управление са в компетентността на Велико Народно събрание. Така че към момента отправната точка, от която ние се ориентираме, това е въпросното Решение номер 3. Разбира се има още две решения на Конституционния съд, които не променят обаче съдържанието на Решение номер 3. И би следвало да се приеме, че ако се повдигне спор пред него Конституционният съд, той ще се ориентира по това какво гласи Решение номер 3. Проблемът е, че ние в момента прескачаме това дали законопроектът с промените е от компетенцията на Велико Народно събрание и разчитаме, че никой няма да го вкара в Конституционния съд.
На следващо място, имаме един парламент, който осъществява законодателната власт, но се ползва с много ниска политическа легитимност. Той е излъчен с участието само на 40% от хората, които имат право на глас. И помислете, едно мнозинство от две трети в този парламент има ли тази демократична легитимност да изменя основния закон?!! Конституционните изменения трябва да бъдат легитимни. Защото Конституцията има върховенство в правната система на всяка държава от континенталния кръг правни системи. Следователно, за да се изменя Конституцията, трябва да имаме една изначална политическа легитимност на самия орган, който изменя Конституцията. А легитимността на този парламент е доста крехка, ако мога да се изразя дипломатично.
Когато имаме проблем с легитимността, то би следвало проектът да се постави на едно широко обсъждане. Да има достатъчно време. Не само експертите да се произнесат. Защото аз мога да се ориентирам къде са проблемните моменти в предложените изменения. Но Конституцията не се прави за двайсет специалисти в сферата на конституционното право. Тя се прави и за политическите субекти, които участват в политическата система на страната, прави се за цялото общество, за гражданите, за всички. И ако няма един открит обществен дебат, в който да бъде убедено обществото за необходимостта и смисъла на конституционните промени, те увисват като кабинетно творение на едни хора, затворени между четири стени.
- Но това не ги прави фактически нелегитимни.
- Да, но когато няма достатъчна демократична легитимност, то би трябвало това да се компенсира с един широко открит и сериозен дебат в обществото. Тоест не трябва да се бърза, а обратното, да се чуят всички мнения – професионални среди, неправителствен сектор и пр.
- Навремето при изменения на Конституцията е имало организиране на работни групи, професори, експерти, месеци наред обсъждане и пр. Атанас Славов и Надежда Йорданова написаха този законопроект. И сега ПП/ДБ казват: гласувайте го, защото иначе правителството пада!
- Всъщност проектът беше внесен през юли с неясни автори. И досега не знаем кой какво е правил. Да, Надежда Йорданова и Атанас Славов, но и други хора са се намесили. Най-вече във връзка с мандата на Народното събрание, със служебното правителство и ограниченията на президента. Но този проект беше внесен без да са обсъдени изобщо идеите и целите на промяната. Да, съдебна реформа. Но целта е да се реформира една част от съдебната власт, най-вече прокуратурата – да има отчетност в дейността на прокуратурата. Да бъде публична дейността и да не се злоупотребява с прекомерно концентрираната власт на главния прокурор. Приемаме, че това е легитимна цел. Винаги е имало критики за злоупотреба с прокурорската власт с изключение на едни седем години, когато главен прокурор беше Борис Велчев. Като започнем от Иван Татарчев и свършим с Гешев, чийто мандат беше прекратен, винаги е имало претенции, че има злоупотреба. Добре, да приемем, че целта е да се създадат баланси в съдебната власт, но без да се вкарва политически контрол, тъй като това е недопустимо съобразно принципа за разделение на властите. Целта е добре формулирана, но като се стигне до средствата, може да се окаже, че предложените средства не кореспондират с целта.
- За първи път съдиите, прокурорите, следователите и експертите са на едно мнение, че тази съдебна реформа не бива да се прави. Абсолютно всички са против Христо Иванов. Защо?!
