„София ще се сдобие скоро с нов девиз – „София – мъдрост в действие”, съобщиха медиите на 3 май 2010 г. И побързаха да ни успокоят, че новият девиз няма да отмени досегашния „Расте, но не старее”. Разбра се, че новият девиз върви заедно с новия туристически символ на столицата, чиито автори са Съни Сънински и Стефани Рачева. Става дума за голям макет на четирите храма на основните религии – православна и католическа църква, джамията и синагогата.
<p>Макетът ще се разположи на площ от 100 квадратни метра и ще е покрит със стъклен купол, „който ще бъде осветяван от различни светлини, за да се акцентира върху различните части на деня, обясни Сънински” (!?). Освен това „на стъпалата, водещи към площадката за наблюдение, ще бъдат изписани в градация думите „благородство”, „толерантност”, „търпение”, „диалог”, „знание”...</p>
<p>Вероятно нямаше да обърна внимание на всичко това, ако в съобщенията не се отбелязваше, че нелепото (в представите ми) съоръжение ще се разположи в „пространството при входа на ЦУМ, където в съседство се предвижда да бъде показана римска улица”. Тутакси се сетих за статията на арх. Христо Генчев „Метростанция Средец и Антична Serdica”, публикувана във в. „Култура”, бр. 13 от 8 април т.г. В нея с тревога се отбелязва, че въобще не са предвидени средства и механизъм за съхраняване и експониране на древните паметници, откривани при прокопаването на метрото в центъра на София. И че най-вероятно това автентично наследство ще бъде жертвано – като много други, за които пише Анна Янева в статията „Под София цял един град е закопан” в същия брой на в. „Култура”. Редакционната бележка напомня: „Откакто е столица на България, София постоянно се натъква на миналото си и го унищожава, като запазва само късчета от него. Всеки път, когато строителството се натъкне на останки от Сердика, властите дават щедри обещания, че този път миналото ще бъде напълно изявено, включено в съвременния град, че ще му придаде неповторима атмосфера...”. И всеки път следите от римското битие на града се заличават „по изпитания през годините начин – изнасяйки старините на незнайно място за неопределено време, т.е. завинаги”.</p>
<p>Върнах се и още по-назад във времето – през 2003 г., на публичната дискусия с кандидат-кметовете на София, организирана от програмата „Визуален семинар” (комплексен проект на Института за съвременно изкуство и Центъра за академични изследвания, свързан с проблемите на градската среда). На тази публична дискусия Стефан Софиянски, в качеството си тогава на бивш и кандидат-кмет, обясни, че т.нар. „Символ на София” се е появил на ларгото, защото скулпторът Георги Чапкънов имал идеята и намерил финансирането. На логичния въпрос дали всеки, който има някаква идея и намери финансиране, може да сложи в центъра на столицата каквото си поиска, Стефан Софиянски не отговори. Но пък представи проект за свързване на подлеза пред ЦУМ с този пред бившия партиен дом, според който разкопаните древни архитектурни елементи от античния град ще бъдат запазени и достъпни за разглеждане.</p>
<p>Какво се случва на това място в момента, не знам. И дори не смея да си помисля – на фона на печалната картина, очертана в двете статии във в. „Култура”. Но за сметка на това проектът „Мъдрост в действие” – с всичките му макети, светлини и стъпала – ще бъде готов след година – както се надяват кметът Фандъкова и главният архитект на София Петър Диков.</p>
<p>Мисля си за туриста, в името на когото се чертаят всички столични проекти и планове напоследък – от Музейната концепция на Министерството на културата до „Мъдрост в действие” на Съни Сънински. И как на този хипотетичен, въжделен, мечтан бъдещ турист му се предлага все повече бутафория и все по-малко автентичност. Но дори и да дойде в София, този евентуален турист ще мине и ще си замине. А аз ще си остана в бутафорията – заедно с още поне милион и половина жители на този град. <br /></p>