Жестоката смърт на д-р Петър Берон

Автор: Росен Тахов, "Труд"

Легендата на новобългарската просвета д-р Петър Берон е умъртвен по особено жесток начин. През социализма тази истина се премълчаваше, защото беше интернационален резил. Българин и румънец са поръчители на екзекуцията. Рибният буквар е образовал нашия душегубец.

По здрач на 21 март 1871 г. две сенки шетат из махалата "Света Троица" на Крайова. Кривват по улица "Личеулуй" и се шмугват в дома на Петър Берон. Злодеите повалят жертвата на пода. Единият удушвач сключва пръсти около шията на Берон. Другият го държи за краката да не шава.

"Вечная памят доктору Петру Берону! Проклятие и отмъщение на неговите убийци!", провиква се Любен Каравелов след трагедията.

Според полицията престъплението е извършено около 20 часа. Къщата е претършувана, липсва портфейлът на стопанина, но не може да се разбере какво друго е задигнато. Сигурно са търсени още пари, предполагат стражарите.

Баснословното богатство на Петър Берон отдавна виси като дамоклиев меч над побелялата му глава. Докторът е милионер, чието състояние мери мощ с това на банкерите Евлоги и Христо Георгиеви. Започнал като абаджийски чирак в Котел, Берон учи в Букурещ, Хайделберг и Мюнхен. Защитава докторска дисертация и става лекар в Крайова.

Едновременно с медицинската практика той организира търговско дружество, което бързо трупа печалби. Предприемчивият българин се включва и в други стопански начинания. Според вестник "Веститорул ромънеск" участва в държавна компания за транспорт по Дунава, която улеснява превоза на собствената му стока.

Почувствал се материално осигурен, през 1843 г. Берон оставя докторската професия. Преселва се в Париж и се отдава на науката. Обменя идеи с Хумболт и Фарадей, пише съчиненията си на пет езика, публикува близо 10 000 страници. "Буквар с различни поучения" (1824), наречен за кратко Рибен, е само капка в този книжовен океан, който чака да бъде опознат и разтълкуван.

Петър Берон пътува в Германия, Австрия, Англия, Чехия, Гърция. От време на време прескача до Влашко, където са част от капиталите му. Те са вложени главно в недвижими имоти. Ученият постоянно мисли за съдбата на наследството си и пише завещание след завещание. Първият документ от 1852 г. не е запазен. Второто завещание е съставено десетилетие по-късно в Париж. За негови изпълнители се сочат трима роднини заедно с Теохар Папазооглу. Той е земляк на Берон и докторът му има пълно доверие.

През 1866 г. е приета румънската конституция, която обърква плановете на богатия българин. "Само румъните и ония, които са били натурализирани за румъни, могат да придобиват недвижими селски имоти в Румъния", отсича параграф Пети на член Седми.

Берон се чуди какво да стори, за да спаси наследството си. Гражданството на българската емиграция във Влашко е съмнително и винаги може да бъде оспорено. С нов документ от 1867 г. той маха имената на роднините от завещанието. Изпълнителят Теохар обаче остава. Нещо повече – за негови помощници са назначени племенниците му Василаки Папазооглу и Лука Радулов.

Докторът скоро разбира, че доверениците са измамници. "Поведението им спрямо мене и спрямо създадените от мене благотворителни заведения беше не само ощетяващо, но и даже осъдително, тъй като желаеха по един косвен начин да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено "Скорила", намиращо се в Румъния, с цел да го обсебят."

Това четем в следващото завещание, което анулира предходното. Датата е 15 октомври 1869 г.

Възрожденецът обаче е допуснал фатална грешка. С цел да заобиколи дискриминационния закон на 12 март същата година е продал имението "Скорила" на Теохар, Василаки и Лука. Онези са обещали всяка година да заделят суми за благотворителност.

Като лъсва истинският лик на тримата, Берон започва дело за анулиране на продажбата. Докторът наема четирима адвокати, начело с Георгиу Костафору. Освен кадърен юрист, той е и политик, което открай време има значение в балканското правораздаване. Костафору изгражда защитата върху мотивите за продажбата. Петър Берон не страда от недоимък, но въпреки това пести всеки грош, сочи адвокатът.

"В Париж той живееше чак на четвъртия етаж на един хотел и не харчеше повече от 7–8 франка на ден. А защо правеше той тия икономии?", пита риторично служителят на Темида и отговаря: "За да принесе някаква полза на бедното свое отечество и на бедното човечество."

 

Жестока символика – жертвата върху днешна банкнота

С красноречието си Костафору успява да отложи делото за 7 април 1871 г. Тогава трябва да се яви и ответната страна, която на първото заседание я няма.

В дъното на покушението са 36 мистериозни полици. За чифлика "Скорила" от 10 000 декара купувачите трябвало да броят на Петър Берон 30 000 жълтици. Вместо тях обаче му дават задължителни разписки. След трагедията на 21 март тръгва слух, че са задигнати от дома на доктора. "Теохар & Сие" са поръчали убийството, за да докопат книжата, негодува българската емиграция.

Умъртвеният не е кой да е и влашката полиция действа бързо за разкриване на престъплението. Първо е хванат някой си Йон Калин. "Румъния може да се хвали с деятелна и здрава полиция", приветства успеха на криминалистите вестник "Отечество". Скоро е заловен и другият злодей Николае Тибаку. "Досега само двамина селяни власи са хванати, които са изповядали вече, че те са убийците", хроникира вестник "Свобода" на 10 април 1871 г.

Арестувани са още техният укривател Петру Александру и инженер Илие Чокулеску. Той също бил заинтересован от гибелта на Берон. Дължал на учения дебели суми за друго имение – "Присяка".

Убийците са пратени в солниците на доживотна каторга. Спасява ги фактът, че по онова време в Румъния няма смъртно наказание. Те обаче са само маши в ръцете на българина Теохар и влаха Илие. Двамата си поделят греха за погубването на бележития възрожденец. Действали са в съдружие при наемане на удушвачите.

 

Паметната плоча в Крайова

Днес никой не знае къде е гробът на д-р Петър Берон. Неговият дом в Крайова е декориран с паметна плоча. Отбелязано е, че между 1832 и 1871 година тук е живял Patriot Bulgar. Чуждият език вади българската драма от националния контекст и я праща в интернационално измерение.

Източник: "Труд"