„Святото място не остава пусто”: атеистическото възпитание в СССР през 1964–1968

<p>Отхвърляйки традиционните религиозни вярвания и практики, войнстващите атеисти революционери признават, че е необходимо с нещо да се замени религиозният мироглед, за да се установи трайна връзка между личния опит на гражданите и съветската идеология. Но остава неясно как да се създаде и разпространи новата съветска космология. Този въпрос предизвиква дори някаква тревога. Както отбелязва Корней Чуковски, &bdquo;освобождаването&rdquo; на населението от религията, от ритуалите, крие в себе си опасност:</p> <p>&bdquo;Нито религията, нито поезията, нито дори обикновената учтивост не скрива изгореното място. Революцията отне предишните обреди и не създаде свои. [По време на кремация] всички са с шапки, пушат, говорят за трупа като за псе&rdquo;.</p> <p>На мястото на религията революцията остави пустота, а тази пустота застрашава да лиши смъртта, а оттам и живота от всякакъв смисъл.</p> <p>Преди всичко е интересна причината за създаването през 1964 г. на Института за научен атеизъм, превърнал се в първата в СССР организация, която централизирано координира както изследването на религиозността, така и атеистическото възпитание. В статията се анализира подходът на съветските идеолози и социолози към религията и атеизма в теоретическа и практическа плоскост, а също и пътят на трансформацията за разбирането на &bdquo;съветската религиозност&rdquo; и как това влияе на целите и задачите за атеистическото възпитание.</p> <p><strong>Институт за научен атеизъм: изучаване на &bdquo;конкретната, реална действителност&rdquo;</strong></p> <p>Институтът за научен атеизъм (ИНА) при Академията за обществени науки (АОН) е най-големият забележим резултат от дейностите по запълване на вакуума, създаден след хрушчовската антирелигиозна кампания.</p> <p>Създаден е на 2 януари 1964 г. с указа на ЦК на КПСС &bdquo;За мероприятията за засилване на атеистическото възпитание на населението&rdquo;. Основната задача на Института е централизация на атеистическата работа чрез развитие на методология за бъдещи изследвания, а също и координация на атеистическата работа по места.</p> <p>Очаква се Институтът да изкорени редица недостатъци в атеистическото възпитание &ndash; от ограниченото му разпространение (в някои от републиките атеистическо възпитание практически не се води) до обръщането му почти изцяло към историята на религиите (в борбата със &bdquo;съвременната религиозна идеология&rdquo;). Най-голям проблем е липсата на системен подход в научните изследвания, посветени на религията и атеизма. Тези недостатъци се проявяват в неудовлетворителната координация между изследователската дейност и практиката, в разпиляване на кадрите. Без да имат информация за опита на колегите си, работещи в други райони, хората по места са принудени постоянно да &bdquo;изобретяват колелото&rdquo;.</p> <p>За да се справи с този изглеждащ чисто административен проблем, Институтът трябва да разреши няколко интелектуални проблема, а също и да намери отговори на въпроси, имащи не толкова организационен характер, колкото философско психологически. Преди всичко специалистите трябва да открият и демистифицират &bdquo;реалната&rdquo; съветска религиозност. За обяснение на религиозното поведение на гражданите трябва да се изясни какво те чувстват и мислят. Но как да се определи самата религиозност? Какви критерии да се използват за оценка на поведението? От какво да се изхожда при оценката на ефективността от атеистическото възпитание?</p> <p><strong>Тези и други въпроси чакат решенията си.</strong></p> <p>По-нататък на атеистите предстояло да изяснят в какво трябва да вярват хората и след това да посочат факторите, определящи успеха на атеистическото възпитание. Как трябва да изглежда &bdquo;идеалният&rdquo; съветски атеист? Какви са ценностите му, в какво се състои мирогледа му? Какво му заменя религиозните вярвания? Трябва ли да спазва празници, да изпълнява ритуали, и ако да, то какви? Какви отговори от екзистенциален характер трябва да се смятат за правилни, в какво се състои &bdquo;съветският&rdquo; смисъл на живота и смъртта? В крайна сметка Институтът трябва да изработи план за предвижване от &bdquo;реалното&rdquo; към &bdquo;идеалното&rdquo;, да проучи как да задейства етнографските и социологическите данни от теренните изследвания при формиране на идеологическите модели и на практика на възпитанието на бъдещия съветски човек.</p> <p>Все пак да се върнем към мобилизацията на атеистичните сили, развила се в Съветския съюз през първата половина на 60-те години. Логично е, че първата цел, която си поставят атеистите, е създаване на карти на съветската религиозност. Институтът предложил да се разработи всесъюзна изследователска програма, координираща теория и практика на атеистическата работа. Към Института, чийто първоначален щат е сформиран от 13 научни работници, избрани от партийните органи и изследователските организации, е назначен научен съвет, подотчетен на ЦК на КПСС и получаващ от него партийни директиви. Освен това Институтът се превръща в нов изследователски център по изучаване на религиите и при него се откриват аспирантури, готвещи кадри за атеистическата пропаганда. Защитилите аспирантура често стават координатори на изследователски проекти, провеждани на терен. Изискванията да се обезпечат връзки между наука и практическа дейност, идеология и реалност, теория и практика водят до създаването на опорни точки, които се превръщат в центрове на организираните от ИНА социологически изследвания. Първоначално се поставя задачата за изучаване на религиозната динамика. От получените данни се предполага да се разработят мерки, насочени към повишаване на ефективността от атеистическата работа, провеждана от партията и комсомола в училищата, обществените и културните организации. Във всяка опорна точка действа съвет, получаващ директиви от Института и местните партийни органи и отчитащ се пред тях с резултатите от изследванията. Институтът разпространява информация за дейността на всяка опорна точка посредством провеждане на всесъюзни конференции и публикува изследванията си в &bdquo;Информационен бюлетин&rdquo; и в списание &bdquo;Въпроси на научния атеизъм&rdquo;. В продължение на две години Институтът организира 40 опорни точки из цялата държава.</p> <p><em>*Виктория Смолкин (1980) е аспирант в историческия факултет на Калифорнийския университет. Областите на научните й интереси са съветското атеистическо възпитание и &bdquo;история на всекидневието&rdquo;.</em><br /> <em></em></p> <p><em>Превод Веселина Гюлева<br /></em></p> <p><em>Следва продължение</em></p>