- Автор: Гласове
- 01 Май 2024
- 804
- 2
Автор: Ямна Пател, Мондовайс
Не мога да не бъда развълнувана от протестната вълна, завладяла колежите в цялата страна. Но не протестите са новината. Газа е.
Вчера бях залепена за телефона си. Не беше по-различно от повечето ми дни през последните седем месеца. Но може би за първи път от миналия октомври не бях напълно обзета от мъка и тъга. Чувствах се вдъхновена, ободрена и обнадеждена.
Гледах видеоклипове на студенти и преподаватели в моята алма матер, Нюйоркския университет, хванати за ръце, гордо изправени в знак на солидарност с Палестина в новосъздадения Лагер за солидарност с Газа – на същото място, където преди 10 години участвах като студентка в много по-малък протест за Палестина.
Когато следвах в Нюйоркския университет и бях част от групата Студенти за справедливост в Палестина (SJP) в кампуса, бяхме подложени на постоянен натиск от университета заради нашите действия, бяхме демонизирани от пресата и изправени пред постоянната заплаха да бъдем етикетирани като антисемити. По същество студентите са изправени пред всички тези предизвикателства и днес. Единствената разлика е, че когато бях студентка, никога не бих си представила и в най-смелите мечти, че пропалестинските протести ще привлекат толкова много хора, както днес.
По времето, когато гледах събитията в Нюйоркския университет, той вече беше един от десетките университети, в които студентите бяха създали подобни лагери за солидарност, по примера на лагера в Колумбия, който бе създаден, демонтиран и едновременно с това възстановен в рамките на миналата седмица.
Свидетели сме на историята в реално време и няма как да не почувстваме, че въпреки нарастването на репресиите, протестиращите студенти чертаят нов път напред в тази страна. Път, който отхвърля колонизацията и империализма, както и съучастието на нашите академични институции във военната машина на САЩ и в глобалното потисничество. И разбира се, със всеки нов протест чувстваме, че студентите създават бъдеще, в което солидарността с Палестина би могла да бъде изразявана свободно, гордо и без последствия и страх за академичната кариера и бъдещите възможности за работа.
Да бъдеш свидетел на студентските протести в Колумбия, останали непоколебими месеци наред въпреки физическите атаки срещу протестиращите и националната клеветническа кампания срещу тях, както и всички останали протести, които те вдъхновиха, бе наистина невероятно.
Но докато превъртах новините в социалните медии, а емисията ми бе залята с публикации и видеоклипове на различни палаткови лагери и протести, не можех да извадя от ума си разговора, който проведохме на редакционната ни среща по-рано същия ден.
Още един масов гроб – да, още един – беше разкрит пред медицинския комплекс Насър в южния град Хан Юнис в Газа. Новините все още не бяха окончателни, но вече бяха открити стотици тела на мъже, жени и деца – и на практика никой не говореше за това.
По-късно същия ден, сред морето от публикации за студентските протести, влюзох в X (бел. ред бивш туитър), само за да видя снимка на разлагащо се тяло в Газа, в нещо, което изглеждаше като медицинска престилка, със завързани една зад друга ръце. След няколко публикации видях още две снимки: една на заровено тяло с бинтове, все още увити около краката, и друга на тяло, покрито с пясък, с нещо, което приличаше на катетър, все още прикрепен към корема.
Там са се случили неописуеми престъпления. И Израел се е опитал да ги прикрие, буквално, като погребе тези тела в масови гробове. Фактът, че е намерен нов масов гроб пред болница, която Израел нападна – само една седмица след като друг масов гроб бе открит пред друга болница в Северна Газа – трябваше да бъде новината на първа страница във всяка медия в САЩ и по света. Това трябва да е водещата история във всяка кабелна новинарска мрежа и трябва да бъде отразявано денонощно, тъй като телата и престъпленията продължават да се разкриват.
Само че когато потърсите в Google думата „Газа“, ето кои са най-популярните заглавия, които излизат:
Washington Post: Близкоизточните актуализации на живо: Антивоенните протести в кампуса ескалират; Представители на ООН призовават за разследване на гробовете в Газа...
AP News: С наближаването на дипломирането колежите се стремят да балансират безопасността и правото на студентите да протестират срещу войната в Газа
BBC: Масови арести, извършени по време на протестите в американските университети срещу Газа
Ройтерс: Какво стои зад протестите на американските колежи срещу войната между Израел и Газа?
NPR: Протести в колежа заради войната в Газа
The Hill: Колумбия разбива гнездото на стършелите със студентски протести срещу войната Израел-Хамас
Схващате картинката.
Невероятно е да видим колко бързо дори онези от нас, които говореха за жестокостите в Газа от ден първи, бързо се разсеяха заради събитията, разиграващи се в колежите на САЩ. Как протестите, които започнаха буквално, за да привлекат вниманието към геноцида в Газа, вместо това сами се превърнаха в основна тема?!
Вината обаче не е на студентите. Всъщност смелите студенти в Колумбия и навсякъде другаде са ясни: техните протести са в знак на солидарност с Газа и те отхвърлят медийното фиксиране върху движението им като начин за отвличане на вниманието от геноцида.
За да бъдем справедливи към протестиращите, но и да останем справедливи към палестинците, които се борят за оцеляване срещу геноцид, надхвърлил повече от 200 дни, не трябва да позволяваме на самите протести или на недобросъвестните опити те да бъдат опетнени да ни отвлекат вниманието от реалните проблеми. От факта, че из цялата Газа с обезпокоителни темпове се откриват масови гробове, че бомбардировките продължават и до днес и че нахлуването в Рафа е само въпрос на "кога", а не на "дали.
Тези протести трябва да бъдат засилени, а опитите на университетите да смажат свободата на словото и свободното изразяване трябва да бъдат осъдени. Но трябва да принудим самите себе си и медиите да насочат отново разговора към Газа. След седем месеца, 200 дни на геноцид, хората от Газа не заслужават нашето разсейване.
Източник: mondoweiss.net
Превод за "Гласове": Юлия Семир Ал-Хаким
