- 10 Sep 2020
- 58
- 1
От време на време интелигентите започват да разсъждават за интелигенцията. Понякога от това са получават „Вехи”, а понякога – неотдавнашният памфлет на Арина Холина, който предизвика възмутено раздвижване на интелигентската маса. Няма да си спомняме сега за „Вехи”, а виж, да се възстанови историята на интелигенцията в постсъветското общество си струва. Още през 1994 г. бе направен изводът, че отсъствието у интелигенцията и обществото в цялост на ценности, цели, принципи – на всичко, което се нарича „сънища за нещо по-голямо” – може да доведе до най-тъжни последствия.
<p>До загуба у културния елит на навиците за самоанализ и самоидентификация, а също и на способността за стратегическо поставяне на цели. И главното – до появата на пропаст между етиката и социалната практика. Тогава наистина ни се струваше, че цялото нещастие е в съветските интелектуални и културни сурогати. За тях и досега с ярост пишат съвременните автори, в частност споменатата Арина Холина. Не можеш да спориш – сурогати са, да. Само че политическото културно битие на границата на вековете изобличи тези сурогати, тези, с които се свързваха надеждите на деветдесетте години на миналия век за появата и ускорението в обществото на дяснолиберални системи от ценности. Достатъчно е да споменем Максим Соколов, Модест Колеров и Михаил Леонтиев, за да се разбере какво имам предвид. Сега техните позиции на се нито леви, нито десни, нито либерални, нито консервативни – ни риба, ни рак. Те са охранители. Каквото им кажат, това и ще охраняват, макар и като второстепенни герои.</p>
<p>Илюзиите на десните либерали, които се свързваха с Путин – а тях ги имаше, не бива да се отрича това и да се срамуваме от него – свършиха през 2002 г. с акцията „Вървящи заедно” против Владимир Сорокин. Мечтите за руското икономическо чудо свършиха с ареста на Ходорковски, за когото от самото начало беше ясно, че няма шансове да излезе жив на свобода. За сръдните с всички съседи, за антиукраинските и антигрузинските кампании няма смисъл и да се говори – всичко това се превърна във фон на всекидневния живот в държавата.<br />Е, и къде беше през всичките тези години славната руска интелигенция? На мястото си. Тя, както винаги, беше годна. И чакаше обръщането на властта към светлото и чистото, въздишаше по славните перестроечни години. Това за тези, които са по-възрастни. Тези, които са по-млади – за тях търсенето е ограничено. Но не е работата във възрастовите различия – историческите традиции са едни и същи за всички. А тези традиции, ако се вгледаме в последните петнайсет-шестнайсет години от руската история, не включват в себе си навика за самостоятелна обществена дейност. Дали е затопляне или перестройка – това се все действия по команда от горе. Интелигенцията винаги се е колебаела заедно с генералната линия. Конформизмът си остава конформизъм, независимо дали осъждаш култа към личността, или възхваляваш суверенната демокрация.</p>
<p>Впрочем бедата не е в съучастието на пропагандата, а в приемането на управляващите принципи за управление на самия себе си. За Сколково<strong>*</strong> е прието да се говори с ирония и то заслужено. Ако го разглеждаме действително като иновационен проект. Но днешният политически ред в Русия е такъв, че най-главният критерий за оценка на всеки проект е съответствието му с принципите на управление на държавата. Така че Сколково е управленски проект. Учените, които са допуснати до него, никога няма да проявят солидарност с колегите си, протестиращи неотдавна против унизителните заплати и стипендии в Руската академия на науките. Както няма да я проявят и тези, които са заети в не толкова ограничени проекти, имащи някакво властово и не само властово финансиране. И работата изобщо не е в продажността, не е в отношението с властта, а в пълното отсъствие на корпоративна солидарност.</p>
<p>Това принципно е важно. Самото съществуване на интелигенцията като особено племе в един ред с племената на олигарсите, силоваците, управленците и просто с някаква хорска маса се явява препятствие за формиране на руската нация. И в по-голямата си част, защото вътре в тези племена отсъства корпоративна солидарност. Днешната неототалитарна държава не можеш да наречеш корпоративна – това е много по-висока степен на развитие от онова, което наблюдаваме. И изобщо не от желание да се харесаш на властта, а по вътрешното убеждение в особеното положение на своето племе в най-либералните кръгове се появяват най-нелепите проекти. По повод руската нелепост да се говори за статията на Игор Юргенс след тази на Андрей Пионтковски няма смисъл. Но при Юргенс има общи положения. А конкретните предложения на либералните интелигенти са къде по-сериозни. Ето например един от най-достойните хора – проректор във Висшата школа по икономика Лев Любимов. Той погребва руското село като „източник за социално замърсяване”. Вече наостря уши към презрителния тон по отношение на десетки милиона съграждани. Изводът е: „Трябва веднага да се направи едно нещо – да се изземат децата от семействата на тези „безработни” и да се пратят в интернати (които, разбира се, трябва да се построят), за да се формират у тях навици за цивилизован живот... Тоест те трябва да се извлекат от тази среда”. Пол Пот изсели гражданите по селата, професор Любимов предлага обратен процес. Между другото вече „извличат”. Засега не в масов мащаб, но на основата на социални показатели. Не алкохолизмът и наркоманията са причина за това, а недостиг на жилищна площ.</p>
<p>Всичко това дори не е социален дарвинизъм, а социален расизъм, който се крие зад либерализма.<br />А ако се добавят към това все по-очевидните опити за създаване към властта на нова дясна псевдолиберална партия и да я нарекат, незнайно защо, „руски пробив”, то може да се направи извод, че либералната ниша в Русия е свободна. Интелигенцията не е дорасла до либерализма. Точно така, защото либерализмът изисква интелектуални и морални усилия, способност и потребност от рефлекс и голяма вътрешна честност – всичко това, което не се наблюдава у руската интелигенция от момента на зараждането й.</p>
<p>Сега трябва да става дума за друг модел на либерализма, който може би трябва да наречем социален либерализъм. За политическия съюз на либералите с вменяемите леви сили. А дяснолибералната ниша изцяло да мине към кремълските политтехнолози, които да се омърсят от нея и да се заемат с нещо друго.<br />Но дясното и лявото, социалното и индивидуалното, либералното и не само – всичко това изисква от интелигенцията (културния и интелектуален елит, образованата част от обществото, просветените граждани – наричайте ги, както щете) преминаване в друго качество, придобиване на индивидуалност и самостоятелност. От това, че го е нямало в историята, не следва, че по принцип е невъзможно.<br /><br /><em><strong>Грани.ру<br />22.10.2010 г.<br />Превод от руски Веселина Гюлева</strong></em><br /><br />-----<br /><em>* Московска школа за управление „Сколково” – руска бизнес школа за иновации, основана през 2006 г. – Б.пр.</em></p>
