Интелектуално самоубийство ли е да бъдеш християнин през ХХІ век?

Автор е на 36 книги (18 от тях са посветени на Христовото Възкресение) Други теми, които вълнуват д-р Хабермас, са тези за историческия Иисус, за религиозните страдания и физическите страдания.&nbsp; Гари Хабермас е гостуващ професор и лектор в над 40 курса в 15 различни училища и семинарии в САЩ и в чужбина. Неговият личен сайт е <a href="http://www.garyhabermas.com/">www.GaryHabermas.com.</a><a href="http://www.garyhabermas.com/"><br /> </a> <p><em><strong>Въпроси към Гари Хабермас </strong></em></p> <p><strong>Г-н Хабермас, бихте ли казали, че ставайки християнин, вие извършихте интелектуално самоубийство?</strong></p> <p>Аз станах вярващ християнин в ранна възраст, но по-късно преминах през дълъг период на остри съмнения (за това ще кажа по-долу). Изживяването на тези съмнения и отдаването ми на тях ме докара до няколко десетилетия в търсене на онова, което би могло да бъде определено като &bdquo;големите въпроси в живота&rdquo;. Сега, написал тридесет и шест книги и след дузини други мои публикации и участия в най-различни спорове, бих казал без колебание, че днес аз съм повече сигурен в истината на християнството, отколкото в който и да било отминал период от живота ми. Така че без да увъртам &ndash; казвам това, бидейки далеч от интелектуалното самоубийство &ndash; да: аз наистина смятам, че християнството обяснява природата на вселената много по-добре в сравнение с всяка друга философия или религия.</p> <p><strong>До кои въпроси се докоснахте през време на вашето Боготърсачество? Как стигнахте до приемането на Иисус Христос като ваш личен Спасител? Имаше ли някакви аргументи, които да изиграят ключова роля във вашето обръщане?</strong></p> <p>Вярвах в Иисус Христос още като дете и израснах в християнски дом. В младите си години обаче преминах през много дълъг период на странстване, в продължение на повече от 10 години. Четях и изучавах нашироко, особено в областите на философията, на германския богословски либерализъм от 19 век и световните религии. По-специално бях съсредоточил вниманието си над философския натурализъм и идеите на скептици, като шотландския философ Дейвид Хюм, критичния немския богослов Давид Щраус и френския мислител Ернест Ренан, както и над античната митология. За мен въпросът определено не се свеждаше до изцеждане на всичко изброено и поставянето му в кюпа на християнството, без отчитане на пригодността му към него. Членове на семейството ми и мои приятели вероятно биха си спомнили всички чудати пътеки, по които моите търсения ме отведоха. При по-интензивно изучаване, лични посещения и в дискусии с вярващи, придържащи се към други убеждения, аз исках да науча както периферните, така и водещите философии и религии. Спорех с християни и им обяснявах, че грешат генерално в богословието. В един момент дори си мислех, че съм на път да се превърна в будист и че вече съм прекрачил прага на тази вяра.</p> <p>През време на тези мои търсения много теми провокираха появата на интересни изследвания. Спрях се на областта на апологетиката и изучаването на доказателствата в полза на християнските и на не-християнските системи. Стигнах до заключението, че &ndash; макар и интригуващи &ndash; някои от доказателствата в полза на християнството не могат да изчерпят спорните въпроси и да създадат почва за вярата. И аз отхвърлих напълно някои от привидните основания за това да бъдеш християнин. Понякога се ужасявах, откривайки причините, поради които християните вярват в онова, което вярват. Вън от съмнение, една единствена тема от очерталите се по онова време обещаваше повече от всички останали &ndash; доказателствата за възкресението на Иисус. Твърде скоро разбрах, че ако Иисус наистина е възкръснал от мъртвите във времево-пространствената история, това безспорно би било най-сигурното указание, че Той е бил Този, за Когото се е и представял. По онова време обаче не знаех нито едно доказателство за възкресението и нито дори една сериозна причина, за да заключа, че Иисус е мислил за себе си като за Божествен. Едва години по-късно, след 18 книги на тази тема, придружени от дебати и диалози с някои от най-ярките умове наоколо, намерих успокоение в доказателството, че Възкресението не само е наистина най-доброто обяснение на историческите факти, върху които практически всички изследователи на тази тема са съгласни, но и че това събитие е също така и най-сериозен знак за Иисусовата идентичност. Интересуващият се може да прегледа някоя от тези студии на личната ми страница в интернет на адрес www.GaryHabermas.com.</p> <p><strong>С кои въпроси най-често се сблъсквате във вашето служение?</strong></p> <p>Понякога ми задават истински въпроси, отнасящи се до теми като надеждността на Новия Завет, подробности от живота на историческия Иисус и особено отнасящи се до Неговото възкресение. За щастие, след десетилетия на изследователска работа, мога да съобщя, че християнството се справя изключително добре що се отнася до подобни исторически изследователски области.<br />Рядко се забелязва обаче, че изследването показва как повечето от религиозните съмнения, включително много от въпросите, задавани от невярващи, клонят да са по-емоционални по природа. Казано с други думи, макар в същността си въпросите много често да изглеждат повече имащи отношение към фактите, твърде често те произтичат от объркани емоционални състояния. Така че, като такива, те въобще не могат да бъдат разрешени от доказателствени съображения. В случая по-скоро работят някои от онзи тип похвати, които биват преподавани с помощта на когнитивния или на когнитивно-бихейвиоричния подход.<br />Често се казва, че най-забележителните възражения против религията се отнасят до въпроси, свързани с личната болка и страдание. В това отношение възприех изцяло нова перспектива, след като жената, която в продължение на цели 23 години беше моя съпруга, умря от рак през 1995 г. Мислех си, че моите съмнения ще се върнат, но те не го направиха никога досега, за което бях дълбоко благодарен на Бога. Доволно странно изглежда, но емоционалните оплаквания против Бога често идват в периоди на лично страдание. Показание след показание на хора, изпитали ужасна психологическа болка, показват, че в техните протести се настоява не за подробни, отговарящи на фактите, безстрастни отговори от учебникарски тип, а за подобрения в техните емоционални състояния. Нека кажа още веднъж &ndash; интересуващите се от всички тези подробности, могат да намерят аудио- и видеолекции в интернет на адрес www.GaryHabermas.com. (Сайтът включва и две от отпечатаните ми книги по темата за религиозното съмнение.)</p> <p><strong>Какво бихте искали да кажете на французите, които четат това интервю?</strong></p> <p>Сред интелектуалните кръгове в по-голямата част на Западния свят днес владее философският натурализъм в своите различни окраски. И все пак има и признаци, че крепостта на натурализма вече се руши. Нови изследвания в областта на когнитивните науки, например, настояват върху различни подходи. Философски области, които само допреди няколко десетилетия бяха табу, като съществуването на Бога, отвъдният живот и застъпническата молитва, и дори истории за &bdquo;чудеса&rdquo; печелят не само популярност, но и невероятна подкрепа. Ако към това добавим и някои от споменатите исторически теми, като същността на новозаветния текст, историческия Иисус и особено Неговото възкресение, ние бихме започнали да подреждаме добре оформената картина на едно общоприето християнство. Наистина живеем в нови и вълнуващи времена.<br />Отвъд безпокойствата ни за доказателствата пък, както вече загатнах, в лишения от любов и близост днешен свят емоционалните потребности могат да се окажат много повече доминиращи. По мое мнение работата с емоционалната ни болка ще завърши картината, като допълни пейзажа на доказателствата. Веднъж събрани заедно тези две неща, ще имаме големи основания за възможно най-дълбоката достъпна днес радост.</p> <p><em><strong>Превод от английски: Борис Маринов</strong></em></p>