От политиката на идентичността до радикалния феминизъм, като се мине през кризата с опиатите, френската журналистка Жералдин Смит, която от десет години живее в Северна Каролина, изследва различните лица на съвременна Америка в книгата си Vu en Amérique, bientôt en France (“Видяно в Америка, скоро във Франция”). В интервю за “Фигаро” тя разказва за днешна Америка.
След междинните избори в САЩ в медиите много се говори за новото лице на избраниците от Демократическата партия: гей, мюсюлманка, латиноси и т.н. Дали това означава, че демократите са си взели поука след неуспеха си през 2016-а и избирането на Доналд Тръмп? Според Жералдин Смит демократите, както и републиканците отново се опитват да използват исканията за признаване на особена идентичност, които от години разделят американското общество.
Демократите са убедени, че има запас от гласове в тяхна полза сред “малцинствата” (чернокожи, латиноси, жени, мюсюлмани, хомосексуалисти) и вместо да насочат усилията и изявленията си към съдържанието на своята икономическа и политическа програма, се разпиляват с клиентелизъм, а републиканците се представят за защитници на една заплашена американска бяла и християнска идентичност, смята френската журналистка.
“И двете страни изхождат от принципа, че избирателят ще иска да гласува за човек, който прилича на него, а не за личност с убедителни идеи. Да му мислят предателите! През 2017 г. един чернокож сенатор републиканец си навлече обидите, че е “домашен негър”, защото е подкрепил кандидатурата на бял член на своята партия за поста министър на правосъдието. Обратното, някои от моите приятели вече не са добре дошли при родителите си, тъй като са гласували за Хилари Клинтън на президентските избори през 2016 г.”, разказва Жералдин Смит пред “Фигаро”.
Според нея страната е разделена от доста време и появата на Тръмп само е извадила наяве дълбоките проблеми в американското общество.
“Феноменалните икономически неравенства дълго време са били приемани от онези, които твърдо са вярвали, че всеки има шанс. Трябва да си дълбоко заспал, за да вярваш в това в страна, в която 1 процент от населението притежава 50 процента от богатствата! Но в Америка навсякъде можеш да видиш национални знамена, дори пред полуструтени къщурки. Впрочем, с изключение на военната сфера (40 на сто от военните разходи в света), Америка е напът да загуби статута си “суперсила”. За първи път я бият в собствената й игра, а именно “свободния пазар” и интернационализацията на конкуренцията. Доста голяма част от обществото, което смятаме за толкова “жизнено” и “динамично”, трудно устоява на това изпитание. Тук пропастта между печелившите от глобализацията и “изхвърлените” от нея е по-голяма, отколкото другаде. С две думи, американската мечта не работи. Съмнението прониква бавно навсякъде, дори в домовете. Какво трябва да се направи? Американците вече не са сигурни в отговора. Така че понякога родителите дори са склонни да дават амфетамини на децата си, за да имат добри оценки в училище. В чернокожата общност младите, които се радикализират, се подиграват на възрастните, които вярват, че е достатъчно да си честен и работлив, “да си кротуваш”, за да успееш”, разказва френската журналистка.
Тя дава още един пример за паниката, на която е свидетел в американското общество: в края на 60-те г. голямото мнозинство от американците заявяват, че са оптимисти за мултирасовото бъдеще на страната. През 2001 г. 70 процента от чернокожите и 62 процента от белите все още смятат, че отношенията с другата общност са добри. През 2016 г. обаче, преди избирането на Доналд Тръмп, те са едва 49 на сто при чернокожите и 55 на сто при белите. На какво се дължи тази промяна?
Политическата класа, но и социалните мрежи, подхранват една черногледа и призрачна визия за реалността, смята Жералдин Смит. По думите й, в САЩ всеки живее затворен в своя идентичностен коридор, без да поглежда навън, и относително редките факти придобиват несъразмерно значение, веднага щом бъдат разпространени масово: когато видео с чернокож мъж, пребит до смърт от полицията плъзне като вирус, чувството за несправедливост расте десетократно. 60 на сто от американците са убедени, че престъпността се увеличава, докато според ФБР нивото на жестоките престъпления е намаляло с 43 процента от 1993 г. досега. Реалната опасност намалява, но чувстото, че си в опасност расте, което предизвиква затваряне в себе си и в своята общност.
В книгата си “Видяно в Америка, скоро във Франция” Жералдин Смит разказва и за мъчителната тревожност, която разяжда Америка. “Един мой съсед проверява всяка сутрин в интернет картата на престъпленията, извършени предишния ден близо до нас. В резултат на това той е убеден, че сме обградени от хулигани и вече не пуска сина си да излиза. Изобилието на наличната информация създава илюзия за контрол, докато всъщност е гориво за една често параноична тревожност. Човек си мисли, че може да узнае всичко, да разбере всичко сам, не вярва на експертите и посредниците - лекари, журналисти - чиято компетентност преди ни успокояваше”, разказва Жералдин Смит.
Други причини за тази тревожност в американската общество са адаптирането към все по-бързите промени, разпадането на семейната клетка, спадът на религиозността, несигурната работа или натрапчивата идея за нулев риск. В една богата страна човек се тревожи много повече, че “нещо би могло да ни се случи”, отколкото в една бедна страна, където обективно рисковете от болест, злополуки и т.н. са много повече, разсъждава Смит. Тя посочва, че 18 процента от американците официално страдат от тревожни разстройства срещу 10 процента във Франция. Според нея обаче Франция също ще бъде обзета от тази болест и неслучайно Кристоф Андре, смятан за “папа на борбата срещу стреса”, вече е публикувал 25 книги, които са станали бестселъри.
Тази мъчителна тревожност е свързана с масовата употреба на наркотици, амфетамини и опиати в САЩ. От 1999 г. досега 350 хил. американци са починали вследствие на свръхдоза опиоиди. “Години наред масово се предписваха лекарства срещу болка, които са ефикасни и евтини в една страна, където лечението струва много скъпо, въпреки големия риск от пристрастяване към тези лекарства. Причината е доказаното тайно споразумение между фармацевтични лаборатории и лекари, на които е плащано да популяризират техните опиоиди, но също така и нарастващото желание на пациентите да не изпитват болка. Въпреки усилията на властите, през 2017 г. тази епидемия не е намаляла: за 3-те млн. души, пристрастени към опиоиди в САЩ, е лесно да се снабдят с хапчета, внесени от Китай, по Dark Web, тайния интернет.
В книгата си Жералдин Смит разказва и за ултралиберализма в САЩ, от който страдат работническата и средната класа, и който демократите, с изключение на Бърни Сандърс, не само че не осъждат, но дори го насърчават. “Езикът им на солидарност е избирателен - той е насочен към определени “общности” в ущърб на други - и лицемерен, защото тези елити печелят от необузданата глобализация, която е в основата на нещастието на техните съграждани. Така че, когато казват на човек, който се пребива от работа по строежите, но няма пари да отиде на зъболекар, че е “привилегирован бял”, не е изненадващо, че той го приема зле. Това обяснява, разбира се, и успеха на Доналд Тръмп”, подчертава Жералдин Смит.
Превод от френски: Галя Дачкова