Петре Цуцеа*: Между саможертвата и самоубийството

Петре Цуцеа*: Между саможертвата и самоубийството
По време на Втората световна война Цуцеа работи като икономически съветник на румънското правителство. През 1944 г. Червената армия налага в Румъния своя потиснически комунистически режим. Скоро „народни съдилища” започват разправа с политическите опоненти. Цуцеа е арестуван и лежи в различни политически затвори между 1948 и 1953 г. и отново между 1956 и 1964 г., подложен на „превъзпитание” чрез мъчения.
<p>В затвора Цуцеа се завръща решително към християнските си корени. Той се изпълва с дълбока вяра, която поддържа и преобразява живота му.</p> <p>Среща се с водещи румънски богослови и интелектуалци, сред които отец Думитру Станиолае. Заедно те превръщат затворническия си бит в монашеска пустиня и успяват да постигнат живот в молитва, която в достатъчна степен им помага да устоят и да преодолеят натиска, на който са подложени.</p> <p>Те преоткриват духовната сила на исихастката традиция на Иисусовата молитва. Нейната мощ ги спасява от разрушителната сила на превъзпитанието и им помага да израстат във вярата и любовта.</p> <p>Освободен през 1964 г., Цуцеа прекарва следващите двадесет и пет години било под домашен арест, било лишен от правото да напуска Букурещ, където неофициално преподава и проповядва чак до смъртта си през 1991 г.<br />Алекс Попеску, тогава студент, първокурсник по медицина, среща Цуцеа в една болница в Букурещ и скоро става негов последовател. Неговата книга, &ldquo;Петре Цуцеа: Между саможертвата и самоубийството&rdquo;, плод на работата му като докторант в Оксфорд, представлява изследване на философските и богословските идеи на Цуцеа в контекста на жизнения му опит. Попеску се основава на тясното си лично познанство с Цуцеа, както и на познаването на писменото му наследство, публикувано открито едва след падането на режима на Чаушеску през 1989 г.</p> <p>Във всяка глава от тази книга проблясва вярата на Цуцеа в Бога, Който сътворява човешките същества по Свой образ и подобие, Който ги предназначава да придобият дял в живота на Св. Троица чрез об&ograve;жване посредством нетварната Божия благодат. Тази вяра поддържа живота в молитва и в действена любов &ndash; дори към мъчителите, благодарение на които вярващият християнин може да изпита Божието присъствие.</p> <p>Мислите и езикът на Цуцеа не винаги могат да бъдат следвани лесно, така че тази книга не е предназначена за четене преди сън. Тя е един изключителен разказ за живота, мислите и свидетелството на човека, когото отец Станиолае наричаше &bdquo;най-автентичния православен мислител на Румъния&rdquo;, на човека, прекарал решителните години от своя живот между &bdquo;самоубийството&rdquo;, когато &ndash; сътрудничейки на системата, затворниците са ѝ позволявали тя да ги убива морално и интелектуално &ndash; и &bdquo;саможертвата&rdquo; &ndash; чрез открито сътрудничество, което в действителност е можело да се превърне в действен акт на съпротива.</p> <p>В своя предговор към книгата Роуън Уилямс пише: &bdquo;Сплотеността в дълбоката молитва, в търпеливото страдание и в жаждата за познание, която се появява около фигури като Цуцеа, показва по особено драматичен начин онова, което в най-важния и дълбок смисъл Църквата е &ndash; алтернативна човешка общност, чиято нерушима сила се дължи на факта, че тя работи в унисон със замисъла на Твореца за човечеството&rdquo;. Така че този трактат за нашите времена &ndash; както архиепископът нарича книгата &ndash; наистина заслужава широкото читателско внимание.</p> <p><em>*Петре Цуцеа (на румънски Petre Tutea), един от най-забележителните християни на ХХ век, засега е слабо познат извън своята родна Румъния. Роден през 1902 година, той израства в традиционна православна среда. През 30-те години учи политически науки, международно право и икономика в Германия и се запознава из основи със западната философия и с латинската християнска култура. Успяващ да използва техния начин на изразяване в собствената си православна традиция, той се превръща във важна фигура в икуменическия процес на сближаване между източната и западната традиция.</em></p> <p><em>Превод от английски: Ивайло Вътев</em></p>

Коментари

  • Умник Гюро

    02 Ное 2010 0:05ч.

    &quot;важна фигура в икуменическия процес&quot; обяснява нещата. Защото, както казва Збигнев Бжежински, &quot;остана ни да се справим с последния си враг - православието&quot;. Бе тоа Уайбрю на кво е бил председател? На катедралата не става, щото тя е на епископа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бележка

    02 Ное 2010 16:25ч.

    румънското - ea, в края на имената се чете -Я така че този е Цуця, ако разбира се има ударение върху някоя от съгласните.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Котлен

    02 Ное 2010 16:37ч.

    Бре този Уайбрю (или преводача) не знае ли, че тези „народни съдилища” са по разпоредбите на победителите във втората световна война за да се приложи възмездие на виновните лица за безпрецедентните жертви и разрушения на европейските и другите народи по света?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Митко

    07 Ное 2010 5:45ч.

    Гюро, доста православни са намирали убежище в САЩ (например колоси като Александър Шмеман и св. Николай Велимирович). Не си слагай грях на душата като лъжеш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи