Възможно ли е учен да вярва във възкресението? Втора част

Тъй като ранните християни са вярвали, че &bdquo;възкресението&rdquo; е започнало с Иисус и ще бъде окончателно завършено чрез великото окончателно възкресение в последния ден, те също така били убедени, че Бог ги е призовал да работят заедно с него, под властта на Духа, да изпълняват подвига на Иисус и по този начин да предвкусват окончателното възкресение, в личния и в политическия живот, в мисията и светостта. <p>Ако в настоящето Иисус, Месията, беше Божието бъдещо проявление в човек, тогава приобщените към Него и следващите Го, подчинявайки се на Неговия Дух, са натоварени със задачата да променят настоящето до степента, в която са способни, и в светлината на очакваното бъдеще.</p> <p>Шестата метаморфоза в границите на еврейската вяра е новият метафоричен начин, по който се използва думата &bdquo;възкресение&rdquo;. Писал съм за него на други места. По същество в Стария завет &bdquo;възкресението&rdquo; функционира веднъж и много добре като метафора за връщане от изгнание (Иезек. 37). В Новия завет то изчезва и изплува ново метафорично значение &ndash; тук &bdquo;възкресението&rdquo; вече се използва във връзка с кръщението и светостта (Рим. 6, Кол. 2-3), макар и без съществено да засяга конкретна тема за самото бъдещо възкресение (Рим. 8).</p> <p>Седмата и последна метаморфоза, настъпила в еврейската вяра във възкресението, е свързването му с Месианството. Никой в юдаизма не е очаквал Месията да умре и следователно никой, съвсем естествено, не си е представял как Месията се вдига от мъртвите. Това води до значителна модификация не само на вярата във възкресението, но и на самата вяра в Месията. Там, където са съществували месиански съждения (нека напомним отново: в никакъв случай не можем да кажем, че всички еврейски текстове говорят за Месията, въпреки че понятието заема централно място в ранното християнство), се е очаквало Месията да поведе победоносната битка на Бога срещу порочните езичници; да издигне отново или да пречисти Храма; и да въдвори Божията справедливост в целия свят. Изглежда, че Иисус не е направил нищо от изброеното. Нито един евреин без каквато и да било представа за това как работи езика на Месианството по онова време, не е могъл да си представи след Неговото разпъване на кръста, че Иисус от Назарет е бил действително богопомазан. От друга страна, от много ранни времена и насетне, както свидетелстват предшестващите Павел фрагменти от ранната вяра, каквито са Рим. 1:3 сл., християните са твърдели, че Иисус наистина е бил Месия, именно заради Неговото възкресение.<br />В този момент нека отбележим като важно отклонение колко невъзможно е да се обясни без възкресението ранно-християнската вяра в Иисус като Месия. Знаем за няколко други еврейски движения, месиански движения, пророчески движения, един или два века преди или след появата на Иисус на историческата сцена. Обикновено те завършвали с насилствената смърт на водещата в тях личност. Тогава членовете на движението (онези, за които се предполага, че са отървали кожата) са били изправяни пред избор: дали да се откажат от борбата или да намерят нов Месия. Ако ранните християни са искали да поемат по втория път, те са имали един очевиден кандидат: Яков, братът Господен, велик и всеотдаен учител, централна фигура в ранната Йерусалимска църква. Никой обаче не си е представял, че Яков би могъл да е Месията.</p> <p>Това изключва ревизионистките схващания за възкресението на Иисус, които бяха предлагани от толкова много автори в последните години. Нека си представим, че отиваме в Рим през 70 г. и там наблюдаваме бичуването и екзекуцията на Симон Бар Гиор<strong>(2)</strong>,&nbsp; предполагаем цар на юдеите, доведен тук с триумфа на Тит. Да предположим, че сме малцината еврейски революционери, три дни или три седмици по-късно.<br />Първият казва: &bdquo;Знаете ли, мисля, че Симон наистина беше Месията и той все още е!&rdquo;.<br />Останалите изпадат в недоумение. Разбира се, че той не е Месия, римляните са го пленили, както обикновено правят. Ако искате Месия, по-добре си намерете някой друг.</p> <p>&bdquo;О &ndash; казва първият, &ndash; аз обаче вярвам, че той е възкръснал от мъртвите!&rdquo;<br />&bdquo;Какво имаш предвид? &ndash; питат го другарите му. &ndash; Той е мъртъв и погребан&rdquo;.<br />&bdquo;О, не! &ndash; отговаря първият. &ndash; Вярвам, че той се е възнесъл на небето&rdquo;.<br />Другите изглеждат озадачени. Всички праведни мъченици са с Бога, всеки знае това; техните души са в ръцете на Бога; това обаче не означава, че те вече са възкръснали от мъртвите. Във всеки случай, възкресението ще се случи за всички нас в края на времената, а не за един човек в средата на продължаващата човешка история.<br />&bdquo;Не &ndash; отговаря първият, предусещайки позицията на екзистенциалистката теология от ХХ в,. &ndash; вие не ме разбирате. Имам силно усещане за Божията любов, която ме заобикаля. Усетих Господ да ми прощава, да прощава на всички нас. Усетих сърцето си странно стоплено. Нещо повече, снощи аз видях Симон, който бе тук с мен&hellip;&rdquo;</p> <p>Другите, вече ядосани, го прекъсват. Всички ние бихме могли да имаме видения. Мнозина сънуват наскоро починали приятели. Понякога сънищата са много реалистични. Но това не означава, че те са възкръснали от мъртвите. Това със сигурност не означава, че някой от тях е Месията. А ако сърцето ти е било стоплено, то, за Бога, изпей един псалм, а не прави шантави изказвания за Симон.</p> <p>Това са думите, които те биха изрекли на човек с подобни твърдения, на които, според ревизионистите, би се натъкнал всеки като начален израз на идеята за Христовото възкресение. Но това разрешение е не само невероятно, то е и невъзможно. Ако някой е произнесъл онова, което допускат ревизионистите, би трябвало да са запазени поне фрагменти от по-горния разговор. Нужна е съвсем малка намеса на дисциплинирано историческо въображение, за да се отвеят огромните камари на така наречения исторически критицизъм.<br />Нещо повече &ndash; за да придадем завършен вид на последната метаморфоза, настъпила в рамките на еврейската вяра &ndash; именно поради раннохристиянското упование в Иисус като Месия &ndash; ние откриваме развитието на много ранното вярване, че Иисус е Господарят, а следователно Кесарят не е. (Това обаче е цяла отделна тема за друг случай) Смъртта е последното оръжие на тиранина и същността на възкресението въпреки силно погрешното разбиране, че тя е била победена.</p> <p>И така, ние отбелязахме седем основни метаморфози, настъпили в рамките на еврейската вяра във възкресението, всяка от които се превръща в основна в ранното християнство. Вярата във възкресението се запазва категорично върху картата на юдаизма от І в., а не върху картата на езичеството; но, от границите на еврейската теология на монотеизма, избраноста и есхатологията, тя отваря цял нов начин на възприятие към историята, вярата и херменевтиката. Този феномен изисква историческо обяснение. Защо първите християни са променили еврейския език на възкресението по тези седем начина и защо го правят така последователно? Когато ги попитаме, те отговарят, че са го направили заради онова, което вярват, че се е случило с Иисус на третия ден от смъртта му. Отговорът им ни принуждава да зададем въпроса: какво тогава би трябвало да кажем за най-странните истории, които те разказват за този ден първи?</p> <p><strong>4. Историите за Възкресението</strong></p> <p>Когато се потопим в историите за първия ден на Възкресението, разказите, които откриваме в заключителните глави на четирите канонични евангелия не си съвпадат напълно, което е всеизвестен факт. Колко жени са отишли при гробницата и колко ангели или мъже са срещнали там? Дали учениците са срещнали Иисус в Йерусалим или в Галилея, или и на двете места? И така нататък. В този момент искам да припомня прекрасната история за онова, какво се случило през октомври 1946 г., когато Карл Попър представил доклад на семинара на Витгенщайн в &bdquo;Кингс Колидж&rdquo;, както е описано в новата книга Ръженът на Витгенщайн. Няколко високоинтелигентни мъже &ndash; мъже, които скромно биха се съгласили, че са били сред най-образованите в света по това време, се намирали в стаята, когато Витгенщайн започнал заплашително да размахва ръжен и след това излязъл внезапно. Никой от тях не е могъл напълно да се съгласи с останалите, какво точно се е случило. Но, както в Кеймбридж през 1946 г., така и в Йерусалим през 30 г. от Христа (или когато е станало), повърхностните противоречия не означават, че нищо не се е случило, след като е налице несъгласие. В действителност те са основателна индикация, че се е случило нещо значително.</p> <p>Като част от по-обширна аргументация, която съм формулирал и другаде, тук обръщам внимание на четири странни особености, които откриваме споделени в разказите на четирите канонични евангелия. Тези особености, допускам, ни принуждават да ги вземем насериозно като много ранни свидетелства, а не, както многократно се е твърдяло, като по-късни измислици.</p> <p>Първо, в тези истории забелязваме странно мълчание относно Библията. До този момент и четиримата евангелисти без изключение са разчитали до голяма степен на библейски цитати, алюзии и отгласи. Но разказите за възкресението са почти напълно лишени от подобни екскурси. Още по-удивително е, че още от Павел общата верска формула постулира, че възкресението също е било &bdquo;според Писанията&rdquo;. Ето защо Павел и останалите преравят псалмите и пророците, за да открият текстове, които биха обяснили какво се е случило сега и да го поставят в границите, а също така и като кулминация на дългата история на Бога и на Израиля. Защо обаче разказите за възкресението в евангелията не правят това?</p> <p>Бихме могли да кажем, разбира се, че който и да е написал историите във формата, в която ги имаме днес, ги е прегледал умело и е подбрал материала така, че да ги направи да изглеждат много древни, все едно някой съзнателно да е махнал всички електроуреди от дадена къща, за да ѝ придаде вид на съборетина, създадена преди столетие или още по-отдавна. Това би могло да бъде донякъде вероятно, ако имахме само един разказ, или пък ако четирите версии очевидно произхождаха една от друга. Нито едно от двете обаче не е вярно. Или трябва да си представите четирима напълно различни писатели, всеки от които е решил да напише разказ за Възкресението, основан на теологията на ранната Църква, но с отстраняване на библейските отгласи от тях, или трябва да кажете, което е несравнимо по-вероятно, че историите, дори и да са написани много по-късно, възхождат към една много по-стара ранна устна традиция, която се е формирала и е била запазена твърдо в паметта на различни разказвачи на историята, преди още да е имало време, за каквито и да било разсъждения върху Библията.</p> <p>Втората странна черта на историите е по-добре позната: присъствието на жените като основни свидетелки. Независимо дали ни харесва или не, но в Античността на жените не се гледа като на достоверни свидетели. Никой не би могъл да ги измисли. Ако традицията беше започнала единствено в мъжкия вариант, който откриваме в 1 Кор. 15 гл., тя също така никога не би се развила по такива различни начини, за да прерасне в изтъкващите жените истории, за които четем в евангелията. Евангелията би трябвало да въплъщават най-ранните разкази, а 1 Кор. 15 &ndash; по-късната версия.</p> <p>Третата особеност е портретът на самия Иисус. Ако, както са се опитали да го представят мнозина ревизионисти, евангелските истории са били написани или от хора, които са умували върху Светото Писание след смъртта на Иисус, или са извличани от една нова опитност на вътрешното просветление, то бихме очаквали да открием възкръсналия Иисус да свети като звезда. Казаното от Даниил, ще се случи. Имаме такава история в Преображението. Но нито едно от евангелията не споменава това за Иисус в деня на Възкресението. Всъщност, Той се появява като човешко същество с тяло, което в някои отношения е напълно нормално, и може да бъде сбъркан с градинар или спътник на пътя. Историите все пак съдържат и тайнствени, но определени знаци, че тялото Му е било трансформирано. То очевидно е физическо, използващо (така да се каже) материята на разпнатото; оттук и празната гробница. Но от друга страна, то влиза и излиза през заключени врати, не винаги е разпознаваемо и в края на краищата изчезва в Божието пространство, т.е. в &bdquo;небесата&rdquo;, през тънка завеса, която често пъти в еврейското мислене отделя Божието пространство от пространството на хората. Този вид описание е без прецедент, библейски или друг, и изглежда така, сякаш авторите са знаели за него. Това изключва старата идея, че разказите на Лука и Йоан, които са най-очевидно &bdquo;физически&rdquo;, са били записани в края на І в., в опит да бъде преборен докетизмът (възгледът, че Иисус не е бил реално съществуващ човек, а само е &bdquo;изглеждало&rdquo;, че е такъв). Ако Лука и Йоан се бореха срещу докетизма, те никога не биха казали, че възкръсналият Иисус се е появявал и e изчезвал през заключени врати, че понякога е бил разпознаван, а понякога не, и че накрая се е възнесъл на небето.</p> <p>(Позволете ми да добавя тук като бележка под линия: в скорошна рецензия за голямата ми книга върху възкресението, в Шотландско списание по теология, Майкъл Уелкър, макар и да изрича някои ласкателства по мой адрес, ме обвинява в това, че съм казал, че Иисус е бил &bdquo;реанимиран&rdquo;, &bdquo;възкресен&rdquo;. Твърде съм изненадан от реакцията му, тъй като положих неимоверни усилия да изясня огромната разлика между завръщането от мъртвите в същото онова разрушимо тяло, което отново ще трябва да умре, и преминаването през смъртта и достигането до другата страна отвъд в един нов тип телесност, с две особени характеристики: първо, че тя е била и вероятно още е равнозначно у дома си &ndash; и на земята, и на небето. Второ, макар твърда и физическа в нашите възприятия, тя не е била и не е разрушима, не е способна на разруха и смърт.)</p> <p>Четвъртата чудата особеност на разказите за възкресението е пълната липса на какъвто и да било намек за бъдещата надежда на християните. Почти навсякъде другаде в Новия завет, възкресението на Христос е споменавано във връзка с последната надежда, че отдадените на Иисус един ден ще възкръснат, подобно Нему, съпроводено с напомнянето, че бъдещото възкресение трябва да се подготвя сега чрез кръщението и поведението на всеки вярващ. Благодарение на интерпретациите си, това събитие е придобило твърде светско и твърде съвременно значение: Иисус е възкръснал, тоест той е Месията, истинският Господ на света; дългоочакваното ново сътворение е започнало и затова ние трябва да си свършим работата, да действаме като Христови вестители из целия свят. Още веднъж нека напомним: ако историите са възникнали към края на І в., тази интерпретация със сигурност би включила споменаване на окончателното възкресение на всички Божии люде.</p> <p>До какво заключение стигаме от всичко това? Че историите, макар и леко редактирани и записани по-късно, са по принцип много много древни. Те не са, както често пъти са допускали, някакви легенди, измайсторени по-късно, за да дадат псевдо-историческа основа на опитност, която всъщност е била лично преживяване. И когато се питаме как подобни истории са могли да възникнат, очевидният отговор, който дават всички ранни християни е, че нещо, подобно на разказаното, се е случило, въпреки че в онези времена то е било твърде трудно да се опише, а остава трудно за възприемане и до днес. Именно сега е моментът да попитаме най-сетне: какво би могъл да каже днес историкът за всичко това? И още нещо: какво може да каже в тази връзка ученият?</p> <p><strong><span style="text-decoration: underline;">БЕЛЕЖКИ</span></strong><br /><br /><strong>1 </strong>&ndash; John Dominic Crossan (р. 1934) е ирландско-американски учен, бивш католически свещеник, дал нов прочит на Новия Завет, с огромен принос в библейската археология и антропология. Заедно с Робърт Фънк, той е един от основателите на &bdquo;Семинарния кръг за Иисус&rdquo; &ndash; група от 150 души, сред които много учени в областта на библейските изследвания, религиознанието и есхатологията. Групата е създадена в 1985 г. със съдействието и финансовата подкрепа на института &bdquo;Westar&rdquo;. Сред целите на &bdquo;Семинарния кръг&rdquo; е популяризирането на идеята за търсене на истинския исторически Иисус. (бел. прев.)<br /><br /><strong>2</strong> &ndash; Симон Бар Гиор (известен още като Симеон Бар Гиора, Симон Бен Гиора или Шимон Баг Гиора, екзекутиран през 70 г.) е лидер на революционните сили по време на Първата юдейско-римска война. (бел. прев.)<br /><em></em></p> <p><em>ЕДНА ЛЕКЦИЯ НА Д-Р Н. Т. РАЙТ, ЕПИСКОП НА ДЪРАМ<br />ЧАСТ ОТ ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В ЧЕСТ НА ДЖЕЙМС ГРЕГЪРИ<br />УНИВЕРСИТЕТ &ldquo;СЕЙНТ АНДРЮС&rdquo;, 20 СЕПТЕМВРИ 2007 Г.</em><br /><br /><em><strong>Следва продължение...</strong><br /></em><br />Превод: Ивайло Вътев</p>