- 10 Sep 2020
- 133
- 3
Алтернативна култура се нанася в родната къща на Елиас Канети в българския град РусеЕрика Ахерман: „Боже, каква съборетина!”. Намира се на стръмната улица „Славянска”, която води към пристанището на Дунав. И с какво изобщо е интересна тази съборетина? Някога това е бил домът на семейство Канети в българския крайдунавски град Русе, наричан в миналото Русчук. Там се е помещавал и магазинът за хранителни продукти на едро. В своята биография Елиас Канети описва внушителната тухлена сграда с балкони и скулптури – гордостта на семейство Канети, и ориенталските аромати, които се разнасят на талази в нея.
<p>Когато през 1999 г. за пръв път посещаваме Русе с книгата „Спасеният език” в ръка, благовонията в къщата отдавна вече не се усещат. Удря ни застояла миризма на плесен от социалистическо време. Основаното през 1992 г. дружество „Канети” обаче възнамерява да учреди елегантен международен център „Канети” с офиси в модерна реновирана сграда, където да провежда семинари за преводачи и изследователи и литературни четения. Това разказва тогава Пенка Ангелова, професор по германистика и председател на международното дружество „Елиас Канети”.</p>
<p>Днес стоим пред къща, по витрините на която са залепени плакати за предстоящи поп концерти. „Как се връзва това с Елиас Канети? – Никак! Или може би все пак се връзва?” Във всеки случай това едва ли би го притеснило, защото след 1915 г. той повече не се връща в Русе, а своята автобиография пише само по спомени, без обновени впечатления. И за нея е удостоен с Нобелова награда.</p>
<p>Къщата на Канети дълги години стои празна, тъй като не са изяснени отношенията на собственост (след падането на комунизма е извършена реституция на недвижимите имоти и те са върнати на предишните им собственици). Фактът, че къщата стои празна, обаче не е недостатък, както се оказва впоследствие. Защото именно от това има нужда в Русе – от пространство за алтернативна културна сцена. И домът „Канети” е изключително подходящ за целта: има аурата на онези сгради, в които някога се настаняват креативните сцени в Берлин или Хамбург. Двете огромни помещения – всяко от тях заема по цял един етаж – въздействат завладяващо. Голи тухлени стени от началото на миналия век, здрави и носещи духа на времето. Местонахождението: само на три минути от централния площад на града, където вечер се събира младежта.</p>
<p>На първия етаж вече бе представена уникална видеоинсталация, финансирана от меценатката Франческа фон Хабсбург, дъщерята на барон Ханс Хайнрих фон Тисен-Борнемиса. Това лято в рамките на театралния проект „Добър апетит, Балкан!” млади театрали от целия балкански регион участваха в уъркшоп. Имаше рок и поп концерти, класическа музика и джаз, организирани бяха и творчески следобеди за деца и младежи.</p>
<p>Дружество „Канети” е активно, междувременно неговото седалище в Русе е интегрирано към мрежата „Австрийски библиотеки”. С Пенка Ангелова влизаме през врата, на която има табела Център „Елиас Канети”, на първия етаж на представителна сграда на централния площад „Свобода”. И тук ни очакват изненади: мястото не е голямо, но е изискано. Няколко канцеларии и зали за семинари наред с библиотеката се намират над оживено модерно кафене. Посетителите на библиотеката и провежданите мероприятия са ученици от немската гимназия и студенти от университета в града. На дискусионните форуми, литературните четения и филмовите вечери често се канят лектори и гости от чужбина. Елиас Канети на това място би казал: „Браво!”. Защото именно в Русе като дете той опознава съжителството на различни националности и манталитети и от там хората, включително и неговото семейство, се насочват нагоре по течението на Дунав към Виена. Така се затваря австрийският кръг. Тогава все още никой не се интересува от Цюрих, където Канети дълги години живее с удоволствие и където го намира и смъртта...</p>
<p><em>Текстът е публикуван в „Нойе Цюрхер Цайтунг”.</em></p>
<p><strong>Повече информация: <a href="http://www.eliascanetti.org/">www.eliascanetti.org</a>.<br /></strong></p>
