Китай - между стратегическата неопределеност и стратегическата безтегловност

Китай - между стратегическата неопределеност и стратегическата безтегловност

Си Цзинпин и Владимир Путин влизат в залата за преговори в Кремъл. Снимка: АП

Посещението на китайският президент Си Дзинпин в Русия се превърна във фокус на огромно дипломатическо и медийно внимание, главно поради обвързването му с войната в Украйна. В момент, когато бойните действия изглежда са преминали в някаква статична фаза, а отношенията между Русия и Запада продължават да ескалират непрестанно, китайският фактор е от значение, дори и поради своята относителна дистанцираност, която проявява спрямо субектите в конфликта.

На фона на сваления американски дрон в близост до Крим и изявлението на полския посланик във Франция Ян Емерик Рошчишевски, че страната му ще се намеси директно във войната, „ако Украйна не успее да защити независимостта си“, позицията на Пекин изглежда, че съдържа някакви опции за постигане на мир. Като се добави и неотдавнашния сензационния успех на китайската дипломация по отношение на посредничеството между Иран и Саудитска Арабия, се подсилва допълнително усещането, че е възможно да се постигне „пробив“ и по отношенията на Русия – Украйна.

Настоящата позиция на Китай обаче може да изглежда като печеливша и изгодна само на фона на настъпилото равновесие на фронта в Украйна. Ако везните се наклонят решително в полза на една от страните, това ще означава, че новият световен ред е оформен без участието на Китай. И това ще бъде цената, която ще плати политиката, която преследва ползите днес, за сметка на бъдещите си интереси.

Причината за тази ситуация се крие във фактът, че икономическите и геополитическите интереси на Китай са диаметрално противоположни. Той е тясно обвързан в стопански план точно със своите основни глобални и регионални конкуренти - САЩ, ЕС, Япония и Южна Корея. И поддържането на подобно разкрачено положение не му позволява да заема ясна и категорична позиция на международната арена. Налага му се да балансира. А е ясно с какво завършва всеки опит за сядане на два стола едновременно.

Китайските лидери добре разбират, че времето, когато можеха да трупат незабележимо и необезпокоявано още и още икономическа и военна мощ, отмина. В бъдеще те ще трябва да избират между тези две компоненти. А може би и вече нямат право на избор.

За Пекин ще става все по-трудно да плаща цената за съхраняване на открити икономически (и политически) отношения със Запада. И не защото тя е прекалено висока, а защото Америка и Европа вече не са заинтересовани от досегашните формати на сътрудничество, които работеха в полза на икономическото, технологичното и военно усилване на Китай и което днес се възприема като основната заплаха за западното глобално лидерство.

А Пекин няма как да се пребори с тези настроения. Дори да си представим, че китайците зачеркнат политиките си за разпространение на влиянието си по света, за поддържане на близки отношения с Русия и за интензивно развитие на въоръжените си сили, пак няма гаранция, че това ще бъде достатъчно, за да потушат антикитайските подозрения на запад.

Вашингтон и Брюксел имат пред очите си „руският“ опит. Те видяха как само за едно десетилетие относително скромните икономически успехи позволиха на Москва да влезе в толкова остро противопоставяне със Запада, от което и в момента не е ясно какъв ще бъде крайният резултат. В този смисъл, дори един смирен от политическа гледна точка Китай, но демонстриращ мощно икономическо развитие, ще придобива все по-голям потенциал да застрашава световното статукво. Защото в съвременните условия трансформацията на икономическа във военна мощ може да се случи в изключително кратки срокове.

Затова и Западът къде по-открито, къде все още подмолно, започва да работи за икономическото омаломощаване на Китай. Това се възприема като най-сигурната гаранция срещу сегашните и бъдещите му претенции за водеща роля на международната арена. Засега се прилагат подходи за прецизно ограничаване на търговските контакти, главно в областта на трансфера на върхови технологии. Но е ясно, че това е само началото, тепърва ограниченията ще се задълбочават и разширяват.

И тук Китай е наистина доста уязвим. Причината парадоксално се крие точно в неговите успехи. Той е така силно обвързан икономически с Европа (външнотърговският оборот с нея доближава 1 трилион долара за 2022 г.) и със САЩ (аналогичният обмен е на стойност 760 млрд. долара), че се е превърнал в заложник на тези показатели. Те му позволяват да генерира огромно положително търговски салдо на стойност 850 млрд. долара, което представлява ключов елемент от модела на китайския икономически растеж и формирането на валутните резерви на Централната му банка, които са на уникалното ниво от 3,2 трилиона долара.

Е, точно тези умопомрачителни числа обвързват Пекин с настоящото статукво и не му позволяват да започне да работи открито срещу него. То все още му носи огромни ползи, докато бъдещият „многополюсен“ свят не гарантира подобни печалби.

И когато Си Дзинпин патетично обяви от Москва, че ни предстои да станем свидетели на промени, невиждани в последните 100 години, той деликатно замълча на въпроса как страната му ще участва в тях. Причината е, че в Пекин не се чувстват достатъчно силни, за да заемат ясни антизападни позиции. В полза на което говори и страхът им да доставят оръжие на Русия. Очевидно западните предупреждения към Китай постигат своя ефект, колкото и това да се отрича от официалните китайски лица.

Без да прекъсне критическото значение, което имат икономическите и технологичните контакти с Америка и нейните съюзници, за Китай ще бъде трудно да се придържа към едно напълно независимо поведение на международната арена. Засега той все още смята, че има изгода да продължи да изсмуква финансово западните икономики, което го и кара да избягва всеки повод за геополитическа конфронтация с тях.

В полза на това работи и манталитетът на самите китайци. Те са нация, отдавала всякога предпочитание на търговията пред войната и е убедена, че продължителното търпение води неизбежно до успех. Все качества, които позволяват да се вписваш в статуквото, а не да го променяш.

Промяната изисква усилие, често съпроводено с риск и страдание. И ако днес Русия и Украйна воюват ожесточено, преследвайки националните си интереси, ако Западът пожертва икономическите си интереси в името на геополитическите, много трудно китайската стратегия, основаваща се на възможно най-ниския залог, може да сработи.

Стремейки се да запази свободата си на действие, Китай рискува да се окаже опасен за победителите и ненужен за победените. Да се окаже, че днешният ден е бил момента за решително действие, благоприятният момент за китайска изява, който няма да се повтори в следващите 100 години.

Свързана статия: След провала на двата blitzkrieg-a

Следвайте "Гласове" в Телеграм

 

 

 

Коментари

  • Автор: Георги Георгиев

    24 Март 2023 8:56ч.

    Георгиев, скъсай каквато диплома имаш или хвърли на боклука "самочувствието", с което говориш на геополитически теми и си намери друга работа. определено не ставаш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • йосарян

    24 Март 2023 12:06ч.

    хубавото в днешно време е, че всеки георгиев има право на мнение. лошото е, че има и възможност да замърсява интернет пространството с него. почти всичките застъпени от гошето тези са я изсмукани от пръстите, я нашепнати от звездите. но еднакво несъстоятелни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да, предстои да се

    24 Март 2023 9:14ч.

    наслушаме/начетем на анализи, които подхождат към геопоитиката на Китай, а и на Русия, с мерките на Запада. Самата тази методология е погрешна. Си Дзинпин не би предприел тази стъпка без добре премислена определена стратегия. Авторът да учи китайски, за да влезе в детайли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересното предстои,

    24 Март 2023 11:36ч.

    в началото най-вероятно е свързано с промяна на геополитическата ситуация в Близкия Изток, а не с войната в Украйна (официално се твърди, че украинската тема не е била дори предмет на обсъждане, за какви оръжия говори авторът не знам, това са някакви внушения). Затова пък "Един пояс, един път" е била ключова тема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Глупости!

    24 Март 2023 9:36ч.

    Иска му се нещо на този "автор", ама това са мечти някакви! Китай никога не действа прибързано...Хоп-няколко бомби над Сирия, пхоп- някъде другаде и...готово. Само ФАЩ са такива баламурници. А слугите в Европата са си пуснали мозъците на свобода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Авторът

    24 Март 2023 9:54ч.

    сигурно е харвардски възпитаник Разсъжденията му са сходни ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    24 Март 2023 10:59ч.

    Външно погледнато и аз така бих заключил, но все пак е война, много ясно, че няма да си показват картите, решенията и намеренията... а да се смятат за наивни (Жи и Путин) е малоумно, все пак са в тази игра по отдавна от всички други, сукали и блондинки на глобалистите! Играта е на котка и мишка и при условие, че всичките смартфони се произвеждат в Китай, не знам кой е мишката дето играе с белязани карти и свалени гащи...но не са Китай! П.П Едно трябва да е ясно, ако Русия се разпадне, армията която ще вдигнат срещу Китай ще е от бившите съветски републики, и китайците би трябвало да са дебили да не го знаят!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • MMN

    24 Март 2023 11:18ч.

    Спрях да чета след: "страхът им да доставят оръжие на Русия"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Типичното полжелателно мислене на евроатлантика

    24 Март 2023 13:44ч.

    Евроатлантиците живеят в измислен свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Георгиев трудно би могъл да сложи по несъстоятелно заглавие

    24 Март 2023 11:36ч.

    на писанието си от това: Китай - между стратегическата неопределеност и стратегическата безтегловност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор

    24 Март 2023 11:37ч.

    Едно се пропуска около ситуацията с посещението, а именно паралелната визита на японският премиер в Киев... Азиатската дихотомия е по стара дори и от славянската, и днес другарят Жи е отказал да разговаря с малкият глупав Зеленчук, известен още като Фродо от Кривой Рог... Китайците мразят Япония, който си мисли, че играта им стига до Тайван жестоко се лъже, играта им е за всичко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Викт

    24 Март 2023 12:08ч.

    Слаба статия, щеше да е близко до реалността, ако в нея думата "Китай" се смени с "Бангладеш" и съответно "Пекин" с "Дака".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Китайската логика

    24 Март 2023 12:27ч.

    е Китай да стане №1. Това означава, в потвърждение на автора, подмолна война срещу хегемога САЩ. Засега. А "...формирането на валутните резерви на Централната му банка, които са на уникалното ниво от 3,2 трилиона долара" са в риск и полза на Китай, който е закачил тези 3,2 трилиона щатски долари като висяща атомна бомба, която освен че може да частично да опустоши Китай, ще опустоши частично и САЩ. Как Китай ще промени света? - Като постепенно изземе функцията на долара на резервна световна валута, доколкото му е възможно и го замени с китайския юан. Това ще бъде голямата промяна за последните 100 години - пълният крах на Бретон-Уудската световна финансова система от 1944 г. и частичната й замяна с китайския юан. Ето за това Русия ще подкрепи Китай, а Китай има сили, защото вътрешният му пазар е пазар за 1,4 милиарда души, а външният му пазар в ЕС и в САЩ ще бъде пренасочен в Африка, Латинска Америка, Арабският свят, Русия и постсъветското пространство. В цялата тази картинка се намесва и Британия, която има призрачния мерак частично да възстанови британския паунд.. ЕС е единствено ОБЕКТ (колония на САЩ) и еврото бавно потъва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Герги, чети за Русия и не си въобразявай за Китай! Пътят е същият, нищо ново за невденващите златни кратуни.

    24 Март 2023 12:30ч.

    След края на Студената война всъщност Русия се превърна в обект на мания за американската дълбока държава, която отказа по-специално каквото и да било развитие на отношенията между тази страна и европейските държави, защото бързо разбра, че установеният на Европейския континент мир ще доведе, неизбежно, до прогресивно развитие на търговски, икономически и дори политически обмен и отношения, което в крайна сметка би разстроило геополитическата ситуация и би застрашило нейната хегемония. Това е и причината за запазването на НАТО, ангажиран в дълъг процес на разширяване към границите на Русия и насочен към отслабването ѝ в дългосрочен план, след като Варшавският договор беше разпуснат.Тази съзнателно агресивна стратегия спрямо Русия е замислена и представена от Збигнев Бжежински в книгата му „Голямата шахматна дъска“ още през 1997 година. „Америка трябва абсолютно да поеме Украйна, защото Украйна е стожерът на руската мощ в Европа. След като Украйна бъде отделена от Русия, Русия вече не е заплаха“… С едно изречение – това, което е определено като цел, която трябва да бъде постигната, може да се разбира само като ранно обявяване на война и може да обясни, a posteriori, решението на Русия да атакува първа на 24 февруари 2022 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александър Роджърс за тази прословута мухлясала концепция на Бжежински

    24 Март 2023 14:28ч.

    "Ну, допустим, виновным можно назначить Бжезинского. Причём справедливо, ибо это его бредовые геополитические конструкты подталкивали американцев к проигрышным стратегиям. Это ж надо додуматься, слушать польского «стратега»! Три раздела Польши прозрачно намекают, что стратеги из поляков, мягко говоря, плохонькие. Хуже только брать уроки пения у глухого. Вдобавок Бжезинский уже умер – удобно."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • j.jelevban

    24 Март 2023 18:42ч.

    Това ,че Китайската външна политика ''увисна'' го написах преди седмици.За Китай е най-добре конфликта Р-У да бъде замразен.Но нито Русия нито Запада са склонни на такъв развой.Овен това Китай по въпроса за Тайван имаше за осн.опонент само САЩ,но след СВО ,Русия обедини запада.За икон.аспект на статията много слабо.И много важна ГРЕШКА.Трансформацията ик,мощ във военна мощ е БАВЕН ПРОЦЕС.Отнема десетилетия.Днес Китай е под ядреният чадър на Русия.Но ако продължи ролята си на наблюдател утре Китай няма да е нужен на Русия.И да не мислете за Китай като за единна държава.Там има същите противоречия които съсипаха СССР.Идеологията и практика на ККП силно се разминава.Тоталния контрол на ККП над държава и общество е мит.Последните ковид ограничения в Китай и реакцията ясно го показаха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • модерно робовладелство

    24 Март 2023 18:59ч.

    Интересна аналитична статия за бавния, но неминуем срив на американския банков сектор, има и за Русия и Китай... и за техните съвместни действия откъм правилната страна на историята - https://dzen.ru/a/ZB0v2KPBUGPDgZcD

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trassporter

    24 Март 2023 20:21ч.

    Български преразказ на Западната гледна точка по въпроса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Катюша

    24 Март 2023 20:47ч.

    Да живее дружбата с нашите китайски приятели: https://www.youtube.com/watch?v=MJGe2Dujm7s

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    24 Март 2023 21:31ч.

    Като прочетох заглавието разбрах , че няма смисъл да чета глупостите на някакъв световно неизвестен претенциозник!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Перфектен анализ !

    25 Март 2023 11:05ч.

    Много верен и стегнат прочит на актуалното положение на Китай ! Именно редичката плювачи под статията са обременени с уишфул тинкин, отказвайки да схванат какво им обяснява Георгиев. Още един път - отличен текст !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи