Два текста от Мария Дерменджиева

<p>&sect; 1. В Чл. 1:<br />1.&nbsp;&nbsp;&nbsp; текстът &bdquo;12 септември 1944 г.&rdquo; става &bdquo;9 септември 1944 г.&rdquo;.<br />2.&nbsp;&nbsp;&nbsp; В т. 1 след текста се добавят думите &bdquo;или ако са осъдени от ІІІ Върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница&rdquo;.<br />3.&nbsp;&nbsp;&nbsp; В т. 12 след текста се добавят думите &bdquo;включително осъдените на 30 октомври 1952 г. от Върховния съд (ІІІ наказателно отделение) по процесите срещу католическата организация и в процеса срещу Обединените евангелски църкви от март 1949 г.&rdquo;.</p> <p>Целта на законопроекта е да се допълни кръгът на подлежащите на политическа и гражданска реабилитация лица, като се поправи една несправедливост и неравнопоставеност на български граждани, пострадали при абсолютно идентични фактически и правни обстоятелства. Изложените от вносителя мотиви са подкрепени с основателни исторически и документални аргументи.</p> <p>Ще припомним, че в 40-ото НС депутатът от НДСВ Минчо Спасов също беше внесъл предложение реабилитация да получат лицата, загинали на 9, 10 и 11 септември 1944 г., и обезщетението на репресираните българи да бъде за пълния срок на репресията, както е предвидено за жертвите на възродителния процес. Дебатът по този законопроект беше ожесточен и скандален. БСП и ДПС се възпротивиха на този текст, защото против него се е произнесъл Консултативният съвет по законодателството към Председателя на Народното събрание (Георги Пирински). Въпросното становище беше безпрецедентно политически пристрастно: убийствата между 9 и 12.09.1944 г. бяха наречени &bdquo;насилствено въздействие&rdquo;, което отчитало &bdquo;предходно поведение на репресираните лица&rdquo;, а убитите в тези 3 дни на комунистически терор бяха обявени за &bdquo;палачи и главорези&rdquo; от предходния период, виновността на които, макар без съд и присъда, &bdquo;най-често ще се окаже исторически безспорна&rdquo;.<br />Оказва се обаче, че днешното претендиращо да е &bdquo;дясно&rdquo; и &bdquo;демократично&rdquo; правителство на ГЕРБ не се различава от БСП и ДПС в трактовката на тази тема. Представяме ви становищата на министерствата на правосъдието и на финансите, с които се отхвърля законопроектът, внесен сега от Лъчезар Тошев. Подписани са от правосъдния министър Маргарита Попова и зам.-министър Владислав Горанов. Помолихме и Минчо Спасов за кратък коментар. В допълнение изразяваме и учудване, че юристи с ръководна роля в държавата поставят под съмнение съществуването на &bdquo;ІІІ Върховен състав на Народния съд&rdquo;! Да плачеш ли, или да се смееш над такъв аргумент за отхвърлянето законопроекта?!</p> <p>-----------------------------<br /><br /><em><strong>Бих поискал оставката на Маргарита Попова!</strong></em> Минчо СПАСОВ, юрист и депутат от НДСВ в 40-ото НС<br /><br />Позицията на министърката на правосъдието е крайно неясна и меко казано, странна, особено в първата си точка. Тя поразително напомня позицията на комунистката Красимира Средкова &ndash; главния юридически съветник на Георги Пирински в миналия парламент. Позиция, заради която бях поискал оставката й. И двете юристки (Средкова и Попова) изтъкват като мотив за противопоставянето си на законопроекта собствената си историческа и политическа оценка на убийствата без съд и присъда в периода 9&ndash;12 септември 1944 г. Средкова нарече убийствата в този период "насилствени въздействия", а Попова:"Лица, спрямо които преди тази дата едва ли са извършвани действия, които могат да бъдат определени като репресия". Странно е от юрист да чуеш, че отнемането на живот без съд и присъда не е репресия. <br />Ако бях в парламента, бих поискал оставката на Попова заради това становище. Надявам се г-н Лъчезар Тошев да го направи.</p> <p><strong>----------------------------------------------------------------------------------------------------------<br /></strong></p> <p><strong>----------------------------------------------------------------------------------------------------------</strong><br /><strong></strong></p> <p><strong>Куражът да свидетелстваш</strong><br /><br />На 18 май публично беше представен двутомникът &bdquo;Това е моето минало. Спомени, дневници, свидетелства (1944&ndash;1989) &ndash; издание на Института за изследване на близкото минало (ИИБМ), Институт "Отворено общество" и Издателство СИЕЛА, съставител и автор на предговора проф. Ивайло Знеполски.</p> <p>През 2007&ndash;2008 г. ИИБМ проведе конкурс под същия наслов, като беше отправена покана към желаещите да разкажат живота си или да изпратят дневници и документи от периода 1944&ndash;1989 г. В института по думите на проф. Знеполски са постъпили много текстове, документи, фотографии и артефакти, които са ценни с това, че носят интересни детайли от духа на епохата. Впечатляващо е, че след толкова години мълчание вече се появяват хора, готови да разкажат личните си истории. Това изисква кураж.</p> <p>В публикувания двутомник намират място отличените текстове. Въведението към тях е озаглавено &bdquo;Множественото минало. Историята &bdquo;от долу&rdquo; &ndash; преживяна и разказана&rdquo;. Определението на жанра на тези свидетелства е трудно. Те не са нито литературни творби, нито историческо четиво, но безспорно са безценен принос за писането на голямата история на близкото ни минало. От друга страна, независимо че това са разкази на хора с много различни съдби, хора, чувствали се добре по време на комунистическия режим, и хора с прекършен от комунистическата власт живот, тяхното въздействие (поотделно и като цяло) е съизмеримо с въздействието на прочути литературни творби. Може би най-коректно е да ги наречем документални свидетелства.</p> <p>Добре е двутомникът да се чете последователно, а не избирателно. Така най-точно ще се усети липсата на тенденциозност при подбора на текстовете, които са подредени според имената на авторите им по азбучен ред. Получава се последователна представа за това какво се е случило, защо е било възможно да се случи и какви са последствията за едни или други участници в събитията. За да е възможна такава представа, са необходими свидетелствата на всички гледни точки.</p> <p>Именно това е постигнато в изданието на Института за изследване на близкото минало. То ще привлече вниманието на историци и други специалисти, няма да остане незабелязано и от съвременниците на българския комунизъм, но най-важното е да бъде четено от техните деца &ndash; в училище и в университета. Защото нашите поколения, като родители, все още им дължим тези разговори за отминаващия ни живот.<br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Текстовете</strong><strong> подготви Мария Дерменджиева</strong></em></p>