- 10 Sep 2020
- 64
- 1
Умишлено насочих интереса си към този проблем, тъй като се притеснявам за човек от моето семейство, който е попаднал в сърцето на сегашната криза (той е доста възрастен, в „Лемънс” и трудно заспиваше през последния месец). Не, аз „не вярвам в икономиката”. Опитът ми от лекциите, четени пред икономисти било то в Оксфорд или в Лондон, показва, че подобно на метеоролозите – макар да могат да ви кажат как са работили моделите от миналото и какво ще донесе близкото бъдеще – те също не осъществяват контрол върху времето и редовно изпадат в недоумение и почуда.
<p>Често се случва, когато задавате ключови въпроси на ключови личности, крупното банкерство и международната финансова система удивително да ви напомнят гигантска и сложна система за залагания на конни надбягвания – игра, в която се заемат достатъчно предни позиции, така че с времето и с проблемите, които ще връхлитат, вие да сте с няколкото хода напред по друга сделка.</p>
<p>Още преди две поколения иронични коментатори като Томас Стърнс Елиът и Клайв Стейпълс Луис отбелязаха, че както в Библията, така и в Корана е забранено да се използват пари, за да се правят пари, тоест за извличане на изгода, както и че цялата съвременна западна икономика, а днес в по-голяма или в по-малка степен – и световната, е изградена именно върху тази система и върху нищо друго. Иронията е в това, че (в светлината на моралния антагонизъм на „Запада” срещу исляма в последните години) някои страни и естествено, моята собствена чрез съвременното ѝ законодателство тихо въведоха разпоредби, даващи на мюсюлманите правото да „правят бизнес” под най-различни форми, така че да съхранят „живи” своите закони (или по-точно някаква тяхна версия). Никой обаче не предложи да се приемат подобни норми и за евреите, и за християните.</p>
<p>Всичко това ме навежда на мисълта, че вероятно в съвременната ни култура са се загнездили дълбоко различни видове болести и че не би трябвало да се учудваме, когато – от време на време – те избухват като епидемия, както се случва сега. Разбира се, има болести, траещи дни, и болести, траещи часове, последици от договореностите, постигнати в средата на 90-те години на миналия век – подобно на съглашението от Бретън Уудс и сходните с него мерки, замислени да превърнат западните икономики в процъфтяващ бизнес за сметка на Третия свят: нещо, което те продължават да правят. Всеки път, когато спомена проблема със световния дълг, ме залива порой от недоволни гласове. Аз обаче все още не съм видял някакви наистина добри аргументи в подкрепа на една система, в която богатият става по-богат на гърба на бедния. И въпреки че има множество светли, честни и щедри хора, които работят в системата, тя като цяло се нуждае от далеч по-критичния анализ на компетентните за това, отколкото повечето християни се осмеляват да предложат. Без съмнение начинът, по който „културата на дълга” се движи спираловидно – спомнете си, че кредитните карти и всички подобни на тях са много, много скорошно изобретение и че идеята да „искаш, без да е нужно да чакаш” (т.нар. „комерсиален хедонизъм” – б.пр.) съвсем доскоро беше схващана като признак за морално израждане – е съществен индикатор за социално заболяване, при което, също както и при лотариите, бедните ефективно биват облагани с данъци от страна на богатите, които междувременно не спират да ги питат: „Е, какво – не се ли забавлявате?”.</p>
<p>Това не е диагноза; това е знак, сочещ пътя към едно-единствено нещо. Аз обаче нямам готово лекарство, което да предложа в случая. Какво означава в тази ситуация „съжалявам и вярвам”? Не съм съвсем сигурен… Единственото нещо, което знам, е, че е необходима светла щедрост. Отказът от парите е първата велика стъпка към тяхното детрониране като идол. Докато продължаваме да сме култура, кланяща се на мамона, ние ще трябва да бъдем готови и да плащаме – в съвсем буквалния смисъл на думата – цената, която идолите винаги са изисквали.</p>
<p><em>*Н. Т. „Том” Райт е епископ на гр. Дърам, Англия – дом на едни от най-красивите катедрали по света. Той е и особен богослов, който предизвиква уважение както у консерватори, така и у либерали. Неговите над четиридесет книги включват провокиращи заглавия, като: „Просто християнин”, „Юда и Евангелието на Иисус”, „Последната дума”, „Павел” и „Злото и Божията правда”. В продължение на двадесет години той е преподавател по Нов завет в университетите Кеймбридж, Макгил и Оксфорд.</em></p>
<p><em>Източник: washingtonpost.com</em></p>
<p><em>Превод от английски: Ивайло Вътев</em></p>
