Докладна записка до Николай Хайтов*

<p>Уважаеми господин Хайтов*,<br /><br />Тъй като вече не знам кога съм жив &ndash; когато спя или когато съм буден, реших да се обърна към Вас. <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; Става въпрос за Съюза на българските писатели и по-точно за неговия председател г-н Николай Петев. Сигурно това, което ще чуете, ще Ви шокира, както и аз бях много изненадан, когато преди шест години прочетох, мисля в &bdquo;Новинар&rdquo;, статия, в която се изреждаха местата, през които е минал г-н Петев, и как след неговия марш те са изглеждали като препикани мушката и с ями, пълни с дългове. Тогава си казах: &bdquo;Как може да се злослови за този толкова любезен и ведър човек?!?&rdquo;.</p> <p>Какво се случи? Г-н Никола Радев, председателят на СБП след Вас, стабилизира още повече сдружението. Остави перфектно сключени договори за имотите и 50 000 лева в банковата сметка. След шест години управление на г-н Николай Петев СБП дължи: за здравни осигуровки и държавно обществено осигуряване &ndash; 131 821 лв., за данък сгради &ndash; 3900 лв., на доставчици на услуги &ndash; 6312 лв., за ползване на топлинна енергия, вода и други консумативи &ndash; 15 120 лв., към това трябва да се добавят и неизплатените за няколко месеца заплати на работещите в СБП. Кой знае какво още ще изплува от мъглата!</p> <p>Пиша Ви, защото не мога да се примиря с мисълта, че 15 години от живота ми са отишли напразно и че съм свидетел на едно грандиозно сгромолясване. И двамата знаем какво е заложено в тези цифри: запор върху банковите сметки и собствеността, агония и продажба на някоя от почивните станции. (От четири години г-н Петев е Председател и на Агенция &bdquo;София прес&rdquo;. Може би тайно се надява да изтъргува някой от имотите й, за да покрие задълженията на СБП?)</p> <p>Какво се случи? Година след избирането му за председател на СБП г-н Петев вече бе друг човек &ndash; владеещ до съвършенство философията на хаоса и метода на тоягата и моркова. По-неспокойните творци, тези с ръбестите характери, започнаха да получават заплати, награди или включване в делегации в чужбина, за да им сложи цип на устата, и успя.</p> <p>Г-н Петев еднолично откри длъжности (в нарушение на Устава на СБП, чл. 24, алинея 11), на които назначава и уволнява когото му скимне. Щатното разписание на Съюза не е утвърждавано от УС от времето на г-н Никола Радев или по-точно от 2001 г., с изключение на прибавените: връзки с обществеността и директор на вестник &bdquo;Словото днес&rdquo;). Преди в СБП работеха 16 човека (трима от тях домакини на базите в Созопол, Хисар и Сандански, които от години не са в системата и отдавна трябваше да бъдат съкратени), а при г-н Петев вече са 21 човека на трудов договор и петима на граждански. Няма длъжностни характеристики. По ведомост секретарката се води редактор, страньорката &ndash; разпространител, и т.н, и т.н. Хаос! Когато Председателят на Творческия фонд поиска от счетоводителката договорите за наем, Председателят на СБП се развика: &bdquo;Ти какво, контролираш ли ме!?!&rdquo;.</p> <p>Мисля, че самият Петев вече не знае кой какво работи. Аз се мъча да си върша работата, а от администрацията ме питат: &bdquo;Защо го правиш, нали Председателят не ти е наредил?&rdquo;. Аз ако чакам той да ми каже, това означава нищо да не правя. В СБП винаги има работа, стига да знаеш за какво става въпрос. Едно от задълженията ми е да съхранявам копия от протоколите на Управителния съвет. Повече от година полагам нечовешки усилия да ги получа от седемдесет и осем годишния юрисконсулт на СБП, а той винаги заявява: &bdquo;Трябва нещо да поправя!&rdquo;. Аз не проумявам какво има да се поправя на един стенографски запис. А Вие? След това героично добавя: &bdquo;Който иска справка &ndash; прати го при мене!&rdquo;. Най-смешното е, че преди няколко дни той дойде и поиска да му направя извадки от протоколи, които естествено нямам... Имам чувството, че хората тук са като топки в една заключена стая, които нервно се бутат. Като наивен човек, едва сега разбирам защо съзнателно беше създаден този хаос. Знам, че и Вие, г-н Хайтов се досещате какво следва от това.