- 16 Яну 2024
- 1420
- 17
Автор: Мартен Берние, “Фигаро”
"Стратегията на убийството се практикува от десетилетия от Израел. Тя не промени абсолютно нищо, освен морална утеха за израелците и увеличаване на омразата сред арабите. По отношение на възпирането, това поражда обратния ефект... Когато разрушите условията на живот на население от 2 млн. души, вие не ги дерадикализирате. Освен ако дерадикализация не означава унищожение. Освен това движение като Хамас е “риба във водата”, както казваше Мао Цзедун. За да се унищожи Хамас, трябва да се унищожи водата. И на фона на тази поредица от нерешими уравнения, има рискове от разширяване на конфликта, което би довело до победа на стратегията на Хамас". Сигурността на Израел няма да бъде гарантирана, докато няма политическо решение със здрави основи, смята професорът в Колеж дьо Франс Анри Лоранс. Историк, специалист по съвременния арабски свят, Анри Лоранс е публикувал пет тома по “Палестинския въпрос” в издателство “Файяр” от 1999 до 2015 г. В България е издадена книгата му “История на Арабския Изток 1798-1945” (2008 г., изд. “Кама”).
- В изявление, публикувано в края на декември в “Уолстрийт джърнъл”, Бенямин Нетаняху изложи трите цели на войната: унищожаване на Хамас, демилитаризация на ивицата Газа и дерадикализация на газаутите. Изпълними ли са тези цели? Премахването на номер 2 в Хамас промени ли ситуацията?
- Стратегията на убийството се практикува от десетилетия от Израел. Тя не промени абсолютно нищо, освен морална утеха за израелците и увеличаване на омразата сред арабите. По отношение на възпирането, това поражда обратния ефект. Достатъчно е да видим реакциите на арабските политически сили вътре и извън Палестина. Елиминирането на номер 2 в Хамас увеличи популярността на движението, особено в Йордания. Що се отнася до целите, поставени от Нетаняху, може ли разумно да дерадикализирате хората, след като сте убили няколко десетки хиляди? Това е абсурдно. Когато разрушите условията на живот на население от 2 млн. души, вие не ги дерадикализирате. Освен ако дерадикализация не означава унищожение. Освен това движение като Хамас е “риба във водата”, както казваше Мао Цзедун. За да се унищожи Хамас, трябва да се унищожи водата. И на фона на тази поредица от нерешими уравнения, има рискове от разширяване на конфликта, което би довело до победа на стратегията на Хамас. В манифеста си през октомври Хамас изрази желание да мобилизира цялата мюсюлманска енергия, от Мароко до Индонезия. Сега наблюдаваме умножаване на огнищата, в Ирак, Ливан, Сирия, Червено море и т.н. И колкото повече продължава конфликтът, толкова повече работи стратегията на Хамас.
- Израелският министър на националната сигурност Итамар Бен Гвир наскоро заяви: “Необходимо е обявяването на решение, което насърчава емиграцията на жителите на Газа”. А министърът на финансите Безалел Смотрих се обяви за връщане на еврейските заселници в Газа. Как гледате на тези изявления?
- Това е ционисткият проект от самото начало: те са дошли да създадат еврейска държава, населена с евреи. По дефиниция съществуването на нееврейско население е неудобство. Но там, където екстремисткият ционизъм иска 100 процента евреи в Израел, умереният ционизъм иска да постигне разбирателство с неевреите. В началото на ХХ век първоначалният ционизъм заяви, че е готов да предостави на арабите политически права, но не и национални права, което означаваше повторение на формулата на Френската революция за еманципация на евреите: да им се признае всичко като индивиди, да им се откаже всичко като нация. Израелските араби се оказват днес в тази юридическа ситуация: те имат политически права, но не и национални права. Евреите, например, имат право на завръщане, което палестинците нямат, и спрямо израелското арабското население има редица специфични ограничения. След като разбират през 30-те години на ХХ век, че никога няма да могат да имат стабилно мнозинство сред населението, ционистите обясняват, че ще трябва значителна част от арабското население да се прехвърли извън еврейската държава, в противен случай Израел неизбежно ще бъде двунационална държава. Това беше смисълът на първия план за разделяне от 1937 г., който “прехвърляше” част от арабското население извън бъдещата еврейска държава. Въпросът възниква днес с оглед на демографската ситуация между Средиземноморието и долината на река Йордан, където на практика има числово равенство между араби и евреи.
- Клането от 7 октомври показа голямата уязвимост на Израел. Какво ще отговорите на онези, които виждат в окупацията на Газа единствения начин за гарантиране на сигурността на еврейската държава?
- Самото съществуване на палестинския народ е опасност за сигурността на Израел. Докато няма политическо споразумение, положено на здрави основи, сигурността на Израел няма да бъде гарантирана. Изправени сме пред лошо уравнение: сигурността на Израел минава през разубеждаване на арабското население, което пък минава през репресивни мерки и контрол, които на свой ред предизвикват съпротивата на арабското население. Това е порочен кръг, който продължава от окупацията през 1967 г.
- Но израелците се изтеглиха от Газа през 2005 г.
- Присъствието на няколко малки групи заселници в ивицата Газа създаде проблеми със сигурността: цената на защитата беше изключително висока спрямо числовия залог, който те представляваха. След това изтеглянето от ивицата Газа позволяваше да се извади от сметката населението на Газа. Когато се махне Газа, остават само Израел и Западният бряг на река Йордан и следователно по-голям дял на евреите спрямо общото цяло. Израелските власти действаха така, сякаш Газа се е превърнала в много далечен остров. Което очевидно не е така, тъй като насилието отново се появи в Газа.
- До каква степен се разраства екстремисткият ционизъм в Израел? Какви са причините?
- Напредването на екстремисткият ционизъм е очевидно; достатъчно е да погледнем изборите. Възхитителни хора се борят срещу колонизацията, има някои много прогресивни среди, движението около “Хаарец”, например, но това е ограничено малцинство в сравнение с израелското общество като цяло. Това е общество, което е подложено на постоянно насилие, защото е в колониална позиция, и това насилие е част от всекидневното поведение, в страх и безпокойство. В този контекст нормализацията е невъзможна.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
