- 10 Sep 2020
- 95
- 0
Да кажеш, че е работохоличка – не е, не дава вид. Свободата и волността са й важни. Крачи уверено към голямата световна вокална кариера с досегашните си бляскави ангажименти по света. И със съвсем скорошната победа (първата награда и една специална) от конкурса на Пласидо Доминго „Опералия” в Миланската “Скала”. Трудничко и „с връзки” я открихме за това интервю – в Неапол.
- Лудница беше около мен тези дни след конкурса – преса, медии, фотографи, музикални агенции, поздравления от приятели, нови предложения... най-скорошната покана е от театъра “Ла Фениче” във Венеция. Добре, че дойде майка ми от Пловдив. <br /><br /><strong>Тя е слънчева, мила и непосредствена. Без грим като че ли е още по-чаровна – веднага ти става близка и те завърта в орбитата на магията си. А самата тя на какви магии е подвластна? Партньорите й на сцената дали стават обект на нейното същинско влюбване, или пък само на сценичното? <br /></strong><br />- Когато бях още зайче начинаещо и започнах да правя първите си стъпки на оперната сцена, имаше една такава тенденция, която е нормална, смятам. В началото си много развълнуван и впечатлен, искаш по всичко да приличиш на героинята си, да се идентифицираш с нея, включително и по силата на любовта, която тя изпитва. От героинята си черпех актьорското вдъхновение. А моите героини, всичките, са много влюбени. Аз наистина веднъж стигнах до същинско влюбване и това беше миналата година на сцената на Театро “Реал Мадрид” в „Дон Паскуале” на Доницети. Тогава играх Норина и моят любим беше Ернесто – Доменико Менини. Доменико е моят приятел и годеник до ден днешен. Тогава се влюбих в него, това беше най-важното влюбване на сцена в моя живота. Оттук напред май ще трябва да се предпазвам от такива емоции (смее се). <br /><br /><strong>Който познава пътя на Соня и развълнуваните й разкази за всяко ново събитие – не може да се въздържи по темата за сценичните влюбвания – без да припомни за сценичния флирт между Соня и Стинг от миналата година, парижкия театър “Шатле”, когато Соня си партнира със Стинг в модерната опера „Добре дошли при гласовете” (“Welcome to the Voice”). Тогава Соня мечтателно и развълнувано въздишаше: “...Стинг да те държи в обятията си, да те милва и целува... как да остана хладнокръвна и “заземена”... Забравяш, че си на сцената и че всичко е само игра”.<br />Дали си спомня за това артистично влюбване? <br /></strong><br />- Ооо! Та кой може да устои на излъчването на Стинг? Неговите харизма и притегляне са толкова покоряващи, легендарни, известни на целия свят. Всеки би се влюбил в него. Но по-важното – тази среща промени живота ми. Беше съдбоносно, защото промени всичките ми възгледи, цялата ми визия за артистичния ми живот, живота ми на жена и музикант. Наистина. Много важна среща. Имах възможност да работя с един готов, завършен артист, с една голяма звезда. Да си партнирам с един красив мъж – интелигентен, ерудиран, успял да се запази и предпази от лошите страни на славата. Много силно впечатление ми направи неговото музикално и артистично присъствие на сцената, неговата прецизност и самовзискателност – това промени вижданията ми като артистка. Направи ме по-свободна. Той също е много запален по йога. Като го срещнах – и изпитах желанието да бъда като него във всичко. И ето ме на пътя към една красива, сладка цел. Да видим какво ще се случи. <br /><br /><strong>Опитваме се да уточним каква ли ще да е тази цел. </strong><br /><br />- Мечтата ми като жена, като човек, е да имам голямо семейство. Да имам хубав, уютен дом, където да мога да си отгледам децата и да се грижа за майка ми и баща ми. Да правя музика с брат ми и с Доменико. Сега ние тримата с брат ми и с приятеля ми сме се концентрирали върху един проект – искаме да правим музика заедно и да се отклоним може би за малко от правата линия към операта, да кажем, и да направим нещо кросовърско – някаква смесица между джаз, поп, опера, прогресив – музика, която ще композираме и ще изпеем тримата заедно. Това е голямата ми мечта – да бъда със семейството си даже и в работата, ако може. <br /><br /><strong>Нека тук припомним нещичко за брата на Соня Йончева, Марин Йончев – първия победител в една от ранните реалити шоупрограми “Стар Академи”. Марин, който покоряваше като Елвис и с воля отслабна много килограми по време на обучението си за кариерата на звезда. Едно светло, слънчево момче, ученик по контрабас от Пловдивското музикално училище навремето. <br />Освен големия музикален талант Соня притежава и дарбата да учи невероятно бързо и с голям мерак. Попива всичко и го преосмисля – все е недоучила, все иска нещо повече от себе си. Научи френски писмено и говоримо точно за 2 години след пристигането си опипом на деветнайсет в Женева. Сега вече говори безпогрешно английски, френски, италиански, испански... Научи дузини партии и партитури с милиони ноти и думи. Научи се да шофира и да домакинства. Да блести като звезда. Сигурно ще учи стръвно до последния си дъх – така е устроена. <br />Дали всичко, най-вече ученето на ноти, й се отдава така лесно, като на шега – както изглежда. Соня обаче изохква... </strong><br /><br />- Ох, доста често, като се събудя сутрин… всъщност – по обяд в 13 часа – трябва моментално с бясна скорост да хукна за важна репетиция и в 14 часа да се явя там подготвена и лъчезарна.. ..Тогава отварям очи и си казвам „Защо, Господи, защо, защо?!? Защо трябва да преодолявам такива големи трудности? Не може ли да имам някаква по-проста и лесна съдба?”.<br />Натоварването и трудът са големи, но и вкусът на славата и щастието са големи. Не точно славата, но това да бъдеш на сцената, хората да те обичат, защото им даряваш част от своята енергия – това е по-важно от всичко друго. Лошо е това късно лягане за сън, знам. Обаче много късно свършват репетициите и спектаклите – към 23, някой път към 24 часа. Трябва да си поемем дъх, да свалим грима... После излизаме да търсим дали има някое отворено заведение – да хапнем, защото сме изгладнели като вълци. Хапваме, след което си лягаме. И – нали знаете – един артист, след като е бил на сцената, е толкова превъзбуден, пълен е с енергия и с витамини, иска да сподели емоцията и да разкаже, да говори за живота... Артистите сме нощни птици. Обичаме да творим през нощта повече, отколкото през деня. И така се случва, че нерядко заспивам към 3, 4, 5 часа сутринта. Помагам си с упражненията „пилатес”. Преди беше „тай чи”. Сама се упражнявам, без треньор, защото при това мое пътешестване от град на град няма как да се ангажирам с определен треньор при този ритъм. Но си имам едно дивиди и с него правя упражненията вкъщи и по хотелите. Обичам много да плувам – в морето. Ако няма море – тогава в басейн. Опитвам се да поддържам някаква форма, но ми е трудно. Постоянно си хапваме най-различни неща и нямаме нормален режим на живот и на хранене. Първото ни хранене за деня е към 1 часа по обяд. След това към 6 надвечер едно малко хапване – преди поредната репетиция или проба на костюм. След което вечеряме към 12 в полунощ. Всичко това се отразява в един момент. <br /><br /><strong>Тя е царствена, с идеална изкусителна фигура – обратно на самокритичните си приказки. Соня притежава природна грация, физиономия на мадона на Майстора, буйна тъмна коса, по детски добронамерена открита усмивка. Няма как да спазва режим, но внимава все пак. <br /></strong><br />- Трябва да бъдем в суперформа. Всъщност, за да пеем, тялото ни трябва да бъде в свежа и прекрасна форма – да сме здрави и силни, за да бъдем на сцената. Не само пеенето, но и актьорското изкуство, силните емоции, които преживяваш и след това, изискват много сили. Трябва да се запалиш! Толкова много пеене! Всеки месец имаш по 7–8 различни концерти и спектакли, някои с повторения, разбира се. Трябва да ги издържиш духом и телом. За януари например излиза, че съм имала 8 концерта плюс 3 различни оперни продукции, без повторенията. Всъщност аз май си отдъхвам повече на продукциите, отколкото на концертите. Защото на спектаклите сме повече хора, ставаме като семейство, ходим навсякъде заедно, пътуваме заедно и си помагаме. Е, отделяла съм се за малко – когато съм иска да видя любимия си за няколко часа, на някое летище. Специално съм летяла до Амстердам или до Франкфурт, където той е сменял полетите си – за да се видим за мъничко. Сега съм в Неапол, където дойдох с мама да се видя за 2–3 дена с Доменико. Сега той отиде в театъра “Сан Карло” – да си пее неговата „Весела вдовица”. <br /><br /><strong>Не пропускам да попитам Соня Йончева как се е чувствала и като партньорка на друга мегазвезда – тенора Пласидо Доминго, но като диригент на оркестъра на Миланската “Скала” на финалния тур на конкурса „Опералия” – когато преди дни 28-годишната певица стана победителка.<br /> </strong><br />- О, прекрасно се чувствах с Доминго! Разбрахме се перфектно по всички показатели. Той ме следваше – аз го следвах, и така се получи. Аз следвах неговата палка, той следваше моя инстинкт. И така направихме една хубава “Манон”. И всички бяха толкова доволни – че ми дадоха първата награда на конкурса „Опералия” 2010. <br />