- Аз присъствах на тази конференция със Съюза на съдиите, присъстваше и една друга, пак съдийска организация, плюс организациите на прокурорите, на следователите, плюс Съюза на юристите в България, плюс хората от теорията, които бяха поканени, и организаторите от Български институт за правни инициативи. Разбирате ли, всички гилдии на магистратурата – съдии, прокурори, следователи бяха единни в преценката си, че законопроектът страда от много сериозни дефицити. И той няма да постигне тази цел, която е зложена в политическото говорене на онези среди, които стартираха поредната реформа в съдебната власт. Защото от пет изменения на Конституцията досега, четири са посветени на съдебната власт. И ако мога да се изразя нелитературно, батакът става все по-голям. Вместо да се оправя положението, то се влошава. Тази ще е шестата поправка. Единствената поправка, която не е посветена на съдебната власт, е тази, свързана с членството на България в ЕС, 2006 г.
- Основното съображение срещу законопроекта е разделянето на ВСС на два отделни съвета – Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет.
- Точно така. Като се чуха гласове на някои колеги от средите на теорията, а и на магистратската общност, че тук се излиза извън съдържанието на Решение номер 3 на Конституционния съд. Тоест поставя се въпросът, че трябва да се свика Велико народно събрание, за да се разделя ВСС. Магистратите доста задълбочено, обосновано и без емоции, което ми направи добро впечатление, изказаха своето мнение. Обикновено ние сме свикнали съдии, прокурори и следователи да се противопоставят едни на други, гилдията да не е единна. Но в случая те поставиха въпроса, че без единен орган, който да се занимава с бюджета, със стопанисването на сгради на съдебната власт, не може. Съдебните палати във всички областни центрове приютяват не само съда, но и прокурорите, те споделят едно и също пространство. ВСС има бюджетни функции и функции, свързани с обучението на магистратите, с професионалната квалификация. Например училището за магистрати къде ще отиде? То сега е към ВСС и подготвя младшите магистрати. На следващо място, ВСС има чисто организационна функция. Как ще се определят границите на съдебните райони? За окръжните съдилища те са ясни. Що се отнася до районните съдилища и районните прокуратури, те не са ясни. Сега ги определя ВСС. След реформата съдът ще си определя едни граници, прокуратурата - други. Предложен е текст, който предопределя структурата на прокуратурата да бъде обвързана със съдилищата, които гледат наказателни дела, само че прокурорите не участват само в наказателни дела, но и в други дела. Така че в районирането се получава голям хаос. Защото в границите на един районен съд влизат няколко общини. Понякога е само една, понякога са повече. Това райониране не следва административното деление на страната. И то не е без значение за осъществяване функциите на съда и на прокуратурата. Районните съдилища са много важни, те са низовото звено в съдебната система, най-близо до гражданите.
- Твърди се, че разделянето на ВСС на два отделни съвета е противоконституционно. Че това е лоша намеса в държавното устройство. Конституцията предвижда съдебната власт да е с единен централен орган. Това е фундамент на държавното устройство.
- Фактически в тези самостоятели съвети се вкарва кадровата функция, съдии да си назначават съдии, прокурори да си назначават прокурори. С предложените текстове се осигурява пълно съдийско самоуправление. Квотите за Съдебния съвет са 10 съдии към избор едва на 5 от Народното събрание. Кадровата функция е резервирана само за съдиите и то за магистратите. Тъй като извънпрофесионалната квота, да не я наричам политическа, макар че тя се излъчва от Народното събрание, е много по-малка в сравнение с професионалната квота на съдиите. И винаги съдиите могат да тушират едни или други опити за влияние от тази обществена квота при осъществяването на кадровата и дисциплинарната функция. Например при налагането на някакви дисциплинарни наказания, преместване, понижаване и т.н. Тоест обществената квота няма значение. Тя е за публичност, а не за ефективен контрол. А когато една система я затворите, ентропията в нея се засилва и тя в един момент започва да не функционира добре. Ще стане така, че при самоуправление тази затворена система вместо да вкарва проблемите отвън, ще започне да ги продуцира отвътре, от самата общност на съдиите. В същото време за прокурорите се предлага точно обратното – шест се избират от парламента с мнозинство от две трети, а от останалите четирима – единият е главния прокурор, двама се избират от прокурорите, един от следователите. И този Прокурорски съвет ще избира главния пркурор. Както Съдебният съвет избира председателят на ВКС и ВАС. Какво се получава? Получава се така, че чрез преобладаващата в Прокурорския съвет обществена квота главният прокурор индиректно се избира от парламента.
Президентът е изключен от определянето на тримата големи, както ги наричат. В законопроекта с промените президентът вече няма да издава указ. Президентът практически има много малко правомощия, които се отнасят към съдебната власт. И едно от тези правомощия досега беше да назначава с указ по предложение на ВСС председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Президентът може да откаже назначението. Но ако ВСС отново предложи същото лице, президентът е длъжен да издаде указ. И президентът Радев в двата си мандата два пъти върна на ВСС предложението за председател на ВАС, както и за главен прокурор. Но понеже ВСС предложи втори път същите лица, президентът издаде указ за назначаване. Тоест президентът не може да предотврати назначаването на предложените лица за тези позиции. Но той може като институция с непосредствена легитимност да изкаже възраженията си. Дали те ще бъдат възприети от ВСС или не, е друг въпрос. Това право на президента в момента е предвидено да отпадне. И най-интересното е, че съдиите и прокурорите не са съгласни, те казват: не, не отнемайте тези правомощия на президента на републиката, той като държавен глава трябва да може да изрази отношение.
- Това разделяне на отговорността не е толкова лошо.
- Да де, но ако питате народните представители, всички ще ви кажат, че парламентът е върховен орган в държавата, че сме парламентарна република. Обаче не може да има върховен орган в държава, чиято структура се основава на принципа на разделението на властите. И когато някои ви кажат, че парламентът като върховен орган може да действа и че никой не е в състояние да се противопостави на волята му, то да знаете, че в ушите на тези хора все още звучат залповете на крайцера „Аврора“. Давам ви пример, президентът на италианската република е председател и на Висшия съвет на магистратурата. В далечната 1991 г., когато имаше идеи да се копира този текст от италианската Конституция, се изказаха сериозни възражения, че при нас противопоставянето било много силно и ако се дадат правомощия на президента, той политически ще може да влияе. Както всъщност виждахме през годините – нашите президенти изразяват открито своите политически пристрастия. И затова не беше възприето това решение. Но пък остана възможността тримата големи да се назначават с указ на президента. Като говорим за обществените квоти, ето и как са го решили в италианската Конституция. Като обществена квота във Висшия съвет на магистратурата се избират действащи професори от юридическите факултети и адвокати с много голям стаж. За нашия Съдебен съвет се предлага да не могат да се избират действащи съдии, прокурори и следователи, адвокати може. По отношение на Прокурорския съвет се казва, че не може действащи прокурори и следователи, което означава, че би могло действащи съдии да бъдат избирани в обществената квота. Което буди едно недоумение. Защото има един принцип за правната симетрия. След като по отношение на Съдебния съвет си наложил едни критерии за недопускане в обществената квота, би трябвало същите да са и за Прокурорския съвет. Но тук има различие.
- Промените целят главният прокурор да е максимално ограничен. Тоест да разписва само отпуските във Върховна касационна прокуратура!
- Да, това е много сериозно орязване на правомощията. Изричен текст на законопроекта гласи, че главният прокурор е административен ръководител на Върховна прокуратура, което означава, че предлаганият законопроект закрива прокуратурата към Върховния административен съд (ВАС). Значи прокурори към ВАС няма да има. Нещо повече. Отказва се правото на прокуратурата да участва в административни дела. Сега тя може да атакува незаконосъобразни административни актове. А предложението е това правомощие да отпадне. Което какво означава? Ако например Столичният общински съвет приеме една наредба, нормативен акт, с който се засягат права и интереси на граждани или юридически лица, прокурорът не може да атакува пред ВАС или пред Софийския административен съд този незаконосъобразен акт. А прокурорът е адвокат на държавата. И като такъв той трябва да действа в публичен интерес. Отделният гражданин или отделното юридическо лице не може да атакува един такъв незаконосъобразен акт, защото трябва да докаже неспоредствен правен интерес.
- Казвате, че след промените ще излезе така, че няма кой да атакува пред съд незаконосъобразни актове. Защо се предлага това?
- Защото досега прокуратурата злоупотребяваше. Защото когато иска да блокира действието на един административен акт, прокуратурата го протестира пред съд, като претендира, че е незаконосъобразен. Да де, обаче, сега ние махаме цялото правомощие! И с това оголваме защитата на обществото срещу незаконосъобразни административни актове. По-добре да бъде предвидено, че прокуратурата може да атакува незаконосъобразни административни актове в случаите предвидени със закон. И вече законодателят ще прецени кои актове могат и кои не могат да се атакуват. За да се регулира този проблем. Защото сега, за да ликвидираме бълхата, горим юргана. Добре, главният прокурор ще стане административен ръководител и ще отговаря за 70-80 прокурори във Върховна прокуратура. Защото, казахме, че като остане само Върховна касационна прокуратура, тя се трансформира във Върховна прокуратура. Главният прокурор няма да може да осъществява методическо ръководство и надзор за законност. Като махнем като функция методическото ръководство по отношение на останалите прокурори, това означава, че един и същи закон ще бъде тълкуван по различен начин и ще се упражняват правомощията на прокуратурата по различен начин например в Районната прокуратура на Силистра или пък в тази на Благоевград. Кой ще уеднакви практиката?! По отношение на съда имаме тълкувателните решения на върховните съдилища. А по отношение на прокуратурата? Като превърнем главния прокурор в един обикновен административен ръководител на Върховна прокуратура, ще създадем 28 окръжни прокурори, които ще бъдат едни прокурорски феодали. Тъй като никой не може да осъществява контрол върху тях. Все пак практиката на тези прокуратури по тълкуване и прилагане на законите би трябвало да бъде уеднаквена. А това е функцията на методическото ръководство. Това обаче сега го махаме, оставяме го на вниманието на Прокурорския съвет. Ама без да се казва как ще се упражнява тази функция, а без нея не може.
- Тези хора ликвидират институцията главен прокурор. Реформа от лична гледна точка. Но след Гешев ще има и други прокурори. Има ли кой да защити обществения интерес при злоупотреби в изборния процес?!
- Да, по-същия начин искат да орежат и правомощията на Радев. След Радев ще има и друг президент. На първо четене ще приемат законопроекта и между първо и второ четене ще се види какво може да се направи. Но ето ви едно противоречие. Вие свеждата главния прокурор до административен ръководител на Върховна прокуратура. Ами тогава що ще в правомощията на Народното събрание да изслушва годишни доклади от главния прокурор за дейността на прокуратурата като система. Главният прокурор ще може да отговаря и да отчита дейността само на Върховна прокуратура. Как може да отчете на дейността на Районна прокуратура – Силистра?! Това правомощие е записано в главата за Народното събрание, но те въобще не го поглеждат. А като се пипне на едно място, то влиза в противоречие с друг текст на Конституцията. И когато решаваш един проблем, трябва да си даваш сметка какъв друг пораждаш. Ние правим всичко без да мислим за последиците. Бързат до Нова година да приключат с конституционната реформа, защото вътре в некоалицията така са се разбрали. И сега за онзи важен детайл: орязва се и правомощието на главния прокурор да сезира Конституционния съд. Ако минат предложените промени, главният прокурор ще може да сезира Конституционния съд само като претендира противоконституционност на закони, които засягат основни права на гражданите. Тоест свива се неговата компетентност да праща дела в Конституционния съд. Такива правомощия имат омбудсманът на републиката и Висшият адвокатски съвет. Тоест ние свеждаме функцията на главния прокурор да сезира Конституционния съд до защитник на основните права и свободи на гражданите. А това не е функцията на прокуратурата и на главния прокурор. Конституционният съд се занимава със законосъобразността на изборния резултат. Ако е нарушен Изборния кодекс и са допуснати нарушения, които влияят върху изборния резултат, кой ще сезира Конституционния съд с претенция, че има незаконосъобразност на изборите за народни представители, за президент и вицепрезидент, за европарламента?! Досега само в три случая главните прокурори са атакували изборния резултат. И сега ще се окаже, че няма да има кой да сезира Конституционния съд и да каже, че при провеждане на избори са допуснати закононарушения. Другият орган, който може да сезира Конституционния съд, е президентът. Ама как президентът ще тръгне да атакува законосъобразността на изборите, това трябва да го прави главният прокурор.
- В този законопроект се посочва, че президентът може да избира за служебен министър-председател измежду трима – председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ. Тук всички конституционалисти са против.
- Имаме стремеж да бъдат прекроени институциите заради отношението към определени хора. Само че ние не си даваме сметка, че ако има проблеми с упражняването на едни или други властнически позиции, това не означава, че са виновни институциите. Хората в институциите се сменят, но институциите остават. И трябва да си дадем сметка до какво ще доведе това. Проектът предвижда президентът да бъде ограничен в назначаването на министър-председателя. Ако президентът назначи за премиер председателя на Конституционния съд, неговият мандат като магистрат автоматично трябва да се прекрати поради несъвместимост. Тъй като по отношение на конституционните съдии Конституцията борави с най-строгата несъвместимост на мандата. Включително конституционният съдия не може да бъде преподавател в университет, тоест може да бъде, но не може да получава възнаграждение. Същото е и за председателя на БНБ. Остава председателят на парламента. Как да стане служебен премиер, ако иска да участва в избори?! Обикновено председателят на парламента е от най-голямата парламентарна група. Това е политик от високите нива, ще го направим служебен министър-председател и ще го лишим от възможността да влезе в следващия парламент. Той е политическо лице от конкретна партия, а президентът ще трябва да го назначи за служебен премиер на кабинет, който ще организира изборите. Не това е идеята за служебно правителство. Нали поначало искаме то да е максимално политически неутрално, защото действа между изборите.
- Въведена е и непрекъсваемост на законодателната власт. Депутатите считат, че през последните години проблемът на България идва именно от прекъсваемостта на законодателната власт, защото парламентът не може да контролира служебните кабинети.
- Хубаво го предлагат това. Но съществуват хипотези, при които ние ще имаме два парламента, които да бъдат в мандат, а може да имаме и два министър-председателя, които да са в мандат. Защото, когато се назначи служебен министър-председател измежду тези трима, които са посочени като възможни, в едноседмичен срок президентът трябва да назначи служебно правителство по предложение на премиера, който е назначил. Ама, ако президентът не го назначи, тогава Народното събрание ще го назначи. Но в такъв случай служебното правителство се превръща в парламентарно правителство. А как ще го назначи Народното събрание след като в три последователни опита преди назначаването на служебно правителство парламентът фактически не е успял да избере парламентарно правителство. И ето, че стигаме до политически абсурд! Този текст не може да се приложи на практика.
- Разбрах, че 240 депутати са съгласни с това да има непрекъсваемост.
- Нищо не искам да кажа за тези 240 народни представители. Чудят се какво да направят, за да не се злоупотребява от президента. Но всъщност в Конституцията на Гърция, от която е заимствана фигурата на служебното правителство, и в Конституцията на Турция до 1983 г., когато беше парламентарна република, замисълът е това да е временно правителство. И не е проблемът да се ограничават лицата, които ще управляват такова временно правителство, а въпросът е да се ограничат правомощията, да се посочи какво не може да прави служебното правителство. Там трябваше да бъдат насочени усилията. Служебният кабинет да не може да взема радикални решения. Например служебният кабинет на Софиянски взе решение за членството на България в НАТО. Служебният кабинет на Гълъб Донев сключи 13-годишен договор с БОТАШ. Това работа ли е на служебен кабинет?! Така че не става дума за лицата, а за правомощията. И друго: за да осъществява парламентът контрол върху служебното правителство, затова трябва да продължим мандата на Народното събрание до безкрай?! А какво ще стане, когато имаме парламент, но министрите от служебното правителство не се явяват в парламента да отговарят на въпросите на народните представители?!
- Е, трябва да се явяват.
- Е, то по същата логика и парламентът трябваше да избере двама конституционни съдии още преди две години. Като не се явят служебните министри да отговарят, какво може да направи парламентът?! Ще гласува вот на недоверие на служебното правителство ли?! Не може.
- Този законопроект се оказва важен и за равновесието на българската държава. Внася се поправка в чл. 65 ал. 1 от Конституцията, където досега присъстваше условието, че за да бъдеш избран за народен представител, не трябва да имаш двойно гражданство. Сега това се променя и хора с двойно гражданство ще могат да бъдат избирани за народни представители. Вие одобрявате ли този ход?
- Според мен условието за народните представители да нямат двойно гражданство трябва да се запази така, както е в момента. Достатъчно е човек да погледне няколко европейски конституции, за да види какви са ограниченията на пасивното избирателно право и в частност изискванията за назначаването на правителство. Но искам да ви кажа, че ние не можем ефективно да контролираме спазването на съответното ограничение. Да припомним случая с двойното гражданство на Кирил Петков. То излезе като прецедент, просто защото имаше информация и можеше да се провери кое лице е гражданин на Канада. Но има държави, които не предоставят тази информация. И ние по никакъв начин не можем да докажем, че едно лице не може да участва в избори за народен представител, защото има двойно гражданство. Ето какво стана с Кирил Петков, той подава една декларация пред президента и президентът казва: „Добре. Щом е подал декларация, значи има само българско гражданство.“ И го назначава за служебен министър. Впоследствие се оказа, че лицето е подписало декларация с невярно съдържание. Даже и наказателна отговорност не можем да му търсим. Както се разбра по-нататък от обясненията на прокуратурата. Така пише в Наказателния кодекс. Трябва изрично в Изборния кодекс да бъде посочено, че ако едно лице декларира, че има само българско гражданство, а всъщност има повече от едно гражданство, носи наказателна отговорност.
- Обикновено народно събрание може да изменя Конституцията с три четвъри мнозинство, това са 180 гласа. Но, ако не се постигне това, Конституцията предвижда падащ кворум. Можем ли да обясним механизма, по който ще бъдат приети тези конституционни промени.
- Изисква се три четвърти от народните представители да гласуват „за“, за да се приеме. Ако за това предложение гласуват по-малко от 180 депутати, но „за“ са гласували повече от две трети, тогава се отива на една по-разтегната във времето процедура. Законопроектът може да се разглежда не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. И тогава, когато се вкара втори път за гласуване, може да се приеме със 160 гласа. ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС със сигурност имат над 160 гласа. На първо четене този законопроект ще бъде гласуван както се гласуват законите по принцип. Ако се отклони на първо четене, по-нататък не се занимават, не го обсъждат, не се гласува. Ако премине обаче, ще върви по тази бавна процедура. И тогава между първо и второ четене могат да бъдат правени предложения за отделни текстове. Но тук има едно ограничение. Тези предложения не могат да излизат извън рамките на първоначално зададения законопроект. Не могат да бъдат предлагани текстове, които променят смисъла на това, което вече е вкарано вътре в законопроекта. Но могат да бъдат правени предложения определени текстове да отпаднат. Така че предложенията на Соломон Паси и Елена Поптодорова да се впишат ЕС и НАТО в Конституцията не са валидни.
- Това не беше ли шега от тяхна страна?
- Не, сериозно говорят. Но само в медиите. Идеята им е принадлежността на България към ЕС и НАТО да не може да се подлага на национален референдум. То чунким ние нещо изобщо ще решаваме някога на национален референдум, както е тръгнало! Никога няма да се случи. Ето, сега за еврото, стига се до Конституционния съд и имам тъжни предчувствия за това, което ще става. Аз съм единственият, който считам, че може да се проведе референдум по този въпрос. Останалите колеги не мислят по този начин, да не говорим за депутатите.
- Пеевски е двигател на конституционните промени. В момента имаме сделка за Конституцията – подкрепа на ДПС за съдебната реформа срещу въвеждане на двойното гражданство! Как човек, срещу който има няколко масови протеста през годините, легитимно дирижира обществените процеси и всички му се подчиняват?
- Според мен тази активност и съдебната реформа са продукт на разбирателството между трите политически сили – ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ. Тези планирани конституционни промени крепят сглобката. Тя иначе ще се разпадне. Аз дори мисля, че в момента тези конституционни промени се преекспонират, защото именно това е залогът за сглобката. Колкото до дирижирането, това не е проблем на човека, това е проблем на другите, които протестираха през годините. Те трябва да се оправят с мотивацията си за действията и поведението си. Те да обясняват политическите си еквилибристики. Делян Пеевски не е нито най-черният, нито днес е по-различен от това, което е бил преди, нито някога ще бъде. Той си е такъв, какъвто е. Обаче отношението на другите се променя и това не е проблем на Пеевски. Вижте, когато им е наредено на едни партии и хора да се обичат, няма как да не се обичат.
- Конституционна реформа, съдебна реформа, сега и реформа в службите. Могат ли тези от партия ПП, чийто скандален запис за съглашателство с чужди посолства изтече в медиите, да правят каквато и да е реформа, след като всяка тяхна стъпка предизвиква колосален скандал и нанася вреди?!
- Могат. Те предизвикват колосален скандал, да, а също и хаос в държавата! Но на ГЕРБ и ДПС им се налага да ги търпят, защото така им е казано. Не знам дали само войната в Украйна е хоризонтът на това правителство. То може да продължи и след войната, като се имат предвид интересите на определена световна сила по отношение на Югоизточна Европа. Колкото до записа, можеше да се очаква, че такъв запис ще изтече. Защото става въпрос за много пишман политици, които не знаят къде, в каква среда и пред каква аудитория какво да говорят. Когато говорят тук, в България, можем да го преглътнем в някаква степен. Защото ние очакваме те да си говорят точно по този начин. Но представяте ли си, че те така си говорят и навън, в чужда среда. Просто дори не искам да разсъждавам в тази посока. На какво изглеждаме ние пред „началниците“. На следващо място, те с оглед на това да крепят сглобката, са в състояние да обърнат държавата с хастара навън. Сега казват, службите не работели добре. И за това са виновни ръководителите на службите, основно защото не са назначени от тях, а от някой друг. Всъщност службите работят толкова колкото могат, колкото им е капацитетът и в каквато степен им е зададена задачата. Това, че началниците им се назначават от президента по препоръка на правителството, е издържано! За да няма доминация на една конкретна власт. Макар че изпълнителната власт прави предложението. И какви са претенциите към ръководителите на службите? Че те не са предани на министър-председателя, защото ги бил назначил президентът!
- Служебният кабинет ги е предложил, а Радев съответно сам си ги е одобрил. Което не е добър вариант. Но това не значи, че трябва да сме съгласни с промените, които се предлагат от Атанас Атанасов и ПП.
- Така се е случило. Едва ли ще се случи отново. Но цялата риторика на академика, който е министър-председател, е, че той трябва да има лично доверие към шефовете на службите. Лично! Ама, те не са негови джобни подчинени, за да поставя условието за доверие в тях. Защото, ако ти имаш пълно доверие в тях, значи те никога не биха могли да започнат разследване срещу теб, например за корупция, за шпионство, за вредителство и други такива неща. Тоест академикът иска да си сложи хора, които са му лично предани. Иска да си назначи нещо като преторианска гвардия. Ето, това е недопустимо. И най-малкото именно от подобни съображения не трябва да се ограничават правомощията на президента в тази посока. Още по-малко пък службите да бъдат обединявани в една структура, за да могат да се контролират политически по-лесно. Защото, да ме прощава генерал Атанасов, който дава пример с Германия! Германия след Втората световна война е окупирана държава. И тя дълго не може да има активно и силно външно и военно разузнаване по обясними причини. Нека не ни дават пример с Германия, да ни дадат пример със САЩ и Великобритания, които имат огромен брой разузнавания в различни структури. Българинът е скептичен към това, което правителството му поднася като идеи, намерения, предложения. Ние имаме вроден скепсис. Защото българската държава винаги е била мащеха за гражданите си. И българският гражданин винаги се е отнасял негативно към държавата. По простата причина, че от 13 века седем века сме били под робство. Два века византийско, пет века османско, как да го нарека политкоректно, присъствие ли, гостуване ли, дошли на гости и забравили да си тръгнат. Затова българинът не гледа на държавата като на нещо негово собствено, свидно. Включително и през тези около 145 години, през които съществува Третата българска държава, от 1878 г. насам.
