Арх. Боби Борисов: В нашата професия етиката е по-важна от естетиката

Студия Трансмедия: Преди теб като представители на софийското гражданство тук бяха Петко Дурмана и Чавдар Гюзелев. След това в дебата влезе архитект от доайените на колегията, Мария Каразлатева. Сега е твой ред, като  представител на по-младата генерация.

Б. Б.: Доколкото може да се каже млад за човек, който е минал 45 години, макар да не ми личат.

С.Т.: Не ти личи, но все пак, то важното е как мислиш. Всъщност изразител на собственото си мнение ли ще бъдеш, на професията архитект еле на група инакомислещи?

Б.Б.: По-скоро на собственото си мнение. Аз не членувам в Съюза на архитектите, нарочно. Членувам в Камарата на архитектите, защото няма как да не членувам там, за да мога да проектирам. Не членувам в групи - град или село и т.н. подобни, защото те са, според моето мнение, леко казионни в последните години. Да речем, че съм изразител на собствено мнение и на някаква непредставителна извадка на проектантите като мен, които се препитават с реални проекти за частни инвеститори. Колкото и нескромно да звучи, съм направил поне 4-5 проекта, които са подпомогнали визията на някакви малки населени места. Не съм проектирал молове, полумолове и други подобни. Бил съм за кратко хоноруван асистент във ВИАС (Висш институт по строителство и архитектура) по „Основи на проектирането“. Мисля, че и на немалко млади хора съм дал нещо. 

С.Т.: Да отиваме направо към конкурса, който се яви повод за цялата ни поредица, повод, но не и причина. Причината е самият град и състоянието му, както и нашите надежди за неговото бъдеще. Защо този конкурс е обвит с такава тайнственост или аз поне оставам с такова впечатление - никаква допълнителна информация за гражданите няма, по различни причини никой не иска да приказва, включително и доайени във вашата професия?

Б.Б.: Според мен е много просто, има няколко хипотези, даже хипотези е меко казано. Някакви истини, които са всеобщи тайни, нека така да ги неречем, публични тайни. Много хора имат интерес и някаква връзка, свързана с работата им с община, с дирекция “Архитектура и градоустройство“ и просто не искат да навлизат в конфронтация. От друга страна общината е показала последните десетина години, във връзка с няколко нашумели „конкурса“ - за последната метростанция и други подобни, че на нея не й трябва публичност. Тя по- лесно си върши работата без да разлайва кучетата. Нещо се случва, бързо, без много много приказки, без много странични мнения и проблеми, шум и т.н. Затова и  този конкурс в кавички се случва по този начин.

С.Т.: Преди да стигнем до конкурса, да изясним друго - с какво е ключова ролята на главния архитект? Немалко хора изразяват мнението, че от позицията на главния архитект не зависи толкова много обликът и архитектурното бъдеще на София. Други казват, че в крайна сметка това е ръката, която подписва или не подписва проектите за строителство и през нея минават значителни финансови ресурси. Трети пък твърдят, че главният архитект е един чист административен изпълнител на стратегията, която се определя на друго място в общината. Да обобщим: той ли трябва да е визионерът на града?

Б.Б.: Не, не. За мен главният архитект е лице, което би трябвало да канализира действията на общината. Той трябва да разбира от администрация. Лично Петър Диков има страхотен опит зад гърба си в това отношение - шеф на комитет на териториално жилищната политика. Както казват едни наши стари колеги, той бе надеждата на нашето градоустройство. Беше.

С.Т.: В минало време?

Б.Б.: В минало свършено време, защото той след като стана главен архитект, се оказа, че е бил надежда. Но не е направил нищо в това отношение, както и предходните му колеги. Тази позиция, колкото и да се мъчим да я вкараме в някакви теоретични рамки, се оказа че е просто позиция-проводник на някакви икономически интереси. И тази позиция не е направила почти нищо за градоустройството на София в последните двадесет години.

С.Т.: Позиция на икономически интереси, сиреч постът главен архитект предполага преминаване през този кабинет на сериозни финансови средства, чрез подписа на главния архитект?

Б.Б.: Разбира се, вижте фирмата на Петър Диков, една от явните му фирми, това ако не е конфликт на интереси. Казваха: „Гарата е почти готова“, аз поглеждам и що да видя -  проект за 53 млн лв, само строителният надзор струва милион и 50 или 500 хиляди, представете си колко е проектантският хонорар за архитектура на всички части? И този проект е с ръководител някакъв млад колега на 20-30години, който работи във фирмата на Петър Диков. Къде може да се случи това нещо по света?

Вижте цялото интервю ТУК