- Автор: Гласове
- 09 Апр 2025
- 10668
- 18
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
В понеделник стана ясно, че държавата е била на ръба на ликвидна криза, след като е изплатила над милиард и половина лева само за пенсии. Това се е случило при положение, че същата сутрин е разполагала с под шест милиарда лева, докато законово допустимият минимум на фискалния резерв е 4.5 милиарда лева. От тях 3.9 милиарда се намират в т.нар. Сребърен фонд — резерв на пенсионната система. Във фискалния резерв се съхраняват и средства на фондовете за извеждане от експлоатация на ядрени мощности, за управление на ядрени отпадъци, както и на Учителския пенсионен фонд — общо на стойност около шест милиарда лева.
Тази ситуация може да се сравни със сериозни финансови затруднения в едно семейство — не в резултат на внезапно нещастие, а поради безотговорността на един от членовете му. Например, някой е загубил работата си или плаща огромна щета. Най-напред се изразходват спестяванията, предназначени за лятна почивка — неприятно, но поносимо. Следват парите, предвидени за освежителен ремонт на кухнята — тъпо, но ще се преживее. Когато и това не стига, се посяга на „белите пари за черни дни“. А накрая остават средствата, заделени за образованието на децата в чужбина.
Бюджетът е пред бедствие. Почти опря до парите в Сребърния фонд
В момента държавата е стигнала дотам, че е изхарчила 90% от „белите пари за черни дни“. Да се твърди, че не се посяга на средствата в Сребърния фонд — както гласи последната комуникация на Министерството на финансите — звучи така, сякаш родител от горния пример обяснява, че вече е опрял до парите за образованието на децата, но все още не ги е похарчил.
И в двата случая положението е тревожно. Но ако в едно семейство хората са различни и грешките понякога са неизбежни, то държавата, правителството и особено Министерството на финансите нямат право на безотговорност, нито да стоят безучастни пред лицето на такава ликвидна криза.
Ясно е, че тази година ще бъдат изтеглени между 10 и 17 милиарда лева нов дълг. Сам по себе си този факт подсказва сериозен бюджетен натиск. А пазарите могат лесно да се изкушат да поискат висока лихва за предоставянето на тези средства. В тази ситуация е непонятно защо Министерството на финансите упорито отказва да представи България във финансова светлина, вдъхваща стабилност.
При брутен вътрешен продукт от 215 милиарда лева и бюджетни разходи от 97 милиарда, да се поддържа ликвидна маневреност от едва 500 милиона лева — толкова са били наличните средства над Сребърния фонд във фискалния резерв — е недопустимо. Фискална гъвкавост под една четвърт от процента от БВП и под половин процент от планираните бюджетни разходи е финансово безразсъдство. Още повече, че законовият минимум за фискалния резерв — включително и неприкосновените средства в Сребърния фонд — е определян във време, когато икономиката е била три пъти по-малка от сегашната. И дори тогава този минимум бе намален от 11% на 6% от БВП. Днес той вече представлява едва 2%.
Проблемът беше повдигнат плахо при дебатите за новия състав на Независимия фискален съвет през 2022 г., но след като процедурата приключи без избор, темата беше забравена. Тази година, при новия опит за избор, в съвета попадна Симеон Дянков — човекът, който някога сам намали фискалния резерв. Позорно освободен от Световната банка след разследване за манипулиране на доклада Doing Business, по време на изслушването си в парламента той на практика призна всички обвинения срещу себе си, но увери, че вече е „пораснал и помъдрял“.
Кой знае — може би именно той ще предложи вдигане на законовия минимум на фискалния резерв, или дори обвързването му с БВП, така че размерът му да се актуализира автоматично. Би било редно фискалната гъвкавост да не се измерва чрез наличностите в целевите фондове, а да става дума за реална ликвидност, до която правителството има свободен достъп.
Отвъд всичко това стои една очевидна необходимост: Министерството на финансите трябва да стане далеч по-активен участник на вътрешния пазар на държавен дълг. Нужно е емисиите на държавни ценни книжа (ДЦК) да зачестят, а и сумите, които се набират чрез тях, да бъдат значително по-големи.
От началото на годината са проведени седем аукциона за ДЦК, чрез които са привлечени едва 1.5 милиарда лева — под 1% от БВП. Това е по-слабо дори от дълга, изтеглен от Симеон Дянков през първото тримесечие на 2013 г., също белязано от остри ликвидни проблеми.
Тези ДЦК могат да бъдат с такава срочност, че падежът им да настъпи в края на годината и да се погасят с парите от предстоящите големи външни заеми. Подобни фискални иновации прилагаше Пламен Орешарски през 90-те, когато ликвидността понякога се поддържаше дори чрез едноседмични емисии.
Въпросът е държавата да покаже, че съзнава своето състояние и носи отговорност. Да покаже, че е готова да осигури нормалното си функциониране, без да изглежда като акробат, който балансира на ръба на пропаст.
Преди да се стигне до емитиране на една или няколко големи облигационни емисии на международните пазари, Министерството на финансите има какво да направи — за да не плаши обществото и да не оставя впечатлението, че страната отчаяно разчита на бъдещи външни заеми.
