Калина Андролова: Искат ли наистина политическите партии да управляват тази зима ?!

Следвайте "Гласове" в Телеграм

За българския избирател изглежда неразбираемо защо политическите партии не можеха да се разберат за елементарна процедура, каквато е изборът на председател. Защо за тази позиция се поведе истинска война?! Оттегляха се кандидати, поставяха се условия. Накрая стана ясно, че БСП може да прояви разум и да подкрепи приемливо решение, за да започне парламентът да работи. ПП изглеждаха твърде изненадани, може би, защото допреди това Кирил Петков се занимаваше с "авторитетната“ задача да убеждава някои от партийните групи да гласуват за Кристиан Вигенин, например ДБ и "Възраждане“.

Иначе писъците от тяхна страна за прозрачни разговори и срещу кулоарните договорки са много силни, но както винаги ПП говорят едно, а вършат тъкмо обратното. Те могат да отменят и гравитацията, ако пиарите я запишат като лоша практика на ГЕРБ, нищо, че стъпват по земята. ПП са явление, което можем да наречем „политически камуфлаж“, тоест те са действителност, различна от това, което изглеждат и говорят. Драматичното заблуждаване на електората, което този камуфлаж поражда, може да се избегне най-вече като се знае, че става дума за камуфлаж, за декори.

Много са причините, поради които партиите се запънаха в избора на председател. Най-важната причина е, че председателят може да влияе върху дневния ред. Например, ако председателят на парламента е от група, която иска да се върнат хартиените бюлетини, ще вкара проекта веднага в правната комисия, а ако председателят е от парламентарните групи, които не желаят хартиени бюлетини, може да не го разпределя в комисията и така да го блокира за известно време. Кирил Петков буквално изглеждаше като поразен, че ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход“ се организират заедно в разумна крачка напред.

В същото време Корнелия Нинова преживя поредното унижение от т.нар. "градска десница“, ДБ, според които искането на БСП за връщане на хартиените бюлетини и несъгласието официално държавата ни да изпраща оръжия в Украйна са непреодолима пречка, за да подкрепят Вигенин. Така БСП приключи с десния си период. Корнелия знае, че една бъдеща коалиция между ГЕРБ, ДБ и ПП автоматично изключва БСП от схемата, ако не сега, то напролет. Затова с огромно удоволствие се включи в новия фронт, който при нея има и лична емоция – обща борба срещу Радев.

В момента всички партии в парламента се държат предизборно и демонстрират, че са в споразумение единствено със себе си, което силно ограничава възможностите за сформиране на кабинет. Тази поза ще повлияе зле и на бюджета, защото всяка партия ще раздава пред камерите без оглед на бъдещата задлъжнялост. Електоратът през последните две години беше обучен да хвърля павета, затова сега от ПП не могат да направят никакъв ход към сътрудничество. За да не бъдат обвинени, че се съюзяват с демонизирания враг. Зомбирането на електоралните маси ги прави крехки спрямо водачите, вторачени в действията им. Ядосаните избиратели са по-чувствителни, имат по-големи очаквания и много бързо се разочароват. Това важи особено за новите политически проекти.

Системните партии имат партийни ядра, които са устойчиви при непопулярни решения. Новите партии обаче са лесно чезнещи. Основният, най-силен враг на ПП е собственото им въображение. Те си въобразяват, че ще получат по-голяма подкрепа на следващите избори, но по-вероятно е резултатът на ПП да падне още надолу. Защото успехът в живота не идва по съветите на Тери Пратчет: винаги си избирай по-голям враг, че по-лесно се улучва.

Отрезвяването на ПП минава през отстраняването на Кирил Петков. И през култивирането на разумно диалогично поведение, което допуска управленска конструкция с ГЕРБ. Ако Асен Василев и Лорер искат да задържат формацията си, трябва да започнат да изработват един обновен профил на ПП, който не е разрушително конфликтен, инатлив и инфантилен. Партиен профил, който е ментално пораснал, по-шлифован, по-кооперативен. ПП трябва да се превърне в партия, която може да разговаря и да се съгласява, а не просто да отказва, ако няма възможност да диктува.

Съществен е въпросът: искат ли наистина политическите партии да управляват тази зима?! Възможно е по-опитните партии да се възползват от хаоса, който ПП упорито генерират, натоварвайки Радев да поеме отговорността за държавата. Едновременно с това се повдигат тревожни въпроси, че Радев управлява дълго без реален контрол, в нещо като ситуационна президентска република. Радев използва целия ресурс на изпълнителната власт и е логично да подпомогне конструкцията на някакъв свой бъдещ проект, заготовка ала Стефан Янев, която да го очаква, когато приключи с президентството. Въпреки грешката му, че лансира Асен и Кирил, президентът Радев продължава да има политическа тежест, която на фона на войната в Украйна ще се засилва. Много критики могат да се отправят към Радев, но той е човек със страст към битката, обучаван е да води война.

Последното, което може да се каже за него, е, че ще се сниши и ще избяга. Отстрани се вижда, че системните партии добре разбират изключителната сложност на международната ситуация, затова, ако няма устойчиво, неатакуемо споразумение, могат да предпочитат служебните кабинети на Радев да поставят началото на някои решения, от които страната ни няма да може да избяга. Те са готови дори да пуснат безпроблемно проекта "Стефан Янев“ като някаква квота, признавайки Радев за равностоен играч.

Системните партии отчитат специфичната твърдост на Радев, въпреки че обичат да коментират колко е застрашена парламентарната демокрация. Конфликтността, която ПП лансира в политическата ни система, имаше за цел да се конструират слаби кабинети с лидерство, напътствано отвън, за решаване на непопулярни задачи, срещу които при стабилна система би имало съпротива или поне някакъв мисловен процес.

Хаосът и неразбирателството обаче могат да се окажат и защитна стена срещу вземането на същите тези решения. Външният фактор осъзна това и започна да настоява за хомогенна коалиция. ПП ясно показаха, че нямат никаква представа какво е държава, национална сигурност и изобщо накъде се движи света. Те са камуфлаж, зад който тече процес по разграждане на същността, смисъла и функциите на националното правителство изобщо. Затова някакви механизми за съхранение на държавността започнаха един по един да се включват в отговор на тази безпросветна и безскрупулна интервенция. Независимо, че може да е само, за да се спечели време...

Източник: БНР