За буквите

Доколкото ми е известнo, днешните българи не са славяни. Знайно е, че заварените от Аспарух славянски племена са били подчинени и по-голямата част от тях е изселена отвъд Дунава. Останали са много малко славяни и на тях е била поверена отбраната на някои Старо-планински проходи. Дали в оригиналния текст на Черноризец Храбър се говори за "словени"? Празникът е преди всичко на българската култура и писменост, а после на славянската. Известно е, че руснаците са били под силното влияние на българската култура и повечето мисионери, които са ги покръстили са били от България. Естествено, те не признават това и още има твърдения, че кирилицата е тяхно дело.
”Критич.изследов.объ исторiи Болгаръ”-1 В своята забележителна книга ”Критическия изследования объ исторiи Болгаръ” Юрий Венелин, Член на Руската Императорска Академия на науките, доказва черно на бело, че българете св. Константин и Методий са превели светото писание на Старобългарски език, който после става офицялен език в Русия, Унгария, Трансилвания (Румъния), Полша, Словакия, Чехия, Сърбия, Далмация (Хърватско). В Русия "този чужд неруский език, Старобългарският език, е бил господстващ почти да края на 18 век. Тa какво ви пише Юрий Венелин. „Въ меня вселилась искусительная недовеpчивость къ авторитетамъ писателей, и вопросъ: откуда взялся к намъ тотъ чудный не Pyccкiй языкъ, который, со временъ Нестора, съ такою силою гocпoдствовалъ в Русской словесности, до самой смерти Тредьяковскаго (б.р. 1703 - 1769), и который еще и теnеръ владычествуетъ въ церквахъ не только обширнейшей Россiйской Импepiu, но и въ Красной Pocciu (Галицiи), и у Kapnamo-Россовъ (въ С. Восточной Beнгрiu), u въ многихъ церквахъ nриродныхъ Венгровъ (Мадяровъ, не Cлавянъ)? Какимъ образомъ онъ завладелъ Русъю? Нe уже ли онъ nереселился въ оную безъ важныхъ обстоятельствъ безъ сильнаго влiянiя? Нe уже ли онъ не былъ народнымъ языкомъ? И кагого народа?... Не менее всякiй согласится, что сей иностранный языкъ перешелъ к намъ съ книгами Св. Писанiя и Богослужениiя, и что по сему нужно намъ изследовать обстоятельства о переводе сихъ книгъ на сей же языкъ. По край ней мере то, что нашъ Церковный языкъ также чуждъ Чехамъ и Моравянамъ, какъ и Россамъ, верно, какъ дваждый да четыре, но не менее верно и то, что сей же языкъ перешелъ къ намъ не из Моравiи, или Богемiи. Если же Методiй и Кириллъ преимущественно и прежде трудились для Чеховъ (Моравянъ, одно и тоже), то какимъ образомъ и почему переводили бы они для нихъ Св. Пиcaнie не на ихъ собственное, но со всемъ чуждое, Болгаро Mакедонское наречiе, какъ хочетъ Г. Добровскiй? Мнение, что „Св. Писанiе переведено на Сербскiй языкъ, что нынешнiй Церковный есть древнiй Сербскiй”, есть только одно предположенiе, котораго ни исторiя, ни любословiе (философия) потвердить не могутъ. Что значитъ: „несмешанное Сербо-Болгаро-Македонское наречiе? Что Сербскiй и Болгарскiй суть два различные, языка или наречiя, нетъ ни малуйшаго сомненiя: сiе различные обоихъ языковъ, начиная отъ ныне, возходитъ въ древность къ своимъ старымъ прадедамъ въ паралелномъ разстоянiи, то есть, сiи языки были различны между сябаю во всемъ времена… И такъ остается намъ „Болгаро-Македонское”. Но не уже ли и cie последнее слово значитъ какой либо новый языкъ, или наречие? - Нетъ, Maкедонiя есть названiе одной страны, а жители ея суть Болгаре, которые могутъ называться Македонцами, потому что обитаютъ въ Македония. По сему Македонское значитъ Болгарское же. И такъ Кириллъ и Методiй перевели Св. Писанiе не на какой другой языкъ, какъ только на Болгарскiй, именно на Болгарскiй; или, что одно и тоже, Церковный языкъ, употребляемый ныне въ Россiи, Венгрiи, Сербiи, Далмацiи и въ самой Болгарiи, есть языкъ Болгарскiй, мертвый въ прочихъ странахъ, но живой в народный еще и ныне въ Болгарiи. На другой языкъ или наречiе Св. Писаниiе не могло быть переведено, какъ только на Болгарскiй; cie показываетъ какъ исторiя, такъ и самое языковеденiе… …Наконецъ, неоспоримымъ всему сказанному служитъ доказательством и подтвержденiемъ нынешнiй языкъ Болгарскиiй, живой и истинный отпечатокъ Церковнаго. Весма справедливо говоритъ почтенный Добровскиiй, что Св. Писание, то естъ Церковнныя книги, перешли не изъ Моравiи къ Болгаром, а наоборотъ изъ Болгарiи въ Моравiю, …а после также непосредственно изъ Болгариiи въ Россiю. Слово: „и Сербiи” здесь не нужно; ибо нельзя о ней сказать того, чего о Болгарiи. И такъ Кириллъ и Методий (если они) переводили Священное Писание на Болгарскиiй языкъ и для Болгарскаго народа, …перевели Библiю для Болгаръ, а не для Моравовъ. Все древнейшiе памятники Церковной Словесности писаны на одномъ Болгарскомъ языке, и всякiй Чехъ, или Моравянинъ долженъ признаться, что его праотцы, прежде нежели ввели у нихъ въ употребленiе Латынь, пели тропари и кондаки на семъ самомъ, неупотребительномъ среди ихъ, наречiи, точно какъ и ныне еще поютъ Pocciяне!” http://books.google.ru/books?id=XzQEAAAAY AAJ&pg=RA1-PA73&ots=DJd6AgULj0&dq=venelin &hl=bg&output=text В прежната лекция научихте, че чистите българе св. Константин Философ и Методий са превели светото писание на чист български език. Посла, този чист български език е станал офицялен дръжавен и цръковен език на цела група народи на сила и/или чрез просвещение. Тва си го пише в химна "Върви народе възродени" - България "духовно покори страните, които завладя със меч". По тая причина, болшевиците беха забраниле тоя куплет да са пее, но днеска са чу, че децата пак го пяха, както си беше преди болшевиците. Сага във втората лекция ша ви разкажа, как Св. Братя въобще не са стъпвале в Чешко/Словашка Моравия, а целата им Великоморавска мисия е проведена в Българска Велика Моравия по молба на Св. Цар Михаил I Богорис. Великоморавската мисия на св. Константин Философ и Методий е била проведена от 864 до 867 г. в Долна Панония и Българска Моравия по поръчение на св. Цар Михаил I Богорис (Борис). През 864 г. Цар Борис отишъл в гр. Тулн на Дунава (западно от Виена), срещнал се с Крал Лудвиг II Германски и подписал с него договор за военен съюз срещу Римската империя. Княз Ростислав, владетелят на българите по поречието на р. Маргус (Българска Морава), се заклел във вярност на Царя и Краля. Преди това през 846 г., възползвайки се от заетостта на Пресиян, Лудвиг II нахлул в Българска Морава, свалил от престола Моймир I и поставил Ростислав като негов васал. Сега нещата малко се изменили, та българските войски отново влезли в Българска Морава, а заедно с войската пътували кои ...? С българската войска пристигнали лично св. Константин и Методий. Светите Братя пътуват по Моравския път през Ниш "с книгами рамно блъгарскими", както пише в документите. Ниш е български град в поречието на Българска Велика Моравия. По Римско време е бил провинциален български град в провинция Вътрешна (Средиземна) Дакия със столица Сердика. Велика Моравия, както я нарича император Константин Багренородни, е именно Българска (Южна) Моравия, а не Чешка (Северна) Моравия. Кратковременното обединение на двете Моравии става по-късно. По време на Великоморавската мисия на св. Константин и Методий (864-867 г.) техният крак въобще не е стъпвал в Чешка Моравия. Цялата им мисия е проведена на територията на Българското Царство, съгласувано с цар Борис, и от там заминават направо за Рим по покана на Папата, след като славата за тяхната богослужебна и просветителска дейност достигнала до него. Папата тържествено освещава Старобългарската писменост и Старобългарските книги на св. Братя и по този начин разбива вековната триезична догма. Великоморавската мисия на св. Константин Философ и Методий е била проведена от 864 до 867 г. в Долна Панония и Българска Моравия по поръчение на св. Цар Михаил I Богорис (Борис). През 864 г. Цар Борис отишъл в гр. Тулн на Дунава (западно от Виена), срещнал се с Крал Лудвиг II Германски и подписал с него договор за военен съюз срещу Римската империя. Княз Ростислав, владетелят на българите по поречието на р. Маргус (Българска Морава), се заклел във вярност на Царя и Краля. Преди това през 846 г., възползвайки се от заетостта на Пресиян, Лудвиг II нахлул в Българска Морава, свалил от престола Моймир I и поставил Ростислав като негов васал. Сега нещата малко се изменили, та българските войски отново влезли в Българска Морава, а заедно с войската пътували кои ...? С българската войска пристигнали лично св. Константин и Методий. Светите Братя пътуват по Моравския път през Ниш "с книгами рамно блъгарскими", както пише в документите. Ниш е български град в поречието на Българска Велика Моравия. По Римско време е бил провинциален български град в провинция Вътрешна (Средиземна) Дакия със столица Сердика. Велика Моравия, както я нарича император Константин Багренородни, е именно Българска (Южна) Моравия, а не Чешка (Северна) Моравия. Кратковременното обединение на двете Моравии става по-късно. По време на Великоморавската мисия на св. Константин и Методий (864-867 г.) техният крак въобще не е стъпвал в Чешка Моравия. Цялата им мисия е проведена на територията на Българското Царство, съгласувано с цар Борис, и от там заминават направо за Рим по покана на Папата, след като славата за тяхната богослужебна и просветителска дейност достигнала до него. Папата тържествено освещава Старобългарската писменост и Старобългарските книги на св. Братя и по този начин разбива вековната триезична догма. След това Папата изпраща в Плиска епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски, които носят със себе си осветените от него богослужебни книги на Старобългарски език, като по този начин легитимира 8-вековното българско християнство, което дотогава е било дамгосано от Рим и Константинопол като еретическо - "полуаринско". По поръчение на цар Борис двамата епископи се заемат с изграждането на новата Българска Архиепископия, започва строителството на грандиозната Голяма Базилика, която е трябвало по размери да бъде най-голямата християнска църква в света - по-голяма от "Св. Петър" в Рим и от "Св.София" в Константинопол. През 870 г. Папата назначава св. Методий за Архиепископ на Панонска Моравия и Илирия, по-късно към неговия диоцез влиза цяла Панония и Чешка Моравия. Свети Методий е назначен Архиепископ на Панонска Моравия (от 870 до 885 г.), а не на "Панония и Моравия", както (умишлено) погрешно се превежда от гръцки. Тя обхваща район от Долна Панония и долното течение на реките Сава, Драва, Българска Велика Морава и Дунав. Седалището им било в гр. Морава на границата мужду Долна Панония и Горна Мизия на мястото на древния римски град Маргус на устието на р. Маргус в Дунава, т.е. източно от Белград, респ. в тогавашната Българска Империя на св. цар Борис. С коронясването на св. Методий за Архиепископ, Папата тържествено ознаменува възстановяване на древната Архиепископия в Сирмиум (Сремска Митровица) на св. Андроник, един от 70-те Апостоли, ученици на св. апостол Павел. В диоцеза на св. Методий, освен Панония, влиза и Източен Илирик (бивша Югославия), който е бил тогава в пределите на Българската Империя. Възможно е към края на живота си (885 г.) св. Методий да е посетил и Чешка Моравия, но не е сигурно, понеже там е действал неговият помощник и главен враг - епископ Вихинг - протеже на Залцбурския архиепископ и на баварските епископи. За св. Константин Философ е сигурно, че никога не е стъпвал в Чешка Моравия, понеже умира през 867 г. в Рим. Дейността на св. Братя по време на Великоморавската им мисия и на св. Методий като Архиепископ е посрещната на нож от Константинопол - от Императора и Патриарха - понеже с проповедите си на Старобългарски език са работели практически срещу интересите на Римската империя (Константинопол). По тази причина няма нито един запазен източник на гръцки език от онова време, който да говори за тяхната дейност, а само Папски, германски и старобългарски. Единствено в едно от житиетата на св. Методий се цитира едно изказване на императора Василий Македонец - "Ако този Методий ми падне, жив няма на се отърве!". Повече от половин хилядолетие след дейността на св. Братя, чешки хусисти и панслависти, като използват съвпадението на названията на двете Моравии (Българска и Чешка) и тяхното по-късно кратковременно обединение, транспонират дейността на св. Братя от Българска Велика в Чешка "велика" Моравия – просто превели "по грешка" от латински и от гръцки "архиепископ на Паноска Моравия" като "архиепископ на Моравия и Панония". И понеже Моравия въобще не е в Панония, "увиснала" географски и така станало възможно да "преместят" Моравия в Чехия, като по този начин фалшифицират историческата истина. Панония и Чешка (Северна) Моравия нямат нищо общо. Долна Панония обаче включва част от Българска Велика (Южна) Моравия. За да създадат впечатление, че св. Методий е архиепископ на Чешка Моравия, преиначава се длъжността му от "Архиепископ на Моравия В Панония" на "Архиепископ на Моравия И Панония". Като отцепват Моравия от Панония, фалшификаторите вече могат да си я местят където си искат. Така Българска Моравия била "преместена по документи" в Чешка Моравия. Това било благоприятствано от обстоятелството, че по-късно и за кратко време Българска Моравия наистина погълнала и Чешка Моравия при Светополк. После дошли маджарите и ликвидирали обединена Моравия, както и Източнофранкското кралство на Лудвиг II Германски. Тази лъжа, както и лъжата, че "гърците" Константин и Методий никога не са работили на територията на Българското Царство, а са били изпратени от "византийския" император в "Чешка Великоморавия", заедно с лъжата, че българите били "езичници и варвари, покръстени от гърците" и до ден днешен се изучава от децата в българските училища. Истината за дейността на св. Константин Философ и архиепископ Методий е блестящо разкрита от големия унгарски българист Петър Юхас в монографията му "Кирил и Методий в Българска Моравия", издадена през 2000 г. у нас. ("Кирил и Методий в Българска Моравия", Петер Юхас, 2000 г. ) http://www.pravoslavie.bg/Критика/Българс ката-мисия-на-Солунските-братя Авторът привежда безброй първокласни източници от Ватиканските, германските, унгарските и др. архиви, от които е видно, че истината е надлежно документирана още преди 1200 години, но някак си останала "неизвестна" за "българските" учонъйе. Може би след 100 години "проф. д-р" Божидар Димитров ще я съобщи и на българите под формата на майтап. Дотогава обаче ще продължим да изучаваме старите антибългарски фалшификации. П.П. Борис идва от Богорис, т.е. "от Бога орисания". Св. цар Михаил I Богорис е наречен "Втори Константин" от Патриарх Фотий, понеже повторил подвига на св. цар Константин Велики половин хилядолетие по-рано. Материалът е взет от "Медия пуул". Авторът е другаря Т. Живков, или поне така се е нарекъл. Благодаря му за ценната информация. Крайно време е да се разсеят лъжите, заблудите и фалшификациите на българската история.
Само да уточним, че плочата с глаголическия надпис е т.нар. Башчанска плоча от Хърватия. Там глаголицата се използва доста повече от самата България. А защо е станало така - глаголицата да се използва сравнително интензивно и продължително във времето именно и само в Хърватия, е въпрос на който т.нар "българо-моравска" теория за "Моравската мисия" на Константин-Кирил и Методий не дава ясен отговор. За сравнение, Източна Славония (част от Хърватия) е попадала в границите на "чешко-моравската" (условно казано) Великоморавия. Накратко - нищо не е ясно (още), така че хайде да не променяме още учебниците в патриотичен унес.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД