Интервю с епископа на Дърам Н. Т. „Том” Райт за истинския характер – "След като повярваш"

<p><strong>Дейвид: </strong>Правим това интервю по телефона, но е толкова хубаво да ви видим пак на живо в новите видео серии към вашата книга Изненадани от надеждата.</p> <p><strong>Том:</strong> Миналото лято тук дойде екип, който ме засне в продължение на цял един ден, говорейки за книгата, разхождайки се из градините и размишлявайки върху това и онова. Това е опит за представяне на ключовите идеи в книгата във визуален формат, така че те да станат по-достъпни за учебните групи.</p> <p><strong>Дейвид: </strong>През тази година често пътувате. Повечето от нашите читатели живеят в САЩ, така че тук ще дадем хипервръзка към <em><strong><a href="http://www.ntwrightpage.com/NTW_Speaking.htm">вашата програма</a></strong></em>. Есенната ви обиколка в САЩ и Канада обаче изглежда доста щура: от Тексас до Ванкувър и след това обратно към американския юг?</p> <p><strong>Том: </strong>(тихичко се смее) Да, твърде е глуповато това като за през ноември, но така се случи. Обещах на двама стари приятели, че ще говоря вместо тях, но не бях сметнал, как всичко това ще се осъществи географски. Когато накрая изготвихме целия дневник на пътуването, видяхме че наистина е щур.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Това е похвала за вашата популярност по света.<br />Когато работих във вестниците, бях сред онези журналисти, които разказваха за въздигането ви до знаменитост. За един кратък период изглеждаше като че ли искате да се концентрирате само върху една област &ndash; защитата на традиционната библейска ерудиция. Сега обаче пишете тези широкоспектърни книги за предизвикателствата на зрелия християнски живот &ndash; за &bdquo;характера&rdquo; и &bdquo;добродетелите&rdquo;. Така е и в книгата След като повярваш.</p> <p><strong>Том:</strong> Новата книга наистина е върху добродетелта, но ние не написахме това в американското заглавие, тъй като от &bdquo;Харпър&rdquo; решиха, че в американски контекст това ще отблъсне хората. Английското заглавие на същата книга е Възродената добродетел, тъй като английският издател смяташе, че След като повярваш няма да проработи добре като заглавие в Англия.</p> <p><strong>Дейвид: </strong>Аз мога да разбера това. Принадлежността към организирани религии в Обединеното кралство намаля. Така че, предполагам, там няма достатъчно вярващи в зряла възраст, които силно да желаят да си намерят книги за учебни групи &ndash; прав ли съм?</p> <p><strong>Том:</strong> Да, отлично съм осведомен, колко различни в основата си са американската християнска култура и английската християнска култура. В Англия ги няма огромните ваши храмове, няма ги телевизионните ви евангелизатори. Няма и градове като някои от вашите, където повечето от хората ходят на църква. Ето защо, когато планирахме издаването на тази книга в Англия, си мислихме, че тя повече би спечелила интереса на хората, ако първо акцентираме върху въпросите на морала.<br />Първите две глави от книгата &ndash; в английското и в американското ѝ издание &ndash; се различават незначително. В американското издание започваме със ситуации на хора, объркани в християнското си мислене върху това, което трябва да правят към момента, сега. Пиша за един човек на име Джеймс, който е станал християнин и е изключително въодушевен от това, но му се струва, че църквата, която посещава, само му казва: &bdquo;Ти искаш да идеш на Небесата. Сега, когато си спасен, ти само трябва да внимаваш върху поведението си и тайничко по малко да благовестиш&rdquo;.<br />В английското издание на книгата пък започваме направо с библейския разказ за младия богаташ и, заедно с него, питаме: &bdquo;Какво да сторя&rdquo;?<br />Наслаждавах се изключително много по време на писането на тази книга, но бях и донякъде огорчен от необходимостта да я отпечатвам по два начина, за да задоволя и двамата си редактори.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Съществува една голяма трансатлантическа разлика в културите, когато става въпрос за религията. За определен период в Америка терминът &bdquo;добродетели&rdquo; се асоциираше с политически консервативни каузи. Ако например се върнем в началото на 90-те години на миналия век, ще си спомним консервативния политически активист Уилям Бенет, който привлече много носталгично внимание от страна на читателите си, когато публикува Книга на добродетелите: Съкровищница на великите морални истории.<br />В културата на английската литература пък изглежда съществува много по-жива традиция на изучаване на &bdquo;добродетелите&rdquo;, както и на неща като &bdquo;смъртните грехове&rdquo; и стоящите във връзка с тях &bdquo;добродетели&rdquo;. Ето защо публикувахме специална книга за начина, по който Ян Флеминг се бори с тези проблеми в романите за Джеймс Бонд.<br />Бих искал да изясня за читателя, че &ndash; когато чува от Вас думи като &bdquo;добродетел&rdquo; и &bdquo;характер&rdquo; &ndash; това не означава, че вие сте част от някакъв консервативен политически авангард. В новата ви книга като че ли чуваме отгласи от темите, за които днес четем при Брайън Макларън, Роб Бел и други като тях.</p> <p><strong>Том:</strong> Моите редактори без съмнение проявиха мъдрост, когато ме насочиха към двете заглавия и съответните встъпителни глави.<br />Използвам думата &bdquo;добродетел&rdquo; в технически смисъл: добродетелта като момент от изграждането на силата на нашия характер. Думата добродетел идва от латински и означава &bdquo;сила&rdquo; &ndash; в смисъл на придобита сила. Ако искате да свирите на пиано, трябва да се научите на добродетелта на чуването на музиката, на контролирането на ръцете и всичко останало. Колкото и музикален да се чувствате вътрешно, вие не можете просто да си седите и изведнъж да засвирите пиеса от Бах или пък прекрасен джаз. вие трябва да се научите как да правите това и да развиете Вашите сили.</p> <p><strong>Дейвид: </strong>Какво ви накара да работите толкова много върху тези идеи?</p> <p><strong>Том:</strong> Бях включен в поредица от лекции върху добродетелите и осъзнах, че тези идеи са много близки до някои от по-ранните ми книги, като Изненадани от надеждата, където говоря Възкресението. Започнах да осъзнавам, че тази класическа традиция на моралното мислене, която сама нарича себе си &bdquo;традиция на добродетелта&rdquo;, е свързана с осъзнаването на крайната цел, че тя задава въпроса: до къде се предполага, че трябва да стигнем в живота?<br />Ако искате да сте добър футболист, вие трябва да тренирате своя контрол върху топката, трябва да тренирате мускулите си и координацията между очите и краката, та да може накрая да осъществите своята цел. Същото това нещо е вярно и по отношение на нашата вяра.<br />Очарован съм от тези идеи както интелектуално, така и в пастирски аспект. Така че моят първи въпрос е: Каква в края на краищата е нашата цел? В какво се състои тази идея за &bdquo;царствено свещенство&rdquo;, за която ние говорим като християни? Как може това да бъде постигнато?</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Християните в Америка ще бъдат изненадани от тази книга. Повечето от тях не са мислили за призванието на живота си точно по този начин. Като прибавим към това факта, че много от тях продължават да асоциират Вашето име с начетеността ви в областта на Библията или с християнската апологетика.</p> <p><strong>Том: </strong>Основно аз съм пастир. Занимавам се повече с пастирска работа, отколкото с апологетика. Наистина, пиша в областта на апологетиката, но повечето от времето си прекарвам с хората, като им помагам в техните борби, призвания и изкушения. През по-голямата част от моя живот такава е била всекидневната ми работа. Много са ми интересни борбите, които хората водят от гледна точка на християнското си поведение и вслушването си в онова, което Бог ги призовава да правят и да бъдат в собствените си животи.<br />Книгата прави опит да навлезе в онова объркване, което съществува що се отнася до дълбоко библейския начин на разглеждане на тези въпроси във всекидневието ни.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Едно от нещата, които наистина оценявам в тази нова книга, е, че тя не е книга с правила. Нито пък е нещо от сорта на Десетте неща, които според Том Райт ще направят от вас перфектен християнин. вие по-скоро обяснявате на хората, че животът е едно дълго и изпълнено с предизвикателства пътуване. Ние пък следва да осъзнаем, че трябва да работим върху собствения си &bdquo;характер&rdquo; всеки ден.</p> <p><strong>Том:</strong> Поразява ме това, че донякъде християнският диалог в САЩ се е отклонил в посока към споровете върху една възможна &bdquo;Книга с правилата на Иисус&rdquo;? Задават се въпроси от сорта на: &bdquo;Правилно ли би било това или онова вярване, или не би било правилно според Иисус?&rdquo; &bdquo;Правилна ли би била тази или онази политика&rdquo;&rdquo; &bdquo;Какво правило тук дава Иисус?&rdquo;</p> <p>Така, когато в САЩ говорят за подхода на Иисус към живота, въпросът по-скоро се свежда до някакви Иисусови правила за успех. Какви са правилата на Иисус, така че да направя брака си по-добър? Какви са правилата на Иисус от гледната точка на моето всекидневно оцеляване? Какви са правилата на Иисус за намаляване на стреса?<br />Всичко бива свеждано до &bdquo;мен&rdquo;, до &bdquo;моето&rdquo;.</p> <p>Аз не се нахвърлям върху църквите, които обичат много да говорят за голямата Иисусова картина на нашия съвместен живот. И какво трябва да правим външно, за да накараме света да се обедини? Кои добродетели трябва да гоним като цяло?</p> <p>Ако ви дам правило, вие може и да му се подчините. Добродетелта обаче е това, което се случва, когато сте се тренирал да се държите по определен начин. Ако правите това &ndash; и при това му отдадете цялата си енергия &ndash; тези неща могат да ви се струват като да се случват почти неволно във вашия живот.</p> <p>Една от класическите добродетели е смелостта. Но представете си воин, който &ndash; след силно питие &ndash; влезе в битка и реши да се разоръжи, разхвърляйки с викове около себе си своите патрони. Нима това е истинска смелост?<br />Като добродетел, смелостта е налице тогава, когато вие вече сте преминали през хиляди случаи от вашия живот, в които сте поставяли другите пред самия себе си. Едва тогава, когато &ndash; в случай № 1001 &ndash; видите подхвърлена в училищния двор граната, това ще бъде моментът, в който ще се хвърлите и ще се опитате да я метнете надалеч, дори и да не оцелеете при това действие. Този вид неволна смелост обаче е резултат от дълги години на трениране.</p> <p>Помислете си за самолета, който неотдавна се приземи в река Хюстън, в Ню Йорк! Мъжете, които контролираха този самолет, едва ли са имали време да мислят, но техните навици са били създавани в продължение на дълги години на тренировки. Да, те &bdquo;инстинктивно&rdquo; направиха това, което беше правилно, но това не беше по някакъв инстинкт, с който те са се родили, а нещо, което са придобивали в течение на дълги години упорита работа.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Като цяло идеята звучи толкова просто, но в много от църквите като че ли бива &bdquo;замъглявана&rdquo;.</p> <p><strong>Том:</strong> Културата ни тласка в две различни направления. Съществуват много хора, търсещи правила, които да забодат на стената. Много от християните настояват, че сме оправдани по благодат, а не по дела &ndash; и все пак някои хора крещят на най-висок глас, че им е необходим списък с правила.<br />Сетне идват онези, които казват, че живота е в това, навсякъде да си автентичен и спонтанен. Нещата &ndash; казват те &ndash; трябва да идват от сърцето. Има и други подходи към отнасящите се до живота въпроси, но като цяло хората или се насочват съм правилата, или към желанието да бъдат спонтанни и автентични.<br />Аз казвам: Иисус действително ни посочва такъв начин на живот, който в крайна сметка извира от сърцата и който ни изглежда спонтанен. вие обаче не можете просто да започнете от това. Има и някои важни неща, които Иисус иска да направим, както и такива, които да не правим.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Аз оценявам много високо вашия цялостен подход към Библията в тази книга. Тук вие продължавате да развивате вашия голям аргумент относно Писанието, който казва: Не можете да разнищите Писанието на хиляди кратички текстове. Трябва да видите далеч по-подробната картина на Божия разказ в света. Между другото, това е друга гледна точка, която споделяте с написаното от Брайън Макларън.</p> <p><strong>Том: </strong>Вземете Матей, Марк, Лука и Йоан! Всички пишат за Царството Божие и за Иисус, от Когото тръгва новото разбиране за това, да бъдеш човек. Можете да седнете и да направите списък с всички неща, които са включени в този нов начин на живот. Ако обаче започнете този списък, никога няма да идете там, където Иисус иска да стигнем. Не можете също така да започнете и просто от спонтанните движения на сърцето, тъй като и това &ndash; на свой ред &ndash; няма да ви заведе там, където Иисус иска да отидете.<br />Иисус иска от отделните хора да се променят отвътре, така че в крайна сметка да заживеят по този спонтанен и автентичен начин, но това да бъде само защото техните вътрешни характеристики са претърпели значителни промени.<br />Това, което казвам, е, че евангелската визия е много по-широка и предлага много повече предизвикателства, отколкото повечето хора в Западния свят са осъзнали. Този модел на характер и добродетел, който описвам в новата си книга, е само една страна от широката евангелска визия.<br />Трябва да припомним на християнските общини, че в продължение на целия библейски текст върви един голям разказ. Писанието е огромна, велика и пространна история. Не можете да четете всичко това всяка седмица, тъй като отнема денонощия. Трябва обаче да се напомня на хората, че &ndash; каквито и откъси от Библията да чуваме &ndash; това са само възможности за надзъртане към цялото, като през мънички прозорчета.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Ето един пример, който вие давате към средата на книгата: вие пишете за нуждата да разширим нашето разбиране за Иисусовите блаженства &ndash; за прочутите пасажи, започващи с &bdquo;Блажени са&hellip;&rdquo; Пишете, че това не е просто някакъв подробен списък с благославяния, които Иисус и изредил. Не, картината тук е впечатляващо по-широка.<br />Пишете, че &bdquo;те провъзгласяват ново състояние на нещата &ndash; нова действителност, на която тъкмо предстои да избухне в света&rdquo;.</p> <p><strong>Том: </strong>Правилно! Мисля, че много от западните християни намират блаженствата за озадачаващи. Те не са никакъв списък с правила, но идват на такова място, на което като че ли очакваме да следва тъкмо списък с правила: проповедта на планината. И ние очакваме правила!<br />В действителност обаче блаженствата се отнасят до различни типове характери. Блажени са кротките, блажени са миротворците и т.н. &ndash; т.е. блажени са хората от този съответен тип.<br />Иисус казва: Ето го характерът на човека от Царството. По-дълбокият смисъл на казаното обаче остава неразбираемо за мнозина днес. Иисус казва: Да, светът наистина е с главата надолу, но ако отсега насетне станете част от моя народ и заживеете по този нов начин, то вашите добри характери и добродетели ще върнат нещата на правилните им места.<br />Вие трябва да живеете в светлината именно на това връщане на света там, където трябва. При това за много християни това не е просто блага вест, а тотална новина.</p> <p><strong>Дейвид:</strong> Наистина се надявам, че ще предизвикате още много и много разговори сред хиляди малки групи върху природата на християнския характер. Надявам се още да видим и двете &ndash; както добродетелта, така и характерът &ndash; да възкръснат в един съвсем различен контекст в това ново десетилетие.</p> <p><strong>Том:</strong> Знаете ли, думата характер означава нещо, което е отпечатано. Както когато нещо е щамповано върху парче хартия и &ndash; веднъж щамповано &ndash; става неизличимо. То дава и идентичността на това парче хартия. Тази хартия е белязана завинаги.</p> <p>Вълнуващото в случая с християнския характер е в това, че вие можете да бъдете белязан по този неизличим и преобразяващ начин тъкмо като конкретен тип личност &ndash;Иисусовия тип личност. Можете да станете някой, чийто характер е изкован именно от Иисус. Това е процес на преобразяване, който е много по-дълбок от едното събуждане &ndash; всеки ден &ndash; с мисълта да направите нещо, което бихте смятали, че според правилата на Иисус.<br />Това е нещо, което действително може да се случи в живота на всекиго от нас и което действително съществува, при това е близко за хора от всяка възраст. То е близко както за 6-годишното дете, възприемащо сериозно положението си на ученик, така за 80-годишния. Никой не трябва да мисли, че е твърде млад или твърде възрастен.</p> <p>Някои от най-формираните от гледна точна на християнския си характер хора са или твърде млади, или твърде възрастни, така че това е наистина достижимо за всички. Става дума за упорита работа, но всичко това е достижимо &ndash; достижимо за всички нас!</p> <p><em><strong>Публикувано в: http://www.ReadTheSpirit.com/ </strong></em></p> <p>Превод от английски: Борис Маринов<em> (със съкращения)<br /></em></p>