- Автор: Георги Георгиев
- 08 Май 2023
- 1890
- 25
Снимка: БТА, архив
ГЕРБ и специално Борисов дотолкова са свикнали да им минават политическите номера, че изпадат в истински ужас, когато нещо не стане по техния начин. Още повече, когато залогът съдържа завръщането им във властта. При това по начин, който може да ги абонира за управлението за десетилетие напред.
Но сега те са изправени пред огромния проблем: поредицата от тактически успехи, които отбелязаха при играта си с ПП-ДБ, се оказват път към инкасиране на стратегическа загуба. След като бе направено всичко възможно, че дори и повече, за да се сломи упорството на ПП-ДБ, се оказа, че тези усилия са отишли на вятъра. Коалиция между двете най-големи политически сили няма да има.
С което всичките приказки как Бойко е поставил своите опоненти в ъгъла, как международното положение (евроатлантизма), а и вътрешната ситуация (катастрофата, която ни очаква през месец юли) не просто изискват, а направо крещят да бъде създадена голяма коалиция, станаха напълно безпредметни. Не помогна и взривът край Бистрица.
И ПП-ДБ трябва да бъдат поздравени, защото те устояха - на увещания, съблазни, интриги, заплахи и прокоби. С което съхраниха и себе си, и идеята, че ГЕРБ може и трябва да бъде държан извън властта. Постановка, която се споделя от мнозинството от хората. Видя се ясно от проучването на "Маркет Линкс", че 60% от българите са против кабинет между ГЕРБ и "Промяната". В този смисъл, въпреки допуснатите множество тактически грешки, ПП-ДБ запазиха стратегическата си цел - да не напускат полето на анти-ГЕРБ настроенията, които продължават да доминират в страната.
Точно тяхното правилно позициониране играе ролята на най-силната им защита и им позволява да устояват на герберските машинации. Нещо повече, пак автентичните обществени настроения тласкат политическото ни развитие в полза на ПП-ДБ, а не на ГЕРБ. Защото всеки друг резултат, извън постигането на коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ, ще е провал за последните.
За да се докаже това твърдение, трябва да бъдат разгледани какви са останалите алтернативи.
Първата е коалиране на ГЕРБ с ДПС и БСП (и то ако социалистите го одобрят на вътрешен референдум), при което поведението на ИТН може да се игнорира. Но точно тази конфигурация плаши до смърт Борисов, още повече в навечерието на местните избори. На които ГЕРБ трябва да се яви, свалила две от основните си пропагандни клишета - че пази страната от комунистите и че никога не се е коалирала открито с партията на Доган. Но което е още по-страшно, общественото недоволство, с което ще бъде посрещната изначално една подобно управление, ще се превърне в силен попътен вятър за ПП-ДБ.
А Борисов няма силата да плати подобна цена. Точно неговият страх да понесе отговорността за участието си в един непопулярен (меко казано) кабинет, стои в основата на сегашната ни политическа криза. И преди няколко дни Корнелия Нинова ясно му го каза в очите.
Следващият вариант е създаване на правителство на малцинството на ГЕРБ. С което се цели хем да се признае, че е невъзможно постигането на взаимодействие с ПП-ДБ, хем да се скрие колаборацията с останалите политически сили. Един вид повторение на историята с Габровски.
Но тук се крият доста рискове, като по-големите са свързани с успеха на начинанието. Подобно управление само ще разпали подозренията, че става въпрос за продукт на задкулисието, двойник на кабинетите „Беров“ и „Орешарски“, нещо, което ще породи силни обществените подозрения. А когато в ролята на техни модератори влязат ПП-ДБ, може да си представим колко бързо новата власт ще се превърне във воденичен камък за силите, които са я предложили и подкрепили.
Ако пък проектокабинетът бъде бламиран от парламента, това ще демаскира още по-ясно трайната неспособност на ГЕРБ да реализират управление от позицията си на първа политическа сила. На кандидатурата на Габрвски не достигнаха само няколко гласа в миналия парламент, но в този предложението на ГЕРБ може да получи много по- малка подкрепа. Което вече ще е индикатор, че днес партията на Борисов се намира в по-голяма изолация, отколкото в края на миналата година.
Изобщо ще бъде нанесен тежък удар върху налаганото внушение, че само ГЕРБ е в състояние да изведе страната от кризата. И обратно, все по-силно ще става усещането, че Борисов не е решението, той е проблемът.
Третият вариант предполага отиването на нови избори през септември. Които се обрисуват като напълно излишни, които само щели да препотвърдят сегашното разпределение на силите или дори ще засилят позициите на ГЕРБ, за сметка на нов отлив на избиратели от Промяната. И тогава виждаш ли, ПП ще са принудени да пристанат на Борисов, но при много по- неизгодни позиции за себе си.
Което просто не е вярно. За ГЕРБ е драматично важно да се докопа до властта. За ГЕРБ е драматично важно да нанесе тежък имиджов удар на ПП-ДБ преди местните избори. За ГЕРБ е драматично важно да не настъпи кохезия между загуба на позиции в местната власт и липса на видими перспективи за връщане в централната власт.
За ПП-ДБ играта е много по-ясна и проста. Те трябва да тласнат ГЕРБ в една от двете самоубийствени за него посоки. Или да бъде принуден да подкрепи правителство с ясно изразен профил на ПП-ДБ, което ще го превърне в политически лакей, или да го принуди да се коалира с ДПС и БСП, което ще му нанесе тежки рани, но което е по- важно - ще вдъхне нов живот на ПП-ДБ.
И за да постигнат своите цели, ПП-ДБ няма защо да бързат. Шести, седми, осми предсрочни избори не бива да ги плашат. Тяхната сила не е от никакво значение. Важно е, че ГЕРБ ще бъде принуден рано или късно, или да признае своето безсилие, или да прояви сила, но самият този избор вече ще отключи новата фаза на политическия живот в страната ни.
Свързани статии: Победените отчаяно отказват да се предадат
Следвайте "Гласове" в Телеграм
