Газовият гордиев възел

 

Затягането на възможностите за увеличаване на руските газови доставки чрез строителството на нови газопроводи както в Европа, така, както изглежда, и в Азия (с изключение на Китай, където скоро ще очакват първите доставки по два свръхмощни газопровода), изисква задължително нов подход за разсичането на този своеобразен газов гордиев възел.

В Европа – след построяването на „Северен поток 2” и вероятното спиране на доставките през Украйна след две-три години – възможностите за задоволяване на непрекъснато растящите нужди от природен газ в „Европейския” съюз на практика ще бъдат изчерпани. Подобно развитие, разбира се, Русия едва ли може да си позволи – намаляването на дела на руски природен газ в потреблението в Централна и Западна Европа ще донесе дълготрайни крайно отрицателни последствия за руските икономически интереси; и следователно едва ли ще бъде допуснато.

 

Нека първо се уверим в съвременната структура на потреблението на газ в ЕС. През 2014 г. това потребление е 414 млрд. куб. м природен газ. От тях 33% тези държави задоволяват от собствен добив (на първо място – в Холандия и Великобритания), 27% се осигуряват с доставки от Русия, 23% – от Норвегия, 8% – от Алжир, и 5% – от Катар.

 

Когато се обсъжда бъдещото състояние на това потребление трябва да се имат предвид непременно няколко негови особености. Потреблението на природен газ ще расте бързо, а собственият добив на природен газ във Великобритания, както и добивът в Норвегия ще намаляват поради изчерпване на досегашните находища и поради изключително високата цена за разработката на нови находища. Така в случай, че не бъдат построени нови тръбопроводи, ще се окаже, че особено в Централна и в Южна Европа е възможно да възникне (остър) недостиг на природен газ след 2019 г.

 

Ясно е, че в крайна сметка конкуренцията за огромните доставки на газ в Централна и Западна Европа ще расте в геометрична прогресия. Най-късно до 10 години на този пазар ще се появи Иран, ще се увеличат доставките от Туркмения и (незначително – не повече от 10 млрд. куб. м) от Азербайджан, възможни са доставки от Израел.

 

 

Схема на втечняването (получаване на ВПГ), превозването и регазификацията на природен газ. От ляво надясно: единият от заводите за ВПГ в проекта „Сахалин 2” на о. Сахалин (Русия) или проект за плаващи заводи за втечнен природен газ; съвременен газовоз с мембранни хранилища тип „Технигаз Marc ІІІ”; плаваща установка за съхраняване, регазификация на ВПГ и подаване на природния газ в подводни тръбопроводи или в тръбопроводи на сушата (разработка на Excelerate Energy).

 

В тази обстановка Русия ще трябва да работи усилено, за да запази и увеличи своя дял на централно- и западноевропейския пазар на природен газ. При неблагоприятните засега перспективи за строителството на нови мощни тръбопроводи на „Газпром” ще се наложи да разсече този газов гордиев възел.

 

Единствената възможност за увеличаване на руските газови доставки при яркото политизиране под американски диктат на строителството на нови тръбопроводи за руски природен газ, както ни се струва, е строителството на мощни заводи за втечнен природен газ (ВПГ) в Русия, както и на мощен руски флот от газовози и плаващи заводи за регазификация на ВПГ. Това е единствената възможност Русия да се освободи до голяма степен от политизираните решения на Брюксел.

 

Съществува обаче едно голямо „но”; ВПГ (след регазификацията му) е значително по-скъп от природния газ, доставян по тръбопроводи. Така през първото тримесечие на 2015 г. един куб. м ВПГ Русия е продавала средно за 276,37 долара; като е известно, че от този 1 куб. м ще се получат 600 куб. м „тръбопроводен” природен газ, може да се пресметне лесно, че 1000 куб. м от този газ са стрували 460,62 долара, или приблизително 1,8 пъти по-скъпо в сравнение със средната цена на тръбопроводен природен газ в същото това време.

 

Трябва да се заключи, че ще е нужно значително и незабавно участие на целия огромен научен потенциал на Русия, за да се усъвършенства технологията на втечняване, пренасяне и регазификация на природния газ, за да стане цената на ВПГ достатъчно ниска и така тя да е конкурентна на цената на тръбопроводния газ. Задачата може и да изглежда трудна за разрешаване, но редица специалисти твърдят, че е възможно усъвършенстването на технологията за добив на ВПГ с цел значително понижаване на неговата цена.

 

* * *

 

Нека уточним само за протокола, че мястото на България в тази картина е клонящо към нула; потреблението у нас е малко повече от половин процент от общото потребление в ЕС (приблизително 3 млрд. куб м, от които 2,7 млрд. се внасят от Русия, а останалите са местен добив). През последния четвърт век българската промишленост бе съсипана, разгромена и унищожена и това е логичният резултат. Незначителното потребление в България – при наличие на необходимите съоръжения за регазификация на ВПГ, могат да бъдат задоволени с не повече от 21 танкера ВПГ годишно или с доставянето на един танкер на всеки 17 дни – 2,7 млрд. куб. м природен газ са равни на 4,5 млн. куб м. ВПГ; при среден тонаж на един газовоз от 216 хил. куб. м ВПГ се получават посочените 21 газовоза годишно. Поради слабата честота на доставките всички български потребности могат да бъдат задоволени поне на първо време от само един-единствен газовоз.

 

* * *

 

Успоредици

 

Портретно скулптурно изображение на Александър Велики (336–323 г. пр. н. е.) с надпис „Александър [Велики], син на Филип, [цар] на [Древна] Македония”. Римско копие на бронзова скулптура, дело на Лизип (ок. 390 – ок. 310 г. пр. н. е.), която е била вероятно единственото портретно изображение на царя, направено приживе от натура; І–ІІ в. от н.е.; мрамор от п-в Атика; музей Лувър – Париж

 

Възникването на легендата за Гордиевия възел е добре позната. През ІV в. пр. н. е. Фригия останала без законен наследник. Фригийците се обърнали за съвет към оракула кого да изберат за цар. Било им предсказано, че трябва да турят за цар оногова, когото срещнат първи да се придвижва в конска кола по пътя към храма на Зевс. Този първи срещнат се оказал земеделецът Гордий; него фригийците избрали за цар. Конската кола, с която се придвижвал Гордий, пък поставили на видно място, като преди това самият цар завързал ярема на колата с лико от дрян в свръхсложен възел.

 

През 334 г. пр. н. е. Фригия е покорена от войската на Александър Велики. Самонадеяният млад владетел поискал да се справи с Гордиевия възел, защото било предсказано, че който го развърже, той ще покори Азия.

 

Александър Велики разсича Гордиевия възел; литография; ХІХ в.

 

Римските автори Квинт Курций Руф (І в. от н. е.) в „История на Александър Велики” и Марк Юниан Юстин (ІІІ в.) в „Епитоме на съчиненията на Помпей Трога” твърдят, че Александър извадил меча си и разсякъл стегнатия възел от лико, известен вече в целия античен свят като Гордиев възел.

 

Съвременникът на Александър Велики – летописецът Аристобул от Касандрия (ок. 380 – ок. 290 г. пр. н. е.), чиито изгубени спомени впрочем са основен извор за Александровите завоевания, ни е оставил друг, много „по-мек” вариант на разрешаването на тази задача. Сведението дължим на Плутарх (ок. 46 – ок. 127 г. н. е.) в неговия „Александър”; по това време спомените на Аристобул от Касандрия още не били изгубени.

 

Според Аристобул от Касандрия и Плутарх „Александър [Велики] успял лесно да разреши задачата и да освободи ярема [на колата на цар Гордий], като измъкнал от предния край на теглича [желязната] кука ... с която се закрепвал ремъкът на ярема.

 

Сведението на Аристобул от Касандрия рязко променя смисъла на цялата легенда – Александър Велики не решава задачата с развързването на Гордиевия възел с помощта на меча, т.е. със сила, а със съобразителност.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/gaz-trybi-pari

(Газ-тръби-пари')