Ситуацията е пряко следствие и от политиката на "Продължаваме Промяната" по управление на дълга, заложените ниски лимити за теглене, които се увеличиха, но при вече по-високи лихви. Конкретно за тази година новите заеми са ограничени до размера на падежиращите стари дългове с цел рефинансиране, но не и за покриване на дефицита.
След като забавеното възстановяване на ДДС и ултиматумът фирми да опрощават част от вземанията си за вече свършена работа по обществени поръчки в замяна на незабавно плащане на останалото, влезе в историята като „дянковщина“, днес правителството е принудено да рискува с нови подходи, за да преодолее оскъдицата. С поредица от хитринки държавната администрация навигира сред спадащите приходи и растящия натиск за разходи, ефективно излагайки себе си на удари, но предотвратявайки общо усещане за колапс.
"Гласове" научи, че в момента фискалният резерв е с 5 млрд. лв. по-малък, именно защото при недостиг на средства в централния бюджет правителството е изтеглило тези пари от натрупаните целеви средства. Тъй като те не са по отделни подсметки, не може да се каже дали кабинетът е похарчил от парите за пенсии, или от парите на системата на висшето образование, от тези за европейски фондове или на съдебната система и т.н. Сигурно е обаче, че кабинетът е ползвал скрито безлихвено финансиране в размер на 5 млрд. лева, харчейки от т.нар. целеви средства, и така избягва нуждата да тегли външни заеми. Към момента. Такива всъщност и да иска не може да изтегли, тъй като правилата, действащи със закона за удължаване на миналогодишния бюджет през тази година, вече не го позволяват.
Тъй като резервът не е формиран с отделни сметки за отделните средства, на едно място попадат парите на „Сребърния фонд“, учителския пенсионен фонд, тези за извеждане от експлоатация на ядрени блокове и т.н. Пак там са средствата, които Европейският съюз отпуска авансово и докато настъпи време България да ги преотдаде, тя разполага свободно с тях. Така т.нар. централен бюджет, който измерва парите на правителството (събирани от републикански данъци), може да се финансира безлихвено от останалите средства, които имат целеви характер.
Тази практика не е нова. Прилагана е и в миналото, но само, когато става дума за недостиг на средства и очакванията са с изтегленото днес да се изкара някой друг месец. Към това обаче правителството прилага още ред хитрини. Например, докато не се намери финансиране за разплащане на всички извършени работи от изпълнителите на обществени поръчки, неофициално им се казва да не издават фактури. Така или иначе те ще трябва да чакат за парите си, поне да не се налага да внасят и ДДС за свършената работа от собствения джоб.
Реално държавата е в това състояние още от началото на миналата година. През февруари, когато се приемаше бюджета на „Продължаваме промяната“, от партията на Кирил Петков и Асен Василев са знаели, че се изхвърлят и ще трябва или да пожертват манифестирания ангажимент за приемане на еврото, или ще трябва да затягат колана. Така например, конкурси за обществени поръчки, които са приключили през 2021 г., за които определените изпълнители са внесли дължимите банкови гаранции за добро изпълнение, и за които правят разходи, до днес не са стигнали до подписване на договорите. Поставени между чука и наковалнята, те плащат за поддържане на банковата гаранция и в същото време не се доближават по никакъв начин до възнаграждението си, защото не могат да започнат работа.
Раздуваната инвестиционна програма за 8.6 млрд. лв., която Асен Василев и Кирил Петков анонсираха, се е оказала обещание, което от ден първи на „Бюджет 2022“ не са имали намерение да изпълнят.
И когато през януари стана ясно, че дефицитът е 2.8% спрямо БВП на начислена основа (европейската методика) и 0.8% на касова основа (българската методика за отчитане), “Продължаваме промяната” имаха два избора. Да си признаят, че са забавили инвестиционната програма (създаването на потенциал за растеж), за да се похвалят с евентуално приемане на еврото, или да постъпят държавнически – да сторят каквото трябва, изпълнявайки инвестиционния план и понасяйки политическата отговорност за отлагане на еврото в името на една по-силна икономика.
Точно спестените миналата година 3 млрд. лева от капиталови разходи карат коалиционните партньори от “Демократична България” да си мислят, че и тази година бюджет ще се върже с орязване на инвестиции. "Продължаваме промяната" пък стигнаха по-далеч и в кампанията си за изборите на 2 април представиха това като постижение. Даването на превес на социалните разходи пред инвестиционните те нарекоха грижа за човека, която за първи път надвишавала инвестициите, които били източник на корупция и кражби.
Несигурността в бюджетните отношения вече кара първостепенните разпоредители с бюджетни средства (министерства, агенции, университети, държавни медии и т.н.), когато получат полагащото им се финансиране от държавата, на свой ред също да бавят каквото могат към второстепенните разпоредители (по-малки държавни звена) или към частни субекти, с които имат договорни правоотношения. По този начин министерствата запазват повече средства по сметките си, осигурявайки буфер срещу евентуална забава на плащанията в бъдеще. И пак за сметка на някой от следващите по веригата.
Следвайте "Гласове" в Телеграм