Недко Солаков и в Рим

само думата "контрактувана" ми е малко неясна..
Ако ще и на Луната,и на Марс да направи изложба Недко Солаков, никога няма да изличи позорното петно, че е леке-доносник на Държавна сигурност. Практиката сочи, че колкото по-изявен слуга си бил на Сатаната, толкова по-големи почести и слава получаваш, да не го игнорираме това обстоятелство. Не е хубаво от страна на "Гласове" при цялото гъмжило от прояви на наши художници в страната и чужбина, да нарича лайното Недко "прославен художник". Прославен наш художник няма . Днес в само в Ню Йорк на ден се правят по петстотин изложби на къде-къде по-прославени имена. А в Италия се правят толкова много изложби, че тиканият с дс-мангизи Недко и сто кила лайна да изсере, смръднята им няма да утрепе изкуството там.
момчето си прави кариврата, нищо лошо. не направи никак добро впечатление, когато брутално плагиатства боядисването на стената на галерията от френски художник и когато си изложи досиетата в Касел-група германски посетители, твърде чуствителни на тема"досиета" сипоиска парите за билетите обратно с думите"Не сме дошли тук за да гледаме някакви досиета на ченгета". Но най-хубавите биографии се пишат не с рисунцичи, пък дори и в склада на МОМА, а със сериозни творби, които да предизвикат възторг,а не насмешка...
"..при цялото гъмжило от прояви на наши художници в страната и чужбина.." :)) това е адски смешно, разсмя ме с глас, наистина..
Е, ти броиш само изявите на дс-доносниците, не че и те са малко. Сега пък е модно арт-ченгетата да се сдружават в братства ,ложи,"тамплиери",а ти бе,";))",ти що за птица си? Гот ли ти е че през последните 65 години изкуството у нас беше спънато в изродската сталинистка стяга на милиционерския контрол, броил ли си колко несбъднати творчески кариери можеха да ни представят навън, а не да броим за "прославени" некрофили като Светлин, мултаци и доносници. Смешна ти е цепката между краката, отгоре стърчат жички на микрофони вместо косми.
Няма бивш доносник, дамгата от дс- жигосването зее върху гангренясалата съвест на безочливия негодник Недко. Личи си сатанинската школа при граве-дигера с бялото течение от зловещите зъбки.
До Хан Крум - Вие сигурно сте поне на 85 години, за да съдите за сбъднатите и несбъднатите творчески кариери през последните 65 години. Това обяснява и защо не се занимавате със собствената си кариера и прослава - очевидно нямате сили за тази тежка работа.
С уважение към леките ви аргументи за задължителната мъдрост на дълголетник,когато трябва да кажеш ,че, примерно, някой е попречил на Райко Алексиев, докато на другите е плащал прохождането в чужбина, бих уточнил, че не съм на 85 години. Макар моите дядо и баба да са родени през 1878-ма година, трябваше да минат сто и трийсет години преди чудните съвпадения да се завъртят в Рим. В един и същи миг виждаме Дарина Павлова, Мултакът, помпиер-премиерът, възпитаник на ДС-школата в Симеоново, любимецът на бай Тошо Величко и случайно поканеното дс-леке Солаков. Това и ясновидка не мож го изпедепца толкова съвършено
Ех ,Диана, вас измеренията на славата ли ви респектират? Това ли е мерилото ви за силата на творческото умение? Предложете на Недко да направи следващата си изява в "Биг брадър", съвсем ще се извиси в преценките ви.
До Хан Крум - Не измеренията на славата, а тези на професионалната работа ме респектират. Особено когато дават резултати и се оценяват - поне в чужбина, ако не тук. Може да ви изглежда глупаво, но се радвам, когато колеги в чужбина знаят имената и произведенията на български художници. По повод Райко Алексиев горещо ви препоръчвам "Горещо червено" (повторението е неволно, но и неизбежно :-)) на Ивайла Александрова. С неговата съдба са преплетени и много други, и може би от тази книга ще разберете защо не бих съдила еднозначно за хората и не бих обобщавала наедро за събитията.
Впрочем по повод славата си спомних следната случка. В края на миналата година в София пристигна младият полски куратор Камил Малиновски, за да представи ново полско видео в галерия "Васка Емануилова". Не успях да отида на презентацията, но вечерта Камил - симпатичен екстравагантен младеж на 25-26 години - ми каза колко се развълнувал, когато влязъл в залата и видял "самия Недко Солаков! На живо!". Което ми напомни моята собствена реакция преди двайсетина години, когато влязох в централната зала на Истанбулското биенале и видях "самия Нам Джун Пайк! На живо!"...
Различни са ни възгледите, разбиранията, ценностните мерила. Всеки изкуствовед стига дотам, докъдето му се отваря прозорчето на капацитета.Високият праг на майсторлъка в изкуството не е за дами, лишени от творческа практика, но наваксващи с доказателства какво рекъл някой си. Словесното жонгльорство не помага на елементарното, трудно е да се викне "Царят е гол", когато конюктурата повелява да отразяваш инсталации и пр., с което да се храниш. Така е по-лесно и хитро и от напъните на Недко. Пътят на дс-автора Недко и славата на инсталациите му явно добре ви понасят, щом другото в биографията му няма значение за вас. Вие доста леко приемате за изкуство всичко, което ви изненадва с наглото си бездарие и безмислие, изглежда. Хич не ме интересува какво ви е казал еди кой си. По-добре идете във вила Боргезе и поразгледайте другите експонати, ще ви се отрази отрезвяващо. Много олеквате. Няма как да ви го обясня.
хронологията на една изложба: Иван Костов Уни кредит Яна Костова/изкуствовед/ самият Недко Солаков Вила Боргезе
До хан Крум - аз неслучайно ви препоръчах книгата "Горещо червено". Ето ви един интересен детайл от нея: Когато Александър Добринов е изправен пред народния съд, един от свидетелите по делото е Илия Бешков. След заседанието Илия Бешков излиза от залата доволен от себе си и твърдо убеден, че е защитил Александър Добринов. Споделя това със свои колеги и така тръгва мълвата за тази доблестна постъпка на Илия Бешков, за която и аз чух още като студентка в Художествената академия. В книгата си обаче Ивайла Александрова публикува стенограмата от това заседание на съда. И става ясно, че Илия Бешков не е казал нищо повече от това, че Александър Добринов е доайен на българските карикатуристи. Тоест просто е констатирал един факт, което едва ли може да се определи като защита. Но, от друга страна, това, че Илия Бешков не е бил смел герой, прави ли го по-малко значим художник? Чудя се, какво ли ще мислите (и пишете) за Вапцаров например, ако прочетете показанията му в полицията; или пък за Левски, ако прочетете неговите показания пред съда? Може би тутакси ще низвергнете тези хора и ще ги демонизирате, защото биографиите им не са идеални?
Между другото, в хронологията сте се объркали. Изкуствоведката Яна Костова е дъщеря на художника Венцеслав Костов - за съжаление, той почина преди няколко години. За да ви предпазя от други подобни грешки, художничката Даниела Костова също не е дъщеря на (този) Иван Костов, макар презимето й да е Иванова. И художникът Любен Костов, доколкото знам, няма роднински връзки с тази фамилия. А за други Костови в изкуството ни в момента просто не се сещам.
Разликата между Юда и Недко Солаков е, че Юда си взел сребърниците , а сетне се обесил, а Недко вложи получените сребърници , за да направи инсталация от дървото на Юда.
Пак грешите. Юда връща сребърниците и след това се обесва. Но това е друга история :-)
Това за Костов го е пуснал друг посетител, ако за него ми приписвате грешка. В случая с Юда грешите вие, дали са му ги все пак, взел или не, сетне сам се беси. Недко хем получи сребърниците, хем иска да го хвалите, че ги вложи в инсталацията си "Дървото на Юда". Все едно , моето мнение за Недко няма да го прочете никой, вашите викове за таланта му ще останат в историята вовеки. Тя и вашата днешна самоизбрана изкуствоведческа инсталация е не по-малко интересна от Недковата.
Понеже Вапцаров и Левски, та и Недко Солаков... *автор: Диана Попова
Не, в случая с Юда определено не греша. Какво значи "взел или не, сетне сам се беси"? Ако на вас ви е все едно защо се е обесил Юда, тогава защо го вкарвате в разговора? Или и неговата "биография" се оказва твърде сложна за вас? Иначе съжалявам за "хронологията" - не съм забелязала, че друг я е писал. Към "Инсталация" - "понеже" какво? Изяснете се, ако обичате.
Юда е поискал сребърниците в замяна за предателство. Взел ги е и после ги върнал. Недко Солаков също е поискал нещо в замяна на предателство, взел го е, а сега прави безплодни дървени инсталации с картотеки на досиета,вместо да се обеси на безплодното дърво на позора.. Сравнихте опозорения Недко с недомлъвки за позор на Вапцаров и Левски. Това е достойна за недковия аршин виртуална инсталация. Въпросът е нравствен - може ли да харесваме и избираме културните си фаворити от миязмената дс-клоака? И може ли да наблюдаваме безучастно нахалните опитите да тяхното налагане, докато те продължават да получават сатанинска отплата? Не може да има прошка за мерзавците от Държавна сигурност. Няма и не може да има индулгенция, помилване, предсрочно освобождаване от позора. Как пък при толкова български творци все Недко-ченгето тикат в страната на дс-прехода? Смърди... Абе защо продължаваме? Диана,ето - за Ясев Гюзелев гък не ви казах.
А защо не ми казахте "гък"? И защо нищо не коментирахте за старата Сердика, която в момента се затрива в центъра на София - за това съм писала в същия вестник, но вие сигурно въобще не сте забелязали? Защото изглежда не ви интересува нищо друго, освен вашата фиксация на тема Недко Солаков. Наистина, няма смисъл да продължаваме.
Просто Ясен Гюзелев е талантлив младеж,а чета в Гласове предимно политически статии,не винаги имам време да прегледам останалото( обаче не сте много навътре в оформлението и издателските проблеми). По начало изкуствознанието у нас е вкарано в травмиращи клишета на наукоподобност,съпътствани от щедро леене на непреведени чуждици в понятийния апарат за убедителност, абстрактното в изказа доминира над ясното послание, твърде дългото продължение на тази линия, съчетана с наднорменото тегло на задължителното внимание към античните теми и иконите,често затруднява желанието да четеш статиите. Например двете статии в последния брой на Култура са направо обременително усложнени и направо неразбираеми. Имаш усещането, че авторите се самоуплитат и не знаят какво точно са искали да кажат. Или ако са знаели, не са могли съвсем точно да го изкажат, а ако приблизително са могли, пък не е било точно това, което са искали, но и читателят не ги е разбрал правилно. Уф, обърках се...
Недко е точно обратното на художник, т.е ченге... а за тази,която му премита асфалтовата пътечка към "славата" нямам думи...
Най-сетне се появи име! Тъкмо си мислех колко е извратено само някакви анонимници да се произнасят по въпросите на културата, изкуството и... морала. Така че, здравейте Емануил. А вие какъв сте? Или, ако ви е по-лесно, точно обратното на какво сте?
Uvajaemi piskopisci ima novni za vas-kato otgovor na rekontrata(otgovor na otgovora na otgovora) !
Na vnimanieto na 4etcite! Gospojica Ave Maria(Ivanova)nai "demokrati4no"spria otpe4atvaneto na materiala na prof.K.Del4ev vuv v.Glasove !
ПЪРВО СИ ЧОВЕК, ПОСЛЕ СИ ХУДОЖНИК... Кой го е казал?
Баси...ако е ченге,ама името му бая се спрягаше по комунистическо време,така че напълно е възможно.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД