Автори на схемата за „заобикаляне“ станаха Германия, Франция и Великобритания. Те я проектираха по такъв начин, че отговорността за нея да бъде колективна. При тази ситуация може да има само два варианта на развитие: или Берлин, Париж и Лондон създават прецедент за колективно неподчинение на Вашингтон, като по този начин демонстративно унижават американската дипломация и администрацията на Тръмп, или администрацията на Тръмп демонстративно връща в „кошарата“ европейските васали, на които им се прииска твърде много свобода.
За така наречената схема INSTEX (Instrument In Support Of Trade Exchanges), която всъщност е германо-френски-британски механизъм, който позволява на европейските компании да правят бизнес с Иран, без да използват долари и без преки транзакции с иранските структури, които могат да бъдат проследени и блокирани от американския Държавен департамент, е казано вече много, но има няколко ключови момента, които заслужават особено внимание.
На първо място, не може да не прави впечатление, че в процеса на създаване на този механизъм Берлин и Париж се обединиха с Лондон и тази съвместна антиамериканска разработка беше проведена без оглед на острия конфликт между Великобритания и останалите страни от Евросъюза в контекста на предстоящия Брекзит. Това е парадоксално и невероятно, но фактите показват, че желанието да бъде „наказана“ администрацията на Тръмп е толкова силно в европейските столици, че дори „скандалният развод“ между Великобритания и ЕС не можа да попречи на обединението около тази идея.
Вторият важен аспект в сегашната ситуация е, че европейците демонстрираха нехарактерно досега упорство и готовност да водят независима политика, въпреки преките заплахи от страна на администрацията на Тръмп, които бяха разгласени посредством „изтичане“ на информация в американските медии, и вероятно бяха предадени по съответните дипломатически канали в Берлин, Париж и Лондон. Така например, агенция "Асошиейтед Прес" съобщи следното: „Белият дом предупреди европейците, като заяви, че ако те все пак се опитат да заобиколят американските санкции, наложени на Иран, ще бъдат подложени на жестоки глоби и наказания. Сега ЕС изпълнява план, който в случай на неговата реализация, може още повече да изостри трансатлантическите отношения“.
Последователността и смелостта на европейските държави е особено ценна в контекста на това, че до създаването на днешния тристранен механизъм, такива страни и традиционни банкови центрове на Европа, като Австрия и Люксембург, отказаха да играят ролята на зони, в които да бъде разположена новата структура, през която ще минават сделките с Иран. Отказа си те мотивираха с натиска, оказан от САЩ. Но видимо въпросът се оказа до толкова принципен, че водещите членове на ЕС решиха да вземат нещата в свои ръце и да поделят отговорността на три.
Самата структура ще бъде разположена във Франция, нейният шеф ще бъде германски специалист по банкови операции, а надзорният съвет на организацията ще бъде базиран във Великобритания. Не може да не отбележим факта, че американската дипломация загуби напълно този рунд и демонстрира пълно неразбиране на европейските настроения и сериозността на ръководителите на трите държави.
Още през миналата година посланикът на САЩ в Германия вече празнуваше победата, когато германските банки отказаха да работят с Техеран, а западните медии пишеха, че е невъзможно създаването на европейски механизъм, който да заобиколи американските санкции. Обичайното предположение, че европейските страни не могат да се разберат, когато трябва да решат някакъв по-сложен въпрос, е хубаво хрумване, но този път американската външна политика се сблъска с изключение от правилата.
Ако погледнем цинично на нещата, можем да кажем, че администрацията на Тръмп направи за обединението на Евросъюза много повече от всички чиновници в Европейската комисия взети заедно. Нещо повече, ако сега за европейците мине безнаказано този „ирански заговор“, то най-важният инструмент на външната политика на САЩ ще се окаже безполезен. Не е необходимо да си пророк, за да предвидиш следващия ход в разиграваната партия. Ако, Вашингтон опита реално да изпълни своите заплахи, като наложи санкции за „Северен поток-2“, то механизмът INSTEX просто ще бъде разширен и ще обхване и руските компании, което ще направи санкциите на САЩ безпредметни. Тогава за администрацията на Тръмп остава като последна възможност да въведе ограничения и санкции не против определени компании, а директно против Германия, Франция и Великобритания като държави. Но ако президентът на САЩ има смелостта за подобна безумна стъпка, тогава го очакват сериозни вътрешно-политически проблеми.
За европейските лидери това пък ще бъде идеалният повод за приемане на практически реципрочни насрещни мерки, като тези мерки дори ще получат обществена подкрепа. Парадоксално, но най-уязвимият елемент в разработваната схема за заобикаляне на американските санкции се оказа самият Иран. На него не му харесва ограничеността на европейското решение само до санкциите. Раздразнението и нервността на официален Техеран може да бъде разбрана. Икономическата ситуация в страната е сложна. Вътрешно-политическата също. Европейците закъсняха с въвеждането в действие на механизма за заобикаляне на санкциите. Той трябваше да заработи през ноември миналата година, а сега ще бъде необходимо време и за тестването му, и ще минат още няколко месеца. Но не това е решаващо. Най-важното в тази история вече се случи. Стара Европа демонстрира воля за освобождаване от диктата на САЩ, а в какви форми ще се реализира тази роля в бъдеще не е толкова важно. Важното е, че на Вашингтон тази европейска свобода много няма да му хареса.
Превод за "Гласове": Никола Стефанов