Политически потрес (ПП)

Снимка: БТА

Да вземеш решение, като това на ПП- ДБ, трябва не просто да бъдеш прост, но и много продажен. Прост и продажен (ПП). Само тази комбинация може да обясни комплексно не само политическото самоубийство, което предприеха ПП, но и садистичния начин, по който избраха да го извършат.

Без да е имало каквато и да било обективна причина да го правят. Напротив, развитието на политическата криза работеше в тяхна полза. Скандалите около Гешев, провала на ГЕРБ в опита им да си осигурят стабилно мнозинство за собствен кабинет, публикацията в „Политико“ направиха на пух и прах опита да се гради нов имидж на Бойко Борисов и отвяха всички приказки, как ГЕРБ са излезли от изолацията и са се превърнали в ключовия политически играч в страната.

В такава ситуация от ПП-ДБ не се изискваше много. Печелившото им поведение се състоеше в това да не правят нищо. И да се придържат към позната си линия на поведение, че няма да подкрепят кабинет с мандата или УЧАСТИЕТО на ГЕРБ.

Но точно когато агонията в партията на Борисов бе напът да лъсне, когато излезлият извън контрол Гешев показа как пред очите ни се разкапва модела на властване на ГЕРБ, от ПП-ДБ решиха да подадат ръка на давещия им се противник. В допълнение, направиха го по възможно най-неочаквания и нескопосан начин, така че в никой да не остане съмнение, че извършват едно чудовищно предателство спрямо избирателите си и каузата, с която са ги спечелили.

Направиха го, за да се докопат до властта.

Не устояха на нейното изкушение и мисълта, че ще получат почти цялата изпълнителна власт ги накара да потиснат инстинкта си за политическо оцеляване. Направиха тънката сметка, че заради достъпа до подобен властови ресурс си струва да се продадат на Борисов.

И всичките им заклинания, че го правят в името на държавата, за да спрат кризата и безвремието, за да позиционират ясно България на геополитическата карта, са жалки опорни точки, на които се разчита поне отчасти да прикрият колко безгранична е амбицията им за власт. Но и с каква простотия тя е обвързана, те дори не се опитаха да „опаковат“ и „напарфюмират“ своето падение.

Поне можеха да изчакват получаването на втория мандат, защото тогава „ротацията“ пак щеше да е предателство, но нямаше да бъде в стил спасяването на редник Борисов“.

Ако пък бяха проявили малко повече твърдост, можеха да прокарат кабинета „Денков“ в първоначалния му вариант. Защото за Бойко е по-важно да разруши репутацията на ПП-ДБ, отколкото да участва в кабинета. А за да постигне основната си цел, е достатъчно само да бъде декларирано съвместно управление, Мария Габриел е просто черешката на тортата в герберската манипулация.

ПП-ДБ загубиха образа си на антипод на ГЕРБ, точно в момента, когато последните изпаднаха в опасна политическа безтегловност. Ако към ударите на прокуратурата се добавеше и масиран политически натиск върху партията, голяма щеше да е вероятността тя да изпадне в критично положение.

И нека не ни плашат дежурните анализатори, че така сме щели да навлезем в опасна фаза на политическата криза. Напротив. Настоящото състояние е политически оздравително за България, то постепенно ни очиства от авторитаризма, който ни бе сграбчил цели 12 години. И процесът върви, колкото и да не го забелязваме. Настъпилите скандали в съдебната система са само малка част от картината на цялостния разпад на герберския модел на управление.

И второ, по същественото - точно отстраняването на ГЕРБ от властта и усещането, че той скоро няма пак да поеме юздите на управлението, е най-мощният стимул на бизнеса да се развива в момента. И за да бъде пресечен неговия устрем, е достатъчна и появата на една Габриел.

Всъщност политическото позициониране на бившата еврокомисарка има и тази важна цел - да покаже на поомърлушените симпатизанти на Борисов, че реставрацията е не само възможна, тя е вече е на път. Първо, под формата на усмихнат вицепремиер, после евентуално премиер и накрая през трупа на ПП-ДБ властовите нишки ще се окажат ненадейно попаднали под контрола над Банкя.

В едно телевизионно интервю, заместник-председателката на ДСБ Кристина Петкова пламенно заяви, че този път Борисов нямало да ги излъже, защото те щели да бъдат много бдителни. Направо занемях. Ама той вече ви излъга бе... А вие още дори не сте се усетили... Няма вече нужда повече да сте бдителни, може спокойно да заспивате... И да папкате...

А след като в момента изпрахте Борисов, сега вече се намирате във фазата, когато трябва да се превърнете в по-противни и от него.

Защото няма съмнение, че бъдещото правителство може да предизвика известно разочарование сред избирателите на ГЕРБ, но то окончателно ще доизстиска ПП-ДБ. След предателството, което извършиха, на тях им предстои да поемат пътя към един предизвестен провал. Така че точно към датата на местните избори жалкото им положение да лъсне отвсякъде и консумацията на власт да се превърне в единствения смисъл на политическото им съществуване.

Само изтънчен циник или пълен глупак би повярвал, че при наличните си административни и политически способности, ПП-ДБ ще успеят през управлението да си възвърнат изгубената вече обществена подкрепа. И никаква конституционна реформа, никаква смяна на Гешев няма да им помогне в това отношение.

Тези неща вълнуват само приятелския кръг на Христо Иванов, докато преобладаващата част от хората дори няма да забележат тяхното настъпване. Проблемите на съдебната власт получиха широк обществен резонанс, само защото те представляваха една от многото „кукички“, които ГЕРБ хвърли на шараните.

И предстоящата съвместна борба на ГЕРБ и ПП-ДП срещу имагинерната опасност от установяването на президентски режим на управление всъщност цели да трасира пътя към завръщането на едноличното управление на Борисов. Дали това ще се случи е друг въпрос, но „ротацията“ е ключовата стъпка в тази насока.

Важно е обаче да се направи разграничението, че начинът, по който Борисов удари политическите си противници, ще рикошира и върху него. Той бе принуден да влезе в ролята на слугата, за да може да убие своя господар. Поведение, в което няма нищо героично, напротив, ролята е доста омерзителна.

И ако днес повечето поддръжници на Промяната са изправени пред тъжния факт, че гласувайки за Асен и Кирил, те получават Габриел, то и при феновете на ГЕРБ положението не изглежда никак розово.

При тях цялата плетеница от тънките сметки на Борисов няма как емоционално да компенсира усещането за ненужното дезертиране от позицията на първа политическа сила, която ГЕРБ извърши.

В този аспект звучат доста странно твърденията, че президента се е почувствал уплашен от новата ротационна формула на властта. Ако Румен Радев има по- широки политически амбиции, той може да се чувства само щастлив, че ПП- ДБ вече загубиха своя анти-ГЕРБ електорат, а в самия ГЕРБ електоралното му ядро е подложено на тежко изпитание.

С което се създават подходящи условия за зараждането на така дълго чакания президентски политически проект. Който може да бъде тестван като лица още на местните избори. И да бъде политически оформен и структуриран през оставащите 9 или 18 месеца.

Свързани статии: ПП-ДБ няма защо да бързат - Борисов не е решението, той е проблемът

Победените отчаяно отказват да се предадат

Следвайте "Гласове" в Телеграм