- Автор: Петьо Цеков, "Сега"
- 10 Май 2025
- 1202
- 43
Първо, нека да е ясно - ако НС приеме предложението на президента Румен Радев и организира референдум за еврото, с удоволствие ще отида да гласувам и ще гласувам "за". Защото харесвам и пряката демокрация, и идеята да минем към общоевропейската валута. Няма лош референдум и ако някой се опита да говори по принцип против референдума като демократична практика, ще сбърка тежко.
Има закъснял и доста глупав опит за референдум
- такъв, какъвто се опитва да направи Радев. В 12 без пет, когато трите власти са готови, когато БНБ е готова, когато европейците са на път да кажат "да", той се опитва да хвърли и без това разбитото общество в безкраен спор. Единствената полза от този референдум би била политическа - Радев ще получи ясна подкрепа за оня партиен проект, който от години чакаме и все не го виждаме. И този проект ще се идентифицира най-сетне не като "ляв", а като антиевропейски и проруски.
По същество: Президентът може да предложи на Народното събрание провеждането на национален референдум по въпроси от неговата компетентност. НС може да вземе окончателното решение за провеждане на референдум и да го насрочи, защото смяната на валутата е въпрос от компетенцията на българския парламент, защото НС има правомощието да приема закони, които уреждат паричната система на страната.
Проблемът на Радев е друг. Българският парламент вече се произнесе за еврото.
Той прие няколко решения, които засягат смяната на валутата.
Имаше Решение във връзка с приемането на еврото в Република България (прието през октомври 2022 г.) - с него 48-ото Народно събрание определи, че България ще приеме еврото при запазване на съществуващия фиксиран курс на лева към еврото (1 EUR = 1.95583 BGN).
Имаше решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България (прието на 26 юли 2024 г.): то целеше да ускори процеса на подготовка за въвеждане на еврото. С него НС възложи на Министерски съвет да предприеме необходимите мерки в координация с Българската народна банка.
Имаше дори Закон за въвеждане на еврото в Република България (приет на 7 август 2024 г., обнародван на 20 август 2024 г.). Той е ключов и официално определи еврото като валута на Република България от датата на въвеждането му. Този закон уреди процеса на превалутиране, периода на двойно обращение на лева и еврото, както и други практически аспекти, свързани със смяната на валутата.
Всички тези решения показват активната роля на българския парламент в процеса на подготовка и въвеждане на еврото в България. Законът от август 2024 г. е особено важен, тъй като представлява правната основа за бъдещата смяна на валутата. Вече имаме дори "Национален план за въвеждане на еврото в Република България".
Имаше предложение за референдум за еврото и то беше на две партии - "Възраждане" и "Има такъв народ". Това предложение бе отхвърлено от НС на 4 септември 2024 г. Много накратко и много ясно - Народното събрание вече има ясна позиция срещу провеждането на референдум за еврото.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов дори веднъж се скара на Радев в президентството, че не е подкрепил референдума им за еврото. И тогава Радев не реагира с искане за референдум. Реагира с искане за обществен дебат и също се усъмни в легитимността на такъв референдум, имайки предвид поетите от България ангажименти към Европейския съюз. "Провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно", каза Радев.
“Европейското право има примат над националното”, сети се тогава Радев.
Конституционният съд също има позиция по въпроса. Най-общо, тя е - референдум не може да се провежда по въпроси, които са вече уредени в действащи международни договори, ратифицирани от България. Тези договори са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред вътрешното законодателство, ако то им противоречи (чл. 5, ал. 4 от Конституцията). Да, ангажиментите да приемем еврото са залегнали в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, който е ратифициран от българския парламент и е в сила. Следователно, провеждането на референдум, целящ отлагане или отмяна на тези ангажименти, се счита за недопустимо от Конституционния съд, тъй като би представлявало едностранна ревизия на международен договор.
Разбира се, Народното събрание е компетентният орган да взема решение за произвеждане на национален референдум, но Конституционният съд подчертава, че преценката дали да се проведе референдум и какъв да бъде въпросът трябва да се упражнява в съответствие с Конституцията и действащите закони, включително и международните договори на България.
Радев, разбира се, знае това. Т.е.,
той съвсем съзнателно стартира идеята за референдум, който не може да мине през парламента.
И ако все пак се стигне до референдум, напук на закона, КС и т.н., ще отида и ще гласувам "за".
Румен Радев бе на върха на славата, когато през юли 2020 г. се появи с вдигнат юмрук пред президентството. Той не успя да превърне този успех в победата. Игра глупаво, прати няколко души да му правят партии - едни се провалиха или еманципираха и провалиха. Беше ляв, сега отива в сивия спектър, някъде на изток от еврото. Искането за евро референдум го вкарва в траектория, в която може да се прави едновременно и на путинист, и на тръмпист, но в български превод това е доста изчистено - ясно е, че е някъде край ИТН и "Възраждане". Т.е. догодина Радев или ще е националист при Костадинов, или сценарист при Слави. Въпреки че Костадинов правилно схваща Радев като конкурент, а не като съмишленик. Тази ниша е ограничена. Ако Радев можеше да разчита на електорална вълна през 2020, то след президентството му неговият личен рейтинг ще зависи от онези 15 на сто, които имат националистите, както и на гласовете на колебливите леви. А те са твърде малко за амбициите му.
