Снимка: АФП
Докато някои страни, сред които Франция, са доста напред по този въпрос и се готвят да установят правила, за да предотвратят разпространението на фалшиви новини - с евентуално прекъсване на връзките между сайтове и/или задължително оттегляне на съдържание -, Европейската комисия се консултира, осведомява… За да бъде “готова да действа”, твърди еврокомисарят по цифровата икономика и цифровото общество, българката Мария Габриел, която трябва да представи конкретен проект в следващите седмици.
Междувременно, тя публикува в понеделник, 12 март, доклад на група независими експерти, които предлагат дефиниции на феномена и правят препоръки за онлайн платформите и социалните мрежи. Ще последват “обмен на информация” и “конкретни възможности”. На този етап Брюксел предпочита мек подход - някои го определят като твърде оптимистичен -, основан на саморегулирането и добрата воля.
Този кодекс на добрите практики - който предпочита да избягва термина “фалшиви новини”, твърде неясен според експертите, професорите, журналистите, членовете на онлайн платформи… - подчертава опасността от подобен феномен за демокрацията, науката, образованието или здравето.
За да отговори на дезинформацията, той изтъква десет принципа. Сред тези препоръки - търсенето на съдействие от журналисти, които могат да декодират и коригират една новина - и евентуално обучени, от тази гледна точка; запазване на разнообразието в медийния пейзаж; задължаване на платформите да осигурят прозрачност на начина си на подбор на информацията; улеснен достъп на потребителите до достоверна и кръстосана информация и др. “Особено по време на избори”, подчертават експертите, без обаче да сочат с пръст Русия или някои от нейните посредници, или други актьори, които биха могли да се намесят в демократичните процеси.
Европейската комисия се надява “да действа в най-добрия случай” преди следващите крайни срокове, сред които европейските избори през март 2019 година.
Какво би могло да се случи на практика, ако една фалшива новина е разпространена умишлено?
На този въпрос г-жа Габриел отговаря, че нейните служби работят по този “многоизмерен” проблем.
Очевидно Брюксел няма да установява правила, което впрочем би било много трудно. Така че ще трябва да видим дали призивите му за “добри практики” имат и най-малкия шанс да бъдат чути или, както и с други опити за регулация, ще бъдат заобиколени, дори забравени.
“Опасен сигнал”
На този етап Европейската комисия не споменава “задължението за сътрудничество”, което Франция, например, би могла да се опита да наложи на социалните мрежи, платформите и доставчиците на интернет, с ключовата система за докладване на фалшива информация и последващото предаването на тази информация на публичните органи.
Европейският кодекс за поведение, към който експертите и еврокомисарят се надяват да се присъединят участниците в сектора, би могъл да влезе в сила в началото на 2019 г., дори и да бъде впоследствие обогатен и подложен на механизъм на проверка.
“Сега всички очакват Европейската комисия да изпълни ролята си. Един прекалено мек подход, който е благосклонен към платфомите, би обезкуражил мнозина и би изпратил опасен сигнал към онези, които разпространяват фалшиви новини или се занимават с пропаганда”, обяснява Кристоф Дьолоар, генерален секретар на “Репортери без граници”, една от организациите, участвали в дебатите.
Желание за реформа
Г-жа Габриел може, във всеки случай, да подкрепи желанието си за реформа с отговорите, които 3000 души изпратиха до Европейската комисия, и на един неотдавнашен Евробарометър, за който бяха интервюирани 26 хил. граждани. 83 процента от тях смятат, че “фалшивите новини” представляват истинска опасност за демократичните институции. Ако онлайн медиите се смятат за достоверни само от 26 на сто от анкетираните, а видео сайтовете от 27 на сто, пресата получава 63 на сто подкрепа, а радиото - 70 на сто.
Друг важен урок от тези допитвания: половината от анкетираните смятат, че “фактическата проверка”, извършена след публикуването на погрешна информация, е интересна, но недостатъчна. Според тях тези поправки рядко достигат публиката, която е прочела първата версия на тази “новина”.
Заглавието е на "Гласове".
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани текстове: Europe’s digital single market hits the Bulgarian rocks