</p> <p>А сега за нещо остро положително &ndash; построяването на почивния дом в град Созопол. Истина е, че станцията се рушеше. С решение на УС бе проведен търг за изграждане на нова сграда. На 14 март 2007 г., след обсъждане, ръководството реши да предложи на членовете на СБП фирмата изпълнител, при условие че земята остава собственост на Съюза. На 17 март 2007 г. Общото събрание реши: &bdquo;Определя &bdquo;Сердика 22&rdquo; ЕООД, на която да отстъпи право на строеж за изграждане на сграда за курортни нужди в гр. Созопол съгласно действащия Подробен устройствен план срещу 28 на 100% от разгърната застроена площ за СБП, обособена в самостоятелни обекти. Проектът за договор за отстъпване правото на строеж да се утвърди от Управителния съвет преди сключването му&rdquo;. Проектът за договор не е минавал за одобрение от УС. Сигурно и това е &bdquo;случайно&rdquo;, но е в нарушение на решението на Общото събрание &ndash; върховен орган на СБП. В нотариалния акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот в т. 11 се чете: &bdquo;Учредителят сдружение с наименование &bdquo;Съюз на българските писатели&rdquo; се задължава в срок от един месец... да прехвърли на приемателя &bdquo;Сердика 22&rdquo; ЕООД или на посочено от него трето лице, в предвидената от закона нотариална форма, без допълнително заплащане, пропорционално съответстващите части от собствеността върху земята. Разноските по прехвърлянето на тези идеални части се поемат от двете страни по равно&rdquo;. Това е! Така че избих на клеветата зъба! Г-н Хайтов, между другото, появи се едно гнусно анонимно писмо до медиите, Софийска районна прокуратура и т.н., в което наред с другите лъжи, се твърдеше, че г-н Петев е продал земята. Явно се вижда от тази т. 11 как той не е продал, а подарил!</p> <p>И сега за една неочаквана &ndash; дори и за посветените &ndash; мистерия. Творческият дом на СБП в гр. Варна. Обяви се търг за отстъпване право на строеж. Фирми закупиха тръжни документи. Управителният съвет свърши много работа. Избра се най-добрата оферта. Общото събрание на 21 юли 2008 г. потвърди решението. Изведнъж &ndash; гръм от ясно небе &ndash; нито започва строеж, нито има наеми. Публична тайна е, че повече от половината средства на СБП постъпват от станцията в гр. Варна. Наемателят отказва да напусне, а и да плаща. Г-н Хайтов, нали помните г-н Илиев, който винаги е помагал на СБП, предплащал е наеми без никаква уговорка &ndash; най-изрядният платец от всички, които сдружението е имало. Гняв в УС &ndash; защо този човек не иска да освободи територията!?! Определя се комисия, която да разбере причините и... настъпва дълга и дълбока тишина. След месеци, като глезен вятър през март, г-н Петев съобщава кротката вест, че е разрешил на г-н Илиев да ползва почивния дом, за да не му проваля сезона. Каква е истината? На 12 януари 2005 г. Председателят на СБП е подписал допълнително споразумение към договора от 16.12.1997 г., с което удължава престоя на фирмата на г-н Илиев с още седем години. Така че договорът е валиден до 16.12.2011 г. Документът е подписан без знанието на УС. Това е грубо нарушение на Устава (чл. 28, т. 4). Другата голяма забава е, че е заверен нотариално почти 2 години по-късно. Защо чак тогава? Започвам да се обърквам. Как при неизтекъл или прекратен договор се обявява търг!?! Ами нали ако деветте фирми, участвали в конкурса, разберат истината, могат да заведат дела за пропуснати ползи и надявам се, че този път г-н Николай Петев ще плаща от собствения си джоб, а не с пари на СБП. От януари 2009 г. в касата на Съюза няма постъпления от Почивен дом, гр. Варна. Отново прескачат гневни искри в УС. Предложения да се излъчи комисия, която да разговаря с наемателя, но Председателят жертвоготовно заяви: &bdquo;Аз лично ще уредя въпроса!&rdquo;, и... и нищо! Клюката говори, че г-н Николай Петев е взел от наемателя... Но Вие сте ме учили да не обръщам внимание на слухове, а само на факти. Въпреки че! Добре, добре! Извинявайте!<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; Не вярвам нито на правозащитните, нито на правораздаващите органи, не вярвам и на административния башибозук. Няма държава.</p> <p>През 2002 г. Вие пожелахте да си тръгнете от този свят. В църквата &bdquo;Свети Седмочисленици&rdquo; поставих в ковчега Ви ножче и тихо помолих: &bdquo;Господин Хайтов, щом отидете в гората, отрежете чепата тояга и с нея бийте катилите!&rdquo;. Видях, че се усмихнахте. Приех тази усмивка като знак на съгласие. Ако и Вие нищо не направите, единственото, което ми остава, е да се изкъпя, да облека бяла риза и да тръгна към доброволното си бесило.</p> <p>Изморих се и малко ме е яд, защото всичко е толкова невероятно, че нямам време да измислям. Сигурно съм Ви подлудил. След ден-два ще напиша още няколко докладни записки за: издателство &bdquo;Български писател&rdquo;, приема на нови членове на СБП (приеха се 150 човека. Истината е, че между тях има доказано талантливи хора, но съгласете се &ndash; всяка година да се влива по една паралелка от 25 човека е малко множко), набирането на средства за възстановяването на щетите от пожара, станцията в гр. Хисар, манипулирането на Управителния съвет и за много, много други неща.</p> <p>Господин Хайтов, помо-о-о-о-ощ!<br /><br /><br />10.02.2010 г.&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; С уважение,<br />София&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Петър Деспотов<br /><br /><br /><em>* Николай Хайтов &ndash; голям български писател. Председател на СБП от 1993 до 1999 г. починал на 30 юни 2002 г.<br /></em></p>