Поет сред кучета

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:44
91
5

Умря Андрей Вознесенски. В поразителното стихотворение от 1961 г. "Осень в Сигулде" той обяви себе си за гениален. "В прозрачните ми лопатки нахлу гениалност, както в гумената ръкавица юмрукът на червения мъжага..." Чуха се викове на презрение. Вдигна се вой. Той размени "гениалност" за "прозрение". Изглежда лошо ги е разменил. Но както ги размени, така си и остана. Или – не остана. Прозрение и "накичете Ленин с пари" не се римуват. Само дето е жалко, че Пастернак не доживя до "Осень в Сигулде". Би го оценил по достойнство.

Вознесенски умря точно половин век след Пастернак. На голямата сцена в ЦЛД той лежеше с мъченическо лице, все едно че още не се е измъкнал от многогодишната война със смъртта. Лежеше така неприличащ на себе си, че някакъв си "човек от народа" в пъстра дреха на идиот, такива у нас има много не само на гръмки погребения, дойде до мен и каза: "Това не е той. Той имаше нос като картоф. Познавах го". Но на опелото, когато пееха "Вечная память" и хората плачеха, лицето на Андрей изведнъж просветля. На помена вдовицата, Зоя Богуславска, негов постоянен телохранител и пазител на душата му, каза, че за смъртоносната му болест е виновен Хрушчов, който го удрял с юмруци и след години го хвърлил на глутница бездомни переделкински кучета. Кучетата повалили поета в полето и едва не го изяли. Спасил се като по чудо. Само че отровната им слюнка попаднала в кръвта му. Не бяха малко и хората с маски, които като бесни кучета дълги години тровиха поета. Едната глутница – властта, го смяташе за антисъветчик и глас на Хрушчов и го гонеше от държавата. Те не се изненадаха, че Вознесенски беше заедно с нас в &bdquo;Метропол”. Знаеха, че той е враг и че трябва да го опитомяват. Другата глутница са премилите ни интелигентни хора, които смятаха, че поетът не е достатъчно радикален в стиховете си и е страхливичък в постъпките си. Андрей преживя живота си между двата огъня. Силно се опари, защитавайки своя талант. Но и талантът се опари. А за вечността Вознесенски написа няколко блестящи стихотворения. Навярно точно тях ще прочете на Пастернак. Радио &bdquo;Свобода” Превод от руски Веселина Гюлева

5 Коментара Коментирай

Коментари

toross.blog.bg

10 Юни 2010 19:45ч.

„Пловдив-чете”. Вторият Перник като Герговград. Отвратителен цирк. Книгата не заслужава такива цигании! Просто не ги заслужава и толкова. Панаирът с привкус на долнопробен пазар не заслужава Книгата, която все още се опитват да представят като „интелектуална стока”. Днес се изнесох на площада пред пловдивската община, защото харесвам книгата, давам си парите с удоволствие за нея, така са правили още прадядовците ми, така правеше майка ми, така учих и децата. Отриваше се осмото издание на празника „Пловдив чете”. Таксиметровият шофьор ме осведомява за задължението да прочете една страничка от книгата и ще я получи, ама „абе кой ще чете, тия луди ли са…”. Още в малките улички се сблъсквам със забързани пенсионери от постоянното присъствие в Градската градина: „Айде, че ще раздават книги без пари!” – подканят се двамина с вид на квартални пияници. На съседната уличка се сблъсквам със Стефчо Автографа, който ме осведомява, че „форумът е под патронажа на Георги/Гоце/ Първанов и се финансира от личния му олигарх Георги Гергов. Може и да дойдат”. – с надежда за подпис ме подминава с широка крачка местната знаменитост. Пред хотел „България”/?!/ локомотивеца Митко Срекмето ме приканва да побързам, че „ей сега ще раздават книжки”. На площад „Стефан Стамболов”/?!/ са разпънати ламаринени сергии с натрупани върху тях книжки в целофан – постижимата цел за множеството. Девойки в бяла премяна, т.е. бели тениски чакат началото. Всеки трябва да прочете една-две странички от избрана книга и да си я получи като бонус. Замисълът чудесен, ако не се осъществяваше от тежки общински профани. Хиляди, хиляди балони/предимно жълти/, мажоретки в червено, общински служители и съветници с подходящ дрескод. Напред се изтънтурват с блеснали погледи заместник-кметицата с ресор … култура Петя Дойчинова/Гогова/ подпухнала и барната в зацапано кафяво/полата не е виждала ютия поне от месец/ и фишу като на селска читалищна деятелка преди банкет, то е и разбираемо, защото специалността и` е придобита във висшия селскостопански институт, демек – агрономка е културната кметица на Пловдив; зам.–кмета по социални дейности Красимир Ангелов /бивш виден комсомолски началник/ в черен панталон и риза в убито електриково, от малкия му джоб авторитетно стърчи мобилен апарат; до него е бившият литературен гаулайтер и член на областния съвет на БКП поета Петър Анастасов в риза на червени квадрати, а в малкото му джобче е затъкната химикалка, разбира се. В строг тъмен костюм зад тях е шефа на общинския съвет, виден масон и пишман войвода Илко Илиев, мяркат се и задължителните екзотики от коалиционните им партньори от БСП. Управляващите Пловдив. Часът прехвърля 11 и домакинът и шеф на издателство „Хермес” Стойо Вартоломеев извиква сакралното „Нека започне голямото четене!”. Какво четене, к`ви пет лева? Виждали ли сте как цигани се втурват за кебапчета с бира преди избори? А когато пускаха за Нова година банани и портокали преди 1989 г.? На автогарата в Перник виждали ли сте бутането? „О-о-х! Изрод, счупи ми ръката бе!” – вие като флекс женица с басмяна рокля на точки към бабанка с подозрителна червенина. „Що ме настъпваш? Не ме дърпай? Стига, има за всички! Дай тая книжка с рецептите. И тая с хороскопите. Изпуснах билковата. Дай ми я. О-о-о!” – малка част от словесния поток. Бившият седесар и поет Краси Обретенов се опитва да прочете, според правилата едната страничка, но въпреки ръста и теглото си е отнесен като трапена риба от могъщата тълпа, която е обладана от интелектуалната стихия на раздаването. Наблизо се суети и двойничката на Йосиф Кобзон и видна пловдивска издателка, общественичка, тв-водеща, обществена съвест, поетеса, прозаичка и бизнес-дама Божана Апостолова. Гледа строго, но справедливо, с лек укор към организаторите. Леля Богдана се е сдобила с десетина издания и ги подрежда в найлонова торбичка: „Ей, изпуснах рецептите на Димков. На черно вървят по двайсе лева”. Отнасят и нея. Грубо и безкомпромисно. Малка групичка е подгонила Митето локомотивеца, който е награбил десетина екземпляра от „Съдба и хороскопи. Справочник. Алена”. „Изрод, крадец, дай тука две-три бе!” – подвиква бабето с басмата. Митето е набрал скорост и се скрива по „Гладстон”. Част от преследвачите търсят помощ от скучаещия полицай, но беглецът е като Джингиби. По високоговорителите глас тип Левитан информира пловдивското гражданство, че организатори и партньори са/тук внимавайте!/ - Международен панаир-Пловдив/мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, Нова българска телевизия /мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, вестник „Новият глас” /мажоритарен собственик Гер`ги Гергов/, сайта Plovdiv-online/основен спонсор Гер`ги Гергов/, в-к „Марица”/също/ и т.н. Сега разбирате ли защо патрон на „Пловдив – чете” е Гоце Първанов?! И защо е прав Цветан Цветанов като потвърди националната вест, че Пловдив от десетина години е Герговград? Пламен Ботевиста като слуша шпикера ми подвиква: „Обзалагам се, че Гергов не е прочел нито една книга през живота си, нито една!”. Дъни здраво градската духова музика. Безплатните бонуси са разграбени. Тук-там се менкат дублирани книжки. Стефчо стои с две-три тъжен.Разкъсали тетрадката с подписи. Бабата с басмата разгръща „Когато Пловдив беше столица” от Маньо Стоянов и тъжно, тъжно информира Пламен – „Ама аз съм от Скутаре, бе сине, защо беше тая блъсканица?!”. Срещу два лева се разделя с луксозното издание. Гордо крачи тазгодишният носител на Орфеевия венец за поезия Петър Анастасов с химикала на малкия джоб/вероятно за автографи/ и със спомени за „светлото бъдеще”, може и да си преповтаря собствения стих: Поезията става стреме, Стремление и хоризонт. Поезията става време, Поезията става фронт./1984 г./ И ми става тъжно, защото предни години носители на тази награда са Константин Павлов и Борис Христов. Има разлика, нали? В кварталното кръчме е кръстосал крака Митето Срекмето. Пие пловдивска гроздова с газирана вода. Шитнал е две безплатни книжни тела за хороскопи на приличната цена от по десет лева. Останали са още десетина от творбите на Алена. „Братче, осигурих пиячката до края на седмицата с книжките!” – потайно ми споделя „далаверата” Митето. На съседната маса Лили Гъбата в неприлично къса пола за годините си е потънала в стоката, купена от предприемчивия футболен фен. Ако избира човек може да се сдобие и с хубави книжки. Стойо се е постарал да направи намаление от 20 %. Набързо изпразвам джоба си за „Да се обичаме с отворени очи” на Хорхе Букай, „Двойното дъно на класиката” на Йордан Евтимов, „Тротилов еквивалент” на Лев Пучков и Световната енциклопедия на пътешественика. Пламен се е съсредоточил в програмата на „празника”. Страшно и тъжно. „Културната общественост” е поканена на премиерата на „Заекът на Гала”/може би става дума за русолявата булка от Нова ТВ?!/ от някоя си Светлана Дичева, а феновете на „Листопад” са почетени с книжката за турската любов „Ататюрк и Фикрие” от Хъвзъ Топуз и могъщо представителство е отделено на комунистическата литература с Иван Маразов, Стефан Дичев и Димитър Шумналиев. После идват чтенията на Богдан Русев, Васил Георгиев и Тома Марков, за да се завърши с фанфари по премиерата на … Нона Йотова, който е издала стихосбирката „Ще потъна в очите ти”. Ще си пее стихотворенията, вероятно посветени на герговия съдружник в панаира Боги Бонев. Виж, нейната книжка Гер`ги Гергов може и да прочете от уважение към спътника и`, който преди водеше Костовото правителство на нонините концерти. Помните нали?! „Синьо безвремиеееееее” и на първия ред Костов, Соколов, Тагарински, Праматарски, Бисеров, Жотев, Муравей, абе – цялото синьо правителство с притворени очи. Финалът на „Пловдив-чете” е знаменателен – голям коктейл със заря. Десет минути. Вход – с покани. Място на действието – хотел „Санкт Петербург”. Домакин - Гер`ги Гергов – мажоритарен собственик на хотела, панаира, вестници, телевизии и сайтове. Ще раздава автографи на поканите. Гостува Гоце Първанов, който ще държи реч пред творците. Пък после недоволстваме, че Пловдив бил Герговград, а в София му викали „Вторият Перник”… Книгата не заслужава това, което и` се случи.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
читател

24 Ное 2010 14:26ч.

Би било интересно, ако нямаше толкова злоба и провинциална недобронамереност. Авторът явно не е глупав човек, чел е, но по някакви причини се усеща нереализиран. Правил съм опити да изслушвам историите на подобни бърборковци... много думи, мнооого думи постни идеи и филибелийско-румелийски дембелък - демек мързел:))

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Katty

29 Sep 2011 13:24ч.

With all these silly wesiebts, such a great page keeps my internet hope alive.

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
bbhtsfpc

03 Окт 2011 20:20ч.

M8xOPy vxgvkdxgkhjr

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи
Bradley

25 Окт 2015 9:14ч.

SSOt5i http://www.FyLitCl7Pf7kjQdDUOLQOuaxTXbj5iNG.com

Отговори

Напиши коментар

Име

Email

Коментар

Откажи