- Автор: Георги Георгиев
- 07 Апр 2023
- 5285
- 25
Засега ги спасява инстинкта им. Той обаче просто омекотява пропадането. Единственият път да спрат този процес, а защо не и да се опитат да го обърнат, минава през заемането на още по-ясни и категорични позиции срещу ГЕРБ. Което изисква не просто да провалят първия мандат, но да направят всичко възможно ГЕРБ да не подкрепи и техния втори мандат. Защото сформира ли се правителство с втория мандат с подкрепата на ГЕРБ, дори това ще се възприеме от обществото като колаборация и ПП ще пострадат сериозно.
От нощта на изборите масирано се налага мнението, че единствения изход за излизане настоящата политическа криза минава през съставяне на кабинет, подкрепен от ГЕРБ и ПП-ДБ. Всеки друг вариант се представя като проява на безотговорност, граничеща с национално предателство. Което неминуемо ще бъде наказано от избирателя, ако се стигне до нови, бързи предсрочни избори за Народно събрание. И когато от "Промяната" обявиха своето решение да не участват в никаква комбинация с партията на Борисов, върху тях очаквано се стовари камара от предварително подготвени обвинения, целящи да олицетворяват гибелния гняв на обществото. Което, видите ли, е готово да преглътне всяка една комбинация, стига да не трябва отново през лятото да ходи до урните.
Който обаче си мисли, че всичките тези обвинения и вайкания са израз на естествени настроения в обществото или е наивник, или е лицемер. Става въпрос за целенасочена стратегия, която очевидно цели постигането на пълна реабилитация на ГЕРБ за сметка на цялостното дискредитиране на "Продължаваме промяната" и "Демократична България". И това не е нещо ново. То представлява фабулата на политическото ни развитие. От момента на възникването на ГЕРБ тази партия винаги е имала изострен инстинкт да елиминира не просто всяка своя алтернатива, но дори и мисълта, че има нужда от нейната поява. А когато все пак алтернативата се роди, тя бива подложена на преса от най-различни страни, за да се постигне дискредитиране до степен, ГЕРБ да започне да изглежда отново най-поносимия вариант за обществото ни.
Срещу ПП стратегията не толкова, че не сработи, просто има забавено действие. Хората на Петков и Василев губят обществена подкрепа, но не с очаквания темп, а за ГЕРБ става все по-трудно да чака. Веднъж, защото като всяка клиентелистка партия, тя не може да стои дълго извън хранилката на властта, и втори път - току виж се пръкнала нова политическа сила (току виж пак от към президентството), която да поеме щафетата от ПП, така както последните наследиха ИТН.
Няма как в ГЕРБ да не излизат от кожата си, като гледат как са налице перфектните условия, за да се върнат отново на бял кон във властта, но ПП (и ДБ) прецаква плана им точно в последната му фаза. Когато си създал всеобщото убеждение, че не съществува никакво друго решение, освен създаването на голяма коалиция, изведнъж се оказва, че всичко отива на вятъра, защото победените отчаяно отказват да се предадат. И въпреки отправяните примамливи обещания, външния натиск, вътрешните разцепления и тежестта на собствените им политически прегрешения, те показват една упоритост, която не се вижда как може да бъде преодоляна.
Разбира се, ПП нито са герои, нито са невменяеми. Но колкото и да е скромен политическият им опит, а може би точно за това, те са се вкопчили в ролята си на антагонист на ГЕРБ и не я пускат за нищо на света. Защото добре са разбрали, че политическото им оцеляване зависи от това. И инстинктът им не ги подвежда. Макар че електоралният им тренд е отрицателен, те все още са достатъчно силни, за да спрат опита на ГЕРБ да се завърне във властта. Въпросът е докога ще им стигнат силите. Защото трудностите пред тях видимо нарастват. Медийната машина под крилото на Борисов масирано налага внушението, че управлението на кабинетите на Кирил Петков и тези, назначавани от Радев, продуцират политическа и икономическа нестабилност. И връщането към нормалността минава само през завръщането на ГЕРБ във властта. Под една или друга форма. Което няма нищо общо с истината. Факт е, че точно 2021 и 2022 са годините, които дадоха икономически растеж, непознат за цялото управление на ГЕРБ. Колкото до инфлацията, не бива да се забравя, че седем страни членки на ЕС имаха през 2022 г. инфлация, по-висока от българската. И нито една от тях не е управлявана от служебно правителство.
Фактите обаче не играят голяма роля в българската политика. Важни са настроенията. А те очевидно се променят. От една страна, ГЕРБ преустанови периода на отлив на избиратели. Ако през април 2021 г. партията получи около 310 000 гласа по-малко в сравнение с изборите през 2017 г., три месеца по-късно бяха загубени значителните 200 000 гласа (ИТН и ДБ тогава получиха общо над 1 милион гласа), а четири месеца по-късно още 45 000 гласа.
Точно от момента, в който ПП се появиха на сцената, партията на Борисов започна да се възстановява. През 2022 г. тя увеличи избирателите си с около 40 000, а на последните избори прибави нови 35 000. Докато "Промяната" неизменно върви надолу: 673 000 гласа през ноември 2021 г., 506 000 през 2022 г. и 609 000 в коалиция с ДБ.
Вижда се как въпреки че ПП разбират ценността на основния си капитал - анти-ГЕРБ настроенията, доста нехайно се разпореждат с него. За тях той представлява по-често фонд, който трябва да покрива провалите им, отколкото средство за осигуряване на политическото им бъдеще. Казва си думата липсата на професионализъм и визия за собственото си позициониране на политическия ни ландшафт. Засега ги спасява инстинкта им. Той обаче просто омекотява пропадането. Единственият път да спрат този процес, а защо не и да се опитат да го обърнат, минава през заемането на още по-ясни и категорични позиции срещу ГЕРБ. Което изисква не просто да провалят първия мандат, но да направят всичко възможно ГЕРБ да не подкрепи и техния втори мандат. Защото сформира ли се правителство с втория мандат с подкрепата на ГЕРБ, дори това ще се възприеме от обществото като колаборация и ПП ще пострадат сериозно.
Колкото до тезата, че хората на Петков и Василев трябвало да пожертват партийните си интереси в името на националните, това е върхът на лицемерието. Защото анализаторите, които го твърдят, не се свенят да обясняват как коалиция ГЕРБ-ДПС-БСП е невъзможна, защото първата от тези партии е заплашена да претърпи тежка репутационна щета. Сиреч, от "Промяната" се иска да заплати цена, която Борисов всячески се опитва да спести.
Втората теза, за необходимостта от сформирането на силно евроатлантическо мнозинство, е също толкова плитка и много по-опасна. Защото подобна парламентарна комбинация ще бъде изначално непопулярна, ще натрупа допълнителни негативи от своята дейност и тогава недоволството към управлението ще прерасне в неприязън към евроатлантизма.
От гледна точна на нормалността и порядъчността, няма нищо по-естествено от това първата политическа сила да сформира кабинет, а втората да ѝ бъде опозиция. И няма нужда да обръщаме политическата логика и практика с краката нагоре, само за да се прикрие политическата импотентност на ГЕРБ. Те след като за трети път печелят избори от 2021 г насам, все се оказват в положението да не могат да прокарат свой кабинет в Народното събрание. И големият извод от целия изборен маратон, в който участваме вече повече от две години е, че гласуваш ли за Борисов, получаваш Радев.
Свързани статии:
Нова българска левица може да се роди само от съчетанието на харизматичен лидер и антиелитарни послания
Следвайте "Гласове" в Телеграм